№ 1133
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204061 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от И. А. М. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0346-000039/03.06.2022 г.,
издадено от Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С жалбата, бланкетна по своя характер, се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление поради материална и процесуална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище жалбата се поддържа изцяло, като се допълва, че
връченият екземпляр от АУАН е нечетлив, което е възпрепятствало правото на защита на
санкционирания. Застъпва се, че са допуснати съществени нарушения, свързани с
некоректно посочване на датата на нарушението, както и се маркират пропуски при
издаването на талона за медицинско изследване. Иска се отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-
Бургас, надлежно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 4 гръб) НП е връчено
на жалбоподателя на 09.09.2022 г., а жалбата е депозирана на 19.09.2022 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
1
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 06.05.2022 г. (Гергьовден – празник на селото) около 21.50 часа жалбоподателят
управлявал нерегистрирано четириколесно МПС /АТВ/ в с. Равна гора, на кръстовището на
ул. „Цар Асен“ и ул. „И. Вазов“. По същото време авто-патрул от РУ-Созопол в състав св.
С. З. и св. К. Г., изпълнявал служебните си задължения във връзка с опазване на
обществения ред в селото. Полицейските служители възприели движението на
нерегистрираното АТВ и го спрели за проверка. Установили самоличността на водача в
лицето на жалбоподателя и решили да го тестват за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“ с № ARDN 0061, което отчело концентрация на алкохол от 0,92 на
хиляда.
На М. бил издаден талон за медицинско изследване № 131480 (л. 6), с който бил
определен максималният срок от 120 минути – т.е. до 24.00 часа, в който той може да се яви
в ФСМП-Созопол, за да даде проба. Жалбоподателят не се явил в медицинското заведение и
не дал кръвна проба (л. 21).
Предвид отчетения резултат от техническото средство за проверка за употреба на
алкохол – св. С. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 005809, в който
квалифицирал горните факти, досежно употребата на алкохол, като нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
В последствие на 03.06.2022 г. въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН, като обаче като дата
на извършване на нарушението била посочена 04.05.2022 г. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
2
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В случая на първо място не става ясно дали НП е издадено от оправомощено за това
лице. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Когато нарушението
е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното
постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него
лице. По делото не са представени относими доказателства от страна на АНО, че е бил
оправомощен да издава НП по този текст на закона. Тежестта да докаже наличието на
материална и териториална компетентност е на наказващия орган, като в тази връзка и с
оглед принципа на служебното начало - изрично с разпореждането си за насрочване от
27.10.2022 г., съдът е указал на АНО да представи доказателства относно материалната и
териториална компетентност на АНО да издава НП за процесното нарушение, като се
приложи цитираната в НП заповед.
Разпореждането е получено на 07.11.2022 г. (л. 15), като процесната заповед не е
изпратена в съда. Това кара настоящият състав да приеме, че такава заповед не е налична,
доколкото противното би означавало, че АНО умишлено не е изпълнил указанията на съда,
което настоящият състав няма причина да приеме.
С оглед горното и въпреки указанията на съда, наличието на компетентност у АНО е
останала недоказана, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, както вече беше посочено - производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на
АУАН и издаване на НП, е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от
същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига
обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние,
дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като
3
абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на
нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП
лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от
тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на
извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
В конкретния случай в АУАН изрично е посочена дата на извършване „06.05.2022 г.“,
в която насока са и показанията на свидетелите, че деянието е осъществено на
„Гергьовден“. Същевременно в НП е посочено, че нарушението е извършено на „04.05.2022
г.” – т.е. два дни по-рано, което е пропуск, който пречи на жалбоподателя и съда да разберат
кога точно се твърди, че е извършено нарушението. Последното обосновава извода, че в
случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение
при издаване на наказателното постановление, което се явява самостоятелно основание за
отмяна.
Горното нарушение на административнопроизводствените правила не може да се
приеме за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се
на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се „санира“ подобен
порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния
състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание. Несъответствието
на посочената в НП дата с тази, посочена в АУАН, влече извод за невъзможност да се
индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата
на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и
когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо
място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с
издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не е
основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява
допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на
извършване) и посочената като нарушена правна норма.
На последно място съдът счита и че конкретното нарушение е останало недоказано.
Това е така, доколкото концентрацията на алкохол в издишания въздух, която е станала
основание и за ангажиране на отговорността на М., е установена с техническо средство. По
преписката не са приложени доказателства за годността и калибровката на това техническо
средство, нито разпечатка от направените проби. Изрично с разпореждането за насрочване
съдът е указал на АНО да представи доказателства в тази насока, но той не го е направил.
Това отново кара съда да приеме, че такива доказателства не са налични, доколкото
настоящият състав не би могъл да допусне, че ако са налични АНО не би ги предоставил
умишлено на съда, въпреки даденото разпореждане.
4
От своя страна липсата на доказателства за годността и калибровката на техническото
средство прави недоказано твърдението, че концентрацията на алкохол е такава, каквато е
приел АНО, а това е допълнително основание за отмяна на санкционния акт.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били
допуснати съществени пороци, довели до незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а отделно от това и
нарушението е останало недоказано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0346-000039/03.06.2022 г., издадено от
Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на И. А. М. с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5