Решение по дело №420/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 42
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Сливница, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.Ш.. Р. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“............., чрез адв. М.П. - САК е подал
жалба срещу наказателно постановление № 42-0001919 от 26.07.2021г., издадено от
директора на РД „АА”, гр.София, с което са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 500лв. на основание чл.178а, ал.5, ЗДвП за нарушение по чл.8, ал.1 от
Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди, че неправилно е посочено, че е изпълнявал
обществен превоз на стоки, т.к. предвид представените документи превозът бил за
собствена сметка. Твърди че неправилно е посочено местоизвършването на деянието.
Алтернативно моли за прилагане на чл.28 ЗАНН. Навежда доводи в подкрепа на
твърденията си. В съдебно заседание не се явява, предствалява се от адв.Пандов, който
поддържа жалбата , като я допълва че липсват доказателства относно вината на
жалбодателя.
Ответната по жалбата страна – Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”,
редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. Представя станвището си писмено. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетеля А.Г., намира следното:
На 05.07.2021г. около 11,45ч., свидиетелите А.Г. и И.М. – служители на РД”АА”,
извършват проверка на товарен автомобил влекач „Скания“ Р124 ЛА 4х2 НА с рег. № ........
(собственост на „.............“ ЕООД, ЕИК *********), с прикачено полуремарке „Акмел АКТЗ“
с рег.№ ........ ЕА(собственост на „........ 2000“ ЕООД, ЕИК *********) , движещ се по
ул.“Паисий хилендарски“ в гр. Сливница с посока на движение към гр.Драгоман. Спират
товарния автомобил пред стадиона „Сливнишки герой“. При проверката установили, че
водач е жалбодателят, Г.Р., който извършва обществен превоз на товари от гр.Божурище до
1
гр.Сливница с Л.О. № *********. От извършената проверка на изискуемите документи,
свидетелите установили, че водачът е без валидно удостоверение за психхологическа
годност, т.к. представил удостоверение за психхологическа годност, валидно до 08.03.2021г.
За констатираното, нарушение, свидетелят, И.М., съставил АУАН серия А-2020 №292382 на
05.07.2021г. на жалбодателя, в присъствието на свидетеля, А.Г.. Г.Р. подписал съставеният
му АУАН, като в графа възражения по него е отразил че не е съобразил че му е изтекло.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 42-0001919
от 26.07.2021г., издадено от директора на РД „АА”, гр.София.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 №
292382 на 05.07.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 42-0001919 от 26.07.2021г., издадено от директора на РД „АА”, гр.София, намира
същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на
свидетеля А.Г.. От страна на жалбоподателя така установената фактическа обстантовка не се
оспорва.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Актът е написан четливо, като видно от вписаните в него възражения жалбоподателят
е бил напълно запознат с вмененото му нарушение и е реализирал правото си на защита,
вписвайки възражение срещу констатациите в акта. Действително мястото на извършване на
нарушението не е индивидуализирано с посочване на конкретен адрес, но е посочено точно
местоположение, поради което не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. С оглед
2
характера на вмененото нарушение – превоз на товари без валидно удостоверение за
психологическа годност, не се касае за такъв тип нарушение на правилата за движение,
изискващи посочване на мястото на деянието с точност, с оглед установяване на
конкретната пътна маркировка и обстановка. Видно от дадените от жалбоподателя
обяснения и показанията на разпитаните свидетели, по делото не е налице спор относно
мястото, където е било установено нарушението.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано, с
посочване на елементите от фактическия му състав, като е налице съответствие между
фактите, изложени в АУАН и НП. Възприетата от административно-наказващия орган
фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянието като нарушение
на чл.178в, ал.5 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Нарушението се явява доказано от събраните по делото доказателства.
Безпротиворечиво се установява от свидетелските показания, обясненията на жалбоподателя
и приобщените писмени доказателства, че към датата на извършената проверка
удостоверението за психологическа годност на жалбодателя е било с изтекъл срок на
валидност. Не е спорно по делото и се установява, както от вписаното в процесните АУАН и
НП, че в момента на проверката същият е извършвал обществен превоз на товари, с точно
определено местоназначение.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001919 от 26.07.2021г.,
издадено от директора на РД „АА”, с което на Г.Ш.. Р. с ЕГН ********** от гр.София,
ж.к.“............., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500лв. на
основание чл.178а, ал.5, ЗДвП за нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на
МТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3