№ 3
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502317 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д. № 357/2018г. по описа на СГС, І-7
състав срещу решението от 28.10.2019г., с което е уважен частично предявения от И. Н. С.
иск по чл. 432, ал.1 КЗ и са присъдени разноски.
Жалбоподателят ЗАД“ ОЗК Застраховане“ иска отмяна на решението в частта, с която
искът е уважен за разликата над 5 000 лева до 15 000 лева, като твърди, че последната сума е
определена като справедлива при неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, а съдът
необосновано не е намалил обезщетението поради принос от страна на пострадалия.
Ищецът С. оспорва въззивната жалба на ответника. Подал е насрещна въззивна жалба, с
която иска отмяна на решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 15
000 лева до 30 000 лева , излагайки оплаквания за нарушение на чл.52 ЗЗД.
Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника, като
1
застраховател на гражданската отговорност на делинквента и на ищеца, като пострадал от
реализирано на 29.07.2017г. ПТП.
Пред настоящата инстанция не се спори по механизма на произшествието;
противоправността на поведението на застрахования при ответника водач на МПС;
увредите на ищеца, изразяващи се в разкъсно – контузна рана по гърба на лявата ръка с
дължина от 7-10 см; счупване на долния край на пета метакарпална кост; прекъсване на
сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка; охлузвания на ляв лакът и лява
подбедрица , и причинната им връзка с произшествието.
За определяне адекватния и справедлив размер на полагаемото се на ищеца обезщетение,
настоящата инстанция отчита следните обстоятелства, безспорно установени от събраните
по делото доказателства:
възраст на ищеца към датата на ПТП - 59 години;
сравнително лекия характер на травмите;
проведеното оперативно лечение – ревизирана е раната на ръката, отстранена е
некротичната тъкан и е зашита раната;
краткия болничен престой – 4 дни;
краткия период, през който болките са били интензивни – няколко дни след
произшествието;
общият оздравителен и възстановителен период – около 2 месеца и половина.
обстоятелството, че понастоящем при ищеца са налице трайни остатъчни явления –
деформация и нарушена функция на пети пръст на лявата ръка, които ограничават
движението и намаляват силата на захвата на лявата ръка. Според вещото лице Б., при
ищеца сухожилието на петия пръст е прекъснато, а обстоятелството, че костта е
рутирала зараствайки не позволява коригираща операция, която да позволи
подобряване функцията на пръста ( вж.отговорите на експерта в с.з.на 12.02.2019г.);
психологическата промяна у ищеца в резултат от произшествието – според свидетеля П.
ищецът изпитва страх да кара мотора си и не смее да се отпуска.
Комплексната преценка на изброените, съобразена с икономическите условия в страната
към 2017г., обуславя справедлив размер на обезщетението от 20 000 лева.
Няма основание за намаляване на обезщетението по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Както е отбелязал първостепенният съд, възражението за съпричиняване, заявено
голословно по реда на чл. 131 ГПК, не е било конкретизирано в хода на процеса -
ответникът не е посочил онези конкретни действия и/или бездействия на пострадалия,
които, според него, са причинили противоправния резултат. Дори да се приеме, че
неизползването на предпазно облекло е изтъкнато като съпричинително поведение
(доколкото с отговора на исковата молба е направено доказателствено искане, което го
касае), по делото не е установено с категоричност дали ищецът е носил такова, вкл.
ръкавици, нито дали същото е могло, предвид конкретния механизъм на удара ( с лявата
ръкохватка на мотора ищецът е счупил стъклото на лявата врата на автомобила на
делинквента, а лявата ръчка на кормилото на мотоциклета се е счупила при удара с колата ),
да го предпази от или да намали интензитета на получените травми. Заключението на в.л. Б.
по тези въпроси е изцяло хипотетично и без връзка с механизма на произшествието,
установен от вещото лице А. по автотехническата експертиза.
2
Противно на твърденията по жалбата на ответника, за ищеца не е съществувало
задължение да съобрази поведението си с движещия се зад него автомобил, като не
предприема ляв завой. Подобна конструкция е лишена от житейска и правна логика.
Виновен за настъпване на произшествието е единствено застрахования при ответника водач
на автомобила, който е отнел предимството на ищеца, опитвайки се да го изпревари отляво,
след като последният вече е бил подал мигач за разрешен завой наляво. В този смисъл са
показанията на самия делинквент, разпитан като свидетел в настоящото производство и
заключението на в.л. А..
В обобщение, жалбата на ответника е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на
ищеца – частично основателна, поради което въззивният съд следва да отмени обжалваното
решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15000 лева до 20 000 лева и
присъди тази разлика на ищеца, и потвърди решението в останалите обжалвани части.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до пълния предявен
размер от 40 000 лева и е уважен до 5000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора, на адвокатския пълномощник на ищеца се следва адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, съразмерно на уважената част от жалбата му или 327
лева, а определените от СГС разноски следва да бъдат коригирани, като присъдените на адв.
Д. бъдат увеличени с 327 лева, а присъдените на ответника – намалени до 1258 лева.
Ответникът дължи държавна такса от 6 % ( 4 % плюс 2 %) върху уважената част от иска
от въззивния съд или 300 лева по сметка на САС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-7 състав от 28.10.2019 г. по гр.д. № 357/2018г. в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 15 000 рева до 20 000 лева и са
присъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника разноски над 1258 лева до 1572, 50
лева, и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр. ***, ул. *** № ***, ет.5 да плати на И. Н. С. ЕГН
**********, съдебен адрес адв. К. Д., гр. ***, ул. *** № 17, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
разликата над 15 000 лева до 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
от 29.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 10.01.2018г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-7 състав от 28.10.2019 г. по гр.д. № 357/2018г. в
останалите обжалвани части, с които искът е уважен за разликата над 5000 лева до 15 000
лева и е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр. ***, ул. *** № ***, ет.5 да плати на адв. К. Д., гр.
***, ул. *** № 17, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, още 654 лева – адвокатско възнаграждение
за представителство на ищеца пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр. ***, ул. *** № ***, ет.5 да плати, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата 300 лева по сметка на САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4