Р Е Ш Е Н
И Е
27.05.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският Градски съд, Наказателно
отделение, 7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на седми май две
хиляди и деветнадесетата година в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове : Веселина Ставрева
Марина Гюрова
При участието на
съдебен секретар Мария Абаджиева и прокурора Лилия Симеонова, разгледа
докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 1102/2019 г. по описа на СГС, като за да се произнесе по същество
взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК /Въззивно производство/ чл.313-340 от НПК.
Постъпил
е въззивен протест /ВП/ от СРП срещу присъда от 13.11.2018 г. по НОХД № 17205/2017 г. на СРС, НО, 108-ми състав, с
която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц.Е.Х. за невиновен в това, че на 30.04.2013г. в гр. София, в офис на „Х.-Т.” ЕООД, находящ се
в магазин „Кауфланд” в ж.к. „Люлин”, ул. „***********, в качеството си на
длъжностно лице – продавач консултант в „Х.-Т.” ЕООД, съгласно трудов договор №
4027 / 22.05.2012 г., в кръга на службата си – съгласно длъжностна
характеристика във вариант от 04.03.2013 г., в съучастие като съизвършител с Р.Н.В.
- продавач консултант, сам съставил неистински частен документ - анекс към
договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013 г., като положил подпис в
графа „за потребителя” от името на С.И.З., а Р.Н.В. в качеството си на
длъжностно лице - продавач консултант положила подпис в графа „за доставчика” и
употребила посочения документ пред „М.” ЕАД в „бек офис”, като активирала
действието на анекса от своя юзер /акаунт/ на 30.04.2013 г., за да докаже, че
съществува правоотношение, произтичащо от анекс към договор за мобилни услуги №
1036601 от 30.04.2013г., сключен между доставчик - „Х.-Т.” ЕООД и потребител - С.И.З.,
поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинението
за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр.
чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
С
присъдата съдът е признал за невиновна подсъдимата Р.Н.В. в това, че на 30.04.2013 г. в гр.
София, в офис на „Х.-Т.” ЕООД, находящ се в магазин „Кауфланд” в ж.к. „Люлин”,
ул. „***********, в качеството си на длъжностно лице - продавач консултант в „Х.-Т.”
ЕООД, съгласно трудов договор № 3818/06.12.2011 г., в кръга на службата си –
съгласно длъжностна характеристика във вариант от 04.03.2013 г., в съучастие
като съизвършител с Ц.Е.Х. - продавач консултант, чрез другиго - чрез Ц.Е.Х.,
съставила неистински частен документ – анекс към договор за мобилни услуги №
1036601 от 30.04.2013г., като Х. положил подпис в графа „за потребителя” от
името на С.И.З., а В. положила подпис в графа „за доставчика” и го употребила
пред „М.” ЕАД в „бек офис”, като активирала действието на анекса от своя юзер
/акаунт/ на 30.04.2013 г., за да докаже, че съществува правоотношение,
произтичащо от анекс към договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013 г.
сключен между доставчик - „Х.-Т.” ЕООД и потребител - С.И.З., поради което и на
основание чл. 304 НПК я оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
С
присъдата направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.
В
протеста се излагат доводи за неправилност на протестираната присъда, като се
твърди, че повдигнатите обвинения срещу подсъдимите лица са доказани по
категоричен начин. Отправя се искане неправилната присъда на СРС да бъде
отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимите лица
да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.
По
делото е постъпило и допълнение към въззивния протест, в което се посочва, че обвинението
се доказва от събраните по делото доказателства, а постановената присъда е
неправилна. В подкрепа на горната теза представя се собствен прочит на доказателствата,
с оглед на който се твърди, че съдът необосновано е приел, че подсъдимите не са
действали при общност на умисъла и неоправдано ги е оправдал да са осъществили
престъплението, както и да са го извършили в съучастие. Твърди се също така, че
необосновано в мотивите съдът е приел, че според обвинението анексът е бил
употребен пред „М.“ ЕАД, за да се докаже правоотношение между „Х.-Т.“ ЕООД и
потребителя З., а такова в действителност не съществувало, с оглед на което
съдът е заключил, че подсъдимите лица следва да бъдат оправдани и на друго
основание. Според прокурора твърдение за употреба на документ с цел доказване
на правоотношение между „Х.-Т.“ ЕООД и потребителя З. с обвинението не само, че
не е било направено, но ясно се твърди, че анексът е бил употребен пред М.“
ЕАД, за да се докаже правоотношение, произтичащо от договор за мобилни услуги,
сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и З., като се твърди, че дружеството „Х.-Т.“ ЕООД
само е представлявало мобилния оператор при сключване на договора с клиента, а
страна по правоотношението е бил операторът „М.“ ЕАД. В заключение се моли
протестираната присъда да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена
нова, с която оправданите подсъдими да бъдат осъдени по повдигнатите им
обвинения.
С въззивния протест и
допълнението към него не се правят доказателствени искания.
В разпоредително
заседание на 03.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В съдебното заседание
пред въззивната инстанция прокурорът не
поддържа протеста, но не го оттегля. Изразява становище, че се солидаризира с
изводите на първоинстанционния съд за оправдаване на подсъдимите независимо от
изготвения неистински частен документ, поради което моли присъда да бъде
оставена в сила и за двамата подсъдими.
Защитникът на подс. Х. – адв. К. моли съда протестът на СРП да бъде
оставен без уважение. В тази връзка посочва, че от събраните по делото
множество гласни и писмени доказателства, не се установява по категоричен
начин, че деянието, за което на подс. Х. е повдигнато обвинение е съставомерно.
Изразява се съгласие с посочените от СРС основания за оправдаване на доверителя
ѝ. В заключение се твърди, че изложените в протеста доводи не
съответстват на доказателствата, събрани по делото и на практика представляват
необосновани хипотези, поради което моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена.
Защитникът на подс. В. – адв. Д. моли протестът да бъде оставен без
уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда. Сочи се, че съдът е
изложил три различни основания за оправдаване на подсъдимите, с които изцяло се
съгласява и защитата. Оспорват се доводите в постъпилия по делото протест, като
се излагат подробни съображения за тяхната неправилност. В заключение се моли
протестираната присъда да бъде потвърдена.
В правото си на лична
защита подсъдимите лица се придържат към казаното от защитниците си.
В правото си на
последна дума подс. Х. и подс. В. молят присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Въззивният съд като взе предвид доводите и
аргументите във ВП и допълнението към него, аргументацията на страните във
въззивното производство пред СГС, както и събраните доказателства по делото и
след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за
установено следното :
В производството пред
СРС са събрани необходимите доказателствени материали за разкриване на
обективната истина. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
След извършен
собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав установи следната
фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата
инстанция:
Подсъдимият Ц.Е.Х., с
ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, осъждан, със
средно образование, живущ ***.
Подсъдимата Р.Н.В., с
ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. София, българка, българска гражданка,
неосъждана, със средно образование, живуща ***.
Към инкриминираната
дата дружеството „Х.-Т.” ЕООД било търговски партньор на мобилния оператор „М.”
ЕАД и предлагало в своите магазини продукти и услуги на „М.” ЕАД.
На 06.12.2011 г. „Х.-Т.”
ЕООД и подсъдимата В. сключили трудов договор № 3818, съгласно който последната
постъпила на работа в дружеството като „продавач - консултант”.
На 22.05.2012 г. „Х.-Т.”
ЕООД и подсъдимият Х. сключили трудов договор № 4027, съгласно който
подсъдимият постъпил на работа в дружеството като „продавач - консултант”.
Съгласно длъжностната
характеристика, задълженията на „продавач – консултант” включвали: продажби на
крайни клиенти, издаване на касов бон и фактура; попълване на гаранционна
карта; предлагане на клиент услугата за активиране на сим карта и изготвяне на
документи, съпътстващи сключване на договор с мобилния оператор; съхраняване и
опазване касовата наличност и други. Продавач – консултантът имал качеството и
на материално отговорно лице и извършвал дейности по събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на парични и материални ценности.
Към месец април 2013
г. местоработата на двамата подсъдими била в магазин на „Х.-Т.” ЕООД в гр.
София, ж.к. „Люлин”, ул. „*********** - магазин „Кауфланд”.
Св. З. била абонат на
„М.” ЕАД, съгласно сключен между тях договор № 30340476/19.11.2010 г., като
ползвала мобилен телефонен номер: ******* по тарифен план „М-Тел комфорт 100”,
съгласно приложение № 1 към договора и фиксиран телефонен номер 02 *******
На 30.04.2013 г. св. З.
отишла в магазина на „Х.-Т.” ЕООД, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, ул. „***********
- магазин „Кауфланд”, за да плати месечната си сметка. На работа в магазина
били подсъдимите лица В. и Х.. Подсъдимият Х. обяснил на св. З., че може да
ѝ бъде предоставена безплатно нова сим карта с включени в нея 100 минути
безплатни разговори, без обаче да ѝ обясни, че трябва да сключи нов договор
с „М.” ЕАД. Също така ѝ казал, че може да се използват натрупани от нея
до момента по договора ѝ точки, за да се приспаднат суми от нейни бъдещи
задължения. Св. З. първоначално не искала да вземе нова сим карта, но
впоследствие се съгласила, без да разбере, че трябва да сключи нов договор с
оператора. Съгласила се и натрупаните точки по досегашния ѝ договор да се
използват за приспадане на суми от бъдещи задължения. Подсъдимият Х. предоставил
на свидетелката редица документи, които тя подписала без да разбира значението
им, като мислела, че документите се отнасят единствено до използване на точките
за приспадане на суми от бъдещи задължения. Така З. подписала бланка,
озаглавена „Данни за потребител” и Искане за промяна на вида абонамент за номер
********. Подписала и договор № 1036601 30340476 и приложение № 1 към него за
услугата „Mtel Voicebox” - фиксирана услуга, чрез която получила сим карта с
мобилен и фиксиран телефонен номер********/*****по тарифен план „VoiceBox
Standart”, която давала възможност за обаждания чрез фиксирания номер към
номера от фиксирана електронна съобщителна мрежа и чрез мобилния номер към
номера от мобилна електронна съобщителна мрежа. Срокът на договора бил посочен
в приложението и бил 12 месеца. Св. З. подписала и заявление в самото
приложение, съгласно което се съгласявала договорът да влезе в сила незабавно
от датата на подписването му.
След като св. З. си
тръгнала, подсъдимият Х. изготвил анекс от 30.04.2013 г. който се отнасял към
договор № 30340476/19.11.2010 г. за мобилен телефонен номер: ******* по тарифен
план „М-Тел комфорт 100”. В анекса вписал, че срокът на договора се удължава с
12 месеца. Той не повикал св. З. да дойде да подпише анекса, а изписал
ръкописно имената и положил подпис вместо нея в графа „за потребителя”.
Подсъдимият Х. предал
на подсъдимата В. договор № 1036601 30340476 и приложение № 1 към него,
бланката „Данни за потребител” и Искане за промяна на вида абонамент за номер ********,
подписани от св. З., както и изготвения от него анекс, в който се подписал в
графа „за потребителя” вместо нея. Подсъдимата В. подписала всички тези
документи от името на „М.” ЕАД /доставчик/ и положила печат на представителя му
- Х.Т.” ЕООД, без да знае, че подписът в анекса не е бил положен от потребителя
- св. З., а от подсъдимия Х.. След това подсъдимата В., използвайки своя
профил, въвела в електронната система тези документи и те били регистрирани, а услугите
и променените условия по тях - активирани.
Впоследствие, тъй
като плащала по-високи месечни сметки, св. З. посетила магазини на „М.” ЕАД,
подала няколко жалби и установила, че имало анекс, който не била подписала. На
11.10.2013 г. подала сигнал до СРП.
Съдът прие изложената фактическа
обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства, които първата
инстанция обосновано е посочила и коментирала в своите мотиви, а именно: гласни
– показанията на свидетелите З., Г., Г.;
писмени - сигнал до СРП; писмо - отговор от „Х.-Т.” ЕООД /л. 44 от ДП/ и график
за работа за месец 04.2013 г.; трудов договор № 3818/06.12.2011 г. и трудов
договор № 4027/22.05.2012 г., длъжностна характеристика за „продавач -
консултант”; договор от 01.12.2005 г. между „Х.-Т.” ЕООД и „М.” ЕАД, договор №
30340476/19.11.2010 г. и приложение № 1 към него; договор № 1036601
30340476/30.04.2013 г., приложение № 1 към него, анекс от 30.04.2013 г.;
бланка, озаглавена „данни за потребител”, искане за промяна на вида абонамент
за номер ********; заявление от св. З. за прекратяване на договор; две искания
и една молба от св. З. до „М.” ЕАД и отговори на същите; писма - отговори от „Х.-Т.”
ЕООД /л. 102 и 106 от ДП/; писмо изх. № 15174/03.08.2017 г. на „М.” ЕАД /л. 25
от ВНОХД № 3401/2017 г. на СГС/, инструкция № 1 за изискваните документи от
абонати и потребители при сключване на договори и предоставяне на услуги от „М.”
ЕАД; отговор от „Х.-Т.” ЕООД /л. 42-43 от ВНОХД № 3401/2017 г. на СГС/;
вътрешни правила за организация на работната заплата в „Х.-Т.” ЕООД; правилник
за вътрешния трудов ред на „Х.-Т.” ЕООД; фишове за изплатени заплати на
подсъдимите за април 2013 г.; справка за съдимост на подсъдимите; заключения на
графическа експертиза /ГЕ/ и две почеркови експертизи - № 16/2018 от 13.04.2018
г. и № 38/2018 от 28.09.2018 г.
Установената от въззивния съд
фактическа обстановка по съществото си кореспондира с установената от първата
инстанция. Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран
доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на
формалната и житейска логика.
Правилно районният съд е стигнал
до извода, че по делото не е налице спор между страните, че към инкриминираната
дата подсъдимите лица Ц.Х. и Р.В. са заемали длъжността продавач-консултант в „Х.-Т.”
ЕООД с месторабота – магазин в гр. София, ж.к. „Люлин”,
ул. „*********** - магазин „Кауфланд”, като в кръга на служебните им
задължения влизало продажби на крайни клиенти, издаване на касов бон и фактура; попълване на
гаранционна карта; предлагане на клиент услугата за активиране на сим карта и
изготвяне на документи, съпътстващи сключване на договор с мобилния оператор;
съхраняване и опазване касовата наличност и други, като имали качеството и на
материално отговорно лице, доколкото извършвали дейности по събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на парични и материални ценности. Въпросните
обстоятелство не се оспорват от страна на подсъдимите лица, като намират
подкрепа и в ангажираните по делото писмени и гласни доказателствени източници
– график за работа за месец април 2013 г.; писма - отговори от „Х.-Т.” ЕООД /л.
102 и 106 от ДП/, както и в показанията на св. Г. и св. З.. От така посочените
доказателствени източници, както правилно е констатирала и първоинстанционната
инстанция, се установява и обстоятелството, че двамата подсъдимия са били на
работа в процесния магазин на посочената в обвинението дата.
Несъмнено по делото се установи,
че на инкриминираната дата св. З. е посетила магазина, в който са работили
подсъдимите лица, при което посещение е била обслужена от подсъдимия Х., както
и че св. З. е подписала редица, дадени ѝ от подсъдимия документи -
договор № 1036601 30340476/30.04.2013 г., приложение № 1 към него, бланка,
„Данни за потребител”, искане за промяна на вида абонамент за номер ********. В
тази насока са събрани еднопосочни доказателства чрез показанията на самата пострадала
и заключението на графическата експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, съгласно което ръкописните текстове и подписите в графата „за
потребителя”, „за абоната” и „потребител”, са положени от св. З.. В тази връзка
настоящата съдебна инстанция намира, че правилно контролираният съд е дал вяра
на показанията на св. З. дадени от нея пред съда, допълнени с показанията на свидетелката
от досъдебното производство, приобщени по делото чрез прочитането им на
съответното процесуално основание. Констатираните неточности и липса на спомен
в разказа на свидетелката пред съда, настоящият съдебен състав отдава на
изтеклия период от време от инкриминираната дата до изслушването ѝ в
съдебно заседание, като намира, че непълнотите в показанията ѝ законосъобразно
са били отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл.281 от НПК
на показанията на свидетелката от досъдебното производство. От показанията на
свидетелката З. освен посочените по горе обстоятелства се установява, че
последната е подписала процесните документи, без да е била наясно какво е
тяхното съдържание и смисъл (мислейки, че се отнасят до използването на
натрупани от нея точки), както и че не е подписала инкриминирания анекс от
30.04.2013 г. Процесните обстоятелства намират подкрепа в множеството подадени
от нея заявления и молби до „М.” ЕАД, както и в заключенията на изготвените от
различни вещи лица графическа и почеркова експертиза (№ 16/2018 от 13.04.2018
г.) от които се установява, противно на доводите на защитата на подсъдимия Х., че
процесният анекс не само, че не е пописан от свидетелката З., но също и че
ръкописният текст „С. З.“ и подписът за графа „за потребителя“ в инкриминирания
документ са изпълнение от подсъдимия Х.. Аналогично на първоинстанционният съд,
въззивната инстанция кредитира изцяло процесните заключения като намира, че същите са обективни, безпристрастно и компетентно
изготвени с изискуемата се яснота, задълбоченост и категоричност.
Настоящият въззивен съд
кредитира, като обективно и компетентно изготвено и заключението на втората
почеркова експертиза № 38/2018 от 28.09.2018 г., от която се установява по
безспорен начин, че подсъдимата В. е изписала името си и е положила подпис за
оператора/доставчика в посочените по-горе документи, подписани от свидетелката З.,
както и в анекса от 30.04.2013 г.
При доказателствена проверка на останалите
събрани по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите
Г. и Г., настоящият съдебен състав намери, че последните се отличават с
последователност, логичност и непротиворечивост относно възприетите от тях
фактически обстоятелства по организацията на работата в процесния търговския
обект „Х.-Т.” ЕООД, като последните не се опровергават от останалия събран
доказателствен материал, при което не са налице основания за тяхното некредитиране от въззивния съд.
Относими към предмета на
доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото
са и приобщените в процеса множество писмени доказателства сред които договор №
30340476/19.11.2010 г. и приложение № 1 към него; договор № 1036601
30340476/30.04.2013 г., приложение № 1 към него, анекс от 30.04.2013г.; бланка
- „данни за потребител”, искане за промяна на вида абонамент за номер ********;
заявление от св. З. за прекратяване на договор; две искания и една молба от св.
З. до „М.” ЕАД и отговори на същите от „М.” ЕАД; писма - отговори от „Х.-Т.”
ЕООД /л. 102 и 106 от ДП/; писмо изх. № 15174/03.08.2017 г. на „М.” ЕАД /л. 25
от ВНОХД № 3401/2017 г. на СГС/. При служебната проверка на съдържанието на
последните, въззивният съд намира, че първият съд им е дал вярна интерпретация (която
не следва да бъде преповтаряна за целта на настоящото изложение), като е
изяснил точния им смисъл, с оглед на която е достигнал до обоснован извод, че инкриминирания
анекс от 30.04.2013г. касае договор № 30340476/19.11.2010 г. относно мобилен
номер ******* по тарифен план „М-Тел комфорт 100”, а не посочения в обвинението
договор № 1036601/30.04.2013 г.
Констатация относно съдебното
минало на подсъдимите лица към инкриминираната дата, първият съд
законосъобразно е извел въз основа на наличните по делото справки за съдимост
за лицата.
С оглед горните съображения
настоящата съдебна инстанция намира, противно на доводите на прокуратурата,
застъпени в протеста, че събраните по делото доказателствени материали са
обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК, като не е допуснато
превратното им тълкуване.
Оттук нататък районният съд е дал
верен правен отговор на всички въпроси по чл. 301 НПК, като е приел, че
подсъдимите лица не са осъществили престъплението, в което са обвинени.
Солидаризирайки се с
окончателните правни изводи на районния съд и на основата на изяснената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното.
Престъплението по чл. 309 НК
намира систематично място в Глава Девета от НК, чийто обект на престъпно
посегателство са обществените отношения, свързани със съставянето, използването
и съхраняването на документи.
Инкриминираното деяние по чл.
309, ал. 1 НК е от категорията престъпления, свързани със съставянето на
неистински или преправянето на истински документ -т.нар. документна подправка,
при която специфичен предмет на въздействие е частен документ. Същевременно деянието
по чл. 309 НК е двуактно престъпление. От обективна страна трябва да е налице,
както съставянето на неистински или преправяне на истински частен документ,
така и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правоотношение. Престъплението е довършено с използването на документа
чрез представянето му пред съответно длъжностно или частно лице.
От събрания доказателствен
материал се установява по несъмнен и категоричен начин, че към инкриминираната
дата всеки от подсъдимите лица е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б”, пр. 2 от НК, доколкото са работели по трудово правоотношение
като продавач-консултанти в магазина, а съгласно длъжностната им характеристика,
са извършвали действия по управление на чуждо имущество, собственост на „М.”
ЕАД. В кръга на служебните им задължения се е включвало продажба на продуктите,
предлагани от горепосоченото дружество, както и задължението да издава
съответния документ, удостоверяващ извършената продажба.
От друга страна, по делото по
категоричен начин се установи, че именно подсъдимият Х., действайки в това си
качество, е съставил процесния анекс от 30.04.2013г. към договор № 30340476/19.11.2010
г. между „М.” ЕАД и св. З., който по своята същност се явява неистински частен
документ, доколкото му е предал вид, че е съставен в частта за „потребителя“ от
св. З., без последният в действителност да е пописан от З. (процесните
обстоятелства се доказват са категоричност от показанията на св. З. и приетите
и кредитирани от съда експертни заключение). Както правилно е констатирал и
първоинстанционният съд по категоричен начин се установи още, че подсъдимата В.
в качеството си на длъжностно лице, продавач-консултант е съставила процесния
анекс в частта „за доставчика” /подписала го от името на мобилния
оператор/, в която част последния се явява истински, след което го употребила, представила
го е пред мобилния оператор въвеждайки го в електронната система (процесните
обстоятелства се доказват от изписаното в самите документи, както и
заключението на почеркова експертиза № 38/2018 от 28.09.2018 г., както и от
съдържанието на писмата – отговори от „Х.-Т.” ЕООД - л. 102 и 106 от ДП). Предвид
горното обосновано първият съд е заключил, че подсъдимите лица са осъществени и
двата на акта на процесното престъпление. Доколкото обаче обвинението е
повдигнато срещу подсъдимите лица за това, че са извършили това престъпление
при условията на съучастие, при разпределение на ролите - т.е. единият подсъдим
/Х./ е извършил първият акт от изпълнителното деяние - съставянето на
неистинския частен документ /анексът/, а другият /В./ чрез него е участвала в
съставянето /доколкото Х. положил подпис за потребителя, а тя за доставчика”/ и
сама го употребила пред „М.” ЕАД, за да докаже съществуването на правоотношение,
то обосновано първият съд е заключил, че за да бъдат признати за виновни в
извършване на процесното престъпление следва да бъде доказан и общия умисъл за
осъществяване на деянието. За липсата на такъв първоинстанционният съд е
изложил убедителни съображения, почиващи на вярна интерпретация на доказателствата по
делото, направени в съгласие със закона и формулировката на обвинението, като въззивната
инстанция изцяло ги споделя.
Анализирайки обективните данни по
делото не може да бъде направен извод, че подсъдимите лица са осъществили установените
по-горе действия при общност на умисъла. За да се приеме, че такъв е налице
правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подсъдимият Х. следва да е
знаел, че В. ще употреби анекса (със знанието, че той е неистински частен
документ т.е. че подписът за потребител не е положен от св. З., а от него) и
цел да създаде невярна представа за съществуването на това правоотношение, а подсъдимата
следва да е разбирала, че анексът е подписан не от потребителя З., а от
подсъдимия Х. и въпреки това съзнателно да го е употребила, чрез представянето
му пред оператора, за да докаже съществуване на процесното правоотношение,
каквото няма.
В конкретния случай аналогично на
първата инстанция настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, от който да се установява, че подсъдимата В. преди да
положи подпис и да изпише името си в графата „за доставчика в инкриминирания
анекс и да го въведе чрез своя профил в електронната система на мобилния
оператор, за да бъдат услугите активирани, е била запозната с обстоятелството,
че ръкописният текст и подписът в графа „за потребителя“ в анекса, не са
поставени от потребителя З., а от подсъдимия Х.. В подкрепа на тезата на
обвинението не са ангажирани доказателства, доколкото с показанията си св. З.
непротиворечиво заявява, че на инкриминираната дата не е разговаряла с
подсъдимата, а в показанията на св. Г. (колега на подсъдимите лица) посочва, че възможно един колега да помогне на
друг при сключване на договор чрез въвеждането му в системата, както и че се е
случвало по невнимание някой служител да работи в профила на друг негов колега,
ако предишния не е излязъл от профила си. Противно на застъпените в протеста пространствени
доводи, представящи хронологията на
случилите се събития според държавното обвинение, настоящият съдебен състав
намира, че извод в противоположна посока, не може да се изведе от твърденията
на прокуратурата, че доколкото подсъдимата В. и св. З. са подписали едновременно
неинкриминираните документи, преди напускането на обекта от страна на З. (доказателство
за което е обстоятелството, че всяка от страните е получила екземпляр от тях),
то подсъдимата е имала представа по какъв начин изписва имената си свидетелката
и как се подписва, с оглед на което след като ѝ е бил предоставен
инкриминирания документ от страна на подсъдимия Х., последната е нямало как да
не съзнавала неавтентичния му характер. В тази връзка следва да се отбележи, че
не са налице каквито и да е доказателства, че двете са пописали едновременно
процесните документи, както и че анексът ѝ е бил представен за подписване
от страна на подсъдимия Х., след като подсъдимата е подписала всички останали,
доколкото противно на доводите на прокуратурата, в показанията си св. З. не
дава сведения на инкриминираната дата да е комуникирала с подсъдимата, както и
да е получавала каквито и да е екземпляри от подписаните от нея документи, а
точно обратно свидетелства, че последните са ѝ били предоставени едва в
резултат на множеството подавани молби до мобилния операто с оплакване за
сключен без нейно съгласие нов договор.
Предвид горното тезата на
обвинението, че подсъдимата В. е осъществила втория акт на процесното
престъпление, а именно представянето на анекса пред оператора, чрез въвеждането
му в системата умишлено, със знанието че последният не е подписан от
потребителя З., а от подсъдимия Х., се базира единствено на предположение. За постановяването
на осъдителна присъда обаче са необходими положителни доказателства, годни да
мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице.
Отсъствието на такива налага единственият възможен извод, че извършването
престъплението (описано в обвинителния акт) не е доказано по несъмнен начин,
което налага признаването на подсъдимата за невиновна и нейното оправдаване.
Независимото от горното, както
обосновано е заключил и първият съд по отношение на подсъдимия Х. безспорно се
установява, че последният е съставил неистински частен документ, както и че го
е предоставил на подсъдимата В., която го е обработи и въвела в електронната
система от нейния профил. Подсъдимият Х. безспорно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици, като е действал със специфичната за този вид престъпление цел, а
именно искал е договорът да бъде употребен пред „М.” ЕАД, за да се докаже, че
съществува правно отношение - промяна в срока на договор между „М.” ЕАД и св. З.,
каквато не е съществувало. Доколкото обаче общност на умисъл между двамата
подсъдими за осъществяване на процесното престъпление не беше доказан (не беше
установено В. да е употребила документа умишлено съзнавайки действията на
подсъдимия Х.), а съгласно обвинението, на подсъдимия Х. е вменено единствено съставянето
на неистински частен документ (а не и неговото използване, което се установи,
че е осъществено посредством подсъдимата В., която се явява посредствен
извършител), което деяние само по себе си не е престъпно, първоинстанционният
съд е стигнал до верен извод, че за съда не съществува друга възможност освен
да признае и двамата подсъдими за невиновни и да ги оправдае по така повдигнатото
им обвинение.
По отношение на останалите доводи
за оправдаване на подсъдимите лица, констатирани от първоинстанционният съд,
касаещи неточната формулировка на обвинението относно договора, към който се твърди,
че се отнася изготвения неистински анекс (а именно дали това е договор №
30340476/19.11.2010 г. или договор № 1036601 30340476/30.04.2013 г.), както и
относно неговите страни (дали е сключен между „Х.-Т.” ЕООД и потребителя З. или
„М.” ЕАД и потребителя З.), дори и да се
приемат подробно изложените доводи в протеста, че последните не са налице, то с
оглед невъзможността да се установи с категоричност, че двамата подсъдими са
извършили вмените им действия при общност на умисъла (в каквато насока е
обвинението), оправдателната присъда се явява единствен законосъобразен
завършек на наказателното производство.
С оглед крайния изход на делото и
предвид императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, правилно направените по
делото разноски са оставени за сметка на държавата.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, поради което
приема, че същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл.
338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 13.11.2018 г. СРС, НО,
108-ми състав, постановена по НОХД № 17205/2017
г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.