Присъда по дело №601/2015 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 75 от 05.11.2015 г. на Районен съд – Хасково, постановено по НОХД № 601 по описа за 2015 година.

          С Районна прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимия Г.В.Р. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 – ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 05.07.2013 г. в град Хасково на ул. „Г. К.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „.ВАЗ ****“ с рег. № X ***** АК нарушил правилата за движение: чл.25, ал.1 от ЗДв.П - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например …., да завие надясно или наляво за навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и по непредпазливост причинил на К.Г.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на долен десен крайник, дължащо се на разкъсване на мускул и ставна капсула на десния крак в областта на коляното и бедрото, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 0,91 на хиляда, установено по надлежния ред - с Алкотест „Дрегер“ 7510 с № 0091.

         В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. Г.В.Р. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Намира, след анализ на осъществената фактическа обстановка, че подсъдимият бил извършил виновно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и вследствие на това нарушение се стигнало до причиняване на съставомерния резултат - средна телесна повреда, която била установена включително в съдебна фаза. Установен бил и квалифициращия признак, а именно, че подсъдимият бил управлявал МПС след употреба на алкохол, т.е  бил в пияно състояние, установено с техническо средство Алкотест „Дрегер”, съгласно Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен и да му бъде наложено наказание в размер на минимума от 1/една/ година „лишаване от свобода”, предвид обстоятелството, че същият не бил осъждан. Счита, че следвало да се приложи института на условното осъждане с изпитателен срок минимум 3/три/ години. Предвид обстоятелството, че подсъдимият бил правоспособен водач, предлага на основание чл. 343 ”г” вр. чл. 343, ал. 3 б.”а” от НК съдът да му наложи и „административно“ наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок не по-малко от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца, като относно предявения граждански иск, представителят на прокуратурата изразява мнение да бъде уважен по справедливост.

          Гражданският ищец – К.Г.Д., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. К.Я. заявява, че по безспорен начин се доказало наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяние, вреда, причинно следствена връзка между деянието и вредата и вина за това. В случая са съществени били два момента, ангажиращи гражданската отговорност на подсъдимия, а именно нанесената телесна повреда, както се установило от медицинската експертиза и този, свързан с възстановяването след тази телесна повреда. Счита, че обезщетение в размер на предявения иск за сумата от 5000 лева се явявало адекватно стойностно изражение на неблагоприятните физически и психически страдания от увреждането. Моли съда, подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата от 5000 лева, за причинени неимуществени вреди на гражданския ищец по повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, а именно 05 юли 2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени, направените от гражданския ищец разноски в съдебното производство.

          Защитникът на подсъдимия - адв. Й.Й. пледира при постановяване на присъдата да се вземе предвид, че местопроизшествието първоначално било запазено след станалото ПТП, дошли били служители на полицията, линейка, уведомен бил разследващия или дежурния полицай, изяснена била фактическата обстановка. Пострадалият бил придружен до болницата и след консултация с лекуващия лекар, било установено, че няма фрактура и след това разследващият полицай е разпоредил да освободят участниците в ПТП-то, поради това, че са приели, че няма средна телесна повреда. В тази насока, защитникът изгражда и основна част от защитната теза по делото, а именно за липса на установен и доказан съставомерен резултат, което да се явява пряка и непосредствена последица от осъщественото деяние. В тази насока развива подробни и обстойни аргументи при анализа на доказателствените източници, в това число и показанията на свидетелите и на самия пострадал, оборващи според адв. Й., наред с медицинската документация, заключенията на вещите лица по назначените съответно в досъдебна и в съдебна фаза съдебно – медицинска и тройна съдебно – медицинска експертизи. Подобен анализ на гласните и писмени доказателства прави и за да обоснове извод, различен от този, до който прокурорът е достигнал в обвинителния акт, а именно, че пострадалият К.Д. пръв бил видял спрелия автомобил и е започнал или е направил опит да го заобиколи, вместо да предприеме действия за спиране. Липсвало установен спирачен път, което означавало, че пострадалият нямал спирачна система на своя мотопед. Тоест моторът бил технически неизправен и поради това, всяка скорост с него била нарушение на правилата за движение и представлявала опасност за останалите участници в движението. Това била и конкретната причина за станалото ПТП. За него отговорен бил не подсъдимият, а водачът на мотопеда в лицето на гражданския ищец, който нарушил задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДв.П, тъй като не следил пътната обстановка и не е предприел адекватни действия, изключващи настъпването на ПТП. Подлага на съмнение и заключението на вещото лице по назначената авто - техническа експертиза, което било принципно вярно, но това не означавало, че отразява обективната истина. Най – същественото по делото било това, че по отношение на механизма на настъпилото ПТП обективната истина не можела да бъде разкрита и подсъдимият следвало да бъде оправдан, подари липса на доказателства. Доказателства, от които разследващите органи сами се били лишили като преценили, че била отпаднала необходимостта от запазване на местопроизшествието и го освободили, защото решили, че не била налице средна телесна повреда. По-късно, преценката за вида на телесната повреда се променял, но вече било твърде късно. Грешката на прокуратурата била непоправима и излишно се водел целият наказателен процес, защото било ясно, че експертиза на ПТП, основана само на свидетелски показания нямало как да отразява действителното фактическо положение. Преценката на разследващите органи е довела до изначална липса на доказателства за установяване на механизма на ПТП-то, поради което моли съдът да оправдае подсъдимия, поради недоказаност на обвинението и да отхвърли предявения граждански иск.

         Подсъдимият Г.В.Р. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че  разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие пред Районен съд – Хасково дава подробни обяснения по случая, а в хода на съдебните прения се придържа при упражняване правото си на лична защита към изложеното от упълномощения по делото защитник. В дадената му възможност за последна дума моли съда да бъде оправдан, но същевременно декларира, че в бъдеще нямало да има такива проблеми, които да го доведат отново пред съда.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Г.В.Р. е роден на *** ***,същият е  българин по произход, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи като охранител в „Зърнени храни“АД - Хасково, с адрес на призоваване в град Хасково ул. „Г. K”.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, издадена от Районен съд – Хасково подсъдимият Г.В.Р. не е осъждан, а от събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма регистрирани криминални прояви, освен тази, за която е привлечен към наказателна отговорност. Според отразеното от самия него в декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, същият притежава ½ идеална част от недвижим имот с площ 1.7 дка и къща в кв. Болярово, град Хасково, лек автомобил марка „ВАЗ 2107“, рег. № Х ****** АК и работи по трудов договор с месечно възнаграждение в размер на 340 лева.

          Подсъдимият Г.Р. е правоспособен водач на моторно превозно средство и има издадено на негово име валидно Свидетелство за управление на МПС за категориите „В“, „С“, „М“ и „Т“. Същият притежава и лек автомобил марка „ВАЗ 2107“ с рег.№ X ****** АК, видно от приложената Справка, рег. № 23497/18.10.2013 г. на Началник - група „КИАД“ в ОД на МВР – Хасково, отразено и в декларацията, цитираната по - горе.

          На 5 юли 2013 година около обяд в дома си в град Хасково, подс. Г.В.Р. консумирал алкохол, като пил ракия около 100 грама, после изпил и една чаша бира и легнал да почива, тъй като преди това внасял дърва. Същият ден, в около 17.00 часа, въпреки, че нямал намерение, се наложило да излезе от дома си на адрес: ул. „Г. ***, като трябвало да отиде до някакво място. За целта се качил в лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № X **** АК и управлявайки го, се движел в междублоковото пространство, южно от жилищен блок № 71 в посока към ул. „Г. ***. За да се включи в движението, подс. Г.Р. навлезнал леко, с управлявания от него лек автомобил, в дясната лента за движение по ул. „Г. К.“ в посока юг, за да си осигури видимост, тъй като от лявата му страна имало на около 5-10 метра няколко контейнера за смет тип „бобър“, препятстващи видимостта от север. След това спрял навлизането, тъй като знаел, че улицата е главна и с интензивно движение,  огледал се и започнал да предприема маневра „ляв завой“ за включване в движението по ул. „Г. *** в посока „север“ към ресторант „Тихият кът“. В същото време по ул. „Г. К.“ от север в посока юг, в дясната лента за движение, на около 1.5 метра от бордюра, се движел мотопед „Симсон С -51“, с рег. № Х 17325, управляван от свид. К.Г.Д.. Последният забелязал навлизащият леко в неговата лента за движение лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № X **** АК и възприел подготовката на водача на този автомобил за предприемане маневра „завой наляво“ за включване на движението по ул. Г. К.“ и дори подвикнал „Спри бе, спри бе!“. Въпреки това обаче продължил движението си с управлявания от него мотопед, като при достигане на опасната зона за спиране на лекия автомобил, водачът на същия в лицето на подс. Г.Р. започнал осъществяване на маневрата, за която се подготвял. В резултат последвал сблъсък на мотопеда, управляван от гражданския ищец К.Г.Д. в предна лява част на лекия автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с рег. № X ****АК, завиващ наляво, за да се включи в движението по ул. „Г. К.“ посока север и управляван от подс. Г.В.Р.. Вследствие на удара между двете превози средства, водачът на мотопед „Симсон С -51“, с рег. № Х ***** - свид. К.Г.Д. паднал на земята. Тогава подс. Г.Р. спрял автомобила, слязъл от него и отишъл до пострадалия. По същото време, Г.Г., разпитан в хода на ДП като свидетел, пътувал със служебния си автомобил по същата улица и станал свидетел на възникналото ПТП, като подал сигнал на тел. 112.

          На място, по време на възникване на инцидента, бил свид. Я.А.Я., който също подал сигнал на телефон 112. Възприел, че водачът на мотопеда – К.Г.Д., след удара и падането с управлявания мотопед лежал на земята и се държал за крака, имал порезна рана на десния крак, над коляното. Подсъдимият Г.В.Р. също останал на място, събрали се и други хора. Бил изпратен и пристигнал екип на ЦСМП – Хасково, като при пристигането му, пострадалият бил вече бил седнал на земята и продължавал да се държи за крака, след което качен в линейката и откаран в Центъра за спешна медицинска помощ – Хасково.

          На място пристигнал и изпратения да посети транспортното произшествие полицейски патрул в състав свидетелите К.З.К. и Д.Д.Б., двамата на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково. След пристигането им те изпробвали подс. Г.В.Р. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0091, като уредът отчел концентрация от 0.91 промила в издишания от него въздух. На подс. Р. бил издаден Талон за медицинско изследване № 037, като няма данни същият да е съпроводен и до МБАЛ – град Хасково, за извършване на медицински преглед и вземане на кръвна проба за химическо изследване. Полицейските служители предприели съответните действия за обезопасяване на района и съставили Протокол за ПТП № 1454516, в който описали възприетия от тях механизъм на причиняване на транспортното произшествие, като не констатирали следи от спирачен път на мястото на възникване на инцидента или около него. Малко след събитието завалял силен дъжд.

           За причиненото пътно – транспортно произшествие срещу подс. Г.Р. е съставен от свид. Б. Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 136926 заведен под № 1307/10.07.13 година за допуснати от него нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без да впише възражения или обяснения по него в съответната графа. Съставен бил срещу подс. Р. и АУАН за нарушение по чл. 259, ал. 1, вр. чл. 249 от Кодекса за застраховането. На другия участник в произшествието - пострадалия К.Д. също е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1309/10.07.2015 г. за управление на мотопед с регистрационен номер, който бил стар образец, тоест не бил валиден, квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 2 ЗДвП. По отношение на пострадалия К.Г.Д. също била предприета и  извършена от свид. К.К. проба за употреба на алкохол с „техническо средство, което отчело нулева стойност на концентрацията на алкохол в издишания въздух в Отделението по „Ортопедия“ в МБАЛ – Хасково, където бил настанен за лечение. След консултация с лекуващия лекар, органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково уведомили оперативния дежурен за състоянието на пострадалия, известно към момента, а именно за разкъсна рана, която била зашита, а крайникът - превързан. Сведенията за липса на фрактура на долния крайник обосновала преценка у дежурния разследващ полицай за липса на необходимост за продължаване запазването на местопроизшествието и органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, разпоредили възстановяване на движението по ул. „Г. *** в района на транспортното произшествие.  

          Според заключението на вещото  лице по назначената автотехническа експертиза, произшествието е станало през деня, при ясно време и на сух асфалтов път Мястото на удара между лек автомобил марка „ВАЗ 2107“ с рег.№ X *******АК и мотопед „Симсон С 51“ е на разстояние около 18.40 - 19,60 метра южно от западния тротоар като удара е страничен с предна дясна част на лекия автомобил в страничната дясна част на мотопеда. Скоростта на движение на водача на лекия автомобил към момента на удара е била 10,51 км/ч.а скоростта на мотоциклета е 35 км/ч. В момента на удара и двете МПС са били в движение. Опасните им зони за спиране са определени съответно 15,74 метра на мотоциклета и 4,34 метра за лекия автомобил. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е равна на 10,51 км/час. При създадената конкретна ситуация, когато водачът на автомобила е започнал движението си по маневра „ляв завой“, мотоциклетът е отстоял на 18,95 метра, северно от автомобила. Вещото лице определя, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета като опасност и да предотврати произшествието със задействане на спирачната уредба.

          Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебно - медицинска експертиза пострадалият К.Г.Д. *** е получил следните телесни увреждания: открита рана на коляното, установено било състояние след разкъсно - контузна рана на дясното коляно, описана била и открита рана на бедрото - състояние след разкъсно - контузна рана на дясното бедро, трамва на четириглавия мускул и сухожилието. Състояние след разкъсване на мускулус - вастус латералис. Според вещото лице на пострадалия К.Д. е причинено трайно затруднение движението на долен десен крайник по см на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсване на мускул и ставна капсула на десния крак в областта на бедрото и коляното.           

          Според заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно - медицинска експертиза пострадалият К.Г.Д. *** е получил открита рана на дясното коляно с разкъсване на ставната капсула, в прегледаната медицинска документация, приобщена по делото като доказателствен материал, била описана открита рана на бедрото - състояние след разкъсно - контузна рана на дясното бедро, травма на четириглавия мускул и сухожилието - състояние след разкъсване на широкия външен мускул на бедрото. Травмата била лекувана оперативно чрез периодично почистване на мъртвите и разкъсани тъкани, дренаж на раната, поетапно затваряне и заздравяване на раната, който процес продължил не по – малко от два месеца. След сваляне и на последните конци е последвал период на възстановяване на тъканите и рехабилитация на движенията на крака, продължил не по – малко от два месеца до трайното стабилизиране на състоянието на крака. Като пряка последица е посочено наличното отслабване на мускулатурата на дясното бедро по типа на изконсумирането й, наличие на деформация в резултат на останалия груб белег и най – вече ограничение в разгъването на коляното от 20 – 25 градуса. Според вещите лице на пострадалия К.Д. е причинено трайно затруднение движението на долен десен крайник по см на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсване на мускул и ставна капсула на десния крак в областта на бедрото и коляното. Ограничение, което след извършения преглед на пострадалия било налично и към момента на изготвяне на заключението. 

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещите лица по назначените авто-техническа експертиза, и съдебномедицинска експертиза, включително и допълнителна тройна съдебно - медицински експертиза, които съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, доколкото доводите на защитата в обратна насока остават неподкрепени в необходимата степен от останалите доказателства, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно факта, че на инкриминираната дата е консумирал алкохол в дома си в град Хасково и че по – късно, в около 17.00 часа, е управлявал собствения си лек автомобил „ВАЗ 2107“ с рег. № X ***** АК и относно фактите, осъществили се по време на движението му и в момента на опита му да се включи в движението по ул. „Г. К.”, непосредствено преди и по време настъпване на инкриминираното събитие. Следва да се отбележи, че подсъдимият всъщност в дадените обяснения не отрича настъпването на самия факт на процесното пътно – транспортно произшествие, както и механизма на причиняването му, доколкото има възприятия, с оглед краткия времеви отрязък, през който се случва събитието и емоционалното и психическо състояние, в което неизменно се е намирал същия, като участник в ПТП. В тази им част, независимо от предложената различна интерпретация от неговия защитник, съдът възприема обясненията на подсъдимия, като съответни на обективната действителност, както и частта относно поведението му след настъпване на инкриминираното пътно – транспортно събитие. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията му в посочената им част, като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на разпитаните по делото свидетели – К.Г.Д., Я.А.Я., К.З.К. и Д.Д.Б.. Първите двама от посочените свидетели са очевидци на случилото се, конкретно касаещо механизма на причиняване на пътно – транспортното произшествие, като имат я. спомен за него и възпроизвеждат в детайли събитията на посочената в акта на обвинението дата. Гражданският ищец К.Д. е и участник в описаното ПТП. Показанията на пострадалия са особено красноречиви относно някои от детайлите и основните моменти при причиняване на процесното ПТП, отнасящи се до разположението и поведението на участниците в движението преди причиняването му, мястото на удара и конкретно за факта, че същият е възприел навлезналия отчасти в пътното платно лек автомобил, управляван от подсъдимия, непосредствено преди предприемане на маневрата. Показанията на свидетелите Д. и Я. в пълна степен  консолидират откъм достоверност обясненията на подсъдимия във възприетата им част при обосноваване на фактическите изводи на съда и се подкрепят от заключенията на вещите лица, както и от обективните находки по делото, констатирани на мястото на инцидента и възпроизведени в съответните писмени доказателства. Така също и в гласни такива, съдържащи се в показанията на свидетелите К.К. и Д.Б. – служители при ОД на МВР – Хасково, пристигнали на мястото на настъпилото ПТП. По – нататък, съдът счита за уместно да се отбележи при анализа на доказателствените източници, че се дава вяра и на показанията на последните двама от изброените свидетели относно обстоятелствата, свързани с предприетите действия след  тяхното пристигане на мястото на инцидента, относно  проверките, които са предприели по случая и фактите, които пряко са установили. Всъщност липсва съществено разминаване в изложеното от подсъдимия и от свидетелите, което да дискредитира някои от гласните доказателствени източници. Възраженията на подсъдимия, отправени в случая лично и най – вече от защитника по делото не са свързани толкова с това осъществени ли са определени факти в обективната  действителност, а са такива по същество и свързани с логическата и правна оценка на установените факти от гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП и за последиците от него що се касае до инкриминирания резултат.

          С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде  субсумирано под състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 – ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба - чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 – ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда на едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Извършеното деяние в случая съставлява изобщо престъпление, когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен резултат квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление по чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално увреждане – в случая – причиняване на средна телесна повреда, недвусмислено установено от заключението на вещото лице, с тази разлика, че деецът действа по непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното деяние с оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство, които са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират от разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна диспозиция на наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание винаги и само от онези правила за движение, които са били в сила по време и по място на извършване на правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно средство.          

          Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото се установи от обективна страна, че подсъдимият Г.В.Р. *** е осъществил визираната в закона правнорегламентирана дейност - управление на МПС – лек автомобил марка „ВАЗ 2107“ с рег. № X 0545 АК, като се движел в междублоковото пространство, южно от жилищен блок № 71 в посока към ул. „Г. *** и за да се включи в движението, навлезнал леко, с управлявания от него лек автомобил, в дясната лента за движение по ул. „Г. К.“. Спрял, тъй като знаел, че улицата е главна и с интензивно движение,  огледал се и започнал да предприема маневра „ляв завой“ за включване в движението по ул. „Г. *** в посока „север“ към ресторант „Тихият кът“, при което се ударил с движещият се по същото време по ул. „Г. К.“ от север в посока юг, мотопед „Симсон С -51“, с рег. № Х *********, управляван от свид. К.Г.Д.. Очевидно деянието е осъществено от подсъдимия при нарушаване на правилата за движение по пътищата –  в случая визирани в относимите разпоредби на чл. 25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, вменяваща задължението за всеки като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Това задължение по своята същност е за полагане на необходимата грижа при управление на МПС и опазване на останалите участници в движението – техния живот и здраве, а така също и имущество. Очевидно подсъдимият не е бил достатъчно внимателен към друг участник в движението, като е управлявал собствения си лек автомобил в нарушение и на правилата за предимството по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, което е довело и до настъпване на процесното ПТП, при наличие на предпоставки да бъде предотвратено в аспекта на извода, че подсъдимият е разполага с видимост, тоест с техническа възможност да своевременно да възприеме движещия се мотопед и да реагира. Нарушението на задължението му при управление на пътно превозно средство да спазва установените правила за движение и конкретно тези, касаещи осигуряване предимството на разполагащите с такова превозни средство обосновават в конкретния случай съставомерността на деянието и е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, определящ за квалификацията, дадена от прокурора обосновано и в съответствие с материалния закон. Налице е нарушение и на общата забрана да се управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, което в конкретната хипотеза обаче се явява квалифициращ признак. В случая концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Г.Р. е недвусмислено установена по делото чрез техническо средство. Последното, както вече бе посочено, покрива признаците и на следващия определящ за квалификацията на деянието признак „пияно състояние”, с оглед дадените разяснения по въпроса в Постановление № 1/17.01.1982 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС.

          На следващо място освен деяние, недвусмислено установено е настъпването и на съставомерния резултат – причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице – гражданския ищец К.Г.Д. и то в причинно – следствена връзка с деянието и в частност с причиненото пътно – транспортно произшествие, наличието на каквато връзка недвусмислено се обосновава от заключението на вещите лица по назначените на досъдебното производство авто-техническа и съдебномедицински експертизи и изслушани в съдебно заседание, както и от заключенията на вещите лица по назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза в съдебна фаза, по съображенията изложени в тази насока по – горе. Доводите, изложени от защитата в обратна насока са изцяло несъстоятелни и не са в състояние да оборят преценката на съда, че заключенията на вещите лица по назначените, в това число и в съдебна фаза съдебно – медицински експертизи с дадената обосновка пред състава на съда, са компетентно изготвени и дават отговор в необходимата конкретика на поставените въпроси, явяващи се от значение за коректната юридическа преценка относно характера на телесната повреда.   

          От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено непредпазливо, при условията на груба небрежност. Същият не е целял и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Съставомерните последици са настъпил по причина, че деецът не е съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са оказали влияние за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие, преценени от гледна точка на релевантните за ситуацията правила за движение по пътищата. В случая при обосноваване на вината и нейната форма е без значение дали самото нарушаване на правилата за движение е станало умишлено или непредпазливо. Действително в конкретната хипотеза е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП, който също не е изпълнил задължението си да подбира скоростта на движение с управляваното от него превозно средство така,ч е да е в състояние да спре пред предвидимо препятствие. В случая показателни за преценката са наличните констатации за липса на спирачен път на мястото на удара между двете превозно средства, съпоставено с факта, че пострадалият е възприел навлизащият в неговата лента за движение лек автомобил с водач подсъдимия, но вместо да задейства спирачната система поне за да ограничи скоростта, оттам и възможните неблагоприятни последици /които иначе се оказват непредотвратими/, пострадалият е започнал да вика „Спри бе, спри бе!“. Но решаващо в случая от гледна точка решаване въпроса за отговорността на подсъдимия е наличието на виновно негово поведение в качеството му на водач на ППС, в каквато връзка е решаващо заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, според което при установеното движение на автомобила и навлизане по пътя с предимство, какъвто е ул. „Г. ***, пътно – транспортното произшествие е било непредотвратимо. При създадената конкретна ситуация, когато водачът на автомобила е започнал движението си по маневра „ляв завой“, мотоциклетът е отстоял на 18,95 метра, северно от автомобила, като особено показателен е изводът на вещото лице, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета като опасност и да предотврати произшествието със задействане на спирачната уредба.

          За извършеното от подсъдимия Г.В.Р. престъпление е предвидено наказание е лишаване от свобода до пет години. Подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК С престъплението обаче са нанесени имуществени вреди, независимо от дадената правна квалификация, предвид възприетия от законодателя принцип и незименно прилаган в съдебната практика на поглъщане на по – лекия съставомерен резултат от по – тежкия, поради което съдът счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно  се установи наличието и на една измежду визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това – деецът е бил в пияно състояние, независимо, че същото е включено като обективен признак в състава на престъпление, за което е ангажирана отговорността му.

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 – ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, както и на конкретното измерение на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 0.91 на хиляда, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването и макар да не се признава за виновен, същият дава обяснения, включително и пред съда, поради което цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е с чисто съдебно минало. Има средно образование и е с положителни характеристични данни за личността, трудово ангажиран е, макар да е в пенсионна възраст. Наред с това обаче същият е допуснал и нарушение по чл. 249 от КЗ, за което макар да е привлечен към административнонаказателна отговорност, няма данни такава да е реализирана, поради което следва да се претира като отегчаващо вината обстоятелство. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, не биха могли да бъдат разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а не е налице и изключително такова, при които и най - лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което наказанието за подсъдимия Г.В.Р. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Изложените факти, обаче обосновават в тяхната взаимовръзка преценката на съда за определяне на предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК максимум и малко над установената в общата част на НК минимална продължителност на наказанието „Лишаване от свобода”, като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три години, предпоставките за което в цитираната разпоредба са налице. Анализирайки целия комплекс от обстоятелства, явяващи се от значение за индивидуализацията на наказанието съдът прие кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б.“а“, предл.2 – ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс наказание „Лишаване от право да управлява МПС” да бъде наложено за срок от 1 година и 9 месеца. Така определеният размер на наказанията е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, по постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 05.07.2013 г.

          Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:

          Несъмнено, вследствие на причиненото пътно – транспортно произшествие от страна на подсъдимия Г.В.Р., осъществяващо признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 7000 лева /надхвърлящ предявения/. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на уврежданията, причинени на пострадалото лице, а на следващо място е необходимо да се отчита и срокът за възстановяване на пострадалия, както и факторът, че независимо от лечението вследствие на деянието и тяхното причиняване се е стигнало до ограничение в движение на коляното и възможността за разгъване от 20 – 25 градуса и отделно отслабване на мускулатурата на крака. Не без значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав, тук се явява вече и поведението на гражданския ищец, който с действията си, макар те да не съставляват основание за преквалифициране на деянието, е допринесъл за осъществяване на съставомерния резултат. Същият виновно не е спазил, наред с подсъдимия правилата за движение по пътищата, касаещи въпроса за движение със съобразена скорост и за адекватна реакция при възникване на опасност, която освен предвидима, е била и пряко възприета от подсъдимия. Последното въпреки, че не отменя виновното поведение на подсъдимия, съставлява аргумент да се възприеме от съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, намиращо своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия неимуществени вреди с 1/2 – на 3500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 03.07.2013 г. до окончателното й изплащане. Изложеното мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен в рамките на заявената претенция, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, същият се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. Въз основа на тази преценка, настоящият съдебен състав изгради и последващата, свързана с необходимостта от възлагане на разноските и в частност тези, които е поискал пострадалия. В тази насока важно е най – напред да бъде изтъкнато, че същият е завил и съдът уважил единствено искане за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск и конституиран като страна – граждански ищец, но не и като частен обвинител. Последното предпоставя и извода, че правилата на ГПК следва да намерят субсидиарно приложение в дейността на съда по разпределяне на разноските, направени от страните съобразно изхода на делото, в случая единствено с оглед произнасяне по гражданския иск, доколкото за тази хипотеза липсва изрична уредба в НПК. Поради това подсъдимият бе осъден да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 490.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощения, като повереник, по делото адвокат, съобразно уважената част на гражданския иск.

          С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към отговорност, за описаното в депозираното постановление деяние, в тежест на същото, а именно на подс. Г.В.Р. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати да заплати по сметка на РС – Хасково сумата в размер на 404.88 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица, по назначената в съдебна фаза тройна съдебно – медицинска експертиза, както и сумата в размер на 140.00 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, а по сметка на ОД на МВР – Хасково - сумата в размер на 265.00 лева, представляваща направени по делото в досъдебна фаза разноски за възнаграждение на вещи лица.

          Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.

                                                                         Председател: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.П.