№ 466
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20225530100186 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно осн. чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът ЕНЧ. ПЛ. Й. твърди в исковата си молба, че през 2019г. е работил като шофьор
в „Ник инвест" Казанлък ЕООД. Било му възложено да управлява товарен автомобил марка
„Мерцедес“, с рег.№..........., като доставял хранителни продукти на детска градина
„Звездица", находяща се в кв. Железник на гр.Стара Загора.
На 17.09.2019г. сутринта, ищецът доставил продуктите, след което с камиона си се
насочил към изхода на детската градина. Достигайки до уличното платно, предприел
маневра завиване в дясно, в посока изток по ул. "Младост" на кв. Железник в гр. Стара
Загора. След като излязъл на пътното платно пред неговия автомобил, в опасна за
движението близост, преминал автомобил марка „Форд“, модел „Мондео", с рег. № ...........,
управляван от ответника О., с което последният създал условия за настъпване на удар между
двата автомобила. С цел избягване на удара, ищецът предприел маневрата аварийно
спиране, след което подал звуков сигнал с клаксона, като по този начин успял да избегне
ПТП. След като чул подадения от ищеца звуков сигнал, О. преустановил движението на
автомобила си, отворил вратата и напсувал ищеца. Той, от своя страна, също отговорил с
нецензурни изрази. Тогава О., който силно се афектирал от случилото се, взел от автомобила
си метална тръба, която представлявала парче от парапет, и се насочил към кабината на
ищеца. Изплашен от неговото поведение, ищецът Й. вдигнал стъклото на вратата си.
Ответникът се изравнил с вратата, замахнал с тръбата, ударил стъклото и го счупил. При
счупването, държаната от О. тръба, навлязла в кабината и ударила ищеца по лявата ръка, а
парченцата от счупеното стъкло причинили множество наранявания в областта на лицето и
1
горната част на тялото на Й.. Веднага след това О. напуснал местоинцидента с автомобила
си, а ищецът отишъл във 2- ро РУ на МВР Стара Загора, за да потърси помощ. За случилото
се било образувано ДП №8245/2019г. Впоследствие Й. се освидетелствал, като му било
издадено СМУ №128-Н/2019г. на СМ - Стара Загора. Според него му били причинени
следните увреждания: В областта на челото над лявата вежда и по лявата скулна област на
лицето линейни повърхностни рани с равни остри ръбове и дъно, изпълнено с кафеникава
коричка под нивото на околната кожа; По средната външна повърхност на мишичната
област на левия горен крайник рани с неравни ръбове и дъно изпълнено с кръвениста
материя, на голямата от тях с размер 0.8/0.3 см.; Около и пред тази рана по кожата на горния
крайник било установено наличие на множество пръснати ранички с равни остри ръбове. В
заключение се установило наличие у ищеца на прорезни рани по лицето и левия горен
крайник, а също така и разкъсано[1]контузни рани по мишичната област на левия горен
крайник. Описаните и установени травматични увреждания добре отговаряли да са
причинени от действието на твърд тъп предмет-използваната от отв. О. метална тръба, и
предмети с остри и равни ръбове и ъгли, каквито били парчетата от счупеното стъкло на
вратата на товарния автомобил, и можело да бъдат получени по начин и време, посочени от
ищеца Й. в инцидента, описан по-горе. Същите поотделно и в съвкупност съставлявали
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно по чл. 130, ал.
1 от НК лека телесна повреда. Ответникът О. бил привлечен към наказателна отговорност,
като му било повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, и
било образувано НОХД №122/2021г.по описа на PC Стара Загора. С Определение от
25.06.2021г., влязло в законна сила на 25.06.2021 г., PC-Стара Загора одобрил постигнато
Споразумение за прекратяване на наказателното производство, при което О. се признал за
виновен в това, че на 17.09.2019 г. в град Стара Загора е причинил лека телесна повреда на
ЕНЧ. ПЛ. Й., изразяваща се в множество повърхностни прорезни рани на лицето и левия
горен крайник, което е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, като деянието било извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.
131, ал. 1 ,т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът наложил на ответника наказание
„Пробация“ за срок от 8 месеца. В резултат на извършеното престъпление на ищеца били
причинени неимуществени вреди от О., изразяващи се в разстройство на здравето, стрес,
болки, страдания, наранено самочувствие и гарантираното му в закона право на лична
неприкосновеност, които оценява в размер от 2 000 лева, дължими от ответника.
Моли съда да осъди АТ. Д. ОР. да му заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършеното от
него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в
причинено разстройство на здравето, стрес, болки, страдания, наранено самочувствие и
правото му на лична неприкосновеност,ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът АТ. Д. ОР., чрез упълномощения си представител, в едномесечния срок е
2
депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че в хода на производството по НОХД
122/21 г. по описа на PC-Стара Загора било постановено съдебно определение, с което било
одобрено постигнато между страните по делото споразумение и с което определение
ответникът бил признат за виновен в извършването на деяние, представляващо
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК. Оспорва твърденията, че
причината за инцидента и неговото развитие се случили по описания в исковата молба
начин. Конкретно оспорва твърдението, че причината за възникването на инцидента била
единствено в ответника. В хода на воденото наказателно производство категорично било
установено, че с неправомерните си действия и неспазване на основни правила за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП, ищецът при изпълнение на трудовите си
задължения и при управление на повереното му МПС бил отнел предимството на МПС,
управлявано от ответника и само благодарение на своевременната му реакция е било
предотвратено настъпването на тежко ПТП. След избягване на произшествието ответникът
действително е спрял управляваното от него МПС и е излязъл от него, като е искал да
разбере има ли щети по управлявания от него автомобил.
Оспорва твърдението, че ответникът е отправил нецензурни думи към ищеца. Ищецът
бил този, който отправил псувни и закани към ответника. Оспорва твърденията, че
ответникът замахнал с държаната от него метална тръба и счупил стъклото на автомобила,
при което със самата тръба наранил ищеца в областта на ръката. В хода на наказателното
производство било установено, че ответникът в действителност почукал с тръбата по
стъклото на камиона, при което последното се счупило и отхвръкналите парчета стъкло
причинили дребни порезни рани по лицето и ръката на ищеца. Деянието било осъществено
при евентуален умисъл и тъй като било извършено на публично място, ответникът се
признал за виновен, че стореното от него представлявало престъпление по смисъла на чл.
131 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК. С оглед съдържанието на приетото и одобрено от PC Стара
Загора споразумение оспорва твърдението, че с деянието си ответникът е причинил на
ищеца разкъсно-контузна рана по мишична област на левия крайник. Счита, че ищецът
целял настъпване на конфликт и твърди, че същият с предизвикателното си поведение и
неспазването на правилата за движение по пътищата бил съпричинил за настъпване на
инцидента и за причиняването на телесните му увреждания. Оспорва твърденията, че
ищецът вследствие на действията на ответника е претърпял стрес, болки, страдания,
нараняване на самочувствие и лична неприкосновеност, поради което оспорва и размера на
исковата претенция. Счита, че основната причина за настъпване на конфликта се дължала
основно на поведението на ищеца. Същият първоначално с неспазването на правилата за
движение по пътищата щял да предизвика ПТП, а впоследствие с предизвикателното си
поведение е предизвикал ответника да му причини телесно увреждане, като по този начин
ищецът съпричинил настъпване на инцидента и причиняването на телесните му
увреждания.
Дори и да се приемело, че ответникът дължи някакво обезщетение на ищеца твърди, че
претърпените болки и страдания от него не били нито толкова тежки, нито били в
3
изключителен обем и вид.
Моли съда да отхвърли исковата претенция относно претендирания размер от 2000 лв.,
като неоснователна и недоказана, алтернативно, в случай, че бъде уважена то присъденото
обезщетение да бъде определено по справедливост и съобразно доказаните от ищеца
търпени болки и страдания, които са в пряка връзка с деянието на ответника. Претендира за
разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявената искова молба. Ответникът в съдебно заседание са явява лично, заедно с
упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на иска, алтернативно за
намаляване размера на претендираните неиумеществени вреди, поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
От приложеното към настоящото дело НОХД № 122/2021г., по описа на Районен съд
Ст.Загора, се установява, че по силата на одобрено от съда споразумение, ответникът А.О. е
признат за виновен в това, че на 17.09.2019г. в гр. Стара Загора, причинил лека телесна
повреда на Е.Й., изразяваща са в множество повърхностни порезни рани на лицето и левия
горен крайник, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131,
ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. На ответника е наложено наказание „Пробация“ с
пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
с периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от осем месеца.
По делото е изслушана като свидетел Ж. О.а – съпруга на ответника, която разказва, че
на 17.09.2019г. била в автомобила, управляван от ответника, когато „Камион излизаше от
детската градина, започна да подава звуков сигнал.“, след което шофьорът отправил
нецензурни реплики. Твърди, че камионът ожулил лекия автомобил на ищеца, като в
последствие последният счупил стъклото на камиона.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до
следните правни изводи:
Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на
влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда
/споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на
доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо,
като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
4
Следователно гражданският съд е обвързан от констатациите в одобреното споразумение,
поради което безспорно се установява, че на посочаната дата А.О. е причинил лека телесна
повреда на Е.Й., изразяваща са в множество повърхностни порезни рани на лицето и левия
горен крайник. Т.е., в резултат на извършено от ответника престъпление, на ищеца са
причинени травматични увреждания - множество повърхностни порезни рани на лицето и
левия горен крайник.
С това се установява наличие на противоправно деяние, виновно извършено от
ответника, с което е причинена вреда другиму (при наличие на причинна връзка между
деянието и настъпилите увреждания). Изложеното сочи да са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД, което обуславя
основателността на претенцията.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, което съдът намира за недоказано.
Не се събраха доказателства, установяващи твърдението на ответника, че ищецът с
поведението си, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Дадените в този
смисъл показания на св. О.а, са от заинтересовано от изхода лице, по см. на чл. 172 от ГПК,
като освен това тези показания останаха голословни.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, според която справедливостта- като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието "вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк
смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/
противоправното и виновно поведение на дееца.
В случая чрез извършения от ответника противоправен акт е увредено физическото
здраве /телесният интегритет/ на ищеца и в този смисъл е засегнато правото му на лична
неприкосновеност, представляващо конституционно установено право. Гражданскоправната
санкция на противоправното виновно поведение на делинквента се изразява във възникване
на вземане за обезщетение на неимуществените вреди /чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД/, като чл. 52 ЗЗД
задължава съда да определи обезщетението по справедливост, като отчете, че
възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е възможно /личната
5
неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението представлява предвидената
от закона заместваща облага, чиято цел е да отстрани неблагоприятните последици от
правонарушението.
Не е спорно по делото- с оглед изложеното по- горе, че претърпените от ищеца
физически болки и страдания са свързани с получени вследствие нанесените му
повърхностни порезни рани на лицето и левия горен крайник. Предвид липсата на
доказателства за интензитет на понесените болки и страдания, по- голям от предполагаемия
при реализирането на описаното деликтно поведение и причинената телесна повреда
/квалифицирана от наказателния съд като "лека"/, несъмнено представляващи недопустимо
вмешателство в личния му живот, на ищеца следва да бъде определено и присъдено
обезщетение в минимален - според вътрешното убеждение на съда, размер, възлизащо на
500 лв. За вреди в по- голям размер доказателства от ищеца- поради пасивното му
процесуално поведение, не са ангажирани и събрани.
С оглед на горното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера
на 500 лв., като в останалата част до претендираните 2000 лв. подлежи на отхвърляне.
Посоченото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 20.01.2022г.
/както е поискал ищеца/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски, платими от ответника,
съразмерно с уважената част от иска. От текста на разпоредбата следва изискването
възнаграждението за един адвокат да е било заплатено от страната, в чиято полза съдът е
отсъдил. Съгласно трайно установената практика на ВКС, на присъждане подлежат
разноските, които са реално платени. Въпросът дали разноските са били действително
извършени е конкретен и всяко дело предполага самостоятелна преценка въз основа на
представените доказателства налице ли е условието да са заплатени. В случая по делото е
представено единствено пълномощно, установяващо представителната власт на
представлявалия ищеца адвокат. Липсват доказателства за реално платен такъв хонорар.
Липсват доказателства за каквито и да е сторени разноски по делото. Поради това, съдът не
следва да присъжда такива.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 375
лв./за адвокатски хонорар/.
На осн.чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на СтРС, сумата от 50 лв. – дължима държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТ. Д. ОР., ЕГН **********, от с. Богомилово, общ. Стара Загора, ул.
..........., ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЧ. ПЛ. Й., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ..........., сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие извършено на 17.09.2019г. в гр.Ст.Загора от
АТ. Д. ОР. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за което същият е
признат за виновен по НОХД № 122/2021г. по описа на СтРС, за причинена на Е.Й. лека
телесна повреда – множество повърхностни порезни рани по лицето и левия горен крайник,
ведно със законната лихва от 20.01.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част до претендираните 2 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕНЧ. ПЛ. Й., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на АТ. Д. ОР., с п.а., сумата от 375 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА АТ. Д. ОР., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на СтРС, държавна такса, в размер на 50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7