ОПРЕДЕЛЕНИЕ
496/18.10.2019г.
Шуменският
районен съд в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кр. Кръстев
сложи за разглеждане ЧНД № 2171 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание
чл.243, ал.5 от НПК.
На 07.10.2019
год. е била депозирана жалба, адресирана до ШРС от М.Х.Н. – в качеството му на
пострадало лице срещу Постановление на ШРП от 16.08.2019 год. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство 377/2019 год. по описа
на РУ на МВР-гр.Шумен, прок. преписка № 757/2019г. на ШРП.
Жалбата е подадена
в срока по чл.243, ал.4 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Наказателното
производство е водено за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.2-ро от НК
вр. чл.18 ал.1 от НК.
Видно от
материалите по досъдебно производство №377/2019 год. пострадалият М.Х.Н. ***, а
привлеченият като обвиняем по делото Г.В.Г. живеел на същата улица но на номер
12, т.е съседна къща. Тъжителят Н. и семейството му притежавали и отглеждали
куче порода „немска овчарка“ на име „Шоши“. Когато в къщата нямало хора М.Н. връзвал кучето на терасата на етажа и то лаело
по минаващите хора. Лаело и когато само
си реши, по негови съображения. Обвиняемият Г.Г. работел в дома си като
програмист и често чувал кучето да лае, което го притеснявало и пречело на
работата му. Решил да предупреди собствениците на кучето да не го оставят така
и да вземат мерки да не лае. В тази връзка той написал на бял лист текста „ще
отровя кучето“. Бележката я закачил на автомобила управляван от свид. М.Н.. На
26.03.2019г. свид. Н. видял бележката, прочел я и я прибрал. До 01.04.2019г. Н.
държал кучето на терасата си, което от своя страна продължавало да лае. По тази
причина обв. Г.Г. решил да пристъпи към умъртвяване на кучето. За целта купил от магазинната мрежа препарат за отпушване на
канали „Тубофло“. Купил и кренвирши, в два от които с помощта на дървено шишче
поставил зърна от препарата „Тубофло“. На 01.04.2019г. сутринта обв. Г. без да
се увери, че кучето се намирало на терасата на съседите му, хвърлил двата
кренвирша на терасата и се прибрал в дома си.
Около 10.00 часа същия ден майката на свид. Н. излязла на терасата
където видяла двата кренвирша и ги прибрала. Показала ги на сина си Н., след
което той прегледал записа от охранителните камери и тогава видял, че именно
обвиняемият е хвърлил на терасата им два кренвирша, за които обаче не бил
сигурен , че това са кренвиршите, които е намерил. Сигнализирал органите на
МВР. При така възприетата от прокурора фактическа и правна обстановка той е
приел, че обв. Г.Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 325б ал.2 т.2 предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 325б ал.1 от НК,
вр. чл. 18 ал.1 от НК, а именно, че на 01.04.2019г. в гр. Шумен направил опит
да бъде проявена жестокост към гръбначно животно-мъжко куче, порода“Немска
овчарка“, намираща се под надзора на М. Н., с която да му бъде причинена
противозаконно смърт, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини, като е приел също така, че са налице основанията на чл. 9 ал.2
от НПК и е прекратил досъдебното производство на това основание.
Съдът
споделя изцяло наказателно-правните изводи на прокурора.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. При преценка на
обстоятелството дали едно деяние е „маловажен случай” следва да се вземе
предвид крайния резултат от деянието, както и фактите относно обществената
опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени
измерения, в реализирания механизъм, в мотивите и подбудите, ръководещи дееца,
съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт и др. В
настоящия случай при преценка крайния резултат от деянието следва да се приеме,
че е налице недовършен опит на деянието, тъй като обвиняемият е предприел
изпълнителното деяние, което е станало с хвърлянето на примамката, но не е
извършил всичко онова, което обективно е било необходимо за настъпване на
вредоносния резултата, а именно кучето да погълне храната.
Съдът
намира, че обществената опасност на осъщественото от обвиняемия Г. деяние, за
незначителна с оглед обстоятелството, че не са настъпили вредни последици-
имуществени или неимуществени, тъй като деянието е останало недовършено. Имайки
и предвид мотивите за извършването му – лаене на куче в нетипична за него
градска среда от балкон на жилищна сграда, като с лаенето си е притеснявало не
само обвиняемия, но и живеещите в близките околни сгради. Лаенето на куче в
градска среда от високо място е като пущането на силна музика и обществото не
толерира това поведение на собствениците на кучета, които се грижат по подобен
начин за любимците си, без да отчитат поведението им и влиянието им върху
околните.
При преценка
личността на дееца съдът установи, че Г. не е осъждан. По делото няма данни за
други противообществени прояви и образувани наказателни производства срещу
него. От материалите по делото и по-конкретно от дадените от последния
обяснения става ясно, че деецът изразява съжаление за постъпката си, като
подробно разказва за случилото се и мотивите, подбудили го към извършване на
посоченото деяние. Без тези негови чистосърдечни признания, видно от
материалите по делото, извършеното деяние щеше да остане неразкрито. От това
поведение на обвиняемия, съдът преценява, че същият повече няма да повтори
извършеното от него, каквото опасение изтъква жалбоподателя.
В тази връзка съдът съобрази и мотивите,
подтикнали дееца към неговото извършване и по-конкретно взаимоотношенията на Г.
с жалбоподателя Н., обстоятелството, че
деецът е направил опит да предупреди жалбоподателя за поведението на неговия
любимец оставен без надзор. Преценявайки всички обсъдени по-горе белези, в
тяхната съвкупност, настоящият състав намира, че деянието се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, поради което същото правилно е било квалифицирано от
представителя на ШРП, като „маловажен случай”.
Поради
изложеното, съдът намира, че направените от представителя на ШРП изводи в тази насока са правилни и следва да
бъдат споделени напълно.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че атакуваното постановление се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
определи:
Потвърждава Постановление от 16.08.2019
г. на Шуменска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 377/2019 год. по описа на РУ- Шумен,
водено за извършено престъпление по чл. 325б ал.2 т.2 предл. 2-ро от НК във вр.
с чл. 325б ал.1 от НК, вр. чл. 18 ал.1 от НК,
Настоящото
определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от
съобщаване на страните пред ШОС.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и на ШРП.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: