Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
26.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 8752 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против „К.А.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че срещу ответното дружество
е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал
възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова
молба. Ищецът твърди, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия за небитови нужди по смисъла на §1 т.33а ДР на ЗЕ. Твърди, че в ЗЕ са
посочени двете понятия „битов“ и „небитов“ клиент, като разграничението е само
в зависимост от вида правен субект, а определящи са нуждите, за които се купува
енергия. Твърди, че ответното дружество е небитов клиент и е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че доказването на валидно
облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните е само с доказателства за сключване на договор в изискуемата от закона
писмена форма. С исковата молба ищецът е представил сключен между страните
договор за предоставяне на услуги от топлофикационното дружество. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното
дружество му дължи сумата от 2554,23 лева от които 2419,16 лева главница за
предоставена но незаплатена топлоенергия за периода 01.07.2017г. – 31.08.2018г.
и 135,07 лева лихва върху главницата за периода 04.09.2017г. 17.10.2018г. ведно
с лихвата от подаване на заявлението. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът, редовно уведомен за
предявения иск не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата
молба.
Видно от
представеното ч.гр.дело, ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради
което в едномесечния срок, определен от съда ищцовото дружество е предявило
исковата молба.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск съобразно заключението на вещото лице.
Претендира разноски.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 7659 /2018г., ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Ответникът е възразил,
че не дължи претендираните суми. С разпореждане съдът е указал на кредитора да
предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 28.11.2018г. и в едномесечния срок, на 30.11.2018г., кредиторът е
предявил установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Искът е предявен в срок,
поради което се явява допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7659/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и ответникът
е възразил срещу издадената заповед, заявителят (кредиторът) разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен. В настоящото исково
производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера
на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена
топлинна енергия, в недвижим имот, находящ се в ***, за сграда самостоятелен
потребител. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е
да представи доказателства, че ответното дружество е потребило топлинна енергия
в размер, претендиран в исковата молба. По делото ответникът не е представил
писмен отговор, поради което съдът е допуснал до изслушване и назначил
съдебно-счетоводна експертиза. Установено е в заключението, че размера на
главницата представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2017г до 31.08.2018г. е 2419,16 лева, а размера на
лихвата от изискуемостта на всяко задължение, първото от които е изискуемо от
04.09.2017г. до 17.10.2018г. е в размер на 135,07 лева. Установява се от заключението
на вещото лице, че след завеждане на исковата молба, на 10.12.2018г., ответното
дружество е заплатило сумата от 250 лева, с която в дружеството ищец е погасена
главница 219,08 лева и 30.92 лева законна лихва. Съдът приема, че неправомерно
с внесената сума е погасена законна лихва, тъй като същата се дължи считано от
подаване на заявлението, но се присъжда със съдебното решение. Поради това и с
внесената на 10.12.2018г. следва да се погаси мораторна лихва в размер на
135,07 лева и част от главницата, като след внасяне на тази сума, остава
дължима само главница в размер на 2304,23 лева.
Съдът приема, че до този размер е основателна и претенцията за
главница, като за разликата до 2419,16 лева за главница, искът се явява
неоснователен. Неоснователен се явява и предявеният иск за мораторна лихва с
цена 135,07 лева, тъй като същият е погасен чрез плащане след завеждане на
исковото производство.
По отношение на разноските, съдът счита, че същите следва да
бъдат присъдени на ищцовото дружество в пълен размер, тъй като към момента на
завеждане на исковата молба – 30.11.2018г., исковете са били основателни. Ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски за държавна такса в размер на
95 лева, за назначена съдебно-счетоводна експертиза 120 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника „К.А.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Й.В. В., сумата от 2304,23 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2017г.
до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението - 25.04.2018г. до окончателното изплащане на
същата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 4775/26.10.2018г. по ч.гр.дело № 7659/2018г.
по описа на РС Плевен, като за разликата до 2419,16 лева за главница и 135,07
лева за лихва за периода 04.09.2017г. – 17.10.2018г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни поради извършено
плащане.
ОСЪЖДА „К.А.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В. В., сумата от 315
лева,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: