Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 226

                                                 гр.Кюстендил, 03.11.2023год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети  октомври   през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ   

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                     ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при  секретаря  Антоанета Масларска  и  с  участието на прокурора  Михаил Крушовски, като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 196 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк Б.Л.,  оспорва с  касационна  жалба  решение  № 239 от 19.06.2023г.  на  Районен съд – Дупница  по  АНД № 333/2023г.,  с  което  е  отменен  Електронен     фиш  серия К, № 6572214, издаден от ОД на МВР - Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението,  които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи  за  доказано административно нарушение по чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и за липса на пороци във формата на ЕФ и в процедурата по административно наказване. Процесуалните нарушения във въззивното производство се свързват с неизпълнение на задължението на съда по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК за служебно  събиране на относими за спора доказателства.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за потвърждаване на електронния фиш. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.

В съдебното заседание, с представеното писмено становище на пълномощника на касатора, се поддържат наведените в жалбата доводи и искания.

            Ответникът – Л.В.Г. ***, чрез процесуалния си представител адв. Г.Т., устно в съдебно заседание и в представен писмен  отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за обосновано и правилно.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:

Предмет на оспорване пред районния съд е  Електронен фиш  серия К, № 6572214, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който  за  нарушение  на чл.21, ал.1  от  ЗДвП,  на  основание  чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.4  от ЗДвП,  на  Л.В.Г.,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800,00лв.

 От  фактическата  страна   на   спора  пред районния съд е  установено,  че  на 22.07.2022г., в 19,18 часа,  с АТСС  TFR1 – М, № 563,  е заснето  движение  на  лек  автомобил “Мерцедес МЛ 500“  с рег. № СВ6230РС, в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“  в  посока  ул. „Орлинска“, със  скорост  от 88 км/ч.  при  ограничение  на  скоростта  за  населено място от 50 км/ч. В оспорения ЕФ се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 2830309.  

В производството пред ДРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че  ползваната мобилна система за видеоконтрол тип TFR1 – М е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 10.02.4835,  изд. на 24.02.2010г.  от БИМ  и  е  технически  годна за експлоатация  съгласно  данните в Протокол № 8-20-22  за  проверка  от 14.07.2022г.

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ № 10602 от паметта на използваното техническо средство TFR1 – М № 563, в който се съдържат данни за датата и часа, мястото,  регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 % толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР, а нарушителят е собственик на процесното МПС, видно от приложената служебна справка.

 Към преписката, органът е представил Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба  № 8121з-532/2015г. с рег. № 181219 от 19.12.2019г.  за използваното АТСС  на процесната дата 22.07.2022г., което е монтирано в служебен автомобил с рег. № СА2353МН.  Във връзка с квалифициращия признак за повторност на нарушението, по делото е приложен цитираният електронен фиш серия К, № 2830309, издаден срещу нарушителя за нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Липсват данни относно датата на влизане в сила на посочения ЕФ. Към въззивната жалба е приложена разписка от 15.07.2021г. за извършено от нарушителя  плащане в полза на МВР на сума в размер на 35,00лв. по ЕФ,  серия К, № 2830309.  

При горните доказателства, районният съд е формирал правни изводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш  поради допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на ЕФ във връзка с предявеното обвинение, което се счита за неясно. Прието е, че за нарушителя е неясно по коя от хипотезите на повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП е извършено релевираното деяние; че липсва описание на предходния ЕФ, както и доказателства за влизането му в сила. По горните съображения съдът е отменил обжалвания електронен фиш. Липсва произнасяне по съществото на спора.  

В касационното производството, АНО е представил и съдът е приел като доказателства, заверено копие от справка от АИС АНД на МВР, в която се съдържа информация за връчване на  15.07.2021г. на ЕФ серия К, № 2830309 на нарушителя и за  влизане в сила на  същия на 30.07.2021г.

Касационната инстанция, при служебната проверка на обжалвания съдебен акт съобразно  изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е неправилно. Формираните от районния съд правни изводи за допуснати  съществени  процесуални нарушения във връзка с предявеното обвинение са необосновани от анализа на съдържанието на оспорения ЕФ и са незаконосъобразни с оглед приложимите разпоредби на материалния закон. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Обратно на приетото в оспореното решение,  настоящият състав на касационната  инстанция  счита, че ЕФ съдържа  реквизитите, предидени в разпоредбата на чл.189, ал.4  от ЗДвП,  включително  на относимите  към квалифициращия признак за повторност на деянието.  Видно от данните в ЕФ, нарушителят е санкциониран  за  нарушение  на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП.  Посочени са обективните признаци на деянието, изразяващо се в движение на ППС със скорост, превишаваща разрешената в населено място с 38 км/ч. Видно е също, че описаното нарушение е квалифицирано като повторно административно нарушение по чл.182, ал.4  от  ЗДвП и  е  посочена   връзката  с  основния състав по чл.182, ал.1, т.4  от ЗДвП, а признакът повторност е обоснован с едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 2830309.

В резултат от горното, касационният съд счита предявеното обвинение за ясно, а правото на защита на нарушителя - за надлежно обезпечено. Противно на приетото от районния съд,  ясна е хипотезата  за повторност, приложена спрямо процесното нарушение и  формулираното обвинение е  съобразено  с  дефиницията в §1, т.33 от ДР на ЗДвП. Анализът на съдържанието на оспорения ЕФ, съобразно  цитираната законова  регламентация, обосновава  изводи за липса на  съществени процесуални нарушения – описанието на деянието е конкретно и по начин, обезпечаващ възможността за наказаното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност и да се защити. Оспореното решение  за отмяна на процесния ЕФ на процесуално основание е неправилно и  следва да се отмени.

От друга страна, доколкото въззивният съд не  е изложил никакви мотиви по съществото на нарушението и с оглед забраната на чл. 220 от АПК, делото следва да бъде върното за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Същият,   след анализ на приобщените по делото доказателства, включително представената в настоящото производство справка от АИС АНД на МВР, следва да формира изводи относно извършването на нарушението и относно квалифициращия признак за повторност. Във връзка с последното, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП, обн. ДВ бр.66/2023г., в сила от 01.08.2023г., съгласно която  електронните фишове, които са платени в срока за доброволно плащане, влизат в сила от датата на плащането. Горната разпоредба е приложима в случая  по правилото на  чл.3, ал.2 от ЗАНН, а съдът дължи проверка на предпоставките за  приложимостта й предвид данните в  справката от АИС АНД на МВР за връчване на  15.07.2021г. на ЕФ серия К, № 2830309 на нарушителя и за   извършено от него плащане  на същата дата, видно от приложената към въззивната жалба разписка от 15.07.2021г., при които данни   датата на влизане в сила на предходния ЕФ би била 15.07.2021г. , което е от съществено значение за определяне на едногодищния срок за  повторността по см. на §1, т.33 от ДР на ЗДвП. Съобразявайки  горните доказателства  и при условие, че се приеме за доказано нарушението по основния състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за въззивния съд биха били налице основания да измени   обжалвания електронен фиш, упражнявайки правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. 

С оглед правния резултат по делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, касационната инстанция не се произнася по разноските по водене на делото.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решение № 239 от 19.06.2023г. на Районен съд - Дупница по АНД № 333/2023г. и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                  2.