№ 460
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502909 по описа за 2020 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 2249 от 15.04.2020 г. по гр.д. №
14103/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 14.09.2015 г. в гр. Плевен за сумата над 20 000 лева до
присъдените 60 000 лева ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното
плащане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от С.Ш. чрез адв. С.Ч. и от
третото лице-помагач на страната на ответника – ЗК „Лев инс“ АД.
Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и неправилност поради
завишен размер на обезщетението в противоречие със съдебната практика и критерия
справедливост. Излагат се съображения, че неправилно е определено адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
В отговора на ищцата се поддържа, че оплакванията за завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди са неоснователни. Обезщетението е съобразено с
продължителността на възстановителния период, психическото отражение на телесните
травми и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът. Неоснователни са и
1
оплакванията срещу присъдения размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв с включен ДДС.
В отговора на третото лице-помагач се поддържа, че въззивната жалба в частта относно
завишения размер на обезщетението е основателна.
Страните не са направили доказателствени искания.
Делото е върнато от настоящия състав на СГС за произнасяне по изложените във
въззивната жалба съображения относно присъдения размер на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв с включен ДДС в производство по чл. 248 от ГПК от първата
инстанция, както и по молба за поправка на очевидна фактическа грешка на ищцата от
15.06.2020 г. С определение 262442 от 15.10.2020 г. СГС е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта с определеното адвокатско възнаграждение на адв. Ч..
Срещу определението е постъпила в срок частна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, на
която е подаден отговор от ищцата чрез процесуалния представител.
Делото е повторно върнато за произнасяне по молба за поправка на очевидна
фактическа грешка от 15.06.2020 г. от ищеца, която е уважена от СГС и решението е
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260426 от 14.01.2021 г.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.).
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и че
ищцата е пострадала като пътник-лекар в управлявания от застрахования водач автомобил –
линейка, обслужваща пострадали от пътен инцидент. Спорен е справедливият размер на
обезщетение за неимуществени вреди между 20 000 и 60 000 лева.
За да определи справедливото обезщетение, съдът съобрази представената по делото
медицинска документация, заключението на СМЕ и свидетелските показания. От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано, се установява, че при ПТП
ищцата е получила контузия на тялото, счупване на външния /страничния/ кондил на лявата
голямо-пищялна кост, хематоми на двете колене, охлузвания на тялото. Ударът, причинил
счупването, е осъществен от тежката деформация в предната част на автомобилното купе,
като е довел до тежко разрушаване на ставната повърхност на колянната става. Тези
фрактури се определят като „вътреставни“ и много често водят до бързо образуваща се
гонартроза /вътрешно зашипяване/ с последващите негативни последици. По своя медико-
биологичен характер полученото счупване на левия голям пищял е довел на ищцата „трайно
2
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая – 6
месеца/. Получените мекотъканни увреждания са довели на пострадалата „временно
разстройство на здравето неопасно за живота“. При постъпване в болницата на ищцата са
извършени консултации, изследвания и временно обездвижване на левия долен крайник.
След проведена подготовка на 17.09.2015 г. е била извършена операция с открито
наместване и скрепяване на костните фрагменти с метална планка и винтове. Лечението е
продължило с антибиотична и обезболяваща терапия. Изписана е на 24.09.2015 г., след
което и до 01.10.2015 г. е провела ранна рехабилитация. Била е научена да се движи с
патерици, без да стъпва на оперирания крак, както се е придвижвала в продължение на 4
месеца. От петия месец е започнала постепенно да натоварва левия крак. Провела е активна
рехабилитация на лявата колянна става. Общият възстановителен период е продължил 6
месеца. През този период е имала болки, като най-интензивни са били през първите два
месеца след злополуката и около два месеца по време на проведената рехабилитация на
колянната става. През останалото време е търпяла периодично появяващи се болки, което е
налагало често приемане на седативни и обезболяващи средства. Към момента са възможни
само единични болки при рязка промяна на времето, които отзвучават след употреба на
аналгетици.
Наред с търпените болки през първите 4 месеца ищцата не е можела да стъпи на левия
си крак, придвижвала се е с патерици и е имала затруднения при придвижване и обслужване
в ежедневието. Възможно е през този период да е ползвала чужда помощ при извършване на
някои от ежедневните си нужди: тоалет и др. Към момента на заключението на СМЕ
мекотъканните увреждания при ищцата са отшумели. На лявата колянна става по предно
външната част има остатъчен груб кожен белег от извършената костна операция с дължина
12см на 0.6см. Лявото коляно е видимо оточно и палпаторно болезнено. Обемът на
движенията на коляното е намален при флексия и екстензия с по 10 градуса. Ищцата трудно
кляка и има затруднения при изкачване на стълби. На рентгеновото изследване е видна
начеваща гонартроза на ръба на тибиалното плато. При тестване е установена предна
латерална нестабилност на лявата колянна става. Ищцата се придвижва самостоятелно, без
помощни средства, но при щадяща походка при натоварване на левия крак.
Според показанията на свидетелите – съседка и съпруг на ищцата, в болницата тя била
неподвижна с единия крак вдигнат нависоко, след операцията. Двамата свидетели я
посещавали по време на престоя й в болницата през ден, а понякога и всеки ден, за да
оказват помощ за ежедневния тоалет. Ищцата останала в болницата 15 дни. След операцията
се оплаквала от болки от самата операция и от натъртванията от ПТП. Чувствала
неудобство, че е зависима за ежедневните си нужди от трети лица. Синът й живеел в София
и идвал да й помага само събота и неделя. Съпругът й работел извън България и затова
съседката оказвала помощ, когато отсъствал. След изписването се прибрала вкъщи и
продължила да стои с лонгета на крака. Тогава купили патерици. Правела раздвижване в
болницата, което продължило 6 месеца. Получила усложнения и трябвало около 20 дни да я
водят всеки ден на превръзки. Слагали й инжекции и вземала хапчета. Вземала постоянно и
3
обезболяващи. Свидетелката я посещавала по четири пъти на ден, за да й помага за тоалетна,
хранене и баня. Страдала от това, че е зависима, от неизвестността за бъдещето, от това, че
не може да бъде полезна на близките си, както и на самата себе си. След шестия месец
започнала да се обслужва сама. И към момента имала оплаквания, свързани с травмите.
Правела физиотерапия и пиела обезболяващи. Движела се трудно. Повече от пет стъпала не
можела да изкачи сама. Не можела да се качи в бус и линейка, защото стъпалата били
високи. Сега работела само на телефон в бърза помощ.
Съдът кредитира показанията, съобразявайки потенциалната заинтересованост на
съпруга, тъй като са житейски логични и в синхрон с медицинските заключения.
Съгласно заключението на СПЕ ищцата е получила остър емоционален стрес и
впоследствие продължителна адаптационна реакция на травматичното събитие, изразяваща
се в безпокойство, тревожност, напрежение, нарушения в съня, елементи на
посттравматичен стрес. С течение на годините интензитетът на негативните изживявания на
ищцата ще отслабва, но споменът за преживяното ще остане траен. Настъпилите последици,
отразени в психологичното изследване, са пряка и непосредствена последица от
претърпяното ПТП.
На обезщетение подлежат установените травми - контузия на тялото, счупване на
външния /страничния/ кондил на лявата голямо-пищялна кост, хематоми на двете колене,
охлузвания на тялото, първоначален болничен престой от две седмици, общия
възстановителен период от 6 месеца, получените усложнения и нуждата от ходене до
болницата ежедневно за превръзки, а впоследствие за рехабилитация. От значение е нуждата
от чужда помощ в ежедневието в рамките на възстановителния период. Следва да се отчетат
и психическите последици: безпокойство, тревожност, напрежение, нарушения в съня,
елементи на посттравматичен стрес, продължили няколко години след инцидента, както и
невъзможността за упражняване на професията на спешен медик на терен поради трудното
качване в линейка и нестабилната колянна става на фона на възрастта на пострадалата – 51
години, т.е. в активна трудоспособна възраст. Фактор за обезщетението са и непълното
възстановяване: обемът на движенията на коляното е намален при флексия и екстензия с по
10 градуса, трудно изкачване и слизане по стълби, щадяща походка, начална форма на
гонартроза. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по сходни случаи към деня на инцидента – 14.09.2015 г., като размерът му се
определи на 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението. Въпреки че
основното физическо увреждането е едно, възстановителният период не е завършил и няма
прогноза да завърши, като ще останат трайните последици – щадяща походка и оточно ляво
коляно, нестабилност в колянната става, както и започналата гонартроза. Налице са трайни
промени в упражняваната работа на лекар в Спешна помощ, тъй като не може да се качва в
линейка, налице са и дълго продължили безпокойство, тревожност, напрежение и
4
нарушения в съня.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По повод частната жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу определение 262442
от 15.10.2020 г. по чл. 248 ГПК настоящият състав намира следното. Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това
изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и
сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да
представлява изражение и на двата критерия. Мотиви в този смисъл са изложени и в т.47 на
решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-
428/16. Основателни са доводите на жалбоподателя, че при направено възражение съдът
следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде
ограничен от определения в Наредбата минимален размер. Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните
единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и
сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга,
противоречи на чл. 36, ал.2 ЗА. Определените съобразно Наредбата възнаграждения само в
зависимост от защитавания интерес невинаги са справедливи и обосновани. При
противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва да се приложи законът,
поради което съдът, като съобрази естеството на спора, проведените четири открити
заседания, изслушаните двама свидетели и три заключения на вещи лица, счита, че
хонорарът за първоинстанционното производство следва да е 3000 лева, а съобразно
уважената част от иска – 1800 лева. Съдът не приема аргументите за недължимост на ДДС
поради присъждане на хонорара по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Независимо дали е заплатен от
клиента предварително или следва да бъде заплатен от насрещната страна, доставката е
облагаема и държавата начислява данък. Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, за
което е представил доказателства и съдът при служебна проверка констатира, съгласно § 2а
от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се
начисли и ДДС. Наредба и ДДС. Ето защо, дължимият хонорар на адв. С.Ч. за първата
инстанция е 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева.
Частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е частично основателна, като
решението следва да бъде изменено в частта относно дължимия по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
хонорар, който следва да бъде намален от 2591 лева на 2160 лева с включен ДДС.
За настоящата инстанция по изложените във връзка с частната жалба съображения,
както и предвид проведеното едно заседание, на процесуалния представител на ответницата
5
по жалбата съдът определя хонорар, платим по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от 1000 лева,
дължим с ДДС или общо 1200 (хиляда и двеста) лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2249 от 15.04.2020 г., поправено с решение № 260426 от
14.01.2021 г. по гр.д. № 14103/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4
състав.
ИЗМЕНЯ определение № 262442 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 14103/2017 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, като
НАМАЛЯВА адвокатския хонорар, който „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати на адвокат С. С. Ч. от 2591 (две хиляди петстотин деветдесет и един) лева с
включен ДДС на 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева с включен ДДС.
Оставя без уважение частна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу
определение 262442 от 15.10.2020 г. в останалата й част.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат С. С.
Ч., номер от Единния адвокатски регистър ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да
заплати адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева
с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „Лев инс“ АД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6