МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
С
частна тъжба М.В.К. *** е повдигнала обвинение срещу К.В.П. с адрес: *** и същият е предаден на съд
за престъпление по 130, ал. 1 от НК за това, че на 09.10.2020г. около полунощ в центъра на с.Покрайна, община Видин е
причинил на М.В.К. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК – временно разстройство на здравето, не опасно за живота, болка и
страдание , изразяващо се в
зачервявания по двете скулни области, контузия на дясната половина на долната
устна, с косо отчупване на по ½ на
първите резци на горната челюст/металокерамика/, довело до временно
затруднение на храненето и говора.
По
делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск от тъжителката против
подсъдимия в размер на 5000 лв., претендиран като обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за
което е повдигнато обвинение с тъжбата. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание частният тъжител не се явява лично . Представлява се от упълномощения от него повереник – адв. Б.В. ***,
който поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за признаване на
подсъдимия за виновен, както и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Претендира направените по делото разноски.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание. Не желае да се ползва от процесуален
представител. Не се признава за виновен, но по същество не отрича да е нанесъл
удар на пострадалата. Моли да бъде признат за невинен.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Подсъдимият П. и тъжителя К. са роднини- подсъдимия е съпруг
на сестрата на тъжителката.Семейството на
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
П. и К. не били в добри
отношения помежду си. К. от няколко години живее в Република Гърция . В
началото на месец октомври се прибрала в България в с.Покрайна обл.Видин. На
08.10.2020г. била в заведение в центъра на с.Покрайна . Пушела в задния двор на
заведението. Дошло младо момиче , което също пушело.Тъжителката я попитала на
колко години е , за да пуши. Разбрало се
, че момичето е нейната племенница – дъщеря на подсъдимия – свидетелката Г П.
Разприказвали се , при което св. П се обидило от думите на тъжителката и отишла
разплакана при баща си – подсъдимия П., който бил в друго заведение в
селото.Подсъдимия се разгневил на тъжителката и отишъл в заведението , където
била К., за да й каже да не се занимава със семейството му. Започнала разправия
помежду им, при което подсъдимия нанесъл на тъжителката удари с юмрук и шамар в
областта на лицето. На К. и потекло кръв от устата. Опитала се да звънне на
тел. 112, но тъй като била с карта на гръцки оператор не успяла да се свърже.
Влязла в заведението и с помощта на св. А.И. успяла да набере тел.112 .
Извикала такси и отишла до Бърза помощ в гр.Видин, където и обработили раните ,
а след това отишла в полицията. Там и казали, че трябва да бъде освидетелствана
от съдебен лекар. На другия ден била освидетелствана от съдебен лекар и пуснала
жалба в полицията.
От изготвената
по делото Съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №16/21г. на д-р А. И.
– нач. Отдел Съдебна медицина при МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин е видно , че на К.
е причинено болка и страдание и временно
разстройство на здравето , не опасно за живота, изразяващо се в зачервявания по
двете скулни области, контузия на дясната половина на долната устна, с косо
отчупване на ½ от първите резци на горната челюст- металокерамика, което
налага ново лечение за изграждане на зъби и е довело да временно затруднение на
храненето и говора. Според експерта тези
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
наранявания отговарят да са
причинени по начина и времето, съобщени от пострадалата.
За да приеме за
установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът се позовава на
показанията на св.А.И., Г П и отчасти на Д Ц, така също на приобщените писмени
доказателства, касаещи здравословното състояние на К. приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Свидетелските
показания очертават следната фактическа обстановка: На инкриминираната дата
тъжителката е била в барчето на с.Покрайна, където е влязла в пререкание с
дъщерята на подсъдимия. Последната – св.П отишла при баща си и му се е
оплакала. Подсъдимия П. отишъл при тъжителката да и каже да не се занимава със
семейството му. След него тръгнал и св. Ц. П. видял К. в задния двор на
заведението. Свидетели на случилото се между тях в първите минути не се установиха. Малко – по късно в двора влязъл св. Ц, който
в с.з. заяви, че е възприел как тъжителката замахва с чантата си да удари
подсъдимия, а последния се е предпазил с дясната си ръка , а с лявата е ударил
шамар на К., при което Ц хванал подсъдимия и го извел извън заведението. Св. А.И.
, която е била през това време в заведението и не е видяла случващото се в
задния двор заяви, че след като подсъдимия излязъл от заведението при нея дошло
пострадалата , която казала , че е била ударена от П. и иска да набере тел. 112
, но не знае как , тъй като е с карта на гръцки оператор.И. и помогнала.К.
