Р Е Ш
Е Н И Е № 478
гр. Сливен,
03.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7033 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл.
422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД. При условие на
евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-15259755,
като ответницата била дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. Ответницата била активирала предоставената кредитна
карта с максимален кредитен лимит в размер на 2000 лв. Върху усвоената сума се
била начислявала годишна лихва и такси за обслужване за периода на ползване
съгласно определен годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
кредитополучателя било възниквало задължението да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на вземането. Ответницата била преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.09.2018 г., когато било последното плащане
по нея и балансът по същата бил минус 1108,68 лева. Поради тази причина
кредиторът бил блокирал използването й.
Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано
ч.гр.д. № 5133/2019 г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съдът да признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1108,68 лв.,
съставляваща главницата по договор за револвиращ кредит, и сумата от 57,82 лв., съставляваща лихва за
забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
депозира отговор на исковата молба. Заявява, че счита предявения иск за
допустим и основателен и признава исковите претенции. Представя доказателства
за извършено плащане.
Ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща
представител или пълномощник. В деловодството на РС-Сливен е постъпило на
16.04.2020 година становище от юриск. М., процесуален представител на ищцовото
дружество в което заявява, че поради служебна ангажираност не може да бъде
изпратен представител в съдебно заседание и моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие. В писменото си становище юриск. М. заявява, че ответницата е
изцяло заплатила всичките си задължения, предмет на настоящото дело ведно със
сторените деловодни разноски, който факт се признава от ищеца, по смисъла на
чл. 175 от ГПК
Ответницата, редовно призована не се явява. Прави пълно признание на исковите претенции, като
изрично е заявила, че дължи
претендираните от ищцовото дружество суми, които вече е заплатила.
Съдът констатира,
че безспорен факт между страните е наличието на плащане, извършено от
ответницата в хода на настоящото производство, което е видно от приложената
разписка от 18.02.2020 година в размер на 1 222, 64 лева, като с това
плащане ответницата е погасила всички свои задължения към ищцовото дружество,
които са предмет на настоящото производство – задължение за главница, за
договорна лихва, за мораторна лихва и деловодни разноски сторени в настоящото
производство. В този смисъл е направеното от страна на ищцовото дружество
признаване на факти по чл. 175 от ГПК, както и представеното от него
удостоверение за изплатен кредит. Съдът счита, че направеното в хода на
производството плащане съставлява факт, по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК,
който е настъпил след предявяване на иска и е от значение за спорното право,
като същият трябва да бъде взет предвид от съда при постановяване на съдебното
решение.
С оглед на изложеното предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, поради настъпило в хода на процеса плащане. На
ищеца не следва да му бъдат присъждани деловодни разноски, тъй като ответницата
му ги е платила.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените положителни установителни
искове по чл. 422 от ГПК, с които се претендира съдът да признае за
установено, че С.Е.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
- сумата 1108.68 лева /хиляда сто и осем лева и
68ст./, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15259791, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 27.09.2019 година, до окончателното й изплащане;
- сумата 57.82 лева
/петдесет и седем лева и 82 ст./, представляваща мораторна лихва за периода от
08.03.2019 г. до 01.09.2019 г.;
Решението
може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: