Решение по дело №309/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 344
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700309
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

344                                  30.09.2021 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  девети септември две хиляди двадесет и първа год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №309  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.Й. от АК – София, против Решение №260090 от 20.04.2021 год., постановено по АНД №404/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №3613553 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че е неправилен извода на районният съд за наличие на ограничение на скоростта на движение на посочената дата и място в електронният фиш. Излага съображения, че неправилно е прието от районният съд, че Заповед №РД-11-251/26.03.2020 год. е била влязла в сила. По делото нямало данни за това, нито са представени доказателства за този факт от страна на наказващият орган. Не били обсъдени изложените в жалбата оплаквания относно административно териториалната единица, в чиито териториален обхват попада посоченото в електронния фиш километриране, оплакванията че не било ясно в качеството си на какъв е санкциониран доверителят й – на физическо лице или като управител на търговското дружеството, както и годността и оспорената изправност на мобилната радарна система, както и извършените с нея измервания. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен  електронен фиш серия К, №3613553 на ОД на МВР  – Стара Загора както и да се присъдят сторените от него разноски в производството.

В депозираната за открито съдебно заседание молба излага доводи, че не е посочен в обжалваният електронен фиш актът, въз основа на който е въведено това ограничение. По този начин е ограничено правото на защита на доверителят й. 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалбата на Б.Г.Б., представител на „Милин камък“ООД срещу електронен фиш серия К, №3613553, издаден от ОД на МВР  Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 18.05.2020 год., в 10.25 ч. в Област Стара Загора, АМ Тракия, км. 170 управлява лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 матик“ с рег. №*** със скорост 129 км./ч. посока към гр. Бургас, при въведено временно ограничение на скоростта от 90 км./ч., въведено с пътен знак В-26. Заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3% км./ч. със скорост 129 км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на скоростта 39 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото във вина на Б. административно нарушение е доказано по безспорен начин, въведено с пътен знак В26. Така въведеното ограничени е осъществено с посочената заповед, въз основа на приложеният протокол, от които може да се направи обоснован извод, че от 30.03.2020 е въведено ограничение. Приложени са и доказателства за техническата годност и изправност на техническото средство. Направен е анали на приложимата законова процедура и бездействието на наказаното лице, да посочи друго лице, което да е управлявало процесният автомобил, поради което и правилно е бил санкциониран в качеството си на управител на дружеството. От представените писмени доказателства се установява по безспорен начин осъщественото административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното за конкретния пътен участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата по реализирането на отговорността. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да се потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно.

            Настоящият съдебен състав на основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно подробните и изчерпателни мотиви на районният съд, изложени в обжалваното решение.

Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната материалноправна разпоредба.

Неоснователно е касационното оплакване, с което се оспорва извода на съда за безспорно доказано извършването на административното нарушение от страна на касатора, изразяващо с в управление на МПС със скорост над разрешената такава за съответния пътен участък. Приложените писмени доказателства доказват по безспорен начин отразените в електронният фиш обстоятелства. Самият пътен знак В 26, въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената на знака. Доколкото в случая е безспорно, че на знака е посочено 90, то очевидно е че максимално допустимата скорост за движение в процесният участък и на посочената дата е 90 км./ч. Следва да се отбележи, че съгласно чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Не съществува разпоредба в ЗДвП, съгласно която водачът на МПС да съобразява поведението си със Заповед на АПИ и въведените с нея ограничения. Всъщност и самото поведение на касатора не е квалифицирано като такова, извършено в противоречие с издадената заповед от АПИ, а като нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В този ход на мисли, касационното оплакване, че в съдържанието на оспореният електронен фиш не е посочен актът, с който е въведено ограничението е неоснователен. Районният съд е изложил мотиви, че той не е част от законовото съдържание на електронният фиш и не е необходимо посочването му.

Неоснователно е и касационното оплакване, че неправилно е прието, че към момента на извършване на деянието е била в сила Заповед №РД-11-251/26.03.2020 год. Съдът е изложил мотиви, защо същата е влязла в сила, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят. За пълнота следва да се отбележи, че така посочената заповед е издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлява общ административен акт и влиза в сила след представянето на копие от протокола по т.2, който е от дата 30.03.2020 год. и е приложен по делото. Въз основа на това е правилен извода на районния съд, че този административен акт е влязъл в сила. Влизането му в сила е удостоверено от издалата го държавна администрация и това не може да се изисква от трето лице /Областна дирекция на МВР Стара Загора/ да го удостовери.

Неоснователно е касационното оплакване, че не е посочена административно териториалната  единица, в чиито териториален обхват е посоченото във фиша километриране. Посочена е структурата която го издава /ОДМВР Стара Загора/, както и че мястото на контрол /км.170/ се намира на територията на област Стара Загора, като всичко това предполага компетентност на издалата го структура.

Неоснователно е касационното оплакване за неяснота в какво качество е наказан Б.. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които не следва да бъдат преповтаряни, като аналогични са и мотивите за последното касационно оплакване относно годността и техническата изправност на мобилната радарна система, с която е установено превишението на скоростта.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на районният следва да бъде потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 18.05.2020 год. в 10:25 часа Б.Г.Б. е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260090 от 20.04.2021 год., постановено по АНД №404/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан. 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

2.