МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 по НОХД № 1030/2017
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
Обвинението на
Великотърновска районна прокуратура е срещу:
- Б.К.С., ЕГН **********, за
извършени от него престъпления по: чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал.
1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на
19.02.2017 г., в град ***, ул. „***" № 130, вх. 8, действайки като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с непълнолетните Г.Н.Б.
и М.К.С., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
ВАЗ 21013, per. № Р 2809
РА, от владението на собствениците Т.Д.Т. и Е.А.Т. ***, без тяхно съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на
стойност 454,80 лева и е изоставено без надзор в гр. ***, в района на гара
Трапезица, както и за това, че на 20.02.2017 г., в гр. ***, ул. „Юрий
Гагарин", от лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 280", per. № ВТ
9979 ВС, в немаловажен случай и в условията на повторност, действайки като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - сумата от 600,00 щатски
долари, 150,00 лева и 50,00 израелски шекела, с обща левова
равностойност от 1 280,24 лева, от владението на собственика Р.Б.Р., без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
- Г.Н.Б., ЕГН **********, за това, че на 19.02.2017
г., в град ***, ул. „***" № 130, вх. 8, действайки като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, в условията на повторност, като извършител, в съучастие с
непълнолетните Б.К.С. и М.К.С., противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил ВАЗ 21013, per. № Р 2809 РА, от владението на собствениците Т.Д.Т. и
Е.А.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала
повреда на превозното средство на стойност 454,80 лева и е изоставено без
надзор в гр. ***, в района на гара Трапезица - престъпление по чл. 346, ал. 2,
т. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
- М.К. Симеоново, ЕГН **********,
за това, че на 19.02.2017 г., в град ***, ул. „***" № 130, вх. 8,
действайки като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, като извършител, в
съучастие с непълнолетните Г.Н.Б. и Б.К.С., противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил ВАЗ 21013, per. № Р 2809 РА, от владението на собствениците Т.Д.Т. и
Е.А.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала
повреда на превозното средство на стойност 454,80 лева и е изоставено без
надзор в гр. ***, в района на гара Трапезица - престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не
се събират
доказателства за тези факти.
Граждански
искове не са предявени.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения, като моли съда за налагане на наказания
съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, с оглед проведеното по делото
съкратено съдебно следствие, с налагане на подсъдимия С. на наказание пробация
за всяко едно от деянията, включващо пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година; на
подсъдимите Б. и С. - една година лишаване от свобода, без приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни
и правят пълни самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като защитниците им - адв. С.П., адв. В.М. и адв.
Т.П., тримата от ВТАК, не оспорват фактическата обстановка и молят за налагане
на минимални наказания, като защитникът на подсъдимия С. моли съда за наказание
с приложение на чл. 55 от НК, а именно пробация.
Съдът, след като прецени
направените самопризнания на подсъдимите и установи, че същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, а именно:
Непълнолетните /към дата 18-20.02.2017
г./ подсъдими С., Б. и С. учили в 6-7 клас във ВУИ "Н. Й. Вапцаров" -
гр. Завет, където били настанени. И тримата подсъдими имат
регистрирани бягства от интерната, като са установявани своевременно и връщани
във ВУИ. Осъждани са, както следва: М.С. за престъпления по чл. 194 от НК, чл.
195 от НК и чл. 198 от НК; Г.Б. - за престъпления по чл. 195 от НК и чл. 346 от НК и Б.С. - за престъпление по чл. 195 от НК, като са им налагани наказания
пробация, лишаване от свобода с изпитателен срок, съответно обществено
порицание.
Без никаква критичност в
поведението си тримата продължили с престъпния си начин на живот. Така, на
18.02.2017 г. се уговорили да избягат от ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.
Завет, като първоначално с противозаконно отнет лек автомобил "Фолксваген
Голф", който закъсал, а впоследствие пеша стигнали до гр. *** и вече
на 19.02.2017 г. тръгнали към ЖП гарата, където пред жилищен блок на ул. "***"
№ 130, пред вх. 8, видели паркиран лек автомобил, марка „ВАЗ 21013", per. № Р 2809 РА, собственост на Т.Д.Т. и Е.А.Т..
Подсъдимият Б.С. натиснал с ръка незаключеното, странично, ветроупорно прозорче
на предна лява врата, промушил ръката си и издърпал бутона на заключващия
механизъм, след което отворил шофьорската врата. Забелязвайки, че лампата в
купето не светва, подсъдимият Б. отворил капака на двигателния отсек и установил,
че липсва акумулатора на автомобила. От паркиран в близост лек автомобил, С. и Б.
взели акумулаторна батерия, сложили я на мястото в двигателния отсек на
гореописания лек автомобил и с ръце прикрепили буксите на двата кабела към
клемите на акумулатора. Подсъдимият Г.Б. седнал на шофьорското място и издърпал
кабелите от контактния ключ под волана и излязъл от купето, като С. седнал на
шофьорското място, а С. и Б. го избутали по инерция, след което С. подал контакт
с кабелите и привел двигателя в движение. Б. седнал зад волана, С. на предна
дясна седалка, а подсъдимият С. на задната седалка на автомобила и се насочили
към гр. ***, с намерение да отидат "на гости" на подсъдимия С. ***.
На
19.02.2017 г., късно вечерта, в района на гара Трапезица, в град ***, лекият автомобил
навлязъл в неравна местност и пропаднал между бетонна стена и изкоп, където бил
изоставен от тримата подсъдими, в негодно за ползване състояние. С леки
одрасквания, тримата се отправили към шосето като пресекли ЖП линиите и се
подслонили за няколко часа в една изоставена, но отключена каравана, намираща
се вляво от реката.
На
20.02.2017 г., сутринта, тримата подсъдими се върнали обратно по същия път и
стигнали в района на автогара "Юг", в гр. ***. Разхождайки се, без
парични средства, на ул."Юрий Гагарин", подсъдимият С. забелязал
паркирания от Р.Б.Р. лек автомобил - джип, марка „Мерцедес МЛ 280", рег. №
ВТ 9979 ВС, който не бил заключен. С. влязъл в купето на автомобила през
незаключената предна дясна врата, отворил жабката и взел от кафяво кожено
портмоне сумата от 600,00 щатски долари, 150,00 лева и 50,00 израелски шекела, с обща левова равностойност от 1 280,24 лева,
собственост на Р.. Част от парите дал на другите двама подсъдими, след което
тримата отишли до ЖП гарата и си купили билети за гр. Плевен, с намерение всеки
да се прибере при родителите си - Б. ***, Б.С. ***, М.С. ***. На ЖП гара Горна Оряховица,
където слезли да сменят влака, подсъдимите Б.С. и Г.Б. били задържани от
полицейските органи, а М.С. успял да се укрие, но по-късно също бил задържан.
В хода
на разследването на
Р.Б.Р. са върнати 3 броя американски долара, с номинал 100, всяка и 1 брой
израелски шекел с номинал 50.
От заключението на назначената съдебно - оценъчна експертиза се
установява, че процесния лек автомобил „ВАЗ 21013", per. № Р 2809 РА, не подлежи на възстановяване, като причинената
вреда възлиза в размер на 454,80 лева.
Съгласно заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи подсъдимите Б.С., М.С. и Г.Б.
са психично здрави и с адекватно за възрастта си психично развитие. По време на
извършване на инкриминираните деяния са били в състояние да разбират свойството
и значението им и да ръководят постъпките си, могат да участват в наказателното
производство, правилно възприемат фактите, които имат значение по делото и да
дават обяснения за тях.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния
акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в това число и от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания от
подсъдимите, свидетелските показания, протоколите за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум, протокол за освидетелстване на лице, протоколи, разписки за
върнати вещи, както и от заключенията на съдебно - оценъчната и психиатричните
експертизи и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, в
това число и свидетелства за съдимост и характеристични справки.
От изложеното е видно, че с деянията си подсъдимият
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по
чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна - на 19.02.2017
г. в ***, действайки като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, като извършител, в
съучастие с непълнолетните Г.Н.Б. и М.К.С., противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил ***от владението на собствениците Т.Д.Т. и Е.А.Т.
***, без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство на стойност 454,80 лева и превозното средство е изоставено
без надзор в гр. ***, в района на гара Трапезица, на обществено доверие.
От субективна страна подсъдимият С.
е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че вещта е чужда, че в резултат от
деянието му ще бъде прекратена фактическата власт на ползвателя, с което и
собственика ще бъде лишен от възможността да я владее и по този деецът ще
осъществи фактическа власт върху вещта, като пряко е целял този резултат, с цел
да ползва моторното превозно средство по предназначение. Подсъдимият е
съзнавал, че като последица от ползването на МПС-то е
последвала щета, като това е била и основната причина да преустанови движението
си и да бъде оставено без надзор.
От обективна страна за престъплението
кражба е безспорно доказано по делото, че непълнолетният С. е прекъснал
фактическата власт върху инкриминираните вещи за установяване на собствена
фактическа власт върху тях, без съгласието на собственика им. До извършване на
изпълнителното деяние вещите са била във фактическата власт на лице, различно
от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на вещите е осъществено
с действията на С. по прекратяване на упражняваната фактическата власт върху
тях от собственика им и установяване на своя такава. Престъпният резултат на
това резултатно престъпление - промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството е настъпила вследствие на деянието. Подсъдимият е успял да
установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили
предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. По делото
е доказан и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като кражбата е извършена при условията на
повторност, доколкото е осъществена след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление /присъда, влязла в сила на 05.01.2017 г.
по НОХД № 182/2016 г. по описа на РС - Кубрат/ и не е изтекъл срока по чл. 30
от НК, като случаят е немаловажен, тъй като не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от този вид.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Установено е и
намерението противозаконно да присвои вещите - да се разпореди с тях като със
свои и доказания механизъм на извършване на деянието.
По
описания начин, подсъдимият Г.Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл.
1 и 2, т. 2, предл. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
доколкото на 19.02.2017 г., в град ***, ул. „***" № 130, вх. 8,
действайки като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, като извършител, в
съучастие с непълнолетните Б.К.С. и М.К.С., противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил ВАЗ 21013, per. № Р 2809 РА, от владението на собствениците Т.Д.Т.
и Е.А.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала
повреда на превозното средство на стойност 454,80 лева и е изоставено без
надзор в гр. ***, в района на гара Трапезица. Деянието, видно от приложеното
свидетелство за съдимост, е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК, тъй като със споразумение по НОХД № 34/2017 г. на РС - Кубрат,
влязло в сила на 13.02.2017 г., подсъдимият е бил осъден за същото по вид
престъпление по чл. 346,
вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, извършено на 22/23.01.2017 г., като срокът по чл. 30 от НК
не е изтекъл. От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл, доколкото деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им, с намерение - да се ползва автомобила.
По отношение на подсъдимия М.К.С.: Същият по гореописания начин е осъществил престъпния състав на престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, тъй като на
19.02.2017 г., в град ***, ул. „***" № 130, вх. 8, като извършител, в
съучастие с непълнолетните Г.Н.Б. и Б.К.С. противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил ВАЗ 21013, per. № Р 2809 РА, от владението на собствениците Т.Д.Т.
и Е.А.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала
повреда на превозното средство на стойност 454,80 лева и е изоставено без
надзор в гр. ***, в района на гара Трапезица. С оглед субекта на престъплението,
подсъдимият С. е наказателно отговорен, като непълнолетен, който е разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл.
Причини за извършване на деянията – изключително
ниско правосъзнание, грубо незачитане правото на собственост на гражданите и стремеж
за облагодетелстване по престъпен начин по отношение на С..
Съдът определи обществената опасност
на деянията като висока предвид посегателството и увреждането на обществени
отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на
гражданите, защитени от правовия ред в
страната ни.
Обществената опасност на подсъдимите,
съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие изразеното от подсъдимите съжаление за стореното, разгледано
извън контекста на направеното от тях самопризнание по реда на чл. 371 от НПК,
младата им възраст, както и съобразявайки социалното им положение и
неупражняваният адекватен и ефективен родителски надзор и контрол, а като отегчаващи вината обстоятелства – изключително
лошите характеристични данни, процесуално поведение и предишните им осъждания.
След като обсъди и прецени
обществената опасност на деянията и личната такава на дееца и след като взе
предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, както и нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на:
- подсъдимия Б.К.С. за престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 във
връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК - наказание от девет месеца
лишаване от свобода, което намали с 1/3 и го осъди на шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, а за извършеното
престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК - наказание от девет месеца лишаване от свобода, което намали
с 1/3 и го осъди на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът наложи на подсъдимия Б.К.С.,
най-тежкото от така определените отделни наказания, а именно: шест
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в
Поправителен дом - гр. Бойчиновци.
- на подсъдимия Г.Н.Б. - за
извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл.
1 и 2, т. 2, предл. 3, във вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК -
наказание от една година и
три месеца лишаване от свобода, което след прилагане на предвидената в закона
редукция /намаляване с една трета/ - го осъди на десет месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в Поправителен дом - гр.
Бойчиновци.
- на подсъдимия М.К.С. - за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК - наказание от една година и три месеца лишаване от
свобода, което намали с 1/3 и го осъди на десет месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето,
през което подсъдимият М.К.С. е бил задържан, считано от 31.10.2017 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените
по вид и размер наказания, с тяхното ефективно изтърпяване, ще изпълнят целите,
визирани в чл. 60 и чл. 36 от НК и ще изиграят поправителния и превъзпитателен
ефект спрямо тях.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите М.К.С., Г.Н.Б. и Б.К.С., последният лично и със съгласието
на неговите родители Р.С.Н. и К.Т.С., да заплатят сумата от ПО 153,21
лева в полза на държавата, представляваща направени в наказателното
производство разноски, както и по 05,00 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплатят по сметка на Националното бюро за правна
помощ - гр. София сумата от по 150,00 лева за С. и Б. и 220,00 лева за С.,
последният лично и със съгласието на неговите родители - суми, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
чрез процесуално представителство по ДП № ЗМ - 162/2017 г. по
описа на РУ - *** при ОД на МВР - ***, както и по 05,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: