РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Котел, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20242210200039 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Н и Н Транспорт
Логистика“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: село
Я., община Р., област Пловдив, Ц. Ш.-изхода на П., база М. С., чрез адвокат К.
А. от АК Хасково, против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от
ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Н и Н
Транспорт Логистика“ АД, ЕИК ***********, е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като се изтъкват доводи
за незаконосъобразност на санкционния акт, поради което се моли за отмяната
му.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представител. Депозират становище.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. К., която
застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
на атакувания електронен фиш, ведно с присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване -видно
от приложеното по делото известие за доставяне, както и че същата е подадена
от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
1
административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните
съображения:
На 18.02.2022г., в 05:05 часа, с устройство № 10351 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата) е установено нарушение №
D90DB1D2D554544AE053031F160ABAB2, с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ,
регистрационен номер **********, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
в община Котел, за движение по път I-7 км. 220+890, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното
нарушение бил издаден обжалваният електронен фиш, с който за нарушение
по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП, на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК ***********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмените доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство.
Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, налагане на имуществена санкция в размер на 2 500
лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно
от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено
в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
2
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде
съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз
основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен
път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност
на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в
която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват
и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни
за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда
изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, то тя разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,
за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето
защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен
АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на
функциите си по този закон определените от председателя на управителния
съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората
3
норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две
норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме
че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В този смисъл е и
актуалната практика на Административен съд – Бургас, обективирана в по
КНАХД № 348/2024г. на Административен съд – Сливен, Решение по КНАХД
№416/2024г. на Административен съд – Сливен, Решение по КНАХД
№120/2024г. на Административен съд – Сливен и др., касаещи същия казус.
Нещо повече, настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в
допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“, добавен след
израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г.,
не променя горният извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага
незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да
се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б след
13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, видно от фактите по
делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й
редакция. Освен това, самата законодателна промяна подчертава правилността
на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира,
че за нарушения на чл.179, ал. 3б ЗДвП електронен фиш може да се издава
едва след 13.02.2024г. /в този смисъл е и Решение по КНАХД №348/2024г. на
Административен съд – Сливен/.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че
обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, неоснователен и
неправилен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
дружеството- жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
4
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил
разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на
разноски се явява частично основателно и доказано. В тази връзка при
преценка на направеното от страна на процесуалният представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени
доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 780 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството в това число и
Определение №1684/18.09.2024г. на АС Сливен, както и правилата за
определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер близък до минималния размер
посочен в цитираната наредба /в сила към датата на сключване на договора за
правна помощ и защита/ с включен ДДС. С оглед на изложеното въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 780 лева с вкл. ДДС, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №**********/18.02.2021 год., издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Н и Н Транспорт Логистика“
АД, ЕИК ***********, със седалище и адресна управление: село Я., община
Р., област Пловдив, Ц. Ш.-изхода на П., база М. С., представлявано от С. М. М.
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП,
във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, както и
такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 119
лева /сто и деветнадесет лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на
„Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
5
управление: село Я., община Р., област П., Ц. Ш.-изхода на Пловдив, база М.
С., представлявано от С. М. М., сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева
с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Сливен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6