№ 47
гр. Габрово , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200222 по описа за 2021 година
Жалбоподателката П. С. А. от гр. Габрово е обжалвала Наказателно
постановление № **********/03.08.2020 г. на Директор на РЗИ Габрово, с което за
нарушение по Раздел I-ви, т. 2 на Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването по ЗЗ, на същата е наложена глоба в размер на сумата от 300 лева, на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. По съображения, изложени в жалбата и развити в
представено по делото писмено становище от процесуален представител, който е
упълномощила по предвидения за това ред, жалбоподателката е приела
постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от
това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за
присъждане на разноски, заплатени на този процесуален представител, които се
претендират от него въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Свидетелките Д.И. и Д.Б. са служители на РЗИ Габрово.
1
На 07.07.2020 година двете свидетелки съвместно със служители на ОД на МВР
Габрово извършили проверка в търговската мрежа на града във връзка със спазване на
противоепидемични мерки, въведени със заповед на Министъра на здравеопазването.
Един от проверените обекти бил магазин № 714 на „Билла България” ЕООД, който се
намирал на бул. „Могильов” № 47 в гр. Габрово. При посещението им в него
свидетелките установили клиент на магазина – жалбоподателката П. С. А., която към
момента на проверката нямала поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго защитно средство, покриващо носа и устата. Във
връзка с констатираното при проверката, което е било отразено като нарушение по т. 4
от Заповед № РД-01-366/30.06.2020 г. от Министъра на здравеопазването, на
въпросната дата в личното присъствие на жалбоподателката е бил съставен (а
впоследствие – и връчен) акт за неговото установяване. Въз основа на този акт е
издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което е предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От данните, които се съдържат в разписката към приложения на л. 6 от делото
екземпляр от наказателното постановление, е видно, че то е било връчено на
жалбоподателката на 05.03.2021 година. Отразените в жалбата входящ номер и дата
сочат, че жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 08.03.2021
година, или преди края на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок,
започнал (съобразно указаното в чл. 83 от ЗАНН и правилата по чл. 183, ал. 2 от НПК)
да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и
поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по
отношение на искането за отмяна на наказателното постановление, макар и не изцяло
въз основа на съображенията, които се поддържат във връзка с него.
Санкционната норма на чл. 209а от ЗЗ предвижда наказание за този, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или директор на
РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ,
в случаите, в които извършеното не съставлява престъпление. Тя не дефинира
съставите на самите нарушения, а препраща към други административни актове, които
имат отношение към тях и са посочени в съответните разпоредби от Закона за здравето,
упоменати в нея. Те са във вид на заповеди, издадени от определени лица, с които се
въвеждат противоепидемични мерки съобразно предвиденото в чл. 64, ал. 4 и ал. 7 и
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Такъв акт представлява и издадената от Министъра
на здравеопазването Заповед № РД-01-366 от 30.06.2020 г., която (според указаното в
2
Раздел I-ви от нея) действително е въвела такива мерки, считано през периода от
01.07.2020 година до 15.07.2020 година на територията на страната. При естеството на
тези мерки и при безспорно установеното неизпълнение от жалбоподателката на
предвиденото в Раздел I, т. 4 от същата заповед задължение за носене на предпазна
маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата на закрито обществено
място, каквото е представлявал и съответния търговски обект, в който тя е била, не би
могло да се счита, че постановлението се явява незаконосъобразно от аспект на факта,
че вида на нарушението е определен със заповед, а не чрез закон или подзаконов
нормативен акт, издаден въз основа на него. То не би могло да се счита за такова и във
връзка с отмяната на посочената заповед чрез Заповед № РД-01-402 от 15.07.2020 г.,
също издадена от Министъра на здравеопазването. Тъй като в Раздел I-ви, т. 4 тази
(втора) заповед също предвижда същото по съдържание задължение за носене на
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, на закрити обществени места, тя не е източник на по-
благоприятни предпоставки за нарушителя, свързани с нарушението, за да се счита, че
се явява приложима по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Безспорно е, че чл. 63, ал. 9 от
ЗЗ въвежда изискване към държавата и общините да създадат условия за изпълнение на
противоепидемичните мерки по ал. 4 и ал. 7 на този текст. Това обаче не означава, че
ако (заради липсата на предоставена предпазна маска) част от него не е изпълнена, то
това е освободило жалбоподателката от възможността да се снабди с такава, за да може
да я носи при посещенията в закрити обществени места, което е въведено като
задължение в самата заповед. Между другото следва да се има предвид, че тя очевидно
е била наясно с това обстоятелство, тъй като от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че е имала предпазна маска в себе си, която не е била поставена на
лицето.
Текстовата част на наказателното постановление сочи, че като основание за
санкциониране на жалбоподателката е вписано нарушение по Раздел I-ви, т. 2 от
Заповед № РД-01-366 от 30.06.2020 г., която се отнася за лицата, обслужващи клиенти
в магазина и др. Тъй като е била клиент, тя би могла да носи отговорност по т. 4 от
раздел I-ви на заповедта, но не и по т. 2 от нея, тъй като последната се е отнасяла за
служители или работници, обслужващи клиенти в търговския обект. Като не е отчел
изложеното и е санкционирал жалбоподателката за нарушение, което не само че не е
кореспондирало на отразените във връзка със същото обстоятелства в съставения акт,
но и с (правилно) посочената в него квалификация на самото нарушение, наказващия
орган е издал едно незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна поради
това. Искането за отмяна на постановлението следва да се уважи и поради друга
причина. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали е
видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е обвързано с настъпване на
определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по делото не са налице данни,
3
които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателката е била
санкционирана за други сходни нарушения на изискванията за спазване на
противоепидемичните мерки, може да се приеме, че извършването на конкретното
нарушение от нея се дължи по-скоро на пропуск по своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за поставяне на предпазна маска, а не на поведение,
свързано с целенасочено или умишлено неспазване на установените във връзка с това
изисквания, за което свидетелства и обстоятелството, че тя е носела такава маска в себе
си. Този факт не е бил отчетен от наказващия орган, който (предвид липсата на
изложени съображения в НП, които да дават представа за проверка на обстоятелството
дали извършеното не съставлява маловажен случай) очевидно не е извършил
дължимата преценка относно нея по същество. А основанията за това са били налице,
тъй като въпросното обстоятелство установява една по-ниска степен на опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия
вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената
за същото глоба от 300 лева се явява завишена с оглед на тях. Тя се явява прекомерно
завишена и с оглед на данните за получаваните от страна на жалбоподателката доходи
– под формата на месечна пенсия от 300 лева, свързаните с които въпроси също не са
били изследвани и обсъждани от наказващия орган. При тези обстоятелства, които са
обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, този орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен
случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил
задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г.
на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество,
той е издал едно незаконосъобразно НП, което също подлежи на отмяна поради това.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ********** от 03.08.2020 година
на Директор на РЗИ Габрово, с което за нарушение по Раздел I-ви, т. 2 на Заповед №
РД-01-369/30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването по ЗЗ, на П. С. А. от гр.
Габрово, улица „*********” № 48, вх. „Г”, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, е наложена
ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5