№ 1050
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110123141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв. –
частична претенция от сумата от 712,60 лв., представляваща платена без правно основание
сума по Договор за паричен заем № 3825927/12.05.2020 г., сключен между ответното
дружество и Н. Н. К., което вземане е цедирано на ищцовото дружество по силата на
Договор за вземания от финансови институции № 1079/08.11.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 08.11.2021 г.
между него и Н. Н. К. е сключен Договор за вземания от финансови институции № 1079, по
силата на който ищецът се легитимира като титуляр на парично вземане в размер на 712,60
лв., представляващо сбор от платени без основание суми по Договор за паричен заем №
3825927, сключен на 12.05.2020 г. между Н. Н. К. като заемополучател и .... като заемодател.
Твърди, че за извършената с договора за вземания цесия ответникът бил уведомен с нарочно
уведомление, получено на 28.02.2022 г. Посочва, че съгласно договора за паричен заем,
сключен в офис на ответника по реда на ЗПК, заемополучателят следвало да заплати освен
главница и възнаградителна лихва, и неустойка, дължима в случай че не предостави
обезпечение под формата на поръчителство или под формата на банкова гаранция или не
заплати възнаграждение за поръчителство от предварително одобрено от ответника
дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Изяснява, че в периода от
12.05.2020 г. до 08.11.2021 г. заемополучателят Н. Н. К. е погасил всички дължими по
договора за паричен заем суми, в т.ч. и уговореното възнаграждение за поръчителство в
размер на 712,60 лв., което ищецът счита за недължимо поради нищожност на договора за
паричен заем, а при условията на евентуалност – поради нищожност на отделни негови
1
клаузи. В тази връзка излага, че договорът за паричен заем е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, доколкото същият съдържа клауза за предоставяне на обезпечение,
изискванията за което били неизпълними. Твърди, че правоотношение между Н. Н. К. и
предварително определеното от ответното дружество лице – ....., никога не е съществувало,
но въпреки това последното е осигурило поръчителство, за което в погасителния план към
договора за паричен заем било включено възнаграждение за поръчителство в размер, почти
равен на този на уговорената главница. Излага, че ..... е свързано лице с ответното
дружество, доколкото последното е негов едноличен собственик на капитала и всички
плащания по договора, вкл. процесното възнаграждение за поръчителство, са получавани от
ответното дружество. Сочи, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчителство не било включено в ГПР, поради
което размерът на последния се явява неправилно изчислен, респ. грешно посочен. Допълва,
че ГПР в договора е посочен единствено като процент и липсва ясно разписана методика за
начина, по който същият се формира. На следващо място, твърди, че договорът е нищожен и
поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с доводи, че при включване размера
на възнаграждението за поръчителство в ГПР по кредита последният би надвишил в пъти
максимално допустимия съгласно посочената разпоредба размер. Като основание за
нищожност излага и липсата на съгласие за обвързване на заемополучателя с условията по
договора за паричен заем, като в тази връзка твърди, че при сключването на договора на
потребителя не били предоставени общи условия и преддоговорна информация. Сочи, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага, че уговореният размер на
възнаградителната лихва нарушава добрите нрави, както и разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК,
доколкото лихвата е уговорена в размер, който надхвърля три пъти размера на законната
лихва и липсва уточнение върху каква база е начислен лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Поддържа нищожност на договора
за кредит и поради нарушение на чл. 146 ЗПК – договорът за паричен заем е бланков и по
този начин на потребителя не е дадена възможност да влияе върху неговото съдържание.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника
чрез упълномощените адвокати, в койтооспорва иска по основание и размер. Твърди, че към
датата на сключване на сочения договор за цесия заемополучателят не е бил титуляр на
процесното вземане, тъй като същото вече е било прехвърлено на 11.09.2020 г. на друго
дружество - ..... Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липсата на
съгласие, което мотивира с подробни съображения за наличието на протИ.речие в клаузите,
уреждащи цената му, представляваща съществен елемент от договора. Поддържа, че
договорът за цесия е нищожен и поради липсата на съгласие относно вземанията, които се
прехвърлят. Излага, че тълкувайки клаузите на чл. 1, б. „А“ и чл. 1, б. „В“ от договора за
цесия, следва, че едно и също вземане на стойност от 712,60 лв. е прехвърлено от двама
различни длъжници - .... и ....., поради което вземанията предмет на договора се явяват
неопределени, което също обуславя извод за неговата недействителност. Прави възражение,
2
че наред с това договорът за цесия е неЯ., защото съдържа уговорки, характерни за друг вид
съглашение, с които без да се прехвърлят вземанията, се възлага единствено тяхното
събиране. Ответникът твърди, че договорът за вземания от финансови институции е
недействителен и поради протИ.речие със закона, тъй като дейността на ищеца ... по
изкупуване на вземания на потребители към финансови институции попада под регулацията
на ЗКИ, без дружеството да е вписано като финансова институция в регистъра по чл. 3а
ЗКИ. Прави възражение, че договорът за цесия е сключен от лице без представителна власт.
Отделно от това сочи, че ищецът не е легитимиран да се позовава на нищожност на договора
за паричен заем, тъй като е търговец и не може да се позовава на потребителска защита.
Ответникът посочва, че договорът за цесия няма действие спрямо него, тъй като
прехвърлянето на вземанията не му е съобщено по надлежния ред. Оспорва съображенията
на ищеца за нищожност на договора за паричен заем и отделните клаузи от същия, като
навежда подробни правни доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. С оглед изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
получена от ответника без основание парична сума.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключен на 12.05.2020 г. договор за
паричен заем Н. Н. К. е заплатил в полза на ответника процесната сума, както и че по силата
на валиден договор за цесия от 08.11.2021 г. Н. Н. К. е прехвърлил в полза на ищеца
вземането си, произтичащо от неоснователно обогатяване по договора за паричен заем,
както и че ответникът е редовно уведомен за извършеното прехвърляне.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за имущественото
разместване, респ. за задържане на получената сума.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В текста са уредени три
фактически състава на неоснователно обогатяване - при първия се касае за получаване на
имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно
правно задължение.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, а и
страните не спорят, че между ответното дружество .... и лицето Н. Н. К. е сключен Договор
за паричен заем № 3825927/12.05.2020 г., по силата на който дружеството е предоставило на
заемополучателя парична сума в размер на 1 000 лв. срещу насрещното задължение да върне
същата на 20 равни седмични вноски от по 57,37 лв. с крайна дата на връщане – 17.02.2021
г., както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 35%, или обща дължима сума от
1147,40 лв., при уговорен ГПР в размер на 41,39%. Предвидено е в клаузата на чл. 4 от
договора, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължава
3
да обезпечи задълженията си по договора по един от следните начини: 1. чрез
поръчителство на две физически лица при конкретно и изчерпателно изброени изисквания,
2. с банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3. с одобрено от заемодателя дружество
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Към договора е приложен и погасителен
план, от който е видно, че всяка погасителна вноска по договора включва освен конкретния
размер на главницата и на възнаградителната лихва, и размера на възнаграждението за
поръчителство за сумата от 35,63 лв. В погасителния план е отразено още, че
заемополучателят заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3, а в
случай че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова
гаранция и е избрал да предостави обезпечение под формата на поръчителство от
юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи
вноската, посочена в колона № 7. В тази връзка и в изпълнение на клаузата на чл. 4 от
договора за паричен заем се изяснява, че на 12.05.2020 г. между потребителя Н. Н. К. и ..... е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3825927/12.05.2020 г., по силата на
който ..... в качеството на поръчител се задължава да отговаря солидарно с потребителя пред
ответното дружество за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора, срещу посоченото в клаузата на чл. 3
възнаграждение в размер на 712,60 лв., дължимо от потребителя и платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 35,63 лв. Не се спори между страните и по отношение на
обстоятелството, че отпуснатата по договора за паричен заем сума е предадена на
заемополучателя, респ., че същата е усвоена от него.
Задължено по реда на чл. 192 ГПК, третото за процеса лице .... е представило по
делото намиращите се у него документи – Договор за вземания от финансови институции от
09.11.2020 г., ведно с Приложение № 1 „Списък на финансовите институции“, Анекс към
Договор за вземания от финансови институции от 09.11.2020 г. и Уведомление за
прекратяване на договори за цесия от .... от 24.01.2022 г., ведно с обратна разписка от
25.01.2022 г., удостоверяваща връчването на уведомлението.
Както се установява от приетия по делото Договор за вземания от финансови
институции от 09.11.2020 г., сключен между Н. Н. К. в качеството на кредитор /цедент/ и ....
в качеството на цесионер цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера всички свои
вземания от финансови институции, посочени в Приложение № 1 към договора, дължими
поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в
периода от 01.01.2015 г. до датата на сключване на договора. В чл. 1 от последния е
посочено, че неоснователното обогатяване на длъжника е настъпило вследствие на всички
плащания /директни или индиректни, чрез пълномощници на длъжника/, извършени в
горецитирания период от кредитора /или от трети лица, от името и/или за сметка на
кредитора/ без основание, включително, но не само по: 1. нищожни клаузи по сключени
между кредитора и длъжника договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни
карти и договори за обезпечение/гаранти /независимо от техния вид и наименование, вкл.
4
такива, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР/ в горецитирания период, и 2.
недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни карти и договори
за обезпечение/гаранти /независимо от техния вид и наименование, включително такива,
сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР/, сключени между кредитора и длъжника в
горецитирания период. Видно от представения като Приложение № 1 „Списък на
финансовите институции“, подписан от представител на цесионера .... и от цедента Н. Н. К.,
е посочено, че кредиторът прехвърля вземанията, посочени в чл. 1 от договора за вземания
от финансови институции от конкретно посочени и изчерпателно изброени финансови
институции, в т.ч. от .... и от ......
Съгласно приетия по делото Анекс към Договор за вземания от финансови
институции от 09.11.2020 г. на 07.11.2021 г. Н. Н. К. и .... са постигнали уговорка за
прекратяване действието на договора от 09.11.2020 г. в частта, с която кредиторът прехвърля
на .... своите вземания от .... и от ....., като прекратяването настъпва от датата на подписване
на анекса – 07.11.2021 г., и от този момент вземанията от посочените дружества се връщат в
патримониума на кредитора в размера и с принадлежностите, с които са били при
прехвърлянето им с договора. С приетото по делото уведомление за прекратяване на
договори за цесия ответното дружество е било уведомено на 25.01.2022 г. за предприетото
от цедента и неговия кредитор Н. Н. К. действие по прекратяване, видно от приетата на лист
178 по делото обратна разписка.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
към датата на сключване на процесния Договор за вземания от финансови институции №
1079/08.11.2021 г. заемополучателят не е бил титуляр на процесното вземане, тъй като
същото вече е било прехвърлено на 11.09.2020 г. на друго дружество - ...., доколкото
безспорно се установи, че на 07.11.2021 г. предходният договор за вземания от финансови
институции, сключен с ...., е бил прекратен.
От приетия по делото Договор за вземания от финансови институции №
1079/08.11.2021 г., сключен между Н. Н. К. в качеството на цедент и ищцовото дружество в
качеството на цесионер, се установява, че цедентът е прехвърлил на ... вземане от .... в
размер на 712,60 лв., представляващо платени без основание суми във връзка с Договор за
паричен заем № 3825927/12.05.2020 г., както и вземане от ..... на същата стойност,
представляващо платени без основание суми за такса за предоставяне на гаранция по
Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ..... и цедента, за обезпечаване
изпълнението на сключения с .... Договор за паричен заем № 3825927/12.05.2020 г. Съгласно
чл. 2 от договора прехвърлените вземания преминават в патримониума на цесионера, ведно
с всички техни принадлежности, вкл. с изтеклите лихви. Видно от клаузите на чл. 3 и чл. 4,
договорът за цесия е възникнал като възмезден при задължение за плащане на цената от
страна на цесионера в седемдневен срок от датата, на която конкретното вземане е заплатено
изцяло от длъжника, като цената за всяко отделно вземане се равнява на 55% от неговия
размер.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
5
предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта
на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/, освен ако същият не е бил надлежно упълномощен. В настоящия
случай уведомяването за извършената цесия е било осъществено преди подаване на исковата
молба, а именно на 28.02.2022 г. съгласно приетите по делото на лист 25-29 като писмени
доказателства телепоща, подадена в пощенска станция на 24.02.2022 г., и обратна разписка.
Ето защо съдът намира възражението на ответника, че договорът за вземания от финансови
институции няма действие по отношение на него, тъй като прехвърлянето на вземането не
му е било надлежно съобщено, за неоснователно. Дори и да се приеме, че уведомяването за
цесията не е било надлежно осъществено преди подаване на исковата молба, то същото е
извършено с връчване на книжата по делото, което съобразно съдебната практика е признат
способ за валидно известяване на длъжника за цесията /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Договорът за цесия е представен от ищеца, като препис
от същия е получен от ответното дружество в хода на настоящото производство. По делото
на лист 95 е представено и изрично пълномощно, въз основа на което цедентът Н. Н. К. е
упълномощил цесионера ... да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по
сключения на 08.11.2021 г. договор за вземания от финансови институции, с което да ги
уведоми за извършеното прехвърляне в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика /Решение по гр. д.
№ 5759/2014 г., Трето ГО, ВКС и Решение по т. д. № 2352/2013 г., Трето ГО, ВКС/.
Както се установява с отговора на исковата молба, приетият по делото Договор за
вземания от финансови институции № 1079/08.11.2021 г., на базата на който ищецът
основава своята активна материалноправна легитимация - че е носител на вземанията на
цедента Н. Н. К., е оспорен от ответника като недействителен и непротИ.поставим спрямо
последния, които възражения съдът намира за неоснователни. За валидността на цесията е
необходимо вземането да е индивидуализирано чрез посочване на източника – юридически
факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото вземане, както и на страните
по него, като вземането следва да е единствено определяемо, без да е ликвидно и изискуемо
/т. е., безспорно и определено по основание и размер/, или да е настъпил неговият падеж.
Предметът на договора за цесия трябва да е определен или определяем, за да може
договорът да породи действие /в този смисъл Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 438/2009 г., II ТО и Решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. по описа на
ВКС, Четвърто ГО/.
В конкретния случай съдът приема, че в процесния договор за цесия от 08.11.2021 г.
прехвърленото вземане е индивидуализирано в необходимата за това степен чрез посочване
6
на неговия титуляр, фактическото и правното основание, задълженото към титуляра лице и
конкретния размер на вземането. Липсва неяснота и неопределеност на прехвърленото
вземане, доколкото съвпадението в размера на прехвърлените вземания към .... /по чл. 1, б.
„А“ от договора за вземания от финансови институции/ и към ..... /по чл. 1, б. „В“ от същия/
само по себе си не е годно до обоснове извод за идентичност между двете вземания. В
договора се сочи, че вземането по б. „А“ към ответното дружество е свързано с платеното
без основание по договора за паричен заем, докато второто прехвърлено вземане на същата
стойност е във връзка с платеното по договора за поръчителство. Ясна е волята на страните и
е налице възмездност на престациите, като тяхното изпълнение или неизпълнение, т.е.,
обстоятелството дали ще се престира парично или не по договора, не прави последния
нищожен. Освен това законът не предвижда изрично, че договорът за цесия следва да бъде
възмезден, напротив – това условие е оставено на страните и на уредената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне помежду им. Именно по тази причина е ирелеватно дали престациите
са еквиваленти. Неоснователни са и доводите в отговора на исковата молба, че процесният
договор за цесия е потребителски по смисъла на ЗЗП, както и че обстоятелството дали в
него се съдържат неравноправни клаузи подлежи на служебна проверка. Със същия
физическото лице кредитополучател не придобива права, а прехвърля свои определени
вземания, поради което всички възражения на ответника в тази връзка съдът намира за
неоснователни. По отношение на възраженията за недействителност на договора поради
обстоятелството, че ищецът не е вписан в регистъра на финансовите институции по чл. 3а
вр. чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ следва да се посочи, че придобиването на вземания е допустимо по
общата уредба на ЗЗД, т.е., принципно могат да се извършват цесии и без вписване на
цесионера като финансова институция. Следователно, обстоятелството дали дружеството
цесионер е било вписано като финансова институция в регистъра на БНБ, или не е без
правно значение за действителността на самия договор за цесия. Още повече, че по делото
не се установява и нарушение на чл. 13 от Наредба № 26/23.04.2009 г. за финансовите
институции, доколкото съобразно приетото по делото заключение на ССчЕ за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. ищецът ... не е реализирал приходи от дейността си – съгласно
предоставения на вещото лице отчет за приходи и разходи финансовият резултат на
дружеството за 2022 г. представлява загуба в размер на 8000 лв.
С оглед изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че към датата
на подаване на исковата молба ищецът е титуляр на процесното вземане, произтичащо от
твърдяното неоснователно обогатяване на ответника, което вземане е надлежно прехвърлено
на ищеца по силата на сключения с Н. Н. К. Договор за вземания от финансови институции
№ 1079/08.11.2021 г.
По отношение съществуването на вземане в полза на цедента Н. Н. К., прехвърлено
впоследствие на цесионера ищец по делото, и неговия размер, следва да бъдат разгледани и
наведените с исковата молба доводи за недействителност на процесния договор за паричен
заем, респ. отделните негови клаузи, които уреждат уговореното възнаграждение за
поръчителство, плащано към ответника. Съдът не е обвързан от поредността на основанията
7
за нищожност на договора, посочена от ищеца в исковата молба, поради което ще пристъпи
към разглеждането им според тежестта на порока: от най-тежките /протИ.речие на закона
или неговото заобикаляне/, през по-леките /липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, протИ.речие с морала или липса на форма/ съгласно
Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК. Следователно и с
оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за паричен
заем от 12.05.2020 г., съдът приема, че на първо място следва да бъде разгледан въпросът за
това нищожен ли е договорът за кредит поради заобикаляне на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уреденият в чл. 138 и сл. ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо главното
правоотношение, за вземанията по което се поема поръчителството. Въпреки това то
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и ако договорът, за който се
поръчителства /както в случая е договорът за паричен заем/, е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което поръчителят да носи отговорност.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за паричен
заем сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за
поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо
задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно обаче е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той
формално е сключен с различен правен субект от кредитора не може да доведе до неговото
саниране.
От извършена от съда служебна справка по партидата на ....., ЕИК ...., в публичния
Търговски регистър се установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /12.05.2020 г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на
капитала на дружеството гарант е .... – кредитор по договора за паричен заем, поради което
двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Същевременно, както се установи по-горе, видно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за
паричен заем, в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество гарант, то следва да
8
бъде одобрено от кредитора, т.е., кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита. На следващо място, от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните
вноски по договора за потребителски кредит. Също така, от клаузата на чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция се установява, че .... е овластено да приема
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор
вместо гаранта, както и всички други вземания на гаранта по договора. От всичко
гореизложено следва, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са
сключени в един и същ ден, отделни разпоредби от същите препращат един към друг,
дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява
трето за настоящия спор лице, то заемодателят .... е бил овластен да получава плащането по
този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.
При така установената липса на който и да било от елементите - част от същественото
съдържание на договора за поръчителство, се налага изводът, че процесната сделка не
представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието
възникване му е било известно при сключването на договора. Оттук следва, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да
бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за паричен заем се явява
сключен в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото макар и
формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения
кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно
действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от
17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите според изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 ЗПК, според която, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е., само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС,
както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС), а
именно главницата в размер на 1000 лв., поради което всичко платено в погашение на
вземанията, различни от главницата по договора за паричен заем, се явява недължимо и
подлежи на връщане.
9
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, на
което съдът дава вяра като компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо със
събраните по делото доказателства, се установява, че в периода от 12.05.2020 г. до
28.07.2020 г. в счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по процесния
договор за паричен заем и по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на
1383,97 лв., с които изцяло е погасено задължението за главница по заема в размер на 1000
лв., задължението за възнаградителна лихва в размер на 65,81 лв., а с остатъка от 318,16 лв.
е платено възнаграждението за предоставено поръчителство.
Както се установява от заключението на вещото лице, при постъпване на дължими
към дружеството гарант ..... суми, представляващи възнаграждение за поръчителство,
същите се осчетоводяват в счетоводството на ответното дружество .... като задължение на
месечна база, а ..... е осчетоводявало сумите, които е следвало да получи от ...., на месечна
база за всички вноски с настъпил падеж през периода като приход. От разясненията на
вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, се установява, че физическото лице
заемополучател е заплащало дължимите от него суми по двата процесни договора на ....,
като в края на всеки месец последното е превеждало на ..... частта от тези суми,
представляваща възнаграждение за поръчителство по сключения между него и потребителя
договор за поръчителство. Ето защо доколкото сумите, заплащани по договор за
поръчителство са получени от дружеството-гарант, ответникът .... не отговаря за платеното в
полза на ..... възнаграждение за поръчителство.
По тази причина предявеният иск е основателен единствено за сумата от 65,81 лв.,
платена от заемополучателя в погашение на задължението за възнаградителна лихва по
процесния договор за паричен заем в полза на ответника, след приспадане на платените
1000 лева представляващи чистата стойност по кредита по чл. 23 ЗПК, които ответникът има
основание да задържи.
При така установената частична дължимост на сумата по настоящата претенция
следва да бъде разгледано и релевираното от ответното дружество възражение за погасяване
на вземането по давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно т. 7 от ППВС №
1/1979 г. при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при
самото извършване на престацията, поради което се приема, че давностният срок започва да
тече от деня на получаването . В мотивите на постановлението е разяснено, че вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да тече от
момента, в който е получено нещо без правно основание. Следователно, давностният срок
по всяко задължение е започнал да тече от момента на предаването на всяка от сумите. С
предявяването на иска давностният срок се счита за прекъснат /арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД /. В
настоящия случай давността е прекъсната с подаването на исковата молба в съда на
16.05.2022 г. От заключеното на ССчЕ се установява, че претендираните от ищеца суми са
заплащани в периода от 12.05.2020 г. до 28.07.2020 г. Предвид изложеното, съдът намира, че
към датата на подаване на исковата молба в съда давностният срок не е изтекъл.
10
Ето защо предявеният иск следва да се уважи до размера от 65,81 лв., а за разликата
над 65,81 лева до предявения размер от 300 лева, представляващи част от вземане в общ
размер на 712,60 лева, е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 50 лв. за
държавна такса и 300 лв. за депозит за изготвяне на ССчЕ. Страната е заявила и претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид характера на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, на ответника
следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. С оглед
гореизложеното, съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 120,65 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 300 лв. за
депозит за изготвяне на ССчЕ и 132,15 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение
/съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2023 г., фактура от 11.01.2023 г. и
преводно нареждане от 19.01.2023 г. на лист 196-198 по делото/. С оглед гореизложеното,
съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 337,35 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99
ЗЗД сумата от 65,81 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за
паричен заем № 3825927/12.05.2020 г., сключен между ответното дружество и Н. Н. К., което
вземане е цедирано на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от финансови
институции № 1079/08.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 65,81 лева до
пълния предявен размер от 300 лева, представляващи част от вземане в общ размер на
712,60 лева, като неоснователен.
11
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
120,65 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
337,35 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12