Р Е Ш Е Н И Е
№ V-185 20.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
Секретар: Тодорка Стоянова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1637 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството през Бургаския
окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
С Решение № 1143 от 22.05.2020г. по гр.д.№1260 по описа за 2020г. на РС
Бургас са наложени мерки за защита на Г.Г. Н., с ЕГН **********, срещу акт на
домашно насилие, изразяващ се в психическо насилие (обида и заплаха за
здравето), осъществено на 18.02.2020г. от бившата ѝ свекърва Д.Г.Ж. с ЕГН
**********, както следва:
Ж. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Г. Н..
На същата е забранено да приближава на по-малко от 20 метра Г.Г. Н., жилището,
в което тя живее на адрес гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.409, вх.8, ет.5,
ап. ляв, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих
за срок от една година.
Със същото решение Ж. е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен
съд глоба в размер на 200 лева, както и държавна такса в размер 25 лева.
Издадена е заповед за защита.
В
законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от Д.Г.Ж., чрез адв.Росев Русев, с която решението на районния съд се обжалва
изцяло. Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Счита, че при постановяване на решението, съдът е тълкувал превратно
изявленията на страните и доказателствата по делото, въз основа на което е
достигнал до неправилни изводи.
Посочва, че по делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която
обаче според въззивника не може да бъде приета като такава. Излага становище,
че според разпоредбите на ЗЗДН, подаването ѝ в производството пред съда е
задължително, като същата е предпоставка изобщо да се развие производството
пред съда. Тя служи за доказване на посочените в нея обстоятелства, има
доказателствена сила и само въз основа на нея съдът може да издаде заповед за
защита. В процесния случай в декларацията било посочено, че същата се подава от
Г.Г.Ж., но под подписа било изписано името на друго лице- Калинка Ж.. Изразява
несъгласие с извода на съда, че декларацията била съставена от Г.Ж., понеже в
заглавната ѝ част били посочени трите имена и ЕГН на молителката, поради
което без значение било обстоятелството, че същата била подписана от друго
лице. Възражението на ответната страна, че на практика липсва декларация, не
било прието за основателно от съда с противоречиви и взаимно изключващи се
мотиви. От една страна съдът приел, че фамилията на молителката е Н. (така в
издадената заповед за защита и в постановеното решение), докато в мотивите си
съдът приел, че фамилното име на Г. е Ж., като е счел, че грешно изписаното
първо име в декларацията не опорочава същата и не означава липса на
волеизявление.
Заявява, че цитираната от съда съдебна практика по отношение на
декларацията, не е относима към процесния казус. В заключение посочва, че
различието в лицето, подаващо декларацията и лицето, подписало същата води до
извода, че липсва декларация по делото, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на постановеното решение.
Изразява несъгласие с извода на съда, че ответницата е изрекла обидни думи
към Г. Н.. От свидетелските показания се установявало, че срещата между двете
била много кратка, както и се опровергавали твърденията на молителката за
изречени обидни думи.
Заявява, че съдът не може да обоснова извода, че ответницата е използвала
обидни думи към молителката при липсата на доказателства за тези твърдения,
само въз основа на използваните в съдебното заседание от ответницата обективно
обидни изрази спрямо бившата ѝ снаха. Въпросните изрази били констатация
във връзка с тревожно здравословно състояние на молителката, още повече, че
въззивницата Ж. е лекар в ЦСМП. От друга страна дали тези изрази са обидни било
чисто субективно мнение, което всеки следва да прецени индивидуално, но това не
влизало в компетенциите на съда. Съдът интерпретирал превратно думите на Ж.
и формирал неправилни изводи, в
противоречие с доказателствата по делото, а именно, че ответницата е отправила
заплаха „че ще стане лошо“, доколкото свидетелите категорично заявили, че
заплахи не били отправяни.
Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което молбата за защита да бъде отхвърлена, а
издадената заповед за защита - обезсилена. Претендира разноски.
В законоустановения срок въззиваемата Г.Г. Н., действаща чрез процесуалния си представител
адв.И.К., е подала писмен отговор
на жалбата. Намира
същата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно.
Постановеното решение било обстоятелствено и мотивирано, въз основа на съвкупна
преценка на доказателствата, осъществена при стриктно спазване на процесуалните
норми. Неоснователни били оплакванията на въззивника, че по същество липсвала
декларация, тъй като под подписа било изписано името на друго лице, както и че
подобна грешка опорочавала волеизявлението. Безспорно било установено по
делото, че Д.Ж. била склонна да засяга честта на молителката и да осъществява
психически тормоз над нея. Правилно не били кредитирани свидетелските
показания, тъй като в колата, където било осъществено насилието били само
страните по делото. Съдът правилно съобразил фактите по делото, както и
отношенията между страните и издал заповедта за защита.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено.
Претендира разноски.
В съдебното заседание, проведено
във въззивната инстанция процесуалните представители на страните поддържат
съответно жалбата и отговора, а въззивницата е представила писмени
доказателства. Претендират разноски и представят списъци за разноските.
По допустимостта на
производството:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата
отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което
делото следва да се разгледа по същество.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Въззиваемата Г.Г. Н.
е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита срещу осъществено спрямо нея
домашно насилие от въззивницата Д.Г.Ж.- нейна бивша свекърва, като конкретните обстоятелства
са подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата.
Молителката твърди,
че от половин година не живее със сина на ответницата, като двамата били в
процес на развод. На 18.02.2020г. около 16.30ч. отишла с автомобил до училището
на сина си, за да го вземе. В момента, в който спряла пред училището,
ответницата нахълтала в колата и започнала да я обижда с думите „Уличница,
неблагодарница“, след което я ударила през лицето, а молителката закрила лицето
си с ръце, за да се предпази. След това ответницата ударила два пъти в корема
бременната /от мъж, с когото живеела на семейни начала/ в петия месец Г., с
думите „Ще раждаш юли месец, така ли?“. Показала ѝ списък с написани от
нея суми и заплашила молителката, че ако не ги плати доброволно, ще ѝ
отреже главата и ще я изпрати на майка ѝ, за да ги плати. След това
излязла от автомобила и отишла към училището, за да вземе детето, но
молителката отишла след нея и си го взела. Ответницата ѝ казала, че ще
кача молителката на следващия ден в 8.00ч., за да ѝ даде половината пари,
иначе щяло да стане по- лошо. Заявила е, че се страхува от Д., която е
неконтролируема и упражнява спрямо молителката физическо и психическо насилие.
Твърди, че ответницата е жестока в действията си, поради което притесненията за
последващи заплахи, застрашаващи живота и здравето ѝ, както и на
нероденото ѝ дете са основателни.
Затова е отправила
искане да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН, като ответницата бъде
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие; да й се забрани да
приближава жилището, в което живее молителката- ***, ап.ляв, както и
местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката, при
условия и срок, определени от съда; задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирана програма за извършители на насилие в ЦПНП. Поискал е и
издаване на заповед за незабавна защита.
Ангажирани са
писмени доказателства.
Ответницата- сега
въззивник, не е представила отговор на молбата за защита. В първото по делото
съдебно заседание през първоинстанционният съд чрез пълномощника си адв.Русев,
е оспорила молбата за защита като недопустима и неоснователна. Оспорила е
приложената декларация за защита, като подписана от лицето К. Ж., а не от
молителката Г.Ж., като счита, че тази декларация е задължителен реквизит за
производството по ЗЗДН, а липсата ѝ е основание за прекратяване на
производството и отмяната на издадената заповед. Оспорва изложеното в молбата
за защита. Ангажирани са свидетелски показания.
Районният съд
подробно и задълбочено е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства, в резултат на
което е приел, че молбата за защита е основателна. Приел е за неоснователно становището
на ответната страна за липса на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Посочил е, че
при наличието на посочени три имена и ЕГН на молителя в заглавната част на
декларацията, обстоятелството, че под положения подпис е записано погрешно
първото име на молителката, не означава липса на волеизявление, тъй като такава
грешка не опорочава волеизявлението. Затова е приел, че процесната декларация
има доказателствено значение. Приел е, че е налице признание за срещата между
страните, както и за предаването на документите на молителката. Свидетелите по
делото не чули какво са разговаряли жените, поради което е счел за
неопровергани заявленията в декларацията за изречените от ответницата обидни
думи по адрес на молителката- „уличница“ и „неблагодарница“. Като косвено
доказателство в подкрепа на извода на съда, че такива думи са били действително
изречени от Д.Ж., съдът е приел изявленията на ответницата в съдебно заседание,
че бившата ѝ снаха е „клептоманка, с хазартна зависимост и аморално
поведение /обективно обидни изрази/“, като е приел, че ответницата обективно е
склонна да засяга честта на молителката. Приел е също, че след като Ж. предала
по същество „отчет“ за „безсмислено“ изхарчените суми, което било
„неприемливо“, то без съмнение било ясно, че тези документи имат за цел да
установят размера на задължението на молителката да „компенсира“ бившата си
свекърва, като върне тези средства. Така е счел за доказана и заплахата към
молителката да се издължи, че иначе „ще стане лошо“. Счел е за неподкрепено с
доказателства твърдението на ответницата, че тези документи следвало да бъдат
дадени на молителката, за да види „докъде е стигнала“. Посочил е, че това вече
не било нужно, понеже с бракоразводното решение съдът одобрил споразумение
между молителката и синът на ответницата, с което двамата уредили личните си и
имуществените си отношения във връзка с прекратяването на брака. Същевременно
съдът категорично е приел за недоказано твърдението на молителката за нанесени
ѝ удари от ответницата. Действително, съдебният лекар констатирал
кръвонасядания по лицето на Н. и цепковидна раничка по лигавицата на устната
ѝ, но свидетелите на ответницата били категорични, че между двете жени не
е имало физическо насилие, а разговорът между тях бил кратък. Предвид
изложеното, районният съд е приел за установено осъществяването на акт на
психическо насилие /обида и заплаха за здравето/ от страна на ответницата
спрямо молителката, поради което е наложил цитираните по-горе мерки на защита.
При проверката на обжалваното
решение в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд
намира, че същото е валидно и допустимо.
По повод
оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
Неоснователни са
доводите на въззивната страна за допуснати процесуални нарушения от съда, във
връзка с преценката му за наличието на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН към
молбата за защита.
Несъстоятелни са
оплакванията в жалбата, че несъответствието в имената на молителката, посочени
в декларацията води до извод за липса на такава декларация.
На първо място
следва да се отбележи, че първото посочено несъответствие- за фамилното име на
молителката, посочено в молбата за защита и в декларацията, с това, записано в
решението /и останалите съдебни актове/, е обяснимо с датата на влизане в сила
на бракоразводното решение между молителката и бившия ѝ съпруг-
17.02.2020г.
Молбата за защита и
декларацията на молителката са с дата 19.02.2020г., а съдебното производство е
образувано на 21.02.2020г.
Данни за бракоразводното
дело се съдържат в молбата за защита, поради което съдът служебно е приобщил
към доказателствата решението по него, както и справката за трите имена
/непосочени в молбата за защита/, адреса и ЕГН на ответницата.
Именно с това
решение, в съответствие с утвърденото споразумение между бившите съпрузи, е
постановено Г.Г.Ж. /с което име молителката е записана в молбата за защита и
заглавната част на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН/ да възстанови предбрачното
си фамилно име- Н.. Очевидно е, че два дни след постановяването на решението
/което не се съобщава изрично на страните от съда понеже е необжалваемо/,
молителката не е била запозната с него, поради което молбата за защита и
декларацията по чл.9, ал.2 ЗЗДН съдържат нейното брачно фамилно име. Видно и от
служебната справка, извършена от БРС относно трите имена на ответницата /л.11/
към 21.02.2020г. промяната в гражданското състояние на Г. и С. Ж.- т.е. техния
развод, към тази дата не е била отразена в регистрите за гражданско състояние,
макар решението вече да е постановено.
Това обяснява и
факта, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото /сезиращия съда
акт- молба за защита, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, бракоразводното решение
и справката от НБД Население/ районният съд, в съответствие с действителното
правно положение е приел, че след развода лицето Г.Г.Ж. /молител по делото/ следва
да носи името Г.Г. Н., с оглед на което по отношение на молителката е използвал
във всички постановени от него съдебни актове по делото именно фамилното име „Н.“.
Никъде в обжалвания съдебен акт /мотиви и диспозитив/ съдът не е посочил, че
фамилното име на молителката е Ж., дори при обосноваването на изводите си
относно наличието на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ответницата- сега
въззивник, пред първата инстанция не твърди, че декларацията не е подписана от
молителката. Въпреки указанията на въззивната инстанция да посочи дали оспорва,
че декларацията е подписана от молителката Г.Г., въззивницата, чрез своя
пълномощник, не е направила подобно оспорване. При това положение въззивната
инстанция приема, че декларацията на л.6 от делото на БРС, с дата 19.02.2020г.
е подписана от молителката Г.Г. Н.. Следователно, в съответствие с изискванията
на ЗЗДН, към молбата за защита е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
изходяща от молителката. Авторството на конкретно волеизявление, обективирано в
писмен документ се определя от това кое лице е подписало документа, а в случая
няма спор, че това е молителката.
Основателни са
обаче оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН не установява твърдените в нея обстоятелства, въпреки че по принцип
се ползва с материална доказателствена сила, макар и не абсолютна. В случая,
верността на изложените в нея обстоятелства, възпроизвеждащи твърденията в
молбата за защита, не се доказва, тъй като доказателствената сила на тази
декларация е разколебана. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
които не са заинтересовани от изхода на делото, безпротиворечиво се установява,
че на посочената дата- 18.02.2020г., действително е имало среща между страните
по делото пред училището на детето на молителката. Установява се също, че е бил
осъществен кратък разговор във връзка с имуществените претенции на ответницата
към бившата ѝ снаха /това се признава и от ответницата в устните
състезания/, както и че ответницата е предала на молителката документите,
касаещи задълженията на втората към първата /признания на ответницата в устните
състезания/. Показанията на тези свидетели, които са се намирали в близост до
автомобила на молителката, където се е осъществила срещата на страните,
опровергават категорично твърденията на Г. Н. за осъществено физическо
съприкосновение между страните- удари, нанесени от ответницата на молителката в
областта на лицето и корема. По тази причина не може да се приеме за
установено, че нараняванията, описани в съдебно-медицинското удостоверение, са
нанасени на молителката от ответницата и то при срещата, посочена в молбата за
защита. Тези свидетели установяват също, че ответницата не е викала и крещяла,
а след като се върнала при тях в колата била спокойна и ги уведомила, че това
била бившата ѝ снаха. Макар да твърди нападение срещу себе си,
осъществено с висока степен на опасност, няма данни молителката да е потърсила
помощ от намиращи се в близост лица, макар срещата е осъществена на публично
място пред училището на детето ѝ, в оживен период на деня. Няма данни да
е подала и сигнал за осъществено престъпление от общ характер, каквото е
заплахата за убийство „Ще ти отрежа главата“, в случай, че не погаси
задълженията към бившата си свекърва.
При това положение,
след като съдържанието на разговора между страните не се установява посредством
безспорни доказателства, а част от изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
твърдения /за осъществено физическо насилие/ бяха опровергани от свидетелите,
поради което следва да се приемат за неверни, въззивната инстанция намира, че и
останалите твърдения на молителката- за осъществено спрямо нея психическо
насилие чрез отправени обидни думи и заплахи за живота ѝ от страна на
ответницата, са неверни.
Районният съд е
допуснал процесуално нарушение, като е използвал предположения, основани на
поведението на ответницата в съдебното заседание, за да обоснове изводите си за
достоверност на твърденията на молителката за осъществено спрямо нея психическо
насилие- обиди и заплахи за здравето, което е недопустимо.
Тъй като решаващите
фактически и правни изводи на двете инстанции не съвпадат, решението на Районен
съд- Бургас следва да се отмени, както и издадената въз основа на него заповед
за изпълнение. Вместо него следва да се постанови решение на въззивната
инстанция, с което молбата за защита бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна.
На основание чл.11,
ал.3 ГПК таксите и разноските за производството следва да се понесат от
въззиваемата. Ето защо същата следва да заплати държавната такса за образуване
на производството в размер на 25 лв. по сметката на Районен съд- Бургас, както
и д.т. за въззивно обжалване пред ОС- Бургас- 12,50 лв., както и разноски на
въззивницата за двете инстанции в размер на по 400 лв. за всяка, или общо- 800
лв.
С оглед изхода на
делото на въззиваемата страна не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК във връзка с чл.17, ал.5, предл.2 ЗЗДН,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1143 от 22.05.2020г. по гр.д.№1260 по описа за 2020г. на Районен
съд- Бургас.
ОТМЕНЯ заповед №69 от 22.05.2020г., издадена по гр.д.№1260/20г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Г.Г. Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Районен съд- гр.Бургас държавна такса от 25 лв. (двадесет и пет
лева) за образуване на гр.д.№1260 по описа за 2020г. на РС- Бургас, както и по
сметката на Окръжен съд- гр.Бургас
държавна такса от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) за въззивното
производство по в.гр.д.№1637 по описа за 2020г. на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА Г.Г. Н., с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Ж. с ЕГН **********
***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща деловодни разноски за двете
инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Г. Н., с ЕГН ********** ***, за
присъждане на деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.