Р Е Ш Е Н И Е
№….........../……………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА
ДОЙЧЕВ
при участието на секретаря Станислава С.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19286
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
XIII от ГПК.
Образувано е по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.”
АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, действащо чрез юрк.
Н* И*, срещу Т.К.П., ЕГН:**********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството - ищец съществуват вземания против ответника в
размер на следните суми:
1.
сумата от
308.55 лева, представляваща реално доставена и потребена
електроенергия за периода 21.10.2017 г. - 20.02.2018 г., за която са издадени
фактури №№ **********/13.12.2017 г., **********/15.01.2018 г.,
**********/13.02.2018 г., **********/13.03.2018 г., за обект на потребление с аб.№**, находящ
се на адрес: гр. Варна, **, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изпалщаен на задължението;
2.
сумата от
41.39 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една фактура
от падежа й до 27.05.2019 г.,
за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8891/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ти състав.
Ищецът твърди, че в периода от
21.10.2017 г. - 20.02.2018 г., е доставил електроенергия до обект находящ се в гр. Варна, **, на обща стойнос 308.55 лева, за която са
издадени фактури №№ **********/13.12.2017 г., **********/15.01.2018 г.,
**********/13.02.2018 г., **********/13.03.2018 г. Посочва, че тази сума не е
заплатена от ответника, който е бил собственик на имота, към този момент.
Поради тази причина същият дължал процесната сума,
съгласно издадените фактури, както и лихва за забава върху всяка една падежирала главница, предмет на издадените фактури, до
27.05.2019 г., на обща стойност 41.39 лева.
По изложените съображения по
същество моли
да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество тази сума. Претендира и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва дължимостта
на сумите. Посочва, че не е потребено посоченото
количество електрическа енергия в процесния имот,
както и че не е доказано, че СТИ е било изправно и метрологично годно за процесния период на начисление. Моли за отхвърляне на
исковете.
По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения
иск.
В открито съдебно заседание ищецът
не изпраща представител. Предварително депозира писмено становище, в което
поддържа предявените искове. Ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете. Моли за отхвърлянето им.
След като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
От представените по
делото доказателства, съдът намира за установено пълно и главно, че ответницата
е клиент на „Е.п.“ АД с кл. № ** и аб.
№ ** с обект на потребление, находящ се на адрес:
гр. Варна, **. В тази
връзка следва да се приеме, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба, регламентирано от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл. 98а от
ЗЕ и одобрени от енергийния регулатор.
Съдът намира за
доказано, че през процесния период от 21.10.2017 г.
до 20.02.2018 г. измервателният уред, монтиран в процесния
обект на потребление е в класа си на точност и е в метрологична годност. Този
извод на съда почива на приетата по делото, без възражения на страните,
съдебно-техническа експертиза. По делото са събрани редица документи –
извлечение от сметка към 27.05.2019 г., справка за потребление от 25.10.2019
г., извлечение фактури и плащания към 25.10.2019 г., фактири
с №№ **********/13.12.2017 г., **********/15.01.2018г., **********/13.02.2018
г., **********/13.03.2018 г., като същите, макар и частни свидетелстващи
документи, изходящи от ответника, преценени от съда по отделно и в тяхната
съвкупност, счита, че следва да се кредитират изцяло, като въз основа на тях да
се приеме, че за периода от 21.102017 г. до 20.02.2018 г. ответницата е потребила електроенергия в размер на 1588 кв/ч (1135 кв.ч.
дневна и 453 кв.ч. нощна тарифа). От СТЕ се установява, че размерът на количеството
ел.енергия в размер на 1588 кв.ч., съответства на това, посочено в справката за
потребена ел. енергия за периода от 21.10.2017 г. до
20.02.2018 г.
Съдът кредитира
изцяло приетата по делото СТЕ в частта, в която е остойностено
процесното количество ел.енергия по дневна тарифа в
размер на 1135 кв.ч. и за нощна тарифа в размер на 453 кв.ч. Вещото лице
посочва, че левовата равностойност на отчетената електроенергия е в размер на
308.22 лева, което е в съответствие с тарифите, утвърдени от енергийния
регулатор, действащи в рамките на периода от 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г.
Изискуемостта на
вземанията по ищеца за доставената електроенергия до обекта, е настъпила,
поради което ответницата е изпаднала в забава. Като последица от това се дължи
лихва от датата на падежа на всяка една фактура до датата 27.05.2019 г. За
изчислението на обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът
използва лихвения калкулатор от сайта www.calculator.bg,
като изчислява, че
дължимата лихва от падежа на всяка фактура до 27.05.2019 г., е в размер на
41.39 лева.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният положителен установителен иск с предмет вземане на
доставчика за стойността на потребената
електроенергия за посочения период е основателен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на
делото и предвид искането, обективирано в исковата молба, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производство
разноски в общ размер на 750.00 лв., съгласно представения списък с разноски по
чл. 80 от ГПК.
Съобразно изхода на делото, разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, че в полза на ищеца - „Е.П.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, съществуват следните вземания против
ответника Т.К.П., ЕГН:********** в размер на 308.55 (триста и осем лева и петдесет и пет стотинки) лева,
представляваща реално доставена и потребена
електроенергия за периода 21.10.2017 г. - 20.02.2018 г., за която са издадени
фактури №№ **********/13.12.2017 г., **********/15.01.2018 г., **********/13.02.2018
г., **********/13.03.2018 г., за обект на потребление с аб.№**, находящ се на адрес: гр. Варна, **, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпалщаен
на задължението, както и в размер на
41.39 (четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една фактура от падежа й
до 27.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 8891/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ти състав.
ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН:********** да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 750.00 лв., представляваща сторени в заповедното и настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: