Присъда по дело №3022/2015 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И  по НОХД № 3022/ 2015г. по описа на СтРС

 

Подсъдимият Н.Т.Д. е обвинен в това, че в периода 02.01.2015г.- 27.03.2015г. в гр. Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у А.Б.Б. ЕГН ********** заблуждение, че ще му закупи три броя телевизори, фурна, микровълнова фурна, котлони за вграждане, хладилник, пералня, съдомиялна и айфон от магазин „Техномаркет” с 50 процента отстъпка от пазарната цена и с това му причинил имотна вреда в размер на 4517,50 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

 

На основание чл.60 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск от А.Б.Б. против подсъдимия Н.Т.Д., ЕГН ********** в размер на 4517,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва,  считано от 02.01.2015г. до окончателното и изплащане.

 

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия Д.. Пледира на същия да бъде наложено наказание при  условията на чл. 58а от НК.

 

  Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен . Съжалява за извършеното. Моли, съда за минимално наказание.

 

  Защитата на подсъдимия пледира също за минимално наказание.

 

От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

 

Свидетелят А.Б.Б. ***. В началото на 2015г. решил да обзаведе апартамента си с електроуреди. Споделил тези намерения със сестра си, която  живеела в Германия. Тя му  казала, че познава подсъдимия Н. *** и имал възможност да купува електроуреди с голямо намаление от магазините на верига „Техномаркет”.  Свързала се с подсъдимия Н.Д. за да го предупреди за намеренията на брат си, след което дала на свид. Б.  телефонния  му номер 0876 699701.

 

На 02 януари 2015г. свид. Б.  се обадил по телефона на посочения номер на подсъдимия Н.Д.. Представил се и му обяснил, че иска да си купи три броя телевизори, фурна, микровълнова фурна, котлони за вграждане, хладилник, пералня, съдомиялна и айфон от магазин „Техномаркет”. Д. му казал, че ще може да му уреди покупка на всички тези електроуреди от „Техномаркет” с 50 % отстъпка. За целта било необходимо свид. Б.  да запише моделите  на исканите от него уреди и цената, след което да си изчисли отстъпката от 50 %. Подсъдимият подробно обяснил, че следва сумата за покупката на уредите да се преведе предварително, след което той щял да наеме бус от негов приятел. За тази услуга била необходима и допълнителна  сума от 100, 00 лева за гориво, като обещал да му достави уредите до гр. Стара Загора.

 

Свид. Б. посетил магазин „Техномаркет” в кв. "Железник" в град Стара Загора, огледал стоките и си избрал  определени модели от посочените по- горе уреди. Написал си пазарната цена и изпратил снимки на етикетите на подсъдимия Д.. След като си изчислил отстъпката от  50%  от общата стойност на уредите, на 05.01.2015г. свид. Б. изпратил съобщение на подсъдимия, че би следвало да му изпрати сумата от 4417,50 лева за всичко избрано от него. Подсъдимият потвърдил  със sms, че сумата е точна с думите  "да, така са!!!". Свид. Б. поискал данни за титуляра  и сметката, на която да изпрати парите.  Отново със съобщение подсъдимия Н.Д. му изпратил номер на сметка BG81FINV91501015668402 в банка «ПИБ" с титуляр свид. Любомира Йорданова, ЕГН **********.  След като получил тези данни,  свид. Б. изразил съмнение, че трябва да привежда пари на непознато лице, но подсъдимия Н.  Д. го успокоил, че тази жена била един от контактите му в магазина и трябвало парите да са по нейна сметка, за да може тя да ги изтегли и раздаде в магазин „Техномаркет”. По същото време подсъдимия Д. се свързал със свид. Любомира Йорданова, с която били бивши приятели, и я помолил за услуга- да му бъдат преведи пари по нейната банкова сметка ***, тъй като той нямал такава.

 

На същата дата- 05.01.2015г., в 20,45  минути, свид. Б., от собствената си сметка в банка „ДСК” ЕАД, чрез интернет банкиране,   изпратил на Любомира Йорданова по сметката, дадена му от обвиняемия, сумата от 4517,50 лева, която вкючвала  4417,50 лева за електроуредите и 100 лева за гориво за буса /л.20/. Незабавно му изпратил и sms, че парите са преведени. На следващия ден- 06.01.2015г., в 11,36ч., в клон на „Първа инвестиционна банка” в гр. Плевен, свид. Любомира Йорданова, на два транша, изтеглила сумата от 4 500,00 лв., без да се интересува и без да разбере кой изпраща парите. По указания на подсъдимия  Д. още в самия банков клон свид. Йорданова превела 500,00 лв. на „Я и П Партньори” ООД, като тези пари, видно от Справка №0824500-11079-2015г. /л.71/ били частична сума за наем за м. януари за апартамент отдаден на подсъдимия Н.Д.. По- късно, отново по указания на подсъдимия, от „Уникредит Булбанк” АД, свид. Йорданова  внесла сумата от 1000,00 лв. на „Софтавто” ООД, като основанието за това, видно от Уведомление №0824500-8646-2015г. /л.65/, било изплащане на лизингови вноски за лек автомобил „БМВ 330” по договор №78947, лизингополучател по който бил подсъдимият. След това свид. Йорданова получила  нареждане да отиде в „Пиреос банк”, където внесла сума от 2000,00 лева на името на свид. Румен Братанов. Видно от неговите показания /л.42/, това бил стар дълг на подсъдимия, който той решил да върне. Сума от 549,00 лв. била изпратена на свид. Радослав Тодоров Ангелков, като паричен превод чрез „Еконт Експрес- Плевен” /л.56/. С остатъка от парите свидетелката изплатила дължими суми за телефонни услуги в „Глобул” по договори на подсъдимия.

 

По този начин, получавайки сумата от 4517,50 лева чрез сметката на свид. Йорданова, подсъдимият, вместо да я използва за изпълнение на поетото към свид. Б. задължение, незабавно  се разпоредил с нея в свой интерес.

 

На 07.01.2015г. подсъдимия Н.Д., въпреки че вече не разполагал с парите, които използвал за свои нужди,  изпратил  на свид. Б. sms, че сумата вече е пристигнала, както и че около 14.00 часа ще я изтегли и в 19.00 часа ще я занесе в  магазин „Техномаркет”.

 

В периода от 08.01.2015г. - 28.01.2015г. подсъдимия Д. продължил да поддържа заблуждение у свид. Б., като провел няколко телефонни разговора, в които го уверявал,  че нещата малко по- малко се приготвят и скоро ще му ги достави в гр. Стара Загора. На 28.01.2015 г. в 09.45 часа му пратил sms,  че току- що се е видял с хората от магазин „Техномаркет”, които го уверили, че са им необходими още 7-8 дни за да доставят всички уреди, тъй като по-голямата част били само мостри и ги нямало в наличност. На 01.03.2015г.  подсъдимият го уведомил, че на 03.03.2015г. ще вземе хладилника от „Техномаркет” в 19.00 часа, а печката ден по рано, тъй като на 02.03.2015г. пристигали камионите със стоката за магазина и обещал да докара уредите на 03.03.2015г. Същия ден на въпрос на свид. Б. дали е тръгнал, отговорил, че чака да му се обадят от магазина за да отиде да вземе хладилника, като потвърдил, че печката била взета, но е на съхранение в магазина.

 

След като на  03.03.2015 г. подсъдимият Д.  не докарал уредите в гр. Стара Загора, през целия  следващ ден- 04.03.2015 г. свид. Б. правил неуспешни опити да се свърже с него, но обвиняемият му затварял телефона. На 05.03.2015г. подсъдимият му  пратил sms, че в 15.30 часа ще вземе хладилника, като се оправдал, че предния ден не му отговарял на обажданията, тъй като имал здравословни проблеми.

 

От 05.03.2015г. до 10.03.2015г. подсъдимия Н.Д.  продължавал да лансира различни версии, за причините да не  достави уредите в гр. Стара Загора.  На 10.03.2015г. бил предупреден от свид. Б., че ако до 11.03.2015г. вечерта не докара  стоката, следва да му върне 10 000,00 лева като неустойка. Вместо отговор, подсъдимия Д. провел разговор със сестрата на свид. Б., в който се оплакал, че  последният го притеснявал, както  и  че всичко с уредите било готово, но нямал време да ги докара до  гр. Стара Загора.

 

В следващите дни опитите на свид. Б. да се свърже с подсъдимия били неуспешни. Това наложило да осъществи контакти с майка му и сестра му, като ги информирал за ситуацията, но това не довело до изпълнение на поетото задължение от страна на подсъдимия.

 

Поведението на подсъдимия мотивирало свид. Б. и на 16.03.2015г. той подал заявление във Второ РУ „П” Стара Загора за осъществената измама.

 

На 27.03.2017г. между свид. Б. и подсъдимия Н.  Д. се състоял поредния разговор, в който подсъдимият продължил да поддържа заблуждението у свидетеля и за последен път  го уверил, че всичко било готово, като обещал да се обади  в 14.00ч. за  да го уведоми кога ще изпрати стоката.  Вечерта на същия ден, след като разбрал за подадения срещу него сигнал,  подсъдимия Д. се свързал със свид. Б. и го предупредил да оттегли жалбата от полицията за да си получи уредите. В този последен разговор свид. Б. му отговорил, че ако си получи или парите, или уредите ще оттегли жалбата, но подсъдимият му казал, че в такъв случай няма да получи  нищо и ще се разхождат „по полициите”.

 

Към настоящия момент подсъдимият Н.Д. не е доставил обещаните уреди и не е възстановил получената от него сума.

 

Налице е едно деяние, извършено от обвиняемия виновно, при пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си имотна облага. Видно от показанията на свид. Любомира Йорданова и от приложените документи, още в деня на получаване на сумата, изпратена от свид. Б., по указания на подсъдимия, тя била преведена на различни физически и юридически лица, на които подсъдимия дължал пари по сключени договори. Респективно, не разполагайки със сумата, а и с възможността да изначално да уреди закупуване на посочените уреди на половин цена, подсъдимият Н.Д. e знаел, че не може да изпълни поетите ангажименти към свид. Б. и не е имал намерение да го прави. Налице са и двете форми на  изпълнителното деяние „измама”, визирани в състава на чл. 209 ал.1 НК- възбуждане и поддържане на заблуждение у измаменото лице, които са се осъществили в периода 02.01.2015г.- 27.03.2015г. Подсъдимиятн е знаел, че не може да снабди свидетеля Б. с поръчаните от него уреди, но веднъж възбудил  заблуждението, че ще го направи, при всички телефонни разговори с него продължил активно да го поддържа до момента, в който свидетелят сам не установил измамата.  Целта му била да се облагодетелства, получавайки пари от свидетеля. Мотивиран от погрешната представа, формирана и поддържана у него от страна на подсъдимия, свидетелят Б., превеждайки посочената сума от 4517,50 лв.,  извършил акт на имуществено разпореждане, с което бил причинен и престъпния резултат- нанесената му имотна вреда. След като измамливата схема престанала да работи, обвиняемият започнал да се укрива, а с получената сума се разпоредил в свой интерес, без да предприеме действия да възстанови вредите.

 

Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от направените от подсъдимия самопризнания, тъй като прие, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: справка за съдимост на обвиняемия; авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от 05.01.2015г.; протокол за разпит на св. А.Б.; протокол за разпит на св. Петя Йорданова; протокол за разпит на св. Любомира Йорданова; протокол за разпит на св. Румен Братанов; протокол за разпит на св. Юлия Горанова; протокол за разпит на св. Радослав Ангелков; справки от мобилните оператори; приемо- предавателен протокол към договор 74146; авизо местен превод от 06.01.2015г.; справка от търговския регистър; протокол № 569/10.09.2015г. и фотоалбум; определение № 1617/23.10.2015г. по ЧНД № 2534/2015г. на СтРС; протокол по ВНЧД № 1268/2015г. на СтОС; постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняемия; декларация за СМПИС на обвиняемия.

 

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

   Предвид гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимия Н.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.209, ал.1 от НК, тъй като в периода 02.01.2015г.- 27.03.2015г. в гр. Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у А.Б.Б. ЕГН ********** заблуждение, че ще му закупи три броя телевизори, фурна, микровълнова фурна, котлони за вграждане, хладилник, пералня, съдомиялна и айфон от магазин „Техномаркет” с 50 процента отстъпка от пазарната цена и с това му причинил имотна вреда в размер на 4517,50 лева.

 

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимия Д. е осъждан.

 

От субективна страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.

 

Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

 

Съгласно втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.

 

Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените самопризнания,  изразеното критично отношение към извършеното.

 

Отегчаващи отговорността обстоятелства- предишни осъждания.

 

 Съдът, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК, прие, че за престъплението по чл. 209 ал.1 от НК на подсъдимия Д. следва да наложи наказание лишаване от свобода при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - за срок от три години. Предвид императивното изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание  “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира така определеното наказание две години „лишаване от свобода” с наказанието, наложено НОХД № 19390/2015г. на Районен съд София – пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като определи едно общо наказание, най – тежкото от тях – ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 

На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което по отношение на Н.Т.Д. е била взета МН „задържане под стража”, считано от 21.10.2015г.

 

На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира  наказанията, наложени по НОХД № 2504/2012г. на Районен съд Плевен в размер на шест месеца „лишаване от свобода”, по НОХД 1455/2013г. на Районен съд Плевен в размер на осем месеца „лишаване от свобода”, по НОХД № 7136/2014г. на Районен съд София в размер на единадесет месеца „лишаване от свобода” и НОХД № 268/2015г. на Районен съд Плевен в размер на шест месеца „лишаване от свобода”, като определи едно общо наказание, най – тежкото от тях – ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

На основание чл.68 ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение така определеното ОБЩО наказание единадесет месеца „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

На основание чл.60 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск от А.Б.Б. против подсъдимия Н.Т.Д., ЕГН ********** в размер на 4517,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва,  считано от 02.01.2015г. до окончателното и изплащане

 

Правното основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и причинна връзка.

 

С оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че подсъдимият е извършил виновно престъпното деяние и е причинил имотна вреда на пострадалия в размер на 4 517,50 лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

 

Ето защо, съдът счита, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по отношение на пострадалия А.Б.  и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 02.01.2015г.

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, в това число и тези на гражданския ищец, както и държавна такса, съобразно уважения граждански иск.

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на подсъдимия Д. и стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: