Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
02.07.2020година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЮНИ, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………В. Т.……и в присъствието на прокурора………………………………………….като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 259 по описа
на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 141 от 29.01.2020година., постановено
по гр.д. № 7306/2019г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ответника П.С.Г. ***, ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
представлявано от С.И.С., сумата 1 828, 53 лв., от която 1 533,00 лв. представляващи дължими арендни плащания за
стопанските 2015/2016год., 2016/2017год. и 2017/2018 год. по договор за аренда на
земеделска земя от 05.10.2009 год., вписан в Агенция по вписвания - гр. Враца с вх. № 6942, акт № 238, том 12 от 07. 10. 2009 год., и договор
за преарендоване от 30.06.2010год., вписан в Агенция по вписвания гр. Враца с
вх. № 3565, акт № 266, том 5 от 30.06.2010 год., 150,32 лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 02.10.2016 год. до 26.
08.2019 год., 98,51лв. представляващи обезщетение за забава за периода
от 02.10.2017год. до 26.08.2019год. и 46,70лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 02.10.2018год. до 26.08.2019год., ведно със
законната лихва върху главницата от 1 533,00 лв., считано от
29.08.2019год. до окончателното изплащане на вземането.Присъдил е и разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца, в размер на 86.57лв. за заповедното
производство и в размер на 136.57лв. за исковото производство.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника П.С.Г. . В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и
да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения
срещу него установителен иск и да му се присъдят направените деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции.
Ответната страна „СЕРЕС“ЕАД, представлявана от изпълнителния
директор С.И.С., чрез пълномощникът му юрисконсулт П.М., е взела становище, че
жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в писмения отговор на
жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника П.С.Г., че дължи на ищеца „СЕРЕС“ ЕАД,
гр. Сливен, сумата общо в размер на 1 828, 53 лв.,
от която 1 533,00 лв. представляващи дължими арендни
плащания за стопанските 2015/2016год., 2016/2017год. и 2017/2018 год. по договор за аренда на земеделска земя от 05.10.2009
год., вписан в Агенция по вписвания - гр. Враца с вх. № 6942, акт
№ 238, том 12 от 07. 10. 2009 год., и договор за преарендоване от
30.06.2010год., вписан в Агенция по вписвания гр. Враца с вх. № 3565, акт №
266, том 5 от 30.06.2010 год., 150,32 лв. представляващи обезщетение за забава
за периода от 02.10.2016 год. до 26. 08.2019 год., 98,51лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 02.10.2017год. до 26.08.2019год. и 46,70лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 02.10.2018год. до
26.08.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 533,00
лв., считано от 29.08.2019год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски направени в заповедното
производство във връзка с издаването на Заповед за изпълнение № 3210 от 30.08.2019 г. по
ч.гр.д. 5685/2019г.
на ПлРС.
Безспорно по делото е,
че с договор за аренда на земеделска земя от 05.10.2009 год., вписан в Агенция по вписвания гр.
Враца с вх. № 6942, акт № 238, том 12 от 07. 10. 2009 год., Д. П. М. от гр. Враца, като арендодател е предоставил на И. М. И. от гр. Плевен, като арендатор за временно и възмездно
ползване общо седем земеделски имота с площ 82,761 дка. в землището на с. Б., за срок от 10 стопански години и при годишно
арендно плащане 10 лв./дка. Безспорно по
делото е, че с договор за преарендоване от 30.06.2010год., вписан в Агенция по
вписвания гр. Враца с вх. № 35**,
акт № 266, том 5 от 30.
06. 2010 год., И. М. И. от гр. Плевен, като
преарендодател е прехвърлил на ответника П.С.Г. ***, като преарендатор правата и задълженията си
по договори за аренда, посочени в Приложение № 1 към договора.
Безспорно е също, че с нотариален акт за
покупкопродажба на недвижими имоти № 24, том II, рег. № 3116, нот. дело
№ 177/ 2016 год. по описа на нотариус Светла Бошнакова с район на действие
Районен съд гр. Враца ищецът „Серес“ ЕАД е закупил от Д. П. М. и други лица имот № 026005 с площ 11, 349 дка.,
имот № 008008 с площ 15,402 дка., имот № 023006 с площ 19,895 дка. и имот № 015003 с площ 4,454
дка., находящи се в землището на с. Б., общ. К., и по силата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ е
встъпил в правата на арендодател по отношение на придобитите имоти. Не се спори и по това, че с напомнително съобщение,
връчено лично на ответника на 16.01.2019 год., последният е бил уведомен от
ищцовото дружество, че същото е придобило събоствеността върху въпросните общо 51,100 дка. земеделски земи - предмет на посочения договор за аренда от 05.10.2009год., респ. - договор за преаренда от 30.06.2010год.
Спорно е дължи ли
ответника исковите суми, за които срещу него е издадена от Плевенски РС заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За да уважи исковата
претенция изцяло, районният съд е приел, че в полза на ищеца „Серес“ЕАД съществува вземане против
ответника П.С.Г. за сумата 1 533,00 лв., представляваща дължими арендни
плащания за стопанските 2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. по договор за аренда на
земеделска земя от 05. 10. 2009 год., вписан в Агенция по вписвания гр. Враца с вх. № 6942, акт № 238, том 12
от 07. 10. 2009 год. и договор за преарендоване от 30. 06. 2010 год., вписан в Агенция по
вписвания гр. Враца с вх. № 3565, акт № 266, том 5 от 30. 06. 2010 год., както и за сумата от 295,53 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата. Въззивният съд възприема изцяло фактическите
констатации и правни изводи на РС, като на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях. Предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е допустим и основателен и правилно е бил уважен в предявения от ищеца размер от 1 828,53 лв.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за преаренда
преарендателят замества преарендодателя във всичките му задължения към насрещни
страни. Такова
задължение е и задължението към ищеца „Серес“ЕАД, който като изправна страна е
потърсил изпълнение на договора за аренда, по който е заместил праводателя си
след закупуване на имотите,
търсейки
плащане на исковите суми. С поканата на л.14 от делото на РС/напомнително писмо/, получено лично от
ответника на 16.01.2019г.
ищецът подробно е описал сумите
за арендно плащане за стопанските 2015/2016 год., 2016/2017год. и 2017/2018
год., дължими от П.С.Г., както дължимата мораторна лихва върху тях. Видно от съдържанието на поканата, ответникът е бил поканен в седмодневен срок да преведе дължимите суми
по банковата сметка на ищеца, но доказателства за плащане липсват. Няма и твърдения, респ. доказателства за изплащане на сумите на праводателите на ищеца. Такива твърдения липсват и във въззивната жалба. В нея не се
навеждат нови доводи различни от наведените пред районния съд. Възражението за липса на надлежно
уведомление е неоснователно, тъй като са представени доказателства – обратна разписка
за доставяне на писмото до адресата/л. 15/. Освен това, възражението би било
основателно само ако поради ненавременното уведомяване за настъпилото заместване по
чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ, ответникът е платил на праводателите на ищеца. Неоснователен е и доводът за
погасяване на вземането на ищеца по давност: Съгласно ЗАЗ и представените доказателства, падежът на най-старото задължение
на ответника е на
01.10.2016год., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на
29.08.2019 год., т.е. преди изтичане на краткия тригодишен давностен срок. Размерът на дължимото обещетение за забава за плащане на паричното задължение на ответника, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, изчислен с онлайн калкулатор/съгл. приложените справки/ е съобразен от РС.
При така изложеното следва да се приеме, че установителния
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Като е стигнал до същите правни
изводи, Плевенски районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено. При този изход на
делото следва да бъде присъдено юресконсултско възнаграждение в размер на
100лв. в полза на въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 на Плевенския
районен съд, постановено на 29.01.2020г. по гр.д. № 7306/2019г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА П.С.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на „СЕРЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ****, представлявано отизп.директор С.И.С., сумата от 100лв.,
представляваща направени деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: