РЕШЕНИЕ
20.12.2018 г.,гр.София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,ГО,ІV
А въззивен състав в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.1476 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.04.2017 по гр. д. № 24475//2016 г. по описа на СРС, 51, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.,по отношение на Р.С.С. ЕГН ********** ***, че поради подаден от Р.С.С. срещу М.К.Б., с адрес: *** *********, сигнал за защита от дискриминация до Комисията за защита от дискриминация, М.К.Б., с адрес: *** *********, е извършил дискриминация под формата на преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр, вр. с чл. 5 ЗЗДискр. в предаване „Предаването на Карбовски”, излъчено на 12.01.2014 г. по ТВ7, като чрез своите изявления в предаването е злепоставил образа и доброто име на Р.С.С. и по този начин го е поставил в по- неблагоприятно отношение от всички останали лица, които не са предприели действия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. М.К.Б., с адрес: *** *********, да възстанови положението отпреди нарушението, като публикува диспозитива на решението в посочен от Р.С.С. ежедневник.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. М.К.Б., с адрес: *** *********, да се въздържа за в бъдеще от всякакво по-нататъшно преследване като форма на дискриминация спрямо Р.С.С., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. М.К.Б.,с адрес: *** *********, да заплати на Р.С.С., ЕГН **********,***, сумата 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на М.К.Б., с адрес: *** *********, сумата 270 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М.К.Б., с адрес: *** *********, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 580 лева - съдебни разноски.
От решението са недоволни двете
страни,поради което депозират въззивни жалби срещу него.
С въззивната жалба на ответника М.Б.,се твърди,че решението е недопустимо
в частта,в която е осъден да публикува диспозитива на решението в посочен от
ищеца ежедневник .Решението било постановено при съществени процесуални
нарушения-в хода на процеса се установило,че ищецът не е подавал срещу ответника процесния сигнал в
КЗД ,за да бъде осъществена хипотезата на § 1,т.3 б“а“ЗЗДискр.;съобразно
разпределението на доказателствената тежест
ищецът е следвало да докаже ,че е жертва на дискриминация/ с представеното
удостоверение от КЗД ответникът доказал липсата на сигнал пред КЗД от страна на
ищеца/;съдът приобщил към делото и кредитирал експертиза , видеозапис на
електронен носител,въпреки че подобно нотариално действие е нищожно ,поради
липса на материална компетентност ;правната квалификация на исковете за
обезщетение били приети от съда по ЗЗДискр.,а същите били по чл.45 ЗЗД
.Решението било незаконосъобразно-липсвал твърдяния сигнал до КЗД ;ответникът
не бил автор на сценария,въпросите и репликите към участниците в дискусията,а
просто четец на чужд текст,теми и идеи,реплики му били подавани от трети лица;изводът
за претърпени неимуещствени вреди бил неправилен.Решението било необосновано.
.Моли
да се отмени решението в обжалваната част
и да се отхвърлят изцяло
исковете,алтернативно по иска за обезщетение да се редуцира до по-малък
размер,тъй като е прекомерен присъденият.Претендира разноски .
Въззиваемият не е подал
отговор,но в съдебно заседание оспорва жалбата.Не претендира разноски.
С въззивна жалба на ищеца Р.С.
се обжалва решението в частта ,с която се
отхвърля предявения иск за обезщетение за разликата над 1 500 лв.до
размера на предявения иск-15 000 лв.и в частта за разноските като
постановено в противоречие с материални закон и необосновано. Присъденият размер не отговарял на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.Разноски в производство по ЗЗДискр.не
се дължали.
Моли да се отмени решението в
посочените част като се уважи изцяло предявения иск за обезщетение.
По жалбата е постъпил отговор
,с който същата се оспорва.
Постъпила е частна жалба от ищеца Р.С.,с която обжалва определение от
18.09.2017 г. ,постановено в производство по чл.248 ГПК.С жалбата се твърди,че
определението е неправилно.Разноски в производство по ЗЗДискр.не се дължат ,а
съдът неправилно го осъдил да заплати разноски за адвокатски хонорар на
ответната страна.Моли да се отмени определението и да се уважи молбата му за
изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба я
счита за неоснователна.
Софийският градски съд, действащ
като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Фактическите и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни ,поради което съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Анализът на събраните доказателства по
делото , на изложените от страните доводи и възражения, е обосновал правилните
изводи на съда за основателност на предявените искове.
Предявени са искове ,правилно
квалифицирани от СРС като такива с правно основание чл.71 ал.1,т.1,2 и 3
ЗЗДискр.Правото на защита от дискриминация произтича от специален закон.
При определяне на правната
квалификация съдът изхожда от фактите, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и заявения петитум ,при което намира, че твърденията на ищеца са
за извършен спрямо него акт на дискриминация от страна на ответника, изразяващ
се в преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр., който съгласно
чл. 5 ЗЗДискр. е форма на дискриминация. Според т. 3, б „а” от ДР на ЗЗДискр.
преследването е по- неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се
предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от
дискриминация, а в т. 4. от ДР на ЗЗДискр. е посочено неизчерпателно кои
действия се считат за действия за защита от дискриминация - подаване на жалба
или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от
дискриминация. Съгласно т. 7 от ДР на ЗЗДискр., в редакцията към датата на
процесното предаване (преди изм. ДВ, бр. 105 от 2016 г.), „неблагоприятно
третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси. Законът не въвежда ограничение съответното
лице да е предприело действия за защита от дискриминация в лично качество, за
да се ползва със защитата на закона, поради което правилно съдът приел, че т.
3, б „а” от ДР на ЗЗДискр. следва да се прилага и в случаите, при които лицето
не е действало в лично качество при подаването на сигнал/ жалба или при
предприемането на други действия за защита от дискриминация, а като нечий
представител.
По въззивната
жалба на М.Б.
Решението на първоинстанционния съд е
допустимо, тъй като съгласно Закона за защита от дискриминация виновната страна
трябва да възстанови положението от преди нарушението (чл. 71, ал. 1, т. 2). В
настоящия случай нарушението е извършено посредством телевизионно предаване с
продължителност 23 минути и
20 секунди.
То е достигнало до неопределен кръг от зрители, които са го възприели и биха могли да формират негативна
представа за дейността на ищеца.Законът не предписва конкретната форма, чрез
която да се постигне възстановяване на положението от преди нарушението.
Поисканата форма на възстановяване на положението от преди нарушението, а
именно публикуване на диспозитива на решението в избран от ищеца ежедневник отговаря на смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 2 от
Закона за защита от дискриминация.
Неоснователно е твърдението на
въззивника -ответник , че Р.С. не е доказал, че е подател на процесния сигнал,
а именно Сигнал с входящ № 12-10-20/31.10.2013 г., на основание на който
Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е образувала преписка с № 408/2013
г. Това се доказва с приложените с исковата молба-Решение №478 от 18.12.2014 г.
на КЗД и Решение № 2225 от 02.04.2015 г. на АССГ. В с.з. от 1.10.2018 г. пред
СГС са представени и приети и заверените преписи на Сигнал на Р.С., Решение №
478 от 18.12.2014 г. на КЗД, Решение №2225 от 02.04.2015 г. на АССГ и Решение №13981 от 20.12.2016 г. на ВАС, които доказват , че преписка
с № 408/2013 г. в КЗД съществува и именно тя е причината за извършеното
дискриминационно преследване.
Видно от Удостоверение
№ 30-20-75 от 07.12.2016 г., издадено от КЗД и съдържащо всички
преписки, образувани по сигнал или жалба на Р.С. за периода 2009 г. – 2016 г.
действително липсва посочване на преписка с № 408/2013 г. Въпреки този пропуск
в удостоверението, преследването се доказва и то се основава именно на преписка
№ 408/2013 г. на КЗД.
Ищецът е доказал в достатъчна степен факта на
различно третиране посредством специалната форма преследване и не е необходимо
да посочва конкретни лица, в сравнение с които е бил третиран различно.
Сравнителят в антидискриминационното право е всякога хипотетичен и е лице/
лица, които или не са носители на защитения признак в основната форма на
дискриминация или не са предприели действия за защита от дискриминация във
формата преследване. В настоящото производство са наведени достатьчно доказателства,
с които се установява, че различно третиране е налице.
Ответната
страна не е доказала , че това различно
третиране - преследване не се е случило.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Ответната
страна възразява срещу нотариалното удостоверяване на записа от процесното
предаване като го смята за нищожно. Това нотариално удостоверяване не е
нищожно, то е извършено на основание чл. 591 във вр. чл. 569, т. 2 от ГПК и
удостоверява съдържанието на документ. В съдебно заседание от 14.11.2016 г.
процесуалният представител на М.Б. заявява ,че „лицето М.Б. е
идентично с лицето М. Карбовски и че това е лицето от записа“. Приетата
по делото съдебно- техническа експертиза не установява манипулации или монтаж по записа.
По
отношение на възражението за недължимост ,алтернативно за прекомерност на
присъденото обезщетение,съдът го намира за неоснователно.Съдът е отчел интензивността
на причинените вреди-изпадане в особено състояние на тревожност-неадекватна
реакция,учестен пулс,стягане в гърдите,публичното причиняване на вредите ,чрез
достигане на информацията до неограничен кръг от хора.Правилно е приел,че
сумата 1 500 лв.ще го обезщети за претръпените от него вреди в резултат на
дискриминационния акт.
По въззивната жалба на Р.С.
Размерът на присъденото обезщетение
е правилно определен.Мотивите за това са изложени по горе по жалбата на
ответника.
Относно присъдените разноски в
производството съдът правилно ги е определил ,както и с нарочно определение е
отказал да ги измени.
По частната на жалба на Р.С. срещу определението
за отказ да се измени решението в частта за разноските.
Неоснователно е твърдението на Р.С.., че не дължи
разноски за отхвърлената част от исковете, тъй като е освободен от внасянето им
по реда на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр
освобождава ищецът само от внасянето на необходимите за образуването на
производството държавни такси, както и от внасянето на необходимите за
събирането на поисканите от него доказателства разноски. Това обаче не го
освобождава от задължението им по чл. 78, ал. 3 от ГПК, респективно от това по
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разпоредбата е аналогична на тази на чл. 83 от ГПК.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът може да освободи страната от внасянето на
държавни такси и разноски, по вземания за такива, по които той е кредитор. Той
обаче не може да освобождава страната от внасянето на такива, в случаите,
когато кредитор е трето лице, а не съда, какъвто е и случая по чл. 78, ал. 3 и,
ал. 8 от ГПК. Това е видно и от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК, която
казва, че освобождаването по този ред е за таксите и разноските по производството
на делата, т. е. за самото производство. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК
има същото предназначение и смисъл като тази на, ал. 1, поради което и не може
да бъде тълкувана по-широко. От друга страна разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и,
ал. 8 от ГПК не уреждат отговорност за такси и разноски по производството на
делата, а обективната отговорност на страната за причинените на другата страна
имуществени вреди, изразяващи се в направени по делото разходи във връзка с
неоснователните претенции. Затова същите се дължат независимо от
освобождаването по чл. 83 от ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от
ЗЗДискр е аналогична на тази по чл. 83 от ГПК за нея ще намерят приложение
същите съображения, поради което ищецът ще дължи разноски на другата страна по реда на чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение,а обжалваното определение да се потвърди.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 27.04.2017 по гр. д. № 24475//2016 г. по описа на СРС, 51 и определение от 18.09.2017 г.по
чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.