излязла от заведението, обадила се е на тел.112, след което отишла в ЦСМП Света
Патка гр. Видин, където била прегледана от лекар, видно от лист за преглед на
пациент от 00.55 часа на 09.10.2020г. На следващия ден К. била прегледана от
зъболекар , за което и било издадено Медицинско удостоверение №6 от
09.10.2020г. и била освидетелствана от съд. Лекар , за което и било издадено
съдебномедицинско свидетелство №43 от 09.10.20г. Така обсъдените показания съда
кредитира, тъй като същите са
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
логични, последователни,
непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства , като съобщеното от тях , че непосредствено
преди тъжителката да се обади на тел.112 и да отиде в ЦСМП Видин е била с
подсъдимия, независимо от това , че нито един от тях не е видял нанасянето на
удари, изцяло подкрепя изнесената в тъжбата фактическа обстановка. И напротив -
категоричното отричане на подсъдимия и свидетеля Ц да е нанасял удари с юмрук в
областта на лицето на тъжителката се опровергават именно от отразеното в
медицинските документи, както и от разпита на вещото лице в с.з. , където
експерта категорично заяви, че не е възможно установените при прегледа на
пострадалата травматични увреждания да са причинени само от шамар. Травмата на
устната е последица на удар с твърд тъп предмет, което отговоря на удари с
юмрук. Зачервяванията по скулите отговарят да са причинени от удари с отворена
длан – шамари.
Съдът като констатира , че
показанията на свидетеля Ц досежно това колко пъти и как подсъдимия е нанесъл
удар на пострадалата противоречат на
всички други събрани по делото такива , както и на житейската логика поради което не ги кредитира в частта им относно
авторството и начина на извършване на деянието.
Безспорно се
доказва от всички събрани гласни доказателства, че на посочената в тъжбата дата
– 08/09.1020г. в заведение , находящо се в центъра на с.Покрайна обл. Видин подсъдимият
П. и тъжителката са влезли в конфликт
при което подсъдимият е нанесъл удари с юмрук и шамари в областта на лицето на К.
с което и причинил болка и страдание с
временно разстройство на здравето , не опасно за живота , видно от Съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни №16/21г. на д-р А. И. – нач. Отдел
Съдебна медицина при МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от правна
страна, с деянието си подсъдимият
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
П. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 08/09.1020г.
в заведение , находящо се в центъра на с.Покрайна обл. Видин, е причинил на М.К.
лека телесна повреда – разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
От обективна
страна – с действията си подсъдимият е реализирал съставомерните признаци на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като с активни действия – удари с юмрук
и с разтворена длан областта на лицето е
причинил на тъжителката телесна повреда, изразяваща се в зачервявания по двете
скулни области, контузия на дясната половина на долната устна, с косо отчупване
на ½ от първите резци на горната челюст- металокерамика. Това травматично увреждане според съдебния
експерт е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129
от НК. Установява се по делото както от събраните гласни доказателства, така и
от писмените такива, че причиненото на тъжителя травматично увреждане е пряка и
непосредствена последица от нанесените
удари от подс. П. на инкриминираната дата.
Според
задължителната съдебна практика /Постановление № 3/27.09.1979г. по н.д.
6/1979г. на ПВС/, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК касае всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние,
без то да е продължително, постоянно, трайно и временно опасно за живота. Касае
се до кратковременно разстройство на организма или тъканите, както и до леки
изменения във физиологичните функции извън болката и страданието /т.15 от
ППВС/.
От субективна
страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 130, АЛ.1 ОТ НК
Съдът като направи цялостна преценка на
обстоятелствата , следващи да бъдат взети предвид при индивидуализиране на
наказанието , определящи конкретната тежест на извършеното деяние и
характеризиращи личността на дееца -
същият е осъждан. При определяне размера на наказанието , съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието , подбудите за извършването му ,
всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Наказанието , предвидено за това престъпление е „Лишаване от свобода” до
две години или „Пробация”. Подсъдимият е осъждан .Предвид горното съдът наложи
на П. наказание „Пробация със следните
пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител, два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
2. Задължителни периодични срещу с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като при определяне размера и вида на наказанието , съдът взе предвид тежестта
на извършеното деяние, обстоятелствата предхождащи извършеното престъпление ,
характера на причинената телесна повреда.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
За съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет за разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата
против подсъдимия размер на 5000 лв. за
причинената телесна повреда, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди – претърпени
болки и физически неудобства в следствие
на причинените телесни увреждания.
Съдът с оглед
на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина намира искът за доказан по основание, тъй като по делото
безспорно се доказа реализираното от подсъдимият престъпление - нанасяне
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №217/25.05.2021 г. ПО НЧХД № 1310/2020 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
телесна повреда изразяваща
се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Причинените на пострадалата неимуществени
вреди се изразяват в причинените му болки и страдания, както и физически
ограничения и затруднения в следствие на увреждането. Съгласно задължителната
практика на ВС болката се определя като краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието- като продължаваща
болка – Постановление № 3/1979г. на ВС. Съдът съобрази , че такъв тип
нараняване създава и естетически и психологически проблем на постарадалата.
Като прецени горните обстоятелства, съдът намира предявеният размер на
претенцията за прекомерно завишен, поради което и в съответствие с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че искът за обезщетение, предявен против подс. П.
съобразно характера, местоположението на уврежданията следва да се уважи до
размер от 1000 лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на
претърпените неимуществени вреди от деянието. Не се ангажираха доказателства от
страна на тъжителката за настъпили усложнения или неблагоприятни преживявания,
които да превишават нормалните такива, констатирани при този род телесни
повреди. Над тази сума до пълния предявен размер от 5000 лв. гражданският иск
се отхвърли като недоказан.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК вр. с чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът се произнесе по
направените разноски и дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск ,
като присъди същите в тежест на подсъдимия.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: