Р Е
Ш Е Н
И Е № 260186
Номер 19.01.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Диана Димитрова.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15674 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л.С.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***
, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 13.04.2016 г. до 12.10.2018 г., в размер
на 1070,43 лева, за обект, с адрес: гр. **., ул. „***” **, ап. ** , както и за
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение
считано от падежа на всяка вноска за периода от 30.06.2016 г. до 31.03.2019 г. в размер на 135,97 лв. (сто тридесет и пет
лева и деветдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
15.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4080 от 17.05.2019
г. по ч.гр.д. № 7509/2019г. на Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание
чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.
Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената
питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове за
вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Изложено е, че техническите средства са реално отчитани в рамките на исковия
период, като се сочи наличието на теч.
Ответникът Л.С.Ф., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. При евентуалност
възразява за изтекла погасителна давност и за прекомерност на разноските.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения и оспорвания, доводи и възражения и съобрази доказателствата
по делото, преценени по
реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, а
разгледани по същество за частично основателни, по следните съображения:
Възникването на спорното право се
обуславя от наличието на действително правоотношение по договор за доставка на
вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се
е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати
уговорената продажна цена, както и установяване на факта, че доставчикът
фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество,
която трябва да бъде заплатена по съответната цена от потребителя. Тези обстоятелства
следва да бъдат установени от ищеца. Във връзка с обстоятелствата по доказване
на качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни
услуги на ответника по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. и § 1., т. 2 ЗРВКУ, ищецът следва да се
докаже, че същият има качеството собственик или вещен ползвател на
водоснабдения имот.
Ответникът следва да докаже
изпълнение на процесните задължения.
Установява се от приетия като
доказателство по делото нотариален акт/л.80/, че
ответницата е собственик на водоснабдения недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. **, считано от 2007 г., когато е придобита собствеността по
силата на договор за покупко-продажба. В този връзка настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение по
доставката на питейна и отвеждане на отпадна вода за въпросния имот, което е
възникнало с придобиване на собствеността върху имота.
В този аспект следа да се изходи
от разяснителните мотиви ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, които, по мнение на настоящия съдебен състав,
имат ръководно приложение спрямо правоотношенията между битово-комуналните доставчици
и потребителите въобще, с оглед идентичната правна уредба по възникването на
тези правоотношения, макар тълкувателното решение да е постановено във връзка с
договора за продажба на топлинна енергия, а не на ВиК услуги. Именното по тези
съображения, и тъй като се установява, че за процесния исков период, ответната
страна е собственик на водоснабдения имот, следва да се приеме, че е доказано
наличието на облигационно правоотношение за ВиК услуги – доставка на питейна и
отвеждане на отпадна вода за процесния имот.
Между страните няма спор, че
имотът е водоснабден, както и че в рамките на процесния исков период са
доставяни ВиК услуги, като ответната страна не доказва плащане не тези услуги.
Спорен от фактическа страна е въпросът за обема да доставените ВиК услуги, с
оглед отчитането на измервателното устройство и наличието на теч, вследствие на
който на 08.02.2017 г. са отчетени 213 кубически метра питейна вода, както и за
неизправност на измервателното устройство – водомер. Исковата претенция е
базирана на отчетените стойности доставена питейна вода за исковия период, като
възраженията на ответната страна за цялостно отхвърляне на предявения иск са
сведени до поддържаното неправилно
отчитане и нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. с чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. във връзка липсата на предписания са подмяна на водомера.
Настоящият съдебен състав, приема
наведените от ответната страна възражения за отхвърляне на иска, с оглед
наведените фактически оспорвания, за неоснователни. Установява се от
показанията на разпитания по делото свидетел, извършвал отчета на процесния
имот след юни 2017 г., както и от приложените по делото карнети /л.19/, че на 08.02.2017 г. са отчетени
213 кубически метра питейна вода. Установява се обаче, че това е количество
вода за периода между предходното отчитане и отчитането на 08.02.2017 г. Анализа
на приложените по делото карнети, имащи характер на разписка, сочи че този
период обхваща периода от 10.09.2016 г. до 08.02.217 г. или приблизително пет
месеца. Действително при посещението на 08.02.2017 г. инкасаторът е констатирал
теч от казанчето в тоалетната, което обяснява и завишеното количество вода в
сравнение с обичайното потребление. Това е отбелязано в карнетния лист,
подписан от представител на ответника, нейна свекърва.
Настоящия съдебен състав счита,
че не може да се приеме за основателно
възражението на ответната страна, че искът следва да се отхвърли с оглед наличието на теч от казанчето на тоалетната.
Правото на собственост върху питейната вода се транслира в патримониума на
потребителя след преминаване през измервателното устройство. Начинът по който
потребителят ще избере да разходва доставеното количество вода, зависи изцяло
от неговата лична преценка. При теч след водомера, както е в случая,
количеството вода подлежи на заплащане, независимо от това дали то е потребено
по предназначение или не, тъй като този факт е извън рамките на поетите по
силата на договора права и задължения.
Установява се от разпита на
свидетеля и писмените доказателства/л.19/, че на 08.08.2017 г. е констатирана неизправност на водомера. Свидетелят
сочи, че му е направило впечатление, че казанчето тече, а водомерът не отчита
количество вода. Ето защо е дадено известие за подмяна на водомера № ***.,
което е отразено срещу подпис на потребителя при отчитането. При това положение, наведените от ответника възражения за
нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. с чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
се явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да разясни,
че всъщност от анализа на приетите по делото доказателства обосновано може да
се заключи, че между отчетените на
08.02.2017 г. показания на водомера и констатираната му неизправност при
отчета на 08.08.2017 г. – шест месеца по-късно, няма причинно-следствена връзка.
Обосновано може да се предположи, че измервателното устройство е било изправно
при отчета на 08.02.2017г., като отчетените завишени количества вода се дължат
на теча в казанчето на тоалетната за отчетния петмесечен период от време.
Именно така са формирани въпросните 218 кубически метра питейна вода.
Впоследствие водомерът е претърпял поведа, която е констатирана на 08.08.2017
г., но повредата не е била свързана с отчитане на завишени количества, а с
отчитане на занижени такива, вследствие на което е дадено известие за подмяна
на водомера, който е сменен по думите на свидетеля. Инкасаторът при посещението
на 08.08.2017 г. е констатирал, че течът не е отстранен, като именно с оглед на
неговото наличие, е констатирал, че водомерът не отчита разходваното количество
вода, а напротив, че измерва по-ниски стойности. Следователно, ако се приеме,
че неизправността на водомера е била налице към 08.02.2017 г. и именно тя е
обусловила отчетеното по-голямо количество питейна вода, и то при наличието на
теч, то би следвало след тази дата отново да се отчитат завишени количества, което
не се констатира от приетите по делото доказателства. Това обяснява и защо след
като течът отново е констатиран при следващо отчитане, това не се отразило в
посока на завишаване в показанията на водомера – същият е отчитал по-малки
количества, въпреки теча от казанчето. Следователно водомерът се е повредил
след датата 08.02.2017 г., тъй като тогава закономерно е отчитал завишено
потребление именно при наличието на теч във водопроводната система на
потребителя.
Възражението за изтекла
погасителна давност за част от периода е основателно. Вземанията са за
комунални услуги са периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност. Установява
се от приетата по делото експертиза, че размерът на вземането за доставена
питейна вода и отведена отпадна вода за периода от 15.05.2016 г. до 15.09.2019 г. възлиза на
968, 48 лева - главница и 118,78 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху отделните
плащания. Обезщетението за забава само по себе си не обхванато от изтекъл
дваностен срок, с оглед исковия период. Последното обаче като акцесорно вземане
следва да се присъди само върху уважените непогасени по давност месечни
плащания, което сочи на извод за частично отхвърляне и на предявения обусловен
иск. При това положение исковата претенция следва да бъде уважена частично и
отхвърлена за разликата.
При този изход на делото ищецът
има право на разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за особен представител и депозит за свидетел, за заповедното и
исковото производство, пропорционално на уважената част от заявлението. От
направените разноски, в размер на 100 лева – държавна такса, 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, 212,38 лева за особен представител и 50 лева
за депозит за свидетел, следва да се присъди общо сумата от 416, 71 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л.С.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК ********* на основание чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата от 968, 48 ( деветстотин шестдесет и осем лева и
48 ст.) лева – вземане по
договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 15.05.2016 г.
до 12.10.2018 г., за обект, с адрес: гр. ***, ул. „***” **, ап. **, както и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 118,78 ( сто и осемнадесет лева и 78 ст. )
лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 30.06.2016 г. до
31.03.2019г., в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано
от падежа на всяка непогасена по давност вноска, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 15.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №
4080 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7509/2019г. на Районен съд – Пловдив,
като
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по
давност, предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
********* против Л.С.Ф.,
ЕГН ********** установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата над уважената част – в размер на сумата
от 968, 48 (деветстотин шестдесет и осем
лева и 48 ст.) лева до пълния предявен размер от 1070,43 (хиляда и седемдесет
лева и 43 ст.) лева и за периода от 13.04.2016 г. до 14.05.2019 г., както и
предявеният обусловен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 118,78
( сто и осемнадесет лева и 78 ст. ) лева до пълният му предявен размер от 135,97
(сто тридесет и пет лева и 97 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Л.С.Ф., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* сумата от общо 416, 71 (четиристотин
и шестнадесет лева и 71 ст.) лева – съдебни и деловодни разноски за заповедното
и исковото производство, съобразно уважената част.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ Деян Вътов
Вярно с оригинала.
Е. К.