№ 3717
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 28093747 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 17398/2020 г. на
Софийски районен съд, 47 състав, е отхвърлил предявения от К. Ю. И. с ЕГН:**********
срещу "Е.М." ЕООД с ЕИК:******* отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за установяване по отношение на ответника, че К. Ю. И. не дължи сумата от
2606,62 лева по договор за кредит от 01.05.2013 г., съгласно писмо с изх.
№2446987/26.11.2019 г. , за събиране на която е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело№34749/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав и е образувано изп.
дело №20148410408 по описа на ЧСИ М..
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство - К.
Ю. И., действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната
жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че
са извършвани действия, които да прекъснат давността. Оспорва се изводът на районния
съд, че насрочването на описи на движими вещи по изпълнителното дело на съответните
дати прекъсват давността. Поддържа се, че на 30.04.2016 г. е настъпила перемпция на
изпълнителното дело, поради което всички осъществени изпълнителни действия в
последствие не са били годни да спрат или прекъснат погасителната давност. Изтъква се
също така, че съдът съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да съобрази и изтичането на
давностния срок, който е продължил да тече и след завеждането на настоящото съдебно
1
производство. Моли се да се уважи въззивната жалба, като предявеният иск бъде уважен
изцяло и се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Е.М.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В
отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Иска се присъждане на
разноски в полза на въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът с правно основание чл.
439 ГПК е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че след налагане на запор върху
конкретно вземане на 30.07.2014 г. е прекъснат давностния срок. Започнала е да тече нова
давност, като в последствие по изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни
действия, които са годни да прекъснат давностния срок. Поради това не се установява да е
налице период от две години без предприемане на изпълнителни действия, което да доведе
до прекратяване на изп. дело по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито
да е налице период на бездействие в продължение на три години, което да довело до
погасяване на вземането по давност, като такова, произтичащо от запис на заповед с оглед
чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 537 ТЗ. Предвид изложеното районният съд е заключил, че към
датата на депозиране на исковата молба - 14.05.2020 г. вземането, за събиране на което е
образувано изп. дело№20148410408 по описа на ЧСИ М., не е погасено по давност и
предявения иск е отхвърлен.
2
Така изложените правни аргументи на районния съд са законосъобразни, обосновани
са, при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се
потвърди.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ето защо всяко насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
На първо място следва да се укаже на въззивника, че предметът на принудителното
изпълнение по изп. дело №20148410408 по описа на ЧСИ М. е ясно посочен в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
01.07.2014 г. по ч. гр. дело №34749/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав.
Безспорно се установява, че кредиторът „Кредисимо“ АД и праводател на "Е.М." ЕООД се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 01.07.2014 г.,
за парични вземания, произтичащи от запис на заповед, издаден на 01.05.2013 г., срещу
ищеца К. Ю. И.. На 10.07.2014 г. заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
3
предявени за изпълнение, като е образувано изпълнително дело №20148410408 по описа на
ЧСИ М.. В разглеждания случай самата молба за образуване на изпълнителното дело е
прекъснала давността, тъй като по искане на взискателя на съдебния изпълнител е
възложено да приложи конкретни изпълнителни способи – запори на банкови сметки в пет
банки и т. н. Давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след връчването
на заповедта за незабавно изпълнение на 21.07.2014 г. (работен ден) лично на длъжника, т.е.
на 04.08.2014 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-
годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо (преди това
давността е била прекъсната и с налагането на запор на банковата сметка на длъжника на
30.07.2014 г. в „Централна кооперативна банка“ АД). В тази насока неправилен се явява
изводът на районния съд, че погасителната давност за процесното вземане, което произтича
от запис на заповед, е тригодишна с оглед чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 537 ТЗ. След съдебното
признаване на това вземане с влизането в сила на заповедта за изпълнение давността става
петгодишна и започва да тече, както беше посочено от 04.08.2014 г. Впоследствие с
постановление от 27.04.2015 г. е конституиран ответника като взискател в изпълнителното
дело въз основа на процесния договор за цесия. За всички тези обстоятелства длъжникът е
надлежно уведомен от ЧСИ на 06.05.2015 г. От новия взискател "Е.М." ЕООД са поискани и
реално осъществени от ЧСИ редица изпълнителни действия, които са последователно
прекъсвали съдебно признатата петгодишна давност. Например по молба на "Е.М." ЕООД от
15.10.2015 г. е поискано извършване на справка в НАП за наличие на трудови договори. На
22.01.2016 г. е поискано от взискателя да се направи справка за наличие на регистрирани на
името на ищеца превозни средства. На 22.07.2016 г., 17.03.2017 г., 30.01.2019 г., 17.06.2019
г. са насрочвани описи на движими вещи на ищеца, а на 08.02.2019 г. е наложен запор върху
банкови сметки в "Банка ДСК" ЕАД. Най – вероятно по висящото изпълнително дело са
извършени след 17.06.2019 г. още изпълнителни действия, годни да прекъснат петгодишната
давност, но за тях няма данни в настоящото съдебно производство. Ето защо следва ясно да
се посочи от извършването на последното изпълнително действия, което е прекъснало
давността и за което имаме данни – 17.06.2019 г. до момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивния съд – 23.11.2022 г. не са изтекли изискуемите пет години, за да бъде
уважен процесният иск по чл. 439 ГПК.
За по – голяма яснота следва да се укаже на въззивника, че твърденията му за
настъпване на т. н. перемпция на изп. дело №20148410408 по описа на ЧСИ М. съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нямат пряка относимост към погасяването по давност на процесното
вземане, предмет на принудителното изпълнение и настоящия иск по чл. 349 ГПК. В тази
насока, че перемпция не се отразява на погасяването по давност на принудително
изпълняваното право е трайната практика на ВКС - например решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС. Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
4
Общото между двата правни института на перемпцията и давността е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В
разглеждания случай от данните по изпълнителното дело ясно може да се заключи, че
перемпция не е настъпила. Твърденията за нейното настъпване от страна на въззивника са
несъстоятелни. На 30.07.2014 г. е наложен на запор върху вземания по банкова сметка на
длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД. На 15.10.2015 г. е поискано извършване на
справка в НАП за наличие на трудови договори от взискателя. На 22.01.2016 г. е поискано
пак от него да се направи справка за наличие на регистрирани на името на ищеца превозни
средства. На 22.07.2016 г., 17.03.2017 г., 30.01.2019 г., 17.06.2019 г. са насрочвани описи на
движими вещи на ищеца.
По възражението срещу действието на процесния договор за цесия:
Обосновано районният съд е заключил, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В разглеждания случай изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към писмения отговор по чл.
131 ГПК. Безспорно е, че към отговора "Е.М." ЕООД е приложен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 29.01.2015г., с който е прехвърлено процесното вземане на
ответника. Към писмения отговор е приложено уведомление от ищеца до ответника за
договора за цесия. Нещо повече от данните по изпълнителното дело се установява, че за
цесията длъжникът е е надлежно уведомен от ЧСИ на 06.05.2015 г. с връчването му на
препис от постановлението за конституирането на "Е.М." ЕООД. Като факт настъпил в хода
на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към отговора на исковата молба следва
5
да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС (например решение №109/13.07.2016 по
търговско дело №1050/2015 г., I т. о; решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II
т. о.). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, поради което този договор е породил правни последици спрямо
него.
По възражението, че съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК изтичането на крайния срок на
погасителна давност следва да бъде съобразяване от съда по време на съдебното
производство, образувано по иска по чл. 349 ГПК:
Въззивният съд счита, че предвид специалния характер на иска с правно основание чл.
349 ГПК е изключено приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК относно настъпването на крайния
срок на погасителна давност в хода на съдебното производство. Правният интерес за
предявяването на иска по чл. 439 ГПК, когато се твърди погасяване по давност на вземането,
предмет на принудително изпълнение, предполага давностният срок да е вече изтекъл към
момента на предявяване на иска. В разглеждания случай обаче, дори и да приложим чл. 235,
ал. 3 ГПК, то към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
на 23.11.2022 г., петгодишната давност не е изтекла. Последното известно изпълнително
действие по делото, което е прекъснало погасителната давност, е насрочването на 17.06.2019
г. на опис на собствени на длъжника движими вещи.
Напълно неотносими към предмета на съдебното производство са останалите,
обективирани във въззивната жалба общи възражения, поради което не е необходимо да се
обсъждат в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди изцяло.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28093747 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. №
17398/2020 г. на Софийски районен съд, 47 състав.
6
ОСЪЖДА К. Ю. И. с ЕГН:********** да плати на "Е.М." ЕООД с ЕИК:*******
сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7