Р Е
Ш Е Н
И Е № 260090
гр. Сливен, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН съд, наказателно отделение І-ви наказателен
състав в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при
секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 948 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Я.Х.М., чрез
пълномощника му адв. С.Р. срещу НП № ********** от 13.07.2020 г. на Директор
РДГ - Сливен, с което на
основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ, му е наложено административно наказание Глоба
в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53 ал.2 т.5 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Иска НП да бъде отменено изцяло.
В
с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. С.Р., иска НП да бъде
отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна - наказващият
орган, чрез своя процесуален представител – юриск. Димитрова, иска НП да бъде
потвърдено. Представя писмена защита.
Въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На
23.12.2019 г. в 14:00 ч.
служители РДГ – Сливен извършили
проверка на сечище в землището на с. Стара река, общ. Сливен, отдел 40,
подотдел „б” имот № 119002, собственост на физическо лице. Констатирали, че жалбоподателят
в качеството си на лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ, на който му е било издадено
позволително за сеч № 0531700/06.12.2019 г. за отдел 40, подотдел „б” не
осъществил контролните си правомощия, да следи за спазване на одобрения
технологичен план в следствие на което е изграден извозен път с дължина 80 м. и
ширина 4 м. , не отразени в технологичния план.
За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № Серия 300А, № 153242/23.12.2019
г.
За констатираното на жалбоподателя бил
съставен АУАН Серия 300А, № 122135/16.01.2020 г., с който извършеното било
квалифицирано като нарушение по чл. 12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53 ал.2 т.5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му е отразил
своите възражения, като посочил, че булдозериста без негово знание е направил
пътя.
На основание така съставения
АУАН е издадено и НП № ********** от
13.07.2020 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН Серия 300А, № 122135/16.01.2020
г. и НП № ********** от 13.07.2020 г.,
както и на показанията разпитаните по делото актосъставител Андриян С.А. и
свид. Д.Д.Д..
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срок и от лице, имащо право на жалба. Разгледана по същество, тя е основателна.
НП е необосновано, тъй като приетата в него за
установена фактическа обстановка не се подкрепя със събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при
спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по
чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена
на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з.,
а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В
административно-наказателното производство е допуснато незаконосъобразно и
неправилно приложение на материалния закон.
Административно наказващия орган след като е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, е направил незаконосъобразния извод, че
соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани.
Съгласно
разпоредбата на чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, по който текст е привлечена отговорността на
жалбоподателя, подлежи на санкциониране по административен ред с наказание
"глоба", ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Очевидно е, че в случая се касае за бланкетна правна норма, за която
наказващият орган правилно е приел, че препраща към относими за разглежданото
нарушение разпоредби – чл.12б ал.1 т.7 и чл. 47, ал.
1, т. 6 от Наредба № № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно закона до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В хода на
производството е установено по несъмнен начин, а и не е спорно, че към датата
на нарушението жалбоподателят е притежавал позволително за сеч с № 0531700/06.1.2019
г. за отдел 40, подотдел „б издадено в качеството му на лицензиран лесовъд,
упражняващ лесовъдска практика”. В това си качество тойе обвинен и наказан, че не е
изпълнил нещо правно дължимо- не е осъществил контролните си правомощия, като е
допуснал направата
на извозен път без той да е отразен в плана. Още при съставяне на АУАН жалбопод. е направил възражения, че пътя е
направен без негово знание. В случая АНО е следвало да
установи с допустимите от закона процесуални средства дали действително
жалбопод. е знаел за направения път. Ако наистина булдозериста без знанието му
е направил пътя, по повод на който той е наказан, то тогава от субективна
страна у него би липсвал умисъл за деянието, и той не би могъл да направи нищо
след като пътя е прокопан. За да се установи това е следвало да се снемат
обяснения от лицата, соито са присъствали при направата на пътя, това са
булдозериста и водещите сечта лица.
По
изложените съображения, съдът счита, че неправилно и необосновано наказващият
орган е достигнал до правен извод, че в случая жалбоподателят не е спазил
изискването, посочено в чл. 47, ал.
1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Мотивиран от посоченото, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № ********** от 13.07.2020 г. на Директор
РДГ - Сливен, с което на Я.Х.М.
с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адв. С.Р. му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лв., на основание чл. 12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53 ал.2 т.5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: