Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Видин 27.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседение на двадесет и седми юли, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: И.И.
Членове: Д.М.
Р.Д.
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора М.К. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ЧНД №147 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.30 във вр. с чл.14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
Производството
е провокирано от Удостоверение по член 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции от решаваща държана Холандия.
От
направения превод на Удостоверението не става ясно от кой точно орган е
издадено Решение, тъй като имено на органа не е п реведено, срещу българския гражданин Б.М.Б., ЕГН**********,*** и настоящ
адрес ***. От превода се установява, че
Решението е издадено от несъдебен орган на 12.01.2018г. и същото е влязло в
сила на 23.02.2018г., без да е индивидуализирано с номер. Относно нарушението
за което е издадено решението е записано „Преместването като шофьор, като
вретеновете не са /преместени/ правилно, Venifq Rijkswedg
(A67)q 7декември 2017 17:15.“ Посочено е
също, че законовите разпоредби, въз основа на
които е постановено решението е Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2.
Иска се признаване и
изпълнение на чуждо решение, постановено
от друга държава – членка на Европейския съюз, за налагане на финансови санкции.
В първото по делото съдебно заседание съдебният състав е констатирал, че от
Удостоверението не става ясно какво точно е извършеното нарушение и за какво
административно нарушение се налага административното наказание, както и кой
орган е издал решението. Поради това е изискано от органа, издал решението така
както е посочено в Удостоверението да представи доказателства в тази насока. В
отговор на изисканата от съда информация е постъпило същото Удостоверение с
абсолютно същите реквизити и информацията, дадена с първоначално полученото
Удостоверение, като отново не е преведено името на органа, който е издал решението, както и
същата информация относно нарушението, за
което е наложено имуществена санкция в размер на 230евро.
В проведеното пред настоящата инстанция
съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура – Видин моли решението на холандския орган,
постановил решението за плащане на финансовата санкция да бъде признато
и допуснато неговото изпълнение.
В както в първото, така и в последващото
съдебното заседание засегнатото лице Б.М.Б., ЕГН**********,*** и настоящ адрес ***
не се яви поради нередовно призоваване. В съответствие с чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС
съдът назначи служебен защитник на засегнатото лице. В последното заседание на
27.07.2018г. защитникът на засегнатото лице поддържа, че Удостоверението не
отговаря на изискванията за признаване, поради което моли да бъде оставено без
уважение.
Съдът, след като се запозна
с Удостоверение №4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, констатира,
че фактически, не е преведено името на органа, който е издал Решението за постановяване на
финансова санкция, визирано в Удостоверението, няма номера на това решение и
преписка или дело, по което е издадено, не става ясно какво е административното
нарушение, за което е наложено финансовата санкция, поради което и съдът не
може да установи съответното на това нарушение по холандския закон, подобно нарушение по българския закон.
С оглед на горните констатации,
съдът прие, че не са налице условията за признаване и изпълнение на чуждо
решение, тъй като съгласно чл.14 от ЗПИИРКОРНФС решения за конфискация или
отнемане, постановени в друга държава –
членка на Европейския съюз се признават и изпълняват в Република България, ако
се отнасят до деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда
конфискация и по българското законодателство. В приетото Удостоверение, както
посочи по-горе съдът, обаче, не се съдържа информация както за самото решение, така и за издаващия го орган, така и
за вида нарушение, тоест то е непълно, който недостатък е и основание, при
което съдът може да откаже признаване и да допусне изпълнението на решение за
конфискация или отнемане. Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението не съдържа всички елементи,
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Поради посочените по-горе съображения, представеният на
съда акт не следва да бъде признат и да бъде изпълнен на основание чл.35, т.1, предложение 2-ро от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции..
Предвид
изложеното, съдът приема, че не са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл.19,
ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде отказано както признаването, така и
изпълнението.
Водим от горното, Видинският
окръжен съд, наказателно отделение,
Р
Е Ш И :
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И НЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
от решаваща държава Холандия.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно наказателно дело
№147/2018година на Окръжен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.
На
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
незабавно да бъде уведомен компетентния орган на
издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, както и
копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.