РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107251 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. и Х. М.
М. против В. Т. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 1100 лева главница по договор за паричен заем № 379806/13.12.2019г.,
сумата от 406.69 лева договорна лихва за периода от 13.12.2019г. до 13.06.2021г., сумата от
325.52 лева лихва за забава за периода от 13.06.2021г. до 02.08.2024г., ведно със законната
лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Твърденията са, че ответницата е сключила с кредитора *** ООД договор за
потребителски кредит от 13.12.2019г. за сумата от 1100 лева, като кредитът е трябвало да
бъде върнат на 18 вноски до 14.06.2021г. според ищеца, договорът е сключен валидно по
електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с
предаване на сумата по кредита в полза на ответницата. Тя не е изпълнила в срок своите
задължения да заплаща вноските. В последствие, на 13.01.2022г. кредиторът е прехвърлил с
цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил,
но длъжницата не е платила дълга. За цесията длъжницата била уведомена по електронен
път. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се
счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на
исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който счита иска за
неоснователен. Заявява, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по
електронен път. Не се установява и че процесната сума е предадена на ответницата и датата
1
на предаването. Следва също така да се докажат и основните условия на договора за заем,
поради което е неоснователно становището на ищеца, че бил сключен реален договор за
заем. Не се представят данни, че цесията е съобщена на ответницата на нейния имейл адрес.
Не може да се счете, че тя е уведомена с връчване на исковата молба. Това е така,
понеже книжата са връчени на особен представител, който няма връзка с ответницата.
Твърди се, че договорът нарушава чл.11 ЗПК и като такъв е недействителен по чл.22 ЗПК. За
лихвения процент не са определени условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент. Няма информация за правото на потребителя да получи при поискване във
всеки един момент извлечение по сметка под формата на погасителен план. Няма
информация и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, не е
определено правото на предсрочно погасяване на кредита. В случая ГПР от 48.04%
всъщност представлява неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не е плащане за
покриване на извършени разходи. Така се заобикаля чл.33 ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, т.е.
представлява прикрита неустойка за забава. Понеже клаузата е нищожна, ответницата не
дължи претендираните суми при ГПР от 48.04%. Клаузите са и неравноправни, понеже
ответницата не е можела да влияе на съдържанието им и те не са индивидуално уговорени.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.
Представен е договор за паричен заем № 379806 от 13.12.2019г., сключен между
кредитора “***“ ООД и длъжника В. Т. П.. Според договора, в полза на ответницата е
предоставен кредит от 1100 лева, който е следвало да се върне на общо 18 месечни
погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските по кредита е 14.06.2021г.
Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на година.
Общият размер на всички плащания е 1541.66 лева. ГПР е в размер на 48.04%. Според
договора, с този кредит се рефинансира сключен по-рано заем, по който се дължи 506 лева.
Така че след приспадане на тази сума, в полза на заемателя следва да се предоставят 594
лева. Според чл.6.5 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от три дни с поне едно
от посочените обезпечения, а именно: 1. банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящи на
условията на чл.33, ал.1 от Общите условия към договора. В чл.33, ал.1 от ОУ е
конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Според чл.6.6 от договора, ако не предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2220.34 лева, с начин на разсрочено плащане, съгласно погасителния
план.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна
на ответницата. Това е видно от представения на книжен носител файл по договора.
Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по
електронен път. В тази връзка съдът съобразява, че с разписка за извършено плащане от
13.12.2019г. /деня на сключване на договора/, *** ООД е наредил паричен превод в полза на
В. Т. П. в размер на 594 лева. Толкова е сумата, която според договора е трябвало да се
предаде на ответницата. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма
2
съмнение, че сумата е преведена по този договор. Доколкото ответницата е получила парите
на същата дата, която е записана и в договора, следва да се приеме, че договорът валидно е
бил сключен по електронен път от разстояние. Именно превеждане на сумата в полза на
ответницата е индиция, че договорът е успешно и валидно сключен. Така че страните по
него са били обвързани в облигационна връзка.
Видно от договора, последната вноска е била с падеж на 14.06.2021г., т.е.
вземанията по заема са отдавна падежирали. Няма данни ответницата да е извършвала
плащания по договора.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
цесия. С договор за цесия от 13.01.2022г. “***“ ООД е прехвърлил на “АПС Бета България“
ЕООД редица вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по процесния
договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по
делото, е изпратил до длъжницата уведомително писмо за цесията. От представените по
делото доказателства е видно, че съобщението не е достигнало до адресата си. Това обаче е
без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на
ответницата чрез особения й представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3
ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжницата и
кредитор по вземанията е ищецът по делото.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше
казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора и в ОУ се
предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по
друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя
работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на
сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв,
който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и двете опции по чл.6.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да
3
избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на
равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 2220.34 лева /при главница от 1100 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна
печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането
по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.
Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на
48.04%. Ако т.нар неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият
размер би бил много над законовия максимум от 50%. Смисълът на закона е в договора да се
посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за
изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е
включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
Според чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
След като в случая договорът е недействителен, кредиторът може да търси
заплащане само на чистата стойност на кредита, т.е. на главницата. Тя е 1100 лева, толкова се
претендира и от ищеца, поради което само за нея искът по чл.422 ГПК е основателен.
Вземанията за лихвите – договорна и мораторна, предвид недействителността на договора,
се явяват недължими. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата
дължи на ищеца главницата от 1100 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащането. За другите вземания искът подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 371.72 лева за държавна такса, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение и разноски в заповедното дело от
33.74 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. П., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. В. и Х. М. М. сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/ главница по
договор за паричен заем № 379806/13.12.2019г., сключен между *** ООД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца, ведно със
законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2024г. до
изплащането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № *** на БРС по ч.
гр. дело № ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 406.69 лева договорна лихва за периода
от 13.12.2019г. до 13.06.2021г. и за сумата от 325.52 лева лихва за забава за периода от
13.06.2021г. до 02.08.2024г.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН ********** от *** да заплати на “АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. В. и Х. М.
М. сумата от 371.72 лева /триста седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/
разноски в исковото производство и сумата от 33.74 лева /тридесет и три лева и седемдесет
4
и четири стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
5