Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*,
31.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. № 3706 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени с първоначалната ИМ от всяка една от ищците
в условията на първоначално субективно и обективно съединяване иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за пазарна стойност на възстановените им запазени части
от наследството от имотите по НА №76, том 3, рег.№3552, н.д.№341/15.05.2007г.,
иск по чл.59 от ЗЗД за пазарната стойност на възстановените им запазени части
от наследството от имотите по НА №950, том 5, рег.№8487, н.д.№698/10.05.2007г.,
иск по чл.59 от ЗЗД за ползите, от които е лишена всяка една от ищците, които е
следвало да получи като годишна рента от земеделски имоти, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главниците по първоначалните искове, считано
от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, както и приет за
съвместно разглеждане в процеса насрещен осъдителен иск с правно основание
чл.59 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за ползите, от които е лишен ищецът по
насрещния иск като носител на вещно право на ползване с недопускането му да
живее в имота, предмет на насрещния иск, или да го отдава под наем, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по насрещния иск, считано
от датата на предявяване на насрещната ИМ до окончателното изплащане.
Ищците по първоначалните искове С.Б.П.
и Д.И.П., двете от гр.*, чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК, излагат твърдения
в ИМ, че имат с ответника по делото общ наследодател И. П. П., починал на
05.06.2007г, като последният е дарил на ответника, негов син, всички свои
имоти. Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д.№2089/2012г. на ВТРС е
намалено дарственото разпореждане, извършено от И. П. П., с НА №76, том 3,
рег.№3552, н.д.№341/15.05.2007г. на Нотариус А. М. с район на действие РРС, до
размер на 14/24 ид.части от подареното имущество, и са възстановени запазените
части от наследството им в размер на по 5/24 ид.части за всяка една от тях.
Сочат, че с влязло в сила решение по вгр.д.№161/2013г. по описа на ВТОС е
намалено дарственото разпореждане, извършено от наследодателя И. П. П.,
направено с НА за дарение на недвижим имот №950, том V, рег.№8487,
н.д.№698/10.05.2007г. на Д.Д. - Нотариус с район на действие ВТРС, и
възстановена запазената им част от недвижим имот, находящ се в гр.*, ул."*"
№*, в размер на 5/48 ид.части за всяка една от тях. Твърдят, че на 09.12.2008г.
ответникът, действащ чрез пълномощника си В. И.П., продава на последната с НА
№2786, том 14, рег.№18062, н.д.№2215/2008г. на пом. Нотариус И.З. при Нотариус Б.
с район на действие ВТРС подарения му имот в гр.*, а с НА №81, том 10,
рег.№24578, н.д.№2008/17.12.2008г. на Нотариус М. с район на действие СРС й
продава и подарените му имоти в с.*, Община * - застроено дворно място и двете
ниви - едната с площ от 13121 кв.м. и втората с площ от 4930 кв.м., като в
случая имотите не могат да се върнат в наследството, тъй като са продадени на
трето лице В. И.П. /макар също да е наследник/ след откриване на наследството,
като към момента на продажбата не е имало вписана ИМ с правно основание чл.30
ал.1 от ЗН. Претендират осъждане на ответника да заплати на всяка една от тях
сума в размер на 7185,50лв., представляваща пазарната стойност на
възстановените й запазени части от наследството в размер на по 5/24 ид.части от
имотите по НА №76, том 3, рег.№3552, н.д.№341/15.05.2007г. /от която 2499,50лв.
за ПИ с идент.№* в с.*, заедно с построените с дв. място сгради с идент.№*.1 и №*.2,
и 4686лв. за двете ниви в с.* № №* и №*/, сума в размер на 2135лв.,
представляваща пазарната стойност на възстановените й запазени части от
наследството в размер на по 5/48 ид.части от имотите по НА №950, том 5,
рег.№8487, н.д.№698/10.05.2007г., и сумата от 1459лв., представляваща ползите
от които е лишена всяка една от ищците, които е следвало да получи като годишна
рента от земеделски имоти - нива с площ от 13121 кв.м., съставляваща поземлен
имот с идентификатор №* по кадастралната карта на с.*, общ.* и нива с площ от
4,930 дка, находяща се в землището на с.*, общ.*, обл.Р., за периода от
17.12.2008г. до датата на ИМ, ведно с акцесорна претенция на всяка ищца за
законна лихва върху всяка една от претендираните с трите иска главници, считано
от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. Втората ищца Д.П.
претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ двете ищци, чрез пълномощника
си адв.С. от ВТАК, поддържат първоначалните искове по съображения, изложени в
писмена защита.
Ответникът по първоначалните искове В.И.П.,
чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който релевира възражение
за процесуална недопустимост на предявените искове, с довод, че отделен иск за
заплащане стойността на накърнената запазена част, която не може да се
възстанови в натура, не съществува, тъй като това следва да се извърши в
рамките на производството по иска по чл.30 ал.1 ЗН. Релевира възражение за
погасяване на исковете по давност. Оспорва предявените искове по размер.
Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока за писмен отговор по първоначалните искове
ответникът по тях предявява против ищците по първоначалните искове, насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждането им солидарно
за сумата от 9520лв. /56 месеца по 170лв. обезщетение/, представляваща
обезщетение за ползите, от които е лишен с недопускането му да живее в имота,
находящ се в гр.*, ул."*" *, предмет на насрещния иск, или да го
отдава под наем, за периода от 01.08.2013г. до датата на предявяване на
насрещната ИМ 23.04.2018г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва,
считано от датата на предявяване на насрещната ИМ до окончателното изплащане. Претендира
съдебни разноски по насрещния иск, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ, ищецът по насрещния иск, чрез пълномощника си, поддържа насрещния иск по
съображения, изложени в писмена защита.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, течащ по отношение на
насрещния иск, ответниците по насрещния иск С.П. и Д.П. депозират писмен
отговор, с който релевират възражение за частична недопустимост на насрещния
иск за периода от 01.08.2013г. до 26.06.2015г., тъй като за този период има
присъдено обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на недвижим имот в гр.*,
ул."*" №* по Чгр.д.№2478/2015г. по описа на ВТРС, отхвърлено като
неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. Заемат становище за допустимост
на насрещния иск в останалата му част, който оспорват изцяло като
неоснователен. Оспорват обстоятелствата, на които се основава насрещният иск.
Релевират възражение, че с изтичане на прекратителния срок по чл.59 ал.3 от ЗС
правото на ползване на ищеца по насрещния иск е погасено. Ако съдът приеме, че
не са налице правоизключващите предпоставки на чл.59 ал.3 от ЗС, оспорват
насрещният иск като неоснователен, тъй като не е налице поведение от страна на
ответниците, което да е попречило на реализацията на правата по чл.56 от ЗС.
Твърдят, че никога ищецът по насрещния иск не е препятстван лично да ползва
имота, както и имота да бъде ползван от трети лица, че никога ищецът не е
споделял дори намерения да отдава процесния имот под наем. Оспорват насрещния
иск по размер, с довод, че ако са налице условия за присъждане на обезщетение,
размерът му следва да бъде намален, тъй като ищецът по насрещния иск не е бил
ползвател на целия имот през целия претендиран период. Навеждат, че от
01.08.2013г. до 13.05.2015г. ищецът по насрещния иск е ползвател на целия имот,
а след 13.05.2015г. до датата на насрещния иск е ползвател на 1/2 ид.част от
имота. Релевират възражение за прихващане на вземането по насрещния иск с
насрещното им парично вземане в размер на 1520лв. за стойността на направените в имота от тях
като собственици подобрения след закупуването му през 2015г., с които се е
увеличила стойността на имота и съответно и наемната цена. Възразяват срещу
насрещния иск против ответницата по него С.П., тъй като същата, като майка на
ищеца по насрещния иск не разполага с достатъчно средства за издръжката си и е
неморално синът й, ищец по насрещния иск, да претендира суми от нея, без да е
изпълнил задължението си да й дава издръжка, визирано в решение по
гр.д.№4238/2012г. по описа на ВТРС. В СЗ ответниците по насрещния иск, чрез
пълномощника си адв.С. от ВТАК, поддържат доводите, изложени в писмения отговор
по насрещния иск и молят да бъде отхвърлен по съображения, изложени в писмена
защита.
С протоколно определение от 19.03.2019г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът допусна
изменение в размер на насрещния иск - увеличение на същия със сумата от 698лв.,
като се счита предявен в размер на 10 218лв.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници
№001926/16.07.2007г., изд. от Община *, страните по делото са законни
наследници на И. П. П., б.ж. на гр.*, починал на 06.06.2007г., като първата
ищца С.Б.П. е негова преживяла съпруга, съответно втората ищца Д.И.П. и
ответникът по първоначалните и ищец по насрещния иск В.И.П. са негови
низходящи, съответно дъщеря и син, като наследодателят е оставил още един свой
наследник по закон - дъщеря си В. И.П., разпитана като свидетел по делото.
С НА за дарение на недвижим имот
№950, том V, рег.№8487, н.д.№698/2007г. по описа на Нотариус Д.Д. с район на
действие ВТРС С.Б.П. и И. П. П., действащ чрез пълномощника си В. И.П., са дарили
на В.И.П., действащ чрез пълномощника си В. И.П. ПИ №*в стр.кв.318 по плана на гр.*
с площ от 216 кв.м., заедно с построената в него ЖС, представляващ ПИ с идент.№*
по кадастралната карта и регистри на гр.*, находящ се в гр.* на ул."*"
№*, заедно със самостоятелни обекти №1, №2 и №3, трите заедно представляващи
ЖС.
С НА за дарение на недвижим имот
№076, том ІІІ, рег.№3552, н.д.№341/2007г. по описа на А.М. - нотариус с район
на действие РС - Р., И. П. П., чрез пълномощника си В. И.П., е дарил на сина си
В.И.П., действащ чрез пълномощника си В. И.П.:1/ Дворно място с площ 647 кв.м.,
находящо се в с.*, Община *, УПИ * в кв.* по регулационния план на с.*, заедно
с построената в дв. място Паянтова ЖС с площ 40 кв.м., 2/НИВА с площ 13,121
дка, находяща се в землището на с.*, Община *, ПИ №* и 3/НИВА с площ 4,930 дка,
находяща се в землището на с.*, Община *, ПИ №*.
На 09.12.2008г. с НА за покупко -
продажба на недвижим имот №2786, том 14, рег.№18062, н.д.№2215/2008г. В.И.П.,
чрез пълномощника си В. И.П., продава на сестра си В. И.П., действаща при
условията на чл.38 от ЗЗД, собствения си недвижим имот, представляващ №* по
кадастралната карта и кадастралните регистри в гр.*, заедно със самостоятелни
обекти №1, №2 и №3, трите заедно представляващи Жилищна сграда, като продавачът
В.И.п., чрез пълномощника си В. И.п., е запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху продадения недвижим имот, което
право на ползване продавачът ще осъществява съвместно с купувачката.
На 17.12.2008г. с НА за покупко -
продажба на недвижими имоти №81, том Х, рег.№24578, н.д.№1656/2008г. по описа
на Нотариус Цв. М. с район на действие РС - Р., В.И.П., чрез пълномощника си В.
И.П., е продал на В. И.П.: 1/Дворно място с площ от 699 кв.м., съставляващо ПИ
с идент.№* по кадастралната карта на с.*, общ.*, заедно с построените в дв.
място сгради - Едноетажна сграда * и Едноетажна сграда **, както и всички
останали подобрения в имота и 2/НИВА с площ от 13121 кв.м. - ПИ с идент.№* по
кадастралната карта на с.*, общ.* в местността "Пасището", стар
идентификатор -***.
По делото липсват доказателства
надареният да се е разпоредил в полза на трети лица с подарената му от
наследодателя И. П. П. с НА№076, том ІІІ, рег.№3552, н.д.№341/2007г. нива с
площ от 4,930 дка - ПИ №* било то на 09.12.2008г. или на 15.05.2017г.
С влязло в законна сила на
07.01.2014г. съдебно решение по гр.д.№2089/2012г. на ВТРС, частично потвърдено
с решение по Вгр.д.№161/2013г. по описа на ВТОС на основание чл.30 от ЗН е
намалено дарственото разпореждане, извършено от И. П. П. с НА №76, том ІІІ,
рег.№3552, н.д.№341/2007г. в полза на В.И.П. до размер на 14/24 ид.части от
подареното имущество и са възстановени запазените части от наследството на
ищците по първоначалните искове С.Б.П. и Д.И.П. в размер на по 5/24 ид.части за
всяка, както и е намалено дарственото разпореждане, извършено от наследодателя И.
П. П. с НА за дарение на недвижим имот №950, том V, рег.№8487, н.д.№698/2007г.
в полза на В.И.П., в размер на 10/48 ид.части, и са възстановени запазените
части на С.Б.П. и Д.И.П. от №* по кадастралната карта и кадастралните регистри
в гр.* в размер на по 5/48 ид.части за всяка една от тях.
С Декларация за отказ от вещно право
на ползване от 13.05.2015г. с нотариална заверка на подписа му В.И.П. се
отказва от правото на ползване само върху 1/2 ид.част от процесния недвижим
имот в гр.*, ул."*" №*.
На 26.06.2015г. с НА за покупко -
продажба на недвижим имот №1099, том 6, рег.№6806, н.д.№742/2015г. по описа на
Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС В. И.П. продава на С.Б.П. само 1/2
ид.част от собствения си процесен недвижим имот в гр.*, ул."*" №* -
ПИ с идент.№*, заедно с построените в него едноетажна ЖС с идент.№*.3, Сграда с
идент.№*.2 и Сграда с идент.№*.1, заедно с подобренията и трайните насаждения в
имота, като продавачът се задължава да предаде владението на продаваемия
недвижим имот на купувача на 26.06.2015г., като в НА изрично е отбелязано, че
на купувача е разяснено, че върху 1/2 ид.част от имота има запазено право на
ползване за В.И.П., което обстоятелство е известно на купувача и последния не
възразява да закупи имота при тези условия. На същата дата 26.06.2015г. е
подписано Споразумение между продавача В. И.П. и купувача С.Б.П., че от момента
на придобиване на собствеността върху имота, предмет на НА №1099, том 6,
рег.№6806, н.д.№742/2015г., ще счита дълга на В.И.П., предмет на изп.д.№118/2015г.
по описа на ЧСИ В.Г., образувано към основа на ИЛ №149/15.01.2015г. по
гр.д.№4238/2012г. по описа на ВТРС за погасен и няма да има към него други
претенции, свързани с воденото изп.дело.
На 07.07.2015г. с НА №1158, том 6,
рег.№7290, н.д.№788/2015г. по описа на Нотариус Б. с район на действие ВТРС, С.Б.П.
прехвърля на Д.И.П. собствената си 1/2 ид.част от процесния имот в гр.*, ул."*"
№*, като прехвърлителя С.Б.П. запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно
вещното право на ползване върху идеалната част от недвижимия имот, което право
ще упражнява съвместно с приобретателя.
С влязло в сила решение по
гр.д.№4238/2012г. по описа на ВТРС на основание чл.227 ал.1 б."в" от ЗЗД по иска на С.П. против В.П. е отменен Договор за дарение на недвижим имот
от 10.05.2007г., обективиран в НА №950, том V, рег.№8487, н.д.№698/2007г. в
частта за дарената от С.П. на В.П. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот в гр.*,
ул."*" №*, както и на основание чл.227 ал.5 от ЗЗЗД дареният е осъден
да заплати на дарителката сумата от
4290,56лв. обезщетение за онова, с което се е обогатил.
По делото е назначена СТЕ, като
видно от писменото заключение на ВЛ инж.Г., възприето от съда като компетентно
и обосновано, пазарната стойност към момента на възстановяване на запазената
част от наследството 07.01.2014г. е, както следва: на процесния имот в гр.*,
ул."*" №* 44140лв., на Дворното място с площ от 699кв.м. - ПИ №* по
КККР на с.*, заедно с построените в него сгради с идент. № №*.1 и №*.2 -
11980лв., на Нива с площ 13121 кв.м. - ПИ С идент.№* по КККР на с.* - 14433лв.
и на Нива с площ от 4,930дка - ПИ с идент.№* по КККР на с.* - 4930лв.
Видно от СТЕ, размерът на полагащата
се годишна рента от земеделски имоти - Нива с площ от 13121 кв.м., съставляваща
ПИ с идент.№* по КККР на с.*, общ.* и нива с площ от 4,930 дка, находяща се в
землището на с.*, общ.*, за периода от 17.12.2008г. до датата на първоначалната
ИМ - 03.11.2017г., възлиза на 7067лв.
Видно от СТЕ, за недвижимия имот,
предмет на насрещния иск, находящ се в гр.*, ул."*" №*, средния месечен
наем общо е 360лв., като пазарният наем за имота по насрещния иск за исковия
период по насрещния иск - 01.08.2013г. - 23.04.2018г. възлиза общо на 20
436лв., съответно за 1/2 част от имота - 10218лв.
Видно от писменото заключение на ВЛ
по СТЕ във връзка с възражението на ответниците по насрещния иск за прихващане
вземането по насрещния иск с тяхно насрещно вземане в размер на 1520лв. за
стойността на направените в имота от тях като собственици подобрения след
закупуването му през 2015г., на първи етаж от ЖС в процесния недвижим имот в
гр.*, ул."*" №*, са извършени описаните в заключението СРР на
стойност към момента на извършването им общо от 115,81лв., както и е изпълнена
подпорна степа от каменна зидария по южната граница на имота, при изграждане на
която нова подпорна стена са използвани камъните от старата степа и са закупени
и нови камъни за градеж. Видно от СТЕ, стойността на изградената подпорна стена
от юг към момента на извършването й е в размер на 1396,99лв. или общо стойност
на ремонтни дейности към момента на извършването им възлиза на 1513лв.
/115,81+1396,99лв.=1512,80лв., кръгло 1513лв. Разпитано
в СЗ ВЛ по СТЕ заяви, че не може да определи годината на извършване на
подпорната стена от юг, като посочената такава в СТЕ м.2016г. е по твърдения на
отв. по насрещния иск Д.П., както и че не са и предоставени документи за
закупуване на материали за подпорната стена, както и не й е представено
строително разрешение, което при височината на подпорната стена от 2,80м. е
необходимо.
Във връзка с насрещния иск по делото
са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
Свидетелят В. П., дъщеря на първата ищца и сестра на втората ищца и на ищеца по
насрещния иск, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК,
установи, че брат й В.П. живее в чужбина може би от 2000г. Съвкупният анализ на
всички събрани по делото доказателства, вкл. и по присъединените гр.дела,
доказват, че ищецът по насрещния иск В.П. е с настоящ адрес *. Свидетелят В.П.
установи, че от началото на претенцията по насрещния иск 01.08.2013г. до
приключване на устните състезания пред първата инстанция в имота, предмет на
насрещния иск в гр.*, ул."*" №*, живее отв. по насрещния иск С.П., а
втората отв. по насрещния иск Д.П. към 01.08.2013г. е живяла във *, като живее
в имота, предмет на насрещния иск от преди 2-3 години и понастоящем, като се е
прибрала в България да се грижи за майка си. Свидетелят В.П. установи, че брат
й се прибира в Б. 1 път в годината, някой път два, остава в Б. за период от 20
дена до 1 месец, че преди процесния период по насрещния иск В.П. е ползвал
имота по насрещния иск, имал е негови вещи в този имот, в стаята, където е
спял, е имало негови документи, дрехи, а долепения гараж до къщата е бил изцяло
с инструменти на брат й. Свидетелите П. и Н. също установиха, че до 2013г. ищецът
по насрещния иск В.П. е бил допускан до имота в гр.*, предмет на насрещния иск.
След съвкупен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства във връзка с насрещният иск се установи,
че, считано от 23.08.2013г. ищецът по насрещния иск В.П. не е допускан до
имота, предмет на насрещния иск, въпреки, че е носител на вещно право на
ползване върху него. Установи се, че на 23.08.2013г. В.П. се е върнал от
чужбина и отивайки до къщата в гр.*, ул."Максим Райкович" 46, вратите
й били заключени и той нямал ключ за тях, не бил допуснат в имота от майка си С.П.,
която след разговор с дъщеря си Д.П. по телефона му казала да се маха,
натиснала паник - бутон и извикала охранителна фирма *, която не допуснала
ищеца по насрещния иск в имота, като за този случай по жалба на В.П. е
образувана приетата като писмено доказателство преписка вх.№10784-П/28.08.2013г.
Видно от обясненията на К И., служител на * ЕООД, събрани по преписка
вх.№10784-П/28.08.2013г., С.П. е помолила охранителите да изведат В.П. от
имота, което и те направили. На С.П. бил съставен Протокол за предупреждение от
03.09.2013г. да осигури ключ и да не възпрепятства сина си В.П. до имота,
предмет на насрещния иск. По преписка вх.№10784-П/28.08.2013г. е изготвена
Докладна записка от 09.09.2013г. от гл.
инсп. Л.М., за оказано от него съвместно с гл.пол. М.М. на 24.08.2013г.
съдействие на В.П., който заявил, че няма достъп до къщата си /сменени са
патроните/, позвънили многократно на външния звънец, но никой не отворил,
уверили се, че къщата на ул."*" №* е заключена и В.П. нямал достъп до
нея. Свидетелят П., очевидец, потвърждава за случая на 23.08.2013г., че В.П. не
могъл да влезе в имота, предмет на насрещния иск, не могъл да си отключи и
двете врати, на едната ключовете му не ставали, явно бил сменен патрона, след
което дошла охраната, която го извела от къщата. Свидетелят В.П. установи, че
за периода от 2013г. насам брат й В.П., в процесния имот по насрещния иск по
никакъв начин не е допускан да спи или да бъде по някакъв начин там, вкл. и към
момента, като свидетелства за случай след 2013г., когато брат й е искал да
влезе в имота и не е бил допуснат от майка си и сестра му Д.П. е била там и двете
са го изгонили, като този случай е след този с охраната. Показанията на В. П.,
че след 2013г. и до момента достъпът до имота по насрещния иск на брат й В.П. е
препятстван се подкрепят от тези на другите двама разпитани свидетели, при това
и очевидци на случаи, като свидетелят Н. и на такива през 2014 и 2015г., при
които свидетелите са закарали В.П. *** и той не е могъл да влезе.
Свидетелят В.П. установи, че
подпорната стена от юг в имота в гр.*, предмет на насрещния иск, която видяла
при огледа на ВЛ по СТЕ била същата, построена от брат й и баща й, като
разликата е, че най отгоре има наслагани камъни, т.е. увеличена е височината,
като тези камъни са само наредени, не са с цимент и увеличението е около
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първоначалните искове:
По субективно и обективно
съединените искове на двете ищци с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
пазарна стойност на възстановените им запазени части от наследството за имотите
по договор за дарение на недвижим имот, сключен с №950, том V, рег.№8487, дело
№698/10.05.2007г. и по договор за дарение на недвижими имоти, сключен с НА №76,
том 3, рег.№3552, н.д.№341/15.05.2007г.:
Ищците
са предявили субективно и обективно съединени искове, намиращи своето правно
основание в разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 37 ЗН. Според нормата на
чл. 37 ЗН отчужденията на завещаните или подарените недвижими имоти, както и
учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или
надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла
една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата молба
за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да
допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения или ако
приобретателят не допълни запазената част в пари. От този текст следва, че не
във всички случаи при уважен иск по чл. 30 ал. 1 ЗН имотът се връща в
наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в
наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от
откриване на наследството или преди вписването на исковата молба за
намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат
да бъдат отменени по реда на чл.37 от ЗН, а наследниците с накърнена запазена
част получават само парично уравнение на имуществените си права. В този смисъл
е Решение №176/04.07.2013 по гр.д.№1805/2013г. на ВКС, І гр.о., на което се
позовават и ищците по първоначалните искове.
Именно
такъв е настоящият случай досежно процесните ПИ с идент.№* по КККР на гр.*,
заедно с построените в имота Сграда с
идент.№*.3, Сграда с идент.№*.1 и Сграда с идент. 10447.518.79.2, както и ПИ с
идент.№* по КККР на с.*, заедно с построените в дв. място едноетажна сграда с
идент.№*.1 и сграда с идент.№*.2 и Нива с площ от 13 121 кв.м., съставляваща ПИ
с идент.№* по КККР на с.*, доколкото същите
са отчуждени от надарения - ответник по първоначалните искове, срещу
когото е постановено намалението - продадени на трето лице /макар също да е
наследник/ след изтичане на една година от откриване на наследството, открито
на 06.06.2007г., и преди да е вписана ИМ за намалението по чл.30 ал.1 от ЗН,
поради което тези недвижими имоти не могат да се върнат в наследството, като в
този случай правата на третото лице са стабилизирани и не могат да бъдат
отменени по реда на чл.37 от ЗН, като е ирелевантно, че това трето лице е
сънаследник /Определение №365/21.06.2012г. по гр.д.№433/2012г. на ІІ г.о. на
ВКС/,а ищците, като наследници с накърнена запазена част следва да получат само
парично уравнение на имуществените си права, като няма пречка да поискат
присъждането на тази парична равностойност с нарочен иск в отделно
производство, предвид което предявените субективно съединени искове на ищците
по чл.59 от ЗЗД досежно гореописаните отчуждени подарени недвижими имоти от
надарения, срещу когото е постановено намалението, са процесуално допустими,
като ответното възражение в обратна насока е неоснователно.
По аргумент от разпоредбата на чл.
59 ал. 2 ЗЗД, доколкото в закона не е предвиден друг иск, с който ищците по
първоначалните искове да могат да се защитят, процесните субективно съединени
техни осъдителни искове имат своята материално-правна основа в нормата на чл.
59 ал. 1 ЗЗД. В нея е предвидена възможност за ангажиране на отговорността на
всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Установи се, че след успешно проведен
иск по чл.30 ал.1 от ЗН въз основа на влязло в сила на 07.01.2014г. съдебно
решение по гр.д.№2089/2012г. на ВТРС, частично потвърдено с решение по Вгр.д.№161/2013г.
по описа на ВТОС, двете ищци са възстановили запазените си части от
наследството на И. П. П. от по 5/24 ид.части, които са били накърнени с
извършеното в полза на ответника по първоначалните искове дарение, обективирано
в НА №76, том 3, рег.№3552, н.д.№341/15.05.2007г., съответно са възстановили
запазените си части от наследството на И. П. П. от по 5/48 ид.части, които са
били накърнени с извършеното в полза на В.П. дарение, извършено с НА №950, том
V, рег.№8487, н.д.№698/10.05.2007г. Въпреки уважения иск по чл.30 ал.1 от ЗН,
предвид невъзможността гореописаните подарени недвижими имоти, за което съдът
обоснова по-горе процесуална допустимост на исковете, да се върнат в
наследствената маса, е налице обедняване на всяка една от ищците, тъй като те
са лишени от възможността да получат онези наследствени права, които отговарят
на възстановената им запазена част от имуществото на починалия И. П. П., като
ответникът по първоначалните искове, продавайки процесните наследствени
недвижими имоти в гр.*, застроеното дворно място в с.*, общ.* и процесната нива
в с.* с площ от 13121 кв.м. ги е лишил от това право и се е обогатил, предвид
което и субективно и обективно съединените искове на ищците по чл.59 ал.1 от ЗЗД за присъждане на пазарната стойност на възстановените им запазени части от
тези наследствени имоти се явяват доказани по основание. Ответникът по
първоначалните искове се е обогатил за сметка на ищците, като обедняването на
ищците и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт, като ищците
поради това имат право да уравнят в пари накърнените си имуществени права, в
противен случай би бил нарушен основния правен принцип, че никой не може да се
обогатява без основание за чужда сметка.Паричната компенсация, която следва да
получат ищците, заради накърнените им имуществени права съответства на
пазарната стойност на възстановената им запазена част от имотите. Видно от СТЕ,
пазарната стойност на процесния имот в гр.*, ул."*" №* възлиза на 44
140лв., съответно пазарната стойност на възстановената запазена част от имота
на всяка една от ищците от 5/48 ид.части възлиза на сума от 4597,92лв., като
доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД на всяка ищца следва да бъде уважен изцяло в предявеният му размер от
2135лв. В преклузивния срок по чл.214 ал.1 от ГПК - до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция съдът не е сезиран от ищците с искане за изменение - увеличаване на иска
им по чл.59 ал.1 от ЗЗД досежно имота в гр.*, като направеното искане за
присъждане на сума от по 4597,92лв. за всяка ищца едва с писмената защита, като
направено след преклузивния срок по чл.214 ал.1 от ГПК, е процесуално
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съгласно СТЕ, пазарната
стойност на процесния имот - застроено дв. място в с.* към релевантния момент
на възстановяване на запазената част от наследството възлиза на 11980лв.,
съответно пазарната стойност на възстановената запазена част от имота на всяка
една от ищците от 5/24 възлиза на 2495,83лв., в който размер искът по чл.59
ал.1 от ЗЗД на всяка една от ищците за този имот се явява основателен и
доказан, респ. следва да бъде отхвърлен за разликата от по 3,67лв. до пълния
предявен размер от по 2499,50лв. като неоснователен и недоказан. Видно от СТЕ,
пазарната стойност на процесната Нива с площ от 13121 кв.м. възлиза на
14433лв., съответно пазарната стойност на възстановената запазена част от имота
на всяка една от ищците от 5/24 възлиза на 3006,88лв., в който размер искът по
чл.59 ал.1 от ЗЗД на всяка една от ищците за този имот се явява основателен и
доказан. С оглед акцесорният й характер, следва да бъде уважена претенцията на
ищците за присъждане на законна лихва върху уважените главници по исковете им
по чл.59 ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на първоначалната ИМ до
окончателното изплащане. Неоснователно е ответното възражение за погасяване на
уважените искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД за пазарна стойност на възстановените на
ищците запазени части от наследството по давност, доколкото правото на
наследника със запазена част да иска заплащане на накърнената запазена част се
поражда едва, когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на
запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение. От този
момент това право става изискуемо и започва да тече общият пет годишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на иск. В случая исковете на
ищците са предявени на 03.11.2017г., т.е. в рамките на пет годишният давностен
срок, който тече, считано от датата на влизане в сила на решението, с което са
уважени исковете по чл.30 ал.1 от ЗН - 07.01.2014г.
Противно на ищцовите твърдения,
видно от съдържанието на НА №81, том Х, рег.№24578, н.е. 1656/2008г., процесната Нива с площ от 4930 дка,
представляваща ПИ с идент.№* по КККР на с.*, от която в полза на всяка от
ищците са възстановени запазените им части от 5/24 ид.части за всяка една от
тях, не е продадена от ответника в полза на трето лице на 17.12.2008г. с НА
№81, том Х, рег.№24578, н.е. 1656/2008г., респ. по делото не е доказано същата
да е отчуждена, т.е. продадена от ответника на трето лице съответно и на дата
15.05.2017г., съобразно противоречивите ищцови твърдения. Предвид горното и с
оглед уважения иск по чл.30 ал.1 от ЗН на ищците за този имот, същият се връща
в наследството и може да бъде предмет на делба, т.е. налице е друг иск, с който
ищците могат да се защитят, предвид което и предявеният от тях иск по чл.59
ал.1 от ЗЗД за присъждане на пазарната стойност на възстановените им запазени
части от наследството за този имот по арг. на противното от чл.59 ал.2 от ЗЗД
се явява процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без
разглеждане, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
По субективно съединения иск по
чл.59 от ЗЗД за ползите, от които е лишена всяка една от ищците в размер на
1459лв., които е следвало да получи като годишна рента от процесните продадени земеделски
имоти за периода от датата на продажба 17.12.2008г. до датата на ИМ
03.11.2017г.:
Предявеният в условията на
първоначално субективно съединяване иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищците от предявяването му.
Разгледан по същество се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. На основание чл.59
ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Обедняването на ищците и обогатяването на ответника следва да произтичат от
един и същ юридически факт. На първо място, досежно процесната нива с площ от
4930 дка в с.*, общ.*, по делото не е доказано да е продадена от ответника на
трето лице било то на 17.12.2008г. с НА №81, том 10, рег.№24578,
н.д.№2008/17.12.2008г., доколкото не е включена в предмета на продажба, било на
15.05.2017г., следователно не е доказано обедняване на ищците, изразено в
лишаването им от ползите, които имота би им донесъл под формата на годишна
рента за целия исков период по иска, съответно не е доказано и обогатяване на
ответника за исковия период по иска с получена годишна рента от имота,
съответстваща на запазената част от този имот на ищците. На следващо място, при
иск по чл.30 от ЗН, когато съдът постановява възстановяване на запазена част от
наследството, правната промяна има действие занапред от влизане в сила на
съдебното решение, в случая влязло в сила на 07.01.2014г., предвид което и не е
налице обедняване на ищците под формата на пропусната полза от получаване на
рента върху запазената им част от процесните ниви за периода от 17.12.2008г. до
възстановяване на запазената им част от наследството 07.01.2014г. Досежно
продадената на 17.12.2008г. процесна Нива в с.* с площ от 13121 кв.м. искът на
ищците по чл.59 ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и за периода от
възстановяване на запазените им части от 5/24 -07.01.2014г. до датата на
предявяване на ИМ, доколкото не се доказва обогатяване на ответника за сметка
на обедняването на ищците, т.е. не се доказва обогатяване на ответника с
полагащата се на ищците рента върху запазената им част, доколкото е недоказано
имотът да е отдаван за тази част от исковия период под аренда и арендно плащане
за него да е получавано от ответника. Доколкото искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД на
ищците е недоказан по основание, съдът не го обсъжда по размер, както и предвид
което не следва да се произнася по ответното възражение за погасяването му по
давност.
По разноските по първоначалните
искове на ищците:
Съдът не е сезиран с претенция за
разноски от първата ищца С.П., която е и освободена по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от внасяне на ДТ и разноски за производството, поради което не дължи
произнасяне.
Предявена е претенция за съдебни
разноски само от втората ищца Д.П., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на
претенцията на втората ищца Д.П. за съдебни разноски /от които 431,18лв. вн.ДТ,
250лв. заплатено възнаграждение за ВЛ по първоначалните искове и 600лв.
заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважената част от
исковете, в доказан размер от 907,77лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът по първоначалните искове е
направил разноски по делото за защита срещу тях за адв. възнаграждение общо в
размер на 350лв. или в размер на от по 175лв. по исковете на всяка една от ищците,
доколкото в договора за правна помощ не е уговорено друго. При това положение му
се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част на първоначалните искове на
всяка една от ищците в размер на от по 51лв. срещу всяка една от тях.
По насрещния иск:
Насрещният иск на В.П. против
ответниците по същия за солидарното им осъждане за сумата от 10218лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен ищецът по насрещния иск
като носител на вещно право на ползване с недопускането му да живее в имота,
предмет на насрещния иск, или да го отдава под наем, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата по насрещния иск, считано от датата
на предявяване на насрещната ИМ до окончателното изплащане, намира правното си
основание в разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД и е процесуално допустим,
доколкото е налице правен интерес у ищеца по насрещния иск от предявяването му.
Безспорно се установи, че ищецът по
насрещния иск, считано от 09.12.2008г. е носител на ограничено вещно право на
ползване върху целия имот в гр.*, ул."*" №*, предмет на насрещния
иск, по силата на запазено от него пожизнено и безвъзмездно ВП на ползване,
съгласно НА №2786, том 14, рег.№18062, н.д.№2215/2008г. до 13.05.2015г.,
считано от която дата се е отказал от правото на ползване, съгласно НА №2786, том 14, рег.№18062,
н.д.№2215/2008г., само върху 1/2 ид. част от имота, следователно за периода от
13.05.2015г. до края на исковия период по насрещния иск 23.04.2018г. е носител
на ВП на ползване само върху 1/2 ид.част от имота. Съгласно чл.56 от ЗС,
правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя
съществено. Ограниченото ВП на ползване е противопоставимо като абсолютно
субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота, в този
смисъл ограниченото ВП на ползване върху имота, предмет на насрещния иск,
носител на което е ищеца по насрещния иск, е противопоставимо на ответниците по
същия, едната от които С.П. за част от исковия период по НИ 26.06.2015г. до 07.07.2015г.
е била собственик на 1/2 ид.част от него, респ., считано от 07.07.2015г.
втората ответница по НИ Д.П. е придобила от С.П. собствеността върху 1/2
ид.част от имота, при запазено от прехвърлителката пожизнено и безвъзмездно ВП
на ползване върху прехвърлената 1/2 ид.част от имота, което право ще упражнява
съвместно с приобретателя. Уважаването на предявения осъдителен НИ по чл.59
ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване предполага установяване в процеса на
поведение на ответниците по същия, с което са пречили на ищеца за исковия
период по НИ да упражнява ограниченото си ВП на ползване в обема по чл.56 от ЗС
- да го ползва лично или чрез другиго по предназначение или да го отдава под
наем, с което да получава гражданските му плодове, да е налице обедняване на
ищеца с неполучената средна пазарна наемна цена за имота за исковия период,
респ. обогатяване на ответниците по иска със спестените от тях разходи за наем,
да е налице причинна връзка между двете и те да произтичат от един и същ или
група юридически факти, каквото доказване беше проведено в процеса от ищеца по
насрещния иск по отношение на ответницата С.П. за периода от 23.08.2013г. до
датата на предявяване на НИ 23.04.2018г., респ. за Д.П. за периода от
19.03.2016г. до датата на предявяване на НИ 23.04.2018г., поради което същият
по отношение на двете ответници се явява доказан по основание.
На основание чл.59 ал.3 от ЗС,
правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5г., или
в случая, за да е погасено следва да не е упражнявано от ищеца по НИ в периода
от 09.12.2008г. до 09.12.2013г., каквито доказателства по делото не са събрани,
а събраните гласни и писмени такива са точно в обратния смисъл, поради което
ответното възражение, че ВП на ползване на ищеца е погасено на основание чл.59
ал.3 от ЗС, поради неупражняване, е неоснователно и недоказано. Съгласно
константната практика на ВКС, по съдържание упражняване на ВП на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и
следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия
имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота
като:постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за
извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и други.
Не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на
друго лице под формата на наем /арг. чл.60 ЗС/, както и под формата на заем за
послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. /Решение
№14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ отд. на ГК/. Установи се от
показанията на свид.П., преценени по реда на чл.172 от ГПк, но които съдът
кредитира като кореспондиращи на останалите събрани доказателства и необорени
от други такива, че ищецът по НИ, считано от 2000г. живее в чужбина /*/, като
се е прибирал в РБ. един - два пъти в годината. И тримата разпитани свидетели
по делото са категорични, че при връщането си в РБ. до 2013г. ищецът по НИ,
като носител на ограничено ВП на ползване, е бил допускан в имота по НИ, имал е
негови вещи в стая, която е ползвал,
съхранявал е свои инструменти в гаража, следователно чрез временно
пребиваване в имота и използвайки го като място за съхранение на лични вещи,
доказателство за което е и преписка вх.№14618-П/02.11.2012г. по описа на РУ
Полиция гр.*, същият е упражнявал ВП на ползване върху имота по НИ, на което е
носител, поради което и същото не е погасено по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗС.
На следващо място категорично се
установи от гласните доказателства, ангажирани по НИ, както и от приетата като
доказателство преписка №10784/2013г. по описа на РУ Полиция гр.*, че на
23.08.2013г., т.е. в рамките на 5г. срок от учредяване на ВП на ползване върху
имота, при прибирането си в РБългария В.П. е искал да ползва имота по НИ, т.е.
да упражни правото си на ползване, но не е бил допуснат от майка си и ответница
по НИ С.П., която е препятствала правата му, което се установява както от
показанията на свидетеля П. /очевидец/, така и от материалите по пр.№10784/2013г.
на РУ Полиция *, като ответните възражения в противна насока са неоснователни.
Именно, считано от 23.08.2013г. е началото на препятстване от отв. по НИ С.П.
упражняването на правата на В.П. по чл.56 от ЗС, продължило, съгласно събраните
по делото гласни доказателства, до края на исковия период, съвпадащ с датата на
предявяване на НИ 23.04.2018г., като НИ за периода от началото на исковия
период 01.08.2013г. до 22.08.2013г. е неоснователен и недоказан. На 23.08.2013г.
отв. по НИ е извикала охранителна фирма * ЕООД и видно от обясненията на
служителя й К.И. е помолила охранителите да изведат сина й В.П. от имота по НИ,
който не могъл да отключи и двете врати, на едната ключовете му не ставали,
явно бил сменен патрона, къщата на ул."*" №* е била заключена и
патроните сменени и на 24.08.2013г. и В.П. е нямал достъп до имота по НИ и на
24.08.2013г., доказателство за което е Докладна записка от 0909.2013г. по пр.№10784/2013г.
на РУ "Полиция" - *.Свидетелят В.П. установи и наличен случай след
23.08.2013г., когато В.П. е искал да влезе в имота по НИ, но не е бил допуснат
от майка си и сестра му Д.П. е била там и двете са го изгонили.Отв. С.П. е
живяла в имота по НИ през целия исков период по НИ,като с оглед безспорната
установеност от гласните доказателства, че считано от 23.08.2013г. до датата на
предявяване на НИ 23.04.2018г. В.П. не е бил допускан до имота по НИ от
живущите в него, безспорно доказано е, че е препятстван в упражняване на
правата си по чл.56 от ЗС от отв.Ст.П., с което НИ срещу нея е доказан по
основание.
НИ е предявен за солидарно осъждане
на ответниците по него, като ищецът по НИ неоснователно се позовава на чл.53 от ЗЗД. НИ е за неоснователно обогатяване, поради което нормата на чл.53 от ЗЗД,
предвиждаща пасивна солидарност при задължение от непозволено увреждане, е
неприложима. На основание чл.121 ал.1 от ЗЗД, освен в определените от закона
случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е
уговорена. В случая солидарна отговорност за задължение, произтичащо от
неоснователно обогатяване, не произтича от закона, нито е уговорена между
длъжниците, така че ответниците по НИ не отговарят по НИ солидарно, а разделно,
предвид което отговорността им по НИ при доказани предпоставки по чл.59 от ЗЗД
по НИ следва да бъде ангажирана разделно, при предявен НИ за 10218лв. /или
срещу всяка ответница за 5109лв./.
На основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. НИ по чл.59
ал.1 от ЗЗД срещу отв. С.П. е доказан по основание по изложените по -горе
съображения, като е налице обедняване на ищеца по НИ с неполучената от него
стойност на средната пазарна наемна цена за имота по НИ, съобразно обема на
ограниченото му ВП на ползване /до 13.05.2015г. върху целия имот, считано от
тогава върху 1/2 ид.част от имота/, съответно е налице обогатяване на
ответницата по НИ Ст.П. със стойността на спестения наем, налице е причинна
връзка между двете. Доколкото НИ по чл.59 ал.1 от ЗЗД не е между съсобственици
уважаването му не е предпоставено и не предполага покана от носителя да ВП на
ползване до лицата, препятстващи правата му по чл.56 от ЗС за заплащане на
наем. Ирелевантно за изхода по НИ е и че ищецът по НИ е живял за исковия период
по НИ трайно в чужбина, доколкото му е пречено от отв.Ст.П. да използва вещта
съгласно нейното предназначение чрез другиго или да отдава имота по НИ под
наем, с което да събира гражданските му плодове. Видно от СТЕ, средната пазарна
месечна наемна цена за имота по НИ за исковия период е 360лв. ВЛ по СТЕ е
изчислило размера на претендираното наемоподобно обезщетение, съизмеримо със
средния пазарен наем за имота по НИ, без да изходи от обема на ВП на ползване
на ищеца по НИ за съответните периоди, като изчислено по този начин от съда по
реда на чл.162 от ГПК, на база среден месечен пазарен наем от 360лв. и при обем
на правото на ползване на ищеца по НИ върху целия имот по НИ за периода от
23.08.2013г. до 13.05.2015г. и считано от когато върху 1/2 ид.част до края на
исковия период по НИ 23.04.2018г., претендираното наемоподобно обезщетение е в
доказан размер от 13812,19лв. /за 2013г. - 1544,52лв., в.т.ч. 104,52лв. за
периода 23-31.08.2013г., 4320лв. за 2014г., за 2015г. - 4м. х360лв = 1440лв. +249,67лв. за м.май 2015г. +1260лв.
/7м.х180лв./ =2943,84лв. + 1/2 от 4320лв. =2160лв. за 2016г. +1/2 от 4320лв.= 2160лв. за 2017г. +1/2 от 1356лв. =678лв. за
2018г./. НИ по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу отв.Ст.П., при разделна отговорност на
ответниците и насрещни претенции срещу тях по равно, се явява основателен и
доказан в размер на 1/2 от 13812,19лв. или в размер на 6906,10лв., но доколкото
е недопустимо произнасяне със свръхпетитум следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер от 5109лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на НИ 23.04.2018г. до
окончателното изплащане.
По възражението на отв.Ст. П. за
неморалност на вземането срещу нея на ищеца по НИ, без да е изпълнил
задължението си да й дава издръжка, визирано в решение по гр.д.№4238/2012г. по
описа на ВТРС, съдът излага, че досежно присъденото с решението по
гр.д.№4238/2012г. по описа на ВТРС вземане в полза на Ст. П. по чл.227 ал.5 от ЗЗД срещу В.П. с подписан на 26.06.2015г. Предварителен договор за продажба на
недвижим имот, съгласно който купувачът Ст. П. купува от продавача В.П. 1/2
ид.част от имота, предмет на НИ, за сметка на изпълнението на задължението,
което има към нея В.П. по изп.дело №118/2015г. по описа на ЧСИ В.Г., образувано
по ИЛ, изд. по гр.д.№4238/2012г. по описа на ВТРС, като след изповядване на
сделката по нотариален ред ще счита вземането си по посоченото изп. дело за
погасено изцяло.
По делото се установи, че към
01.08.2013г., както и към 23.08.2013г. отв. по НИ е живяла във *. От свид.
показания на В.П. се установи, че отв. по НИ Д.П. живее в имота по НИ към
датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция
19.03.2019г., както и 2-3 години преди това, т.е., считано от 19.03.2016г.,
доколкото преди това е живяла трайно в чужбина. С оглед изложеното, НИ против
отв.Д.П. се явява неоснователен и недоказан за периода от 01.08.2013г. до
18.03.2016г. вкл. Действително разпитаните свидетели П. и Н. не познават отв.
по НИ Д.П., но същевременно с това същите, както и свидетеля В.П. са
категорични, че след инцидента през 2013г. ищецът по НИ не е допускан в имота по НИ от живущите там две ответници
по НИ, препятствали правата на ищеца по НИ по чл.56 от ЗС. Свидетелят В.П.
установи и случай след процесния на 23.08.2013г. на създаване пречки на ищеца
по НИ на упражняване на правата му и от двете ответници, следователно съдът
приема за доказано в процеса създаване на пречки на В.П. да упражнява правата
си по чл.56 от ЗС и от страна на отв.Д.П. за периода от 19.03.2016г. до
23.04.2018г., предвид което НИ по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу нея за този период се
явява доказан по основание по съображения, аналогични на изложените по НИ срещу
отв.Ст.П., досежно наличието на обедняване на ищеца с неполучената от него
стойност на средната пазарна наемна цена за имота по НИ, съобразно обема на
ограниченото му ВП на ползване върху 1/2 ид.част от имота за периода от
19.03.2016г. до 23.04.2018г./, съответно е налице обогатяване на ответницата по
НИ Д.П. със стойността на спестения
наем, налице е причинна връзка между двете. Изчислено от съда по реда на чл.162
от ГПК по своя преценка на база среден пазарен месечен наем за имота по НИ от
360лв., съобразно обема на ВП на ползване върху 1/2 ид.част от имота по НИ за
периода 19.03.2016г. до 23.04.2018г. по НИ срещу Д.П. наемоподобното
обезщетение е общо в размер на 4533,48лв. /м.03.2016г. - 180лв. :31 дни=5,81лв. х13 дни =75,48лв. + за 9м. за 2016г. =9м.х180лв. =1620лв. + за
2017г. -
2160лв. +за 2018г. - 678лв. = 4533,48лв./, съответно НИ по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу отв.Д.П.
е доказан в размер на 1/2 от 4533,48лв. или в размер на 2266,74лв., в който,
като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
НИ 23.04.2018г. до окончателното изплащане, съответно отхвърлен за разликата от
2842,26лв. до пълния предявен размер от 5109лв. като неоснователен и недоказан.
С оглед изцяло уважаването на НИ
срещу отв.Ст.П. и частичното уважаване на НИ срещу отв.Д.П. съдът следва да се
произнесе по възражението на ответниците по НИ за прихващане на вземането на
ищеца по насрещния иск срещу тях с насрещното им парично вземане в размер на
1520лв. за стойността на направените в имота по НИ от тях като собственици
подобрения след закупуването му през 2015г., с които се е увеличила стойността
на имота и съответно и наемната цена. Насрещното си вземане по възражението за
прихващане отв. по НИ основават отново на института на неоснователно
обогатяване. От изслушаната по делото СТЕ се установи, че претендираните от
ответниците по НИ ремонт на първи етаж и направа в южна част на двора на
подпорна степа от бетон и каменна зидария с бетонова шапка, описани в писмения
отговор по НИ, са изпълнени, като СТЕ не установява годината на реалното им
извършване, липсват и други доказателства в тази насока. Съгласно ответните
твърдения, вкл. и при огледа на ВЛ по СТЕ, ремонтните работи и подобрения са
изпълнени след м.07.2015г., т.е. по време, когато отв.Д.П. е собственик на 1/2
ид.част от имота по НИ, респ. отв.Ст. П. е само носител на ВП на ползване върху
1/2 ид.част от имота по НИ, което ще упражнява съвместно с приобретателя Д.П.,
следователно отв.Ст. П. не би могла да ги претендира като направени от нея в
качеството й на собственик. Доколкото не се твърди и установява друго съдът
приема, че ремонтните дейности на първи етаж от ЖС на стойност от 115,81лв.,
съгласно СТЕ, са извършени от ответниците по НИ. Свидетелските показания на В.П.,
собственик на останалата 1/2 ид.част от имота по НИ, които съдът кредитира в
тази им част, доколкото не се опровергават от други събрани доказателства,
опровергават твърденията на ответниците по НИ, че същите са изградили изцяло и
новопостроената в южна част на двора подпорна стена от бетон и каменна зидария
с бетонова шапка, за която свидетелят П. установи, че е изградена от баща й и
брат й, с разликата, че най-отгоре има наслагани камъни, които са само
наредени, не са с цимент и увеличението е около 30см., като само последното
съдът приема, че е извършено от ответниците по НИ, като с оглед дадената от ВЛ
по СТЕ ширина на подпорната стена в горния край от 60см., съдът приема по реда
на чл.162 от ГПК по своя преценка доказан размер на изпълнената от ответниците
каменна зидария от 30см. в доказан размер на 1/2 от 820,26лв., посочени в т.4
от Таблица №5 към СТЕ или в доказан размер от 410,13лв. плюс стойността на
ремонта на първи етаж от 115,81лв. доказан размер на ремонти и подобрения общо
от 525,94лв., като за разликата до пълния предявен размер на ответното насрещно
вземане по възражението за прихващане от 1520лв. е неоснователно. Съдът намира
обаче, че не е налице хипотезата по чл.59 ал.1 от ЗЗД и възражението за
прихващане на ответниците по насрещния иск е неоснователно и недоказано и за
сумата от 525,94лв. стойност на извършени от тях ремонти и подобрения,
доколкото, предвид факта, че ищецът не е собственик на имота по НИ, същият не се
е обогатил неоснователно с тази стойност, респ. ответниците по насрещния иск не
са се обеднили с нея, при все, че отв.Д.П. е подобрила имота, на 1/2 ид.част от
който е собственик, респ. отв.Ст.П. е носител на ВП на ползване върху 1/2
ид.част от имота и има задължение по чл.57 от ЗС да поддържа вещта в състоянието,
в което го е приела, предвид което не е налице насрещно вземане на ответниците
по НИ срещу ищеца по НИ , заявено като стойност на ремонти и подобрения, и
възражението за прихващане на стойност 1520лв. следва да бъде отхвърлено
изцяло. Евентуално обогатяване на ищеца по НИ, съответно обедняване на
ответниците по НИ би могло да бъде разликата в средната пазарна цена на имота
по НИ за исковия период с изпълнените ремонти и подобрения и тази без тях,
каквато не е претендирана като насрещно вземане по възражението за прихващане
от една страна, а от друга, видно от СТЕ, ВЛ е определило една и съща средна
пазарна цена на имота по НИ за целия исков период по НИ от 360лв. - преди и
след извършване на подобренията /при неустановеност и точно годината на
извършването им/, следователно е приела, че извършените такива не са я
увеличили, което е и житейски логично, доколкото доизграждане на подпорна стена
не би се отразило на пазарния наем за ползване на имота, а стойността на
ремонтите на първи етаж на ЖС са на много ниска стойност, за да я повлияят, от
където следва, че доколкото средната пазарна цена за имота по НИ не е увеличена
вследствие на подобренията, не е налице
неоснователно обогатяване на ищеца по НИ, респ. неоснователно обедняване на ответниците
по НИ и ответното възражение за
прихващане по НИ на стойност 1520лв. следва да бъде отхвърлено изцяло. В първо
СЗ, респ. до приключване на устните състезания по делото, ищецът по НИ не е
възразил, че претенциите на ответниците по НИ за извършени ремонтни дейности в
имота в гр.* са погасени по давност, като това възражение е направено едва с
писмената защита и като такова е преклудирано. По възражението за прихващане на
ответниците по НИ съдът намира за необходимо да изложи, че противно на
твърденията им, по делото е доказано, че същите, като майка и сестра на ищеца
по НИ, са знаели към момента на извършване на ремонтите и подобренията, че
ищецът по НИ е носител на ВП на ползване върху 1/2 ид.част от имота по НИ,
което обстоятелство е отразено, както в НА №1099, том 6, рег.№6806,
н.д.№742/2015г., с който първо Ст.П. придобива 1/2 ид.част от имота по НИ, така
и в НА №1158, том 6, рег.№7290, н.д.№788/2015г., с който Ст.П. прехвърля тази
1/2 ид.част в полза на Д.П., при запазено от Ст. П. пожизнено право на ползване
върху 1/2 ид.част от имота, което ще упражнява съвместно с приобретателя на
тази 1/2 ид.част Д.П., която притежава не само голата собственост върху тази
1/2 ид.част.
Ищецът по насрещния иск е направил
разноски по делото по НИ против двете ответници по НИ общо в размер на
908,72лв. /от които 408,72лв. дължимо вн. ДТ, 150лв. възнаграждение за ВЛ по
СТЕ и 350лв. заплатено адв. възнаграждение/, или в размер на от по 454,36лв. по
НИ, предявен срещу всяка една от тях.
Изходът на делото по НИ, предявен
срещу отв. по НИ Ст.П. и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност
на претенцията на ищеца по НИ за разноски в доказан размер от 454,36лв.
Изходът на делото по НИ, предявен
срещу отв. по НИ Д.П. и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на
претенцията на ищеца по НИ за разноски, съразмерно с уважения НИ, в доказан
размер от 201,59лв.
Ответницата по НИ Ст. П. не е
предявила претенция за разноски по НИ и съдът не дължи произнасяне.
Претенция за разноски по НИ,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, е предявила само ответницата по
НИ Д.П. - за възнаграждение за ВЛ по СТЕ от 125лв., които са направени във
връзка с възражението й за прихващане с вземането по НИ, което е отхвърлено,
поради което не й се следват.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ поотделно на С.Б.П.,с
ЕГН **********, и Д.И.П., с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, сума в размер на от по 2135 лв. /две
хиляди сто тридесет и пет лева/ за всяка една от тях, представляваща пазарна
цена на възстановените на всяка една от тях запазени части от наследството в
размер на от по 5/48 ид.части от недвижим имот с идентификатор * по КККР на гр.*,
с адрес на имота гр.*, ул."*" №*, с площ 216 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, с номер по предходен план 2242, кв.318, при съседи:*****,
заедно с построените в имота Сграда с идентификатор *с площ от 41 кв.м., с
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, Сграда с
идентификатор * с площ от 28 кв.м., с предназначение - сграда със смесено
предназначение, на един етаж и Сграда с идентификатор * с площ от 11 кв.м., с
предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, на
един етаж, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 03.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ поотделно на С.Б.П.,с
ЕГН **********, и Д.И.П., с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, сума в размер на от по 2495,83 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ за всяка една от тях, представляваща пазарна цена на
възстановените на всяка една от тях запазени части от наследството в размер на
от по 5/24 ид.части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от
699кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор * по КККР на с.*, общ.*, обл.Р., с
адм. адрес ул."* " №*, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, със стар идентификатор - кв.*, парцел *, при граници по документ
за собственост:***, а по скица от кадастралната карта на с.* при съседи:***,
заедно с построените в дворното място сгради: едноетажна сграда с идентификатор
* със застроена площ от 59 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване
и едноетажна сграда с идентификатор ** със застроена площ от 16 кв.м. с
предназначение селскостопанска сграда, с подобрения в имота, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ 03.11.2017г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на субективно съединяване иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД от
всяка една от ищците за разликата от 3,67лв. над уважения до пълния предявен
размер от по 2499,50лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ поотделно на С.Б.П.,с
ЕГН **********, и Д.И.П., с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, сума в размер на от по 3006,88 лв. /три хиляди и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/ за всяка една от тях, представляваща пазарна цена на възстановените
на всяка една от тях запазени части от наследството в размер на от по 5/24
ид.части от недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 13121 кв.м., съставляваща
ПИ с идентификатор ** по КККР на с.*, общ.*, находяща се в м."*", с
трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -
нива, със стар идентификатор №*, при съседи:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ 03.11.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от всяка една от ищците С.Б.П.,с ЕГН **********, и Д.И.П.,
с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, против В.И.П. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, в условията на първоначално субективно
съединяване иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за пазарна стойност на
възстановените в полза на всяка една от тях 5/24 ид.части от недвижим имот,
представляващ НИВА с площ от 4,930 дка, ІV категория, находяща се в землището
на с.*, общ.*, обл.Р., в м."Борисовското", представляваща ПИ с
идентификатор ** по КККР на с.*, общ.*, при съседи:***, стар № на имота - ПИ №*,
като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от всяка една от ищците С.Б.П.,с
ЕГН **********, и Д.И.П., с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес ***, против В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
в условията на първоначално субективно
съединяване иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от по
1459лв. за всяка ищца, представляваща ползите, от които е лишена всяка една от
ищците, които е следвало да получи като годишна рента от земеделски имоти -
нива с площ от 13121кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор №* по КККР на с.*,
общ.* и Нива с площ от 4,930 дка, съставляваща ПИ с идентификатор ** по КККР на
с.*, общ.*, находящи се в землището на с.*, общ.*, за периода от 17.12.2008г.
до датата на предявяване на ИМ, ведно със законната лихва от датата на ИМ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сума в размер на 907,77 лв. /деветстотин и седем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените
искове.
ОСЪЖДА
С.Б.П.,с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 51 лв. /петдесет и
един лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски за защита срещу
предявените от нея първоначални искове, съразмерно с отхвърлената им част.
ОСЪЖДА
Д.И.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 51 лв. /петдесет и
един лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски за защита срещу
предявените от нея първоначални искове, съразмерно с отхвърлената им част.
ОСЪЖДА
С.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 5109 лв. /пет хиляди сто и девет лева/, представляваща обезщетение
за ползите, от които е лишен като носител на ограничено вещно право на ползване
върху имот, находящ се в гр.*, ул."*" №*, с недопускането му да живее
в имота или да го отдава под наем за периода от 23.08.2013г. до датата на
предявяване на насрещния иск 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на насрещния иск 23.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.И.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 2266,74 лв. /две
хиляди двеста шейсет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен като носител на
ограничено вещно право на ползване върху имот, находящ се в гр.*, ул."*"
№*, с недопускането му да живее в имота или да го отдава под наем за периода от
19.03.2016г. до датата на предявяване на насрещния иск 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск 23.04.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
срещу нея насрещен иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД за разликата от 2842,26лв. над
уважения до пълния предявен размер от 5109лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
възражението на ответниците по
насрещния иск С.Б.П. и Д.И.П. за прихващане вземането на ищеца
по насрещния иск с тяхно насрещно парично вземане в размер на 1520лв. за
подобрения в имота, находящ се в гр.*, ул."*" №*, предмет на
насрещния иск, извършени след закупуването му през 2015г., с които се е увеличила стойността на имота и
съответно и наемната цена, като НЕОСНОВАТЕЛНО
и НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА
С.Б.П.,с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 454,36 лв. /четиристотин
петдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото съдебни разноски по насрещния иск срещу нея.
ОСЪЖДА Д.И.П., с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 201,59 лв. /двеста и един лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважения насрещен иск срещу нея.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................