№ 64
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №159 от 29.06.2021г., постановено по гр.д. №145/2021г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София
да заплати на Община-Русе, представлявана от Кмета П. М., сумата от 77 024
лева, главница от съдебно предявена останала част от дължимо й се
застрахователно обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ по застраховка гражданска
отговорност за причинени вреди на тролейбусната въздушно контактна мрежа
в гр.Русе по бул България, в резултат на ПТП от 21.05.2018г. с товарен
автомобил марка Скания, с рег.№ СВ 67 **** и полуремарке, управлявани от
А. Д. С., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 3386,96 лева
направени разноски в първата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗК Лев Инс АД-гр.София,
чрез адвокат Т.П., от САК.
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в неговата цялост.
1
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение на Русенския
окръжен съд и вместо него да постанови ново решение по съществото на
спора, с което да отхвърли предявените искове изцяло.
Според въззивника същото е неправилно. Излага подробни
съображения в подкрепа на становището си.
Възразили, още в отговора, че увреденото имущество не е собственост
на Община Русе. Ищецът не бил ангажирал доказателства, от които да се
установява че е собственик на процесната въздушно контактна мрежа.
Неправилно Окръжният съд бил приел, че по гр.д. №7564/2019г. Районен съд-
Русе бил обсъдил тези възражения във връзка с частичния иск, като бил
приел, че собственик на процесното имущество е Общината, поради което
този въпрос не можело да се пререшава по настоящото дело. Не било
опровергано твърдението на застрахователя, че към датата на ПТП-то
21.05.2018г. задължение да поддържа пътния участък, където е станал
инцидента, е имала Агенция пътна ифраструктура. Пътно транспортното
произшествие било станало по републиканската пътна мрежа и съгласно
чл.30 от Закона за пътищата Агенция пътна инфраструктура осъществява
изграждането, ремонта и поддръжката на републиканските пътища. Поради
това легитимираното лице, което може да търси обезщетение от
застрахователя, е Агенция пътна инфраструктура, а не Община Русе. Ищецът
не бил представил извлечение от инвентарната книга. Освен това дори и да
има такова извлечение, каквото не било представено по делото, същото не
съставлявало доказателство, че въздушната контактна мрежа за тролейбуси е
собственост на Общината, тъй като е изготвено от началника на Финансовия
отдел и е подписано от Кмета на същата. Аргумент, че не е доказана
собственост на ищеца е и обстоятелството, че това извлечение от
инвентарната книга е изготвено след инцидента, а именно на 04.06.2018г.
Прави се оплакване, че в обжалваното решение не били изложени аргументи
защо Окръжният съд приема, че увреденото имущество е собственост на
Общината. По наказателното дело бил приет за съвместно разглеждане
граждански иск против подсъдимия, който е виновният водач за ПТП-то А. С.
и същият е осъден да заплати на Община Русе сумата 82 024 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди върху същото
имущество, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2018г. т.е. сумата,
2
която се претендира и от застрахователя по настоящото дело. Не било
доказано, че осъденият С. не е заплатил сумата на Общината. Неоснователно
и би било неоснователно обогатяване Общината да получи обезщетение
едновременно от виновния водач и от неговия застраховател т.е. в такъв
случай ищецът може да се удволетвори 2-пъти – веднъж от водача и 2-ри път
– от застрахователя.
Въззивникът претендира за присъждане на всички направените
разноски по делото в двете инстанции.
Въззиваемият ищец, Община-Русе не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на
страните.
В писмени бележки въззивникът, чрез адвокат Т.П., от САК, поддържа
изцяло въззивната жалба и излага допълнително съображения във връзка със
становището си по делото.
В писмени бележки въззиваемият Община Русе, чрез старши
юрисконсулт В.Н., оспорва изцяло въззивната жалба, като допустима, но
неоснователна.
Моли Апелативният съд да потвърди изцяло обжалваното решение,
като правилно и да остави без уважение жалбата, като неоснователна и
недоказана.
Обжалваното решение било обосновано на събраните по делото
доказателства, достатъчни за изясняване на спора от фактическа страна.
Правилно Окръжният съд бил посочил, че въпросът за
правоприлагащите факти, на които се основава исковата претенция, е
разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №7564/2019г. на Районен съд-Русе.
Позовава се на Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. на Върховния
касационен съд, съгласно което решението по уважен частичен иск за
парично вземане, се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право по
предявен в друг исков процес иск за вземане за разликата до пълния размер
на паричното вземане. По посоченото предходно гражданско дело било
прието, че собственикът на товарния автомобил, причинил процесната вреда
и застрахователното дружество са имали валиден застрахователен договор и
3
че е увредено имущество, което е собственост на Общината. По
наказателното общ характер дело виновният водач А. С. е осъден с влязла в
сила присъда за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.а от НК, при което
са настъпили значителни вреди за Община Русе в размер на 82 024 лева.
Следователно в наказателното производство предмет на установяване е било
и е установено, че са причинени имуществени вреди именно на Община Русе.
На основание чл.300 от ГПК за гражданския съд е задължително приетото от
наказателния съд, че са нанесени вреди на Община Русе в посочения размер.
С. не бил платил никаква сума на Общината, което обстоятелство се
доказвало с издадена от същата справка, приложена към отговора на жалбата.
Въззиваемият моли Апелативният съд да потвърди обжалваното
решение и да отхвърли изцяло въззивната жалба.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от страна по делото, която
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Община Русе, представлявана от Кмета, твърди в исковата
молба и по делото, че на 21.05.2018г. в гр.Русе, на бул. България, настъпило
пътно транспортно произшествие с влекач Скания, с рег.№ СВ 67**** и
полуремарке към него, при което била увредена тролейбусната мрежа и
осветителни стълбове. Водено е наказателно производство, наказателното
общ характер дело по което № 2135/2018г. на Районен съд-Русе приключило
с влязла в сила присъда срещу водача на посоченото моторно превозно
средство А. С.. По наказателното общ характер дело било удтановено, че
процесното повредено имущество е собственост на Община Русе, както и бил
установен размерът на щетите, а именно че стойността им е 82 024 лева.
4
Автомобилът бил валидно застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответното дружество. На 11.06.2018г. Община Русе подала
заявление пред Застрахователната компания да й бъде заплатено
застрахователно обезщетение. Допълнителна информация по искане на
застрахователя му предоставили на 02.05.2019г., но без резултат, в смисъл че
застрахователят не определил и не заплатил нищо. Поради това Община Русе
завела гр.д. №7564/2019г. по описа на Русенския районен съд, по което с
влязло в сила решение бил уважен предявеният от нея като частичен иск за
5 000 лева, частично предявен от 82 024 лева, заедно със законната лихва,
считано от 12.09.2018г. до окончателнното й изплащане.
Предвид изложеното ищецът Община Русе моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София да й заплати сумата от 77 024 лева, представляваща остатъкът от
дължимото застрахователно обезщетение за подробно описаните вреди върху
общинско имущество, настъпили при ПТП-то на 21.05.2018г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2018г. до изплащането й.
Ответникът Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София,
представлявана от изпълнителните директори М. М. - Г. и П. Д., в писмен
отговор по реда на чл.131 ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск,
както по основание, така и по размер.
Прави възражение, че при процесното ПТП са причинени вреди върху
имущество, собственост на Агенция пътна инфраструктура, а не на Община-
Русе, поради което именно Агенция пътна инфраструктура е
материалноправно и процесуалноправно легитимирана да предяви иск за
обезщетение от застрахователя за посочените в исковата молба вреди, които
са причинени върху инфраструктура, която е нейна собственост.
Прави възражение, че не дължи обезщетение на ищеца и поради това,
че във воденото наказателно производство за същия случай, бил предявен и
уважен граждански иск на Община Русе срещу виновния за причинените
щети водач на товарния автомобил, който е уважен изцяло до претендирания
размер от 82 024 лева. По този начин Общината иска да осъди
Застрахователната компания за същата сума и със същия произход, за която
вече е осъдила водача, поради което би се стигнало до неоснователно
обогатяване, ако този иск бъде уважен.
5
Оспорва изцяло иска за лихви, поради това че главният иск бил
неоснователен и недоказан.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
за необходимо да посочи, че едно решение е невалидно /нищожно/, ако не е
постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е.
от лице, което няма качеството на съдия или от едноличен вместо от троен
състав. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случай,
когато решението е постановено от съда извън неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българския съд.
В случая не е налице нито една от тези предпоставки, поради което
обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Русе е валидно и
допустимо.
Относно допустимостта следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК, недопустимост е налице когато е
извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставките за решаване на
спора по същество.
От фактическа и правна страна се установява следното.
В случая Русенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл.432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и
следващите от Закона за задълженията и договорите.
В тази законова разпоредба е постановено, че увреденото лице, спрмо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
6
застрахователя по застраховка гражданска отговорност, при спазване
изискванията на чл.380.
В чл.380 от КЗ е предвидено, че лицето което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да заяви пред застрахователя писмена
застрахователна претенция.
В чл.496 ал.1 от КЗ е посочено, че срокът за окончателно произнасяне
по такава претенция не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от
датата на нейното предявяване пред застрахователя.
Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
3-месечния срок, посочен по-горе, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на предложеното обезщетение.
От изложеното може да се направи извод, че допустимостта на исковата
претенция по чл.432 ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът да е упражнил
правото си по чл.380 от КЗ и в срока по чл.496 от КЗ да няма плащане
респективно застрахователят да е отказал обезщетение или претендиращият
обезщетение да не е съгласен с предложения размер.
В случая, видно от представените и приети по делото доказателства,
ищецът е заявил претенция пред Застрахователната компания на 11.06.2018г.
и досега не му е изплатено или определено застрахователно обезщетение.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Следва да се отбележи, че е безспорно обстоятелството, че на
21.05.2018г. в гр.Русе, по бул.България е настъпило пътно транспортно
произшествие, при което товарен автомобил-влекач Скания, с рег.№ СВ
67****, с полуремарке към него, управляван от А. С., след като изгубил
управлението на МПС-то, се блъснал в тролейбусната мрежа и електрически
стълбове, при което причинил щети. Към момента на инцидента товарният
автомобил е валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София.
Водено е наказателно производство, приключило с влязла в сила
7
присъда №29 от 27.02.2019г. по НОХД № 2135/2018г. на Районен съд-Русе, с
която А. С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2018г. в гр.Русе, при
управление на посоченото МПС-влекач с полуремарке, вследствие допуснато
от него нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл.21
ал.1 от Закона за движение по пътищата – по непрадпазливост причинил
значителни имуществени вреди на Община-Русе, на обща стойност 82 024
лева, изразяващи се в повреда на тролейбусната въздушна мрежа и на
електрически стълбове, което деяние съставлява престъпление по чл.343 ал.1
б.а във връзка с чл.342 ал.1 от Наказателния кодекс, поради което му е
определено наказание 4-ри месеца лишаване от свобода с приложение на
чл.66 от НК и отлагане изпълнението на наказанието в 3-годишен
изпитателен срок, както и 4-ри месеца лишаване от право да управлява МПС.
С присъдата С. е осъден да заплати на Община-Русе сумата от 82 024 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2018г.- датата на деликта –
до окончателното й изплащане.
На 11.06.2018г. Общината е заявила претенция пред Застрахователната
компания за заплащане на застрахователно обезщетение за случая, но до
доброволно уреждане на спора не се е стигнало, като застрахователят досега
не е заплатил никаква сума на ищеца.
За част от причинените при посоченото ПТП вреди е водено друго дело.
По предходното гр.д. №2135/2018г., с решение №684 от 10..06.2020г., влязло
в сила, Районен съд-Русе е уважил изцяло предявения от Община Русе срещу
ЗК Лев Инс АД частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, като е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща
част от дължимо застрахователно обезщетение, претендирано в общ размер
от 82 024 лева, по застраховка гражданска отговорност, за причинени те вреди
на тролейбусната въздушна мрежа в гр.Русе, на бул.България, и на
електрически стълбове, които вреди са причинени при пътно транспортното
произшествие, настъпило на 21.05.2018г., по изключителната вина под
формата на непредпазливост на А. Д. С., като водач на товарен автомобил
Скания – влекач и полуремарке към него, подробно конкретизирани, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2018г. до
окончателното й изплащане.
8
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са достатъчни
за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, Окръжният
съд е установил фактическата обстановка правилно и е направил правилни
правни изводи, които Апелативният съд споделя.
Правилно Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената
тежест, като е приел, че ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение с
ответника и собственика на увреждащия автомобил, че е собственик на
увреденото имущество, както и че е налице причинно следствена връзка
между противоправното виновно поведение на водача на застрахования
автомобил и причинените вреди на общинското имущество.
Законосъобразно и обосновано Русенският окръжен съд е стигнал до
извода, че посочените обстоятелства са доказани по делото.
Спори се има ли задължителна сила при решаване на настоящото дело
решението по гр.д. №7564/2019г. на Русенския районен съд относно приетото
по него, че собственик на процесното увредено имущество е Община-Русе.
Правилно в обжалваното решение е прието, че въпросът за
правопораждащите факти, на които се основава ищцовата претенция за
заплащане на обезщетение в размер на 77 024 лева, е разрешен с влязлото в
сила решение по гр.д. №7564/2019г. на Русенския районен съд, както и че
съгласно Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. на Върховния касационен
съд, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право в друг исков процес по предявен иск за
останалата част от вземането, произтичащо от същото право.
С оглед посочената задължителна съдебна практика следва да се
приеме, както е приел Русенският окръжен съд, и както приема и настоящият
съдебен състав, че по предходното гр.д. №7564/2019г. на Русенския районен
съд са установени с влязъл в сила съдебен акт общите правопораждащи факти
на спорното право, а именно че застрахованият при ответника по валидна
застраховка гражданска отговорност водач на товарния влекач Скания с
полуремарке, виновно е увредил имущество на ищеца Община-Русе, именно
елементи на тролейбусната въздушна мрежа и елекстрически стълбове,
поради което по възражението, което прави ответникът в настоящото
9
производство, че е увредено имущество на Агенция пътна инфраструктура,
има влязло в сила съдебно решение, с което е прието че собственик на
увредената тролейбусна мрежа и електрически стълбове е Община-Русе,
поради което този въпрос не може да се пререшава. В решението си по
предходното гражданско дело Русенският районен съд е посочил изрично, че
с оглед присъдата по НОХД №2135/2018г., с която са установени по
задължителен за настоящото производство начин всички елементи относно
отговорността на водача на застрахованото МПС за причинените щети на
Община-Русе /а не на Агенция пътна инфраструктура/ увреденото имущество
е собственост на Община-Русе, а не на Агенция пътна инфраструктура.
Апелативният съд споделя и направения в обжалваното решение на
Русенския окръжен съд извод, че по реда на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда, посочена по-горе, е задължителна по настоящото дело и относно
размера на нанесените имуществени вреди, а именно стойността на същите е
82 024 лева и тъй като по предходен частичен иск са присъдени 5 000 лева,
сега предявеният иск за разликата от 77 024 лева, като основателен и доказан,
следва да се уважи.
Неоснователно е възражението на въззивника, че тъй като по
наказателното общ характер дело Община-Русе е предявила граждански иск и
с влязлата в сила присъда виновният водач А. С. е осъден да й заплати сумата
82 024 лева за причинените имуществени вреди от процесното ПТП,
предявеният по настоящото дело иск на Община-Русе срещу ЗК Лев Инс АД-
гр.София се явявал неоснователен и недоказан, тъй като Общината е осъдила
с влязъл в сила съдебен акт третото лице С. да й заплати исковата сума и не
била доказала, че същият не й е изплатил сумата респективно не е изплатил
някаква част от нея.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/23.12.2015г. на ОСТК на
Върховния касационен съд в производството по пряк иск с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ /сега разпоредбата е чл.432 ал.1 от КЗ/ обемът на
отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото
обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 от ЗЗД,
когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на
застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.
Изводът, който се налага е, че при уважен в наказателното
10
производство граждански иск, с който виновният застрахован водач е осъден
да заплати на увредения причинените му вреди, може да се предяви и да бъде
уважен иск на увреденото лице срещу застрахователя, като в този случай
отговорността на застрахователя е до присъдената срещу деликвента сума. В
случая виновният водач А. С., застрахован при ответната ЗК Лев Инс АД е
осъден да заплати на Община-Русе сумата 82 024 лева и по предявения пряк
иск на увредения – Община-Русе срещу застрахователя- ЗК Лев Инс АД - по
настоящото дело се претендира общо сумата 77 024 лева, която се получава
като от същата по размер сума 82 024 лева се приспаднат присъдените по
предявения преди и уважен частичен иск за част от тази сума в размер на
5 000 лева.
С приложената към молбата на Община-Русе от преди съдебното
заседание справка, изготвена от директор Дирекция Финансово счетоводни
дейности при Община-Русе, се установява по убедителен и категоричен
начин, че А. С. не е заплатил нищо по уважения в наказателното
производство срещу него граждански иск.
Апелативният съд приема, че тази справка е официален удостоверяващ
документ, тъй като е изготвена от длъжностно лице, в кръга на службата му,
по установените форма и ред, поради което съгласно разпоредбата на чл.179
ал.1 от ГПК съставлява доказателство за посоченото в него, а именно че в
Община-Русе не са постъпвали плащания от А. С..
Въззивната инстанция споделя и основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че предявеният
иск за сумата от 77 024 лева, представляваща остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност за
вредите, нанесени на процесното имущество, което е общинско, е изцяло
основателен и доказан, и следва да се уважи, така както е предявен, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2018г., когато са
изтекли 3-месеца от подаване на заявление пред застрахователя, по реда на
чл.496 от КЗ.
Предвид изложеното Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272
от ГПК, възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
11
Поради това възраженията и доводите на въззивника ответник относно
пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се явяват
неоснователни и недоказани, тъй като в обжалваното решение не са
допуснати такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено изцяло, включително в частта му за присъдените разноски,
тъй като е правилно и в тази част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.37 от ЗЗП във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ
въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата 250 лева,
представляваща юрискосултско възнаграждение за тази инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №159 от 29.06.2021г., постановено по гр.д.
№145/2021г., на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на Община-Русе, представлявана от Кмета, с БУЛСТАТ
*********, сумата 250,00 лева, направени разноски в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12