Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2926 20.07.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15102 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ленд
Логистик” ЕООД, ЕИК ********* против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД,
ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр.2, вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е ползвател на мрежата
на ЕВН. За обект, представляващ почивна база – Л.”Ч.”, находящ се в гр.О. Общ.
Н., обл. Б., местността „М.”, с кл. № ..., получавал услуги по осигуряване на
достъп и разпределение на ел. енергия, с оглед валидното договорно
правоотношение при ОУ.
Твърди, че в резултат от събития -
аварии, настъпили на 13.06.2014 г. и 07.07.2014 г., електрозахранването в имота
било преустановено, а след последващо подаване на ел. енергия на 14.06.2014 г.
и 07.07.2014 г., настъпили вреди за дружеството. Били повредени следните вещи –
2 бр. помпи за басейн и един двигател – мотор за вентилация в кухня, които по
технически признаци представлявали ел. двигатели. Бил съставен протокол за
повредите № 518 от 16.06.2014 г. Ищецът извършил ремонт на двете филтрационни
помпи, за което заплатил сумата от общо 1440 лева с ДДС, съгласно фактура №
73/18.06.2014 г. Вследствие на подадено некачествено напрежение от следващата
авария, настъпили нови щети – двата броя ремонтирани помпи дефектирали изцяло,
а два климатика /марки „Мeдеа” 60 000 BTU и „Osaka” KFR 120BTU/ също били
повредени. За подмяната на помпите ищецът платил сумата от общо 5040 лева с
ДДС, съгласно фактура № 83/15.07.2014 г., а за закупуването на климатици общо
5200 лева с ДДС /2900 лева за „Мeдеа” и 2300 лева за „Osaka”/, съгласно фактура
№ 2474/30.12.2014 г.
Ответното дружество било своевременно
уведомено за настъпилите повреди. След извършени проверки били съставени КП №
518/16.06.2014 г. и КП № 526/09.07.2014 г. за технически проверки по повод
жалбите на потребителя, в които били отразени щетите, но въпреки констатациите,
с писма от 09.07.2014 г. и 11.07.2014 г. ЕВН отказало плащане. Позовало се на
нормите на чл. 51, ал.1, т.1 и ал.4, т.2 от ОУ, които го освобождавали от
ангажимент за репарирането им.
Заявява, че отговорност за имуществените
щети, следвало да понесе именно ответното дружество, което допуснало виновно
неизпълнение на договорните си задължения - не обезпечило сигурността,
непрекъснатостта и качеството на електрозахранването и след авариите подало
некачествено напрежение в отклонение от допустимите показатели, довело до
настъпване на вредоносния резултат. Налице било неизпълнение на задълженията по
чл. 89, ал.1, т.2 и т.4 ЗЕ, както и на чл. 11, т.2 ОУ ЕВН.
Моли се за осъждането му да заплати
сумата от общо 11 680 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - сбор от платените суми в
размер на: 1440 лева – за ремонт на 2 бр. филтрационни помпи за басейн; 5040
лева – цена за закупуване на нови помпи и 5200 лева – цена на подменена
климатична техника, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва основателността на претенцията. Оспорват
се – изложените от ищеца факти и обстоятелства; твърдението, че параметрите на
доставената ел. енергия и мрежови услуги не са били в рамките на предвидените
по БДС стойности; съдържанието на представените писмени доказателства.
Твърди се, че вредите по вещите не са
във връзка, нито следствие от качеството на предоставените от мрежовото
дружество услуги. Доставената ел. енергия била с показатели за качество в
предвидените и одобрени от ДКЕВР норми.
На 13.06.2014 г. била регистрирана
авария по електропровода, чрез който се захранвал обектът на ищеца – скъсани проводници.
На следващия ден ел. захранването било възстановено. Смущенията били допустими
и не правели услугата некачествена, съгл. т.1.1. на БДС 50160/2010 г.
Същевременно електропроводът бил поддържан в изправност и в съответствие с
техническите правила и норми, за което били съставени документи. Предвид
внезапността на ситуацията, ответното дружество не следвало да носи
отговорност.
Относно второто събитие, отново се
признава, че е имало нарушение на непрекъснатостта на снабдяването, но не по
вина на ЕВН – била извършена кражба на проводник, като в същия ден аварията
била отстранена и ел. захранването възстановено. За деянието бил подаден сигнал
до ОД на МВР, а образуваното впоследствие ДП, водено срещу неизвестен
извършител, понастоящем било спряно.
Твърди се, че на 08.07.2014 г. ел.
енергията в мрежата била в норма и нямало некачествено снабдяване. Дори да се
установяло подобно положение, причините за него били непреодолими и
непредвидими за дружеството, при което и съобразно чл. 81 ЗЗД, отговорността отпадала.
Оспорва се на тази дата да е подавано нестандартно напрежение, но дори да е
имало такова – причина за подаването му се явявало увреждането на
електропровода, извършено умишлено от трето лице. Посегателството можело да се
приравни на непреодолима сила и било в резултат от престъпление.
Допълва се, че увредите по уредите
настъпили, тъй като не били поддържани в изправност, били претоварени или
експлоатирани в нарушение на правилата за употреба, като не били снабдени и с
необходимите защити.
Оспорва се размерът на вредите и същите
да са настъпили в причинна връзка с прекъсването на снабдяването на посочените
дати. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
С Определение № 10778/20.11.2017 г., на
страната на ответника, като трето лице помагач е конституиран ЗК „Уника”
АД, ЕИК ********* /застраховател по
договор за застраховка, покриващ отговорността за нанесени имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, в резултат от осъществяваната от ответника
дейност, съобразно полица с № …../. В предоставения срок е постъпило становище,
с което искът се оспорва по основание и размер. Признава се наличието на
застрахователно правоотношение, покриващо съответните рискове. Поддържат се
изцяло доводите на ответника. Налице били внезапни прекъсвания, които не можело
да се вменят във вина на ЕВН, поради което и не било налице неизпълнение на
договорни задължения. Оспорва се да е налице причинно – следствена връзка с
настъпилите щети. Причините за уврежданията се дължали на самите уреди. При
условията на евентуалност, се моли за намаляване на претендирания размер, като
силно завишен. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от
които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и
главно наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по договор при ОУ за предоставяне на услуги – достъп и разпределение на ел.
енергия; че е изправна страна и е изпълнил относимите договорни задължения във връзка
с получаване на предоставените услуги; че е налице твърдяното виновно
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника на процесните дати
/подаване на некачествена ел. енергия, напрежение/, в резултат от което са
настъпили твърдените имуществени щети /увреда и последващо погиване на
филтриращи помпи за басейн и климатична техника/; пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка между твърдяното неизпълнение и вредите;
предвидимост на увреждането; както и размера на обезщетението.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи всички
твърдения в отговора, в т.ч. – онези свои правоизключващи възражения, които са
за положителни факти, вкл. че е изпълнил точно поетите договорни задължения по
повод доставката на ел. енергия; че подадената такава отговаря на изискванията
за стойност и качество; че са спазени нормативните разпоредби, предвиждащи
случаите, в които би могло да се преустанови временно доставката на ел.
енергия, т.е. че е налице фактическо и правно основание за прекъсване на ел.
захранването; както и, че същото се дължи на фактори, които не могат да се
вменят във вина на дружеството; че евентуалните щети по вещите се дължат на
неизправност на самите електроуреди и неправилна експлоатация, както и липса на
защити, а при установяване на всички елементи от фактическия състав от ищеца,
следва да докаже, че е погасил.
Третото лице – помагач следва да
докаже своите твърдения и възражения, в т.ч., че размерът на претенцията е
силно завишен.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради следните
съображения:
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: за процесния период ищецът е ползвал
обект, представляващ почивна база – Л.”Ч.”, находящ се в гр. О., общ. Н, обл. Б.,
местността „М.”, с кл. № ..., присъединен към мрежата на ответното дружество;
че същият е потребител на ел. енергия от мрежата на ЕВН; че между страните е
било налице валидно облигационно правоотношение, съгласно договор при Общи
условия, с оглед предоставяне на услуги по осигуряване на достъп и
разпределение на ел. енергия; че на процесните дати са регистрирани прекъсвания
на електроснабдяването /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11688/18.12.2017 г. –
л.23-24/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите
по делото писмени доказателства.
Спорът между
страните се концентрира около въпросите – налице ли е твърдяното от ищеца
договорно неизпълнение на поетите от ответника задължения за доставка на
непрекъсната ел. енергия до абонатите и в случай, че такова се установи –
налице ли е причинна връзка с настъпилите вреди.
По делото не е спорно, че ответникът притежава
Лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия”, като обектът на
ищеца попада в териториалния обхват на тази лицензия.
Съобразно
чл. 89 ЗЕ:
„За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното
предприятие осигурява: 1. разпределение на електрическата енергия, постъпваща в
разпределителната мрежа; 2. непрекъснатост
на електроснабдяването и качество
на доставяната електрическа енергия; 3. управление на разпределителната мрежа;
4. поддържане на разпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания; 5. разширяване, реконструкция и модернизация на
разпределителната мрежа и спомагателните мрежи; 6. други услуги, като продава
електрическата енергия, при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/”. Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, действащи към
момента на настъпилите вреди в обекта на ищеца, с потребителите на крайния
снабдител са одобрени с Решение № ОУ 014/10.05.2008 година на ДКЕВР, като
същите регламентират редица права и задължения за всяка една от страните.
Съгласно
чл. 11, т.2 ОУ - ответното дружество следва да „служи на интересите на
обществото и на отделния клиент, като обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на ел.енергия, ефективното
й използване, опазване на околната среда и съхраняване здравето, живота и
собствеността на гражданите”. Това задължение на енергийното предприятие е
залегнало и в чл. 69 ЗЕ,
като според чл. 47, т.3 и т.4 ОУ, ответникът носи имуществена отговорност за
щети, нанесени на клиента при: нарушаване непрекъснатостта на захранването,
както и при пренос на електрическа енергия до мястото на присъединяване на
обекта на клиента, с качество и показатели, несъответстващи на действащата
нормативна уредба.
Съобразно
чл. 51, ал.1, т.1 ОУ, ЕР ЮГ не носи отговорност до 48 ч., при възникване или за
предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при които те са настъпили
по вина на дружеството.
На
процесните дати е имало прекъсване на електрозахранването по електропроводи 20
кV „Приселци” и „Обзор”. Тези факти не са спорни, а се установяват от
представения КП и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изготвено.
Вещото
лице сочи, че, според записите в бюлетините за регистрирането им, както и КП от
08.07.2014 г. за нанесени щети, прекъсванията на ел. захранването в Л.”Ч.” по
две от фазите са били продължителни по своя характер /т.е. над 3 мин. според
БДС/. Вследствие на спряното захранване, твърдените от ищеца вещи са били
повредени. От представените два констативни протокола, съставени от служители
на отв. дружество, се потвърждава наличието на вреди и техният вид.
В
този смисъл е и категоричното становище на ВЛ, според което – повредите на
трифазните ел. двигатели са настъпили вследствие на горните две аварии. В
о.с.з. допълва, че непълнофазното захранване е първопричината и е довело до
настъпване на вредите по двигателите на помпите и климатиците.
Предвид
изложеното, оспорванията на ответника и ТЛП за липса на повреди и причинна
връзка с преустановяване на ел. захранването се опровергават. Твърдените помпи
за басейн и климатици, действително са били увредени, вследствие на авариите.
Според
заключението на СТЕ, с настъпилите прекъсвания на захранването не са нарушени
допустимите параметри, заложени в БДС 50160/2010 г. за „Характеристики на
напрежението на електричеството, доставяно от обществени разпределителни
електрически мрежи” и утвърдените от ДКЕВР Показатели на качеството на
електроснабдяването. Това е така, тъй като показателят за качество
„продължителни прекъсвания на напрежението” допуска годишна честота от 10 до 50
пъти в зависимост от района.
Това обаче не означава, че ответникът априори се
освобождава от отговорност за вреди. Да се приеме, че винаги, когато
прекъсванията са до 50 за една година спрямо един абонат, съответният доставчик
на ел. енергия би бил освободен по подразбиране от отговорност, без да се
изследва генезисът на проблема и причините за прекъсванията, би противоречало
на смисъла на нормативната уредба, въведените от закона и ОУ задължения на ЕР.
Подобен подход би довел до съществено ограничаване на правата и интересите на
клиентите, и поставяне в значително по-изгодно положение на една от страните в
правоотношението. Ето защо, е необходимо да се даде отговор на въпросите по
какви причини са възникнали прекъсванията и дължат ли се те на външни събития и
действия, които не могат да се предотвратят от ответника.
Според съда,
в настоящата хипотеза се установява обратното.
Макар
допустимият брой прекъсвания да не е надвишен, съвкупният анализ на
доказателствата води до извод, че авариите, респ. неколкократните прекъсвания
се дължат на неполагане на дължимата грижа от страна на ответното дружество. Касае
се за непланирани прекъсвания, които не са следствие на непредвидими събития,
респ. не са непредотвратими от ЕР. Според бюлетина, както и устния доклад на
експерта по СТЕ, прекъсванията се дължат – това от 13.06.2014 г. - на буря, а от
07.07.2014 г. – на кражба на проводници. Според ВЛ, при непълнофазното
захранване във втория случай, е било налице отклонение в качеството на
доставената ел. енергия.
Твърдяната
буря, както и кражбата на проводници, които са довели до прекъсванията, не
могат да бъдат третирани
като обективна невъзможност за предоставяне на уговорената услуга по ел.
захранване.
При
договорната отговорност, съобразно разпоредбата на чл. 79 ЗЗД,
вината във формата й на небрежност се предполага до доказване на противното.
Затова ЕР следваше да обори презумпцията, което не бе сторено. Ответното
дружество има задължение да осигури и обезпечи сигурността, и
непрекъснатостта на подаваната ел.енергия, в т.ч. чрез съответна поддръжка на
използваните за целта съоръжения. По делото не са ангажирани доказателства за
наличието на непреодолима сила /чл. 51, ал.1, т.4 ОУ/, която да води до
отпадане на отговорността на ЕР.
Съгласно чл. 306 ТЗ
– „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора”, а длъжникът по търговска
сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. При нея неизпълнението
се дължи на препятствие, което е извън контрола на длъжника, препятствие, което
той не може да предотврати или да изпълни въпреки полагане на дължимата грижа.
Освен това - възникването на непреодолимата сила следва и да не е можело да се
предвиди при сключването на договора. По делото няма ангажирани никакви
доказателства, които да удостоверяват възникнала непреодолима сила на 13.06.2014
г., в района,
където се намира обектът на потребление на ищеца, както и такива за извънредност
на бурята, довела до тежка метеорологична обстановка.
Поради
това и с оглед недоказване интензитета на явлението, което принципно не е с
изключителен характер, същото не попада в хипотезата на „непреодолима сила” и не се явява
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. По време
на настъпване на противоправното деяние не е била налице непреодолима сила,
изразена като природно бедствие по смисъла на ОУ и ТЗ, поради което в случая не
е налице и основание за освобождаване на ответника от отговорност на основание чл. 81 ЗЗД.
ЕР следва да полага дължимата грижа като поддържа съоръженията в състояние,
адекватно на обичайните за сезона атмосферни условия. Доколкото чрез тях осъществява
вменената си дейност, от която извлича материални ползи, следва да положи
максимални усилия за надлежно функциониране на системата. Същото се отнася и до
твърдяната кражба. Вярно е, че тя е неправомерно събитие, но отново не покрива кумулативно
изискуемите характеристики на понятието „непреодолима сила”. Според ВЛ по СТЕ,
ЕП „О.” не е оборудван със защити срещу неправомерен достъп, като фазовият
проводник е трудно достъпен, поради височината си, но не и недостъпен.
Кражбата, макар и забранена от закона, не е изключително необичайно събитие,
още по – малко непредвидимо такова. Според показанията на св. А., на
конкретното място и друг път е имало кражби на проводници. Ето защо и ЕР е
следвало да положи повече грижи за подсигуряване нормалната работа на ЕП, вкл.
като предвиди съответни средства за защита при настъпване на подобни ситуации
/които очевидно не са единични случаи/. Липсата на предвидени защити срещу посегателства
от такъв вид и непредприемането на мерки във времето за ограничаването им,
всъщност свидетелства за неполагане на дължимата грижа за осигуряване
непрекъснатостта на захранването, за което абонатите дължат плащане. В този
смисъл и ВЛ е категоричен, че в случая е било налице отклонение от качеството
на доставената ел. енергия.
С
оглед горното, ответното дружество не е освободено от отговорността си и съгл.
изключенията на чл. 51, ал.1, т. 1 и т.4 ОУ, тъй като авариите са настъпили
вследствие на необезопасяване на съоръженията по подходящ начин и неподдържане
на вещите в изправност. Налага се изводът, че е налице лошо изпълнение на
договорното задължение на ответното дружество да обезпечи сигурността,
непрекъснатостта и качеството на ел.енергия в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл. 89, ал.1,
т.2 ЗЕ. Нарушени са задълженията по чл. 69, чл. 89, ал.1, т.2-4 ЗЕ,
а възраженията на ответника в обратна насока не се споделят.
Дори
броят на прекъсванията да е в границите на допустимите от показателите норми,
самите причини за спиранията се дължат на недостатъчно положени усилия и
дължима грижа. Опровергават се твърденията за неизправност на ел. система на
ищеца – ВЛ сочи, че вътрешната ел. инсталация отговаря на техническите
изисквания за сигурност и качество на ел. енергия.
Ответникът
е нарушил основен принцип на договорното право – точно изпълнение на
задълженията за доставка на електроенергия. Следва да се отбележи, че
електрическата енергия е вид стока, която трябва да бъде доставена на
потребителите с определено качество, което се характеризира с непрекъснатост на
захранването, постоянна честота, постоянна големина и форма на захранващото
напрежение, а нарушението на някои от тези показатели води до некачествена
доставка. Ответното дружество не е изпълнило задължения си - да поддържа
разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в
съответствие с техническите изисквания /чл. 89, ал.1, т.4 ЗЕ/; да осигурява
непрекъснатост и качество на доставяната електроенергия /чл. 89, ал.1,
т.2 ЗЕ/; в т.ч. - установените в ОУ на ДПЕЕ на ЕР - да осигурява на
клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество,
приети от ДКЕВР.
В
хода на процеса са доказани по несъмнен начин – наличието на облигационно правоотношение
между страните; неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения;
настъпили вреди от неизпълнението и причинна връзка между неточно изпълнение и
вредоносния резултат, което налага ангажиране на отговорността му за заплащане
на обезщетение, определяемо по реда на чл. 82 ЗЗД.
Относно
размера на вредите. От съпоставката на представените от ищеца писмени
доказателства – съдържание на констативните протоколи, съставени от служители
на ответника; сервизни протоколи; подадени жалби до ЕВН; договори за доставка и
монтаж; договор за климатизация; момент на издаване на фактури с посочени
стойности за ремонт, съответно подмяна на увредени вещи; платежни нареждания;
протоколи за монтаж; приемо –
предавателни протоколи, съдът счита, че видът и размерът на вредите се
установява по несъмнен начин. Плащането на сумите за повредените вещи и техния
ремонт също се доказва. Оспорванията на ответника са бланкетни и са обяснима
защитна позиция, но се опровергават от доказателствата и взаимната връзка
помежду им. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, третото лице –
помагач не ангажира доказателства за твърдението си за силно завишение на
претендираните цени, поради което и същото не се споделя.
Ищецът
е претърпял сочените имуществени вреди в размер на стойността на ремонта и
впоследствие закупуване на негодните за употреба помпи за басейн и климатични
тела.
Обезщетението
по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само
онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т.е
имуществените вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се
в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на
договорното задължение. В случая е налице именно такова обедняване с размера на
посочената сума.
Съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на исковата претенция са доказани пълно и главно от страна на ищеца, поради което търсената сума в размер на общо 11 680 лева следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски се дължат на ищеца. Направено е съответно искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК /л.69/ и доказателства за сторени такива в размер на 467,20 лева –
платена ДТ и 1500 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е основателно. Минимумът
по чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ е 880,40 лева. Предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия, явяването в едно
о.с.з., справедливото и адекватно по стойност такова съдът определя на сумата
от 1100 лева/. Разноските от общо 1567,20 лева ще се възложат в тежест на
ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 да плати на „Ленд Логистик” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 12, сумата от общо 11 680 лева /единадесет хиляди
шестстотин и осемдесет лева/ - представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на прекъсвания на електрическото захранване в обект,
представляващ почивна база – Л.”Ч.”, находящ се в гр. О, общ. Н, обл. Б,
местността „М”, на 13.06.2014 г. и 07.07.2014 г., изразяващи се в разходи за ремонт
и подмяна на филтрационни помпи за басейн и закупуване на климатична техника, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда –12.06.2017 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от общо 1567,20
лева /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ - разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, като трето
лице-помагач на страната на ответника „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК
********* .
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП