Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260086 20.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8633/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.Ц.К. против Д.Г.А.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 288.76 лева главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за паричен заем от 01.09.2017г., сумата от 24.64 лева
договорна лихва за периода от 01.10.2017г. до 29.05.2018г., сумата от 126 лева
такса за експресно разглеждане на документите, сумата от 126 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 235 лева разходи такси за
извънсъдебно събиране , сумата от 5.24 лева мораторна лихва за периода от
30.05.2018г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, ”Вива Кредит“ ООД като кредитор е предоставило на ответницата като кредитополучател кредит от 600 лева. От своя страна А. се е задължила да върне кредита на 9 погасителни вноски, всяка от по 109.85 лева. Ответницата е платила общо 716.75 лева. Към момента дължимата главница е в размер на 288.76 лева, отделно се дължи договорна лихва от 24.64 лева. Кредитополучателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да представи едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в него, в противен случай дължи неустойка. Дължимата неустойка се начислява еднократно и е в размер на 283.50 лева. Към момента е останала дължима неустойка от 126 лева. Целият заем е следвало да се заплати на 29.05.2018г., когато е последната падежна дата, но това не е сторено, поради което ответницата дължи и лихва за забава от 5.24 лева. На основание сключен договор за цесия от 01.03.2019г. вземането било прехвърлено от ”Вива Кредит“ ООД на ищеца. С тези мотиви ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата
не е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, редовно уведомена при условията
на отказ – чл.44, ал.1 ГПК. В съдебно заседание не се явява.
С
молба от 30.10.2019г. искът за мораторната лихва от 5.24 лева е оттеглен,
поради което съдът не дължи произнасяне по тази претенция, а в тази част делото
следва да се прекрати.
С
протоколно определение съдът е отказал да постанови неприсъствено решение,
поради което делото е продължило по общия ред, за разглеждане на спора по
същество.
По същество, предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Бил е сключен
между “Вива кредит“ ООД и Д.Г.А. договор за паричен заем № 5380894/01.09.2017г.,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 600 лева,
а тя се е задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 40.29
% ГЛП. Според договора, ГПР е в размер на 49.45 %. Отделно е уговорено, че се
дължи такса за експресното разглеждане на документите в размер на 283.50 лева. Така
дължимата сума по кредита възлиза на 988.65 лева. Кредитът се погасява на 9 месечни
вноски, като всяка вноска е в размер на 109.85 лева, а датата на плащане на
първата вноска е 01.10.2017г. Крайният падеж на плащане на кредита е 29.05.2018г.
В исковата молба се
съдържа признание, че длъжницата е заплатила само част от дължимите суми.
При нейна
доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала
в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени. Към момента крайният падеж на
договора е вече настъпил, поради което всички суми са станали изискуеми.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между “Вива кредит“ ООД и
ищеца. В приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответницата
и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в
полза на новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е
подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да
уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по
делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни уведомлението
да е било връчено на ответницата, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
ответницата в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. След като
уведомлението е връчено на ответницата /при отказ – чл.44, ал.1 ГПК/, цесията е произвела действие по отношение на нея.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на посочените разпоредби. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.
Независимо от горното, БРС приема, че не се
дължат вземанията за такса за експресно разглеждане на документите и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, като клаузите, които уреждат тези
вземания, са недействителни, но на други основания. В договора е уговорено, че
за извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
заемателят дължи такса в размер на 283.50 лева, която се заплаща на равни части
и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Тази клауза от договора
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Случаят е такъв,
защото е уговорена такса за действие, свързано с усвояване на кредита. Ето защо
такса за експресно разглеждане на документи не се дължи като противоречаща на
закона.
По отношение на неустойката: Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно:
1. Едно физическо лице-поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на представяне, да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не
по-лош от 401 Редовен, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова
гаранция със срок на валидност 30 дни след падежа за плащане по договора. Според
чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 283.50 лева. Неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 141.35 лева, а общото задължение по
договора става 1272.15 лева.
В случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответницата, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да няма лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 283.50 лева /при главница от 600 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответницата.
Що се отнася до разходите и таксите за извънсъдебно събиране на дълга, то БРС намира, че по делото не се събраха доказателства такива разходи действително да са сторени от кредитора, поради което това вземане също не се дължи от ответницата.
Според чл.2, ал.2 от договора, той има силата на разписка за сумата по него. Следователно кредитополучателят е получил главницата по кредита. Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че част от сумите са платени в последствие от длъжника. Следователно са останали неплатени 288.76 лева главница, 24.64 лева договорна лихва, 126 лева такса за експресно разглеждане на документи, 126 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 235 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране. Размерите на тези суми не са оспорени от ответницата, поради което съдът ги кредитира. Както стана ясно, не се дължат таксата за експресно разглеждане на документите, неустойката за неизпълнение на договорно задължение и разходите и таксите за извънсъдебно събиране. Остават дължими само главницата и договорната лихва.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца главницата от 288.76 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, както и договорната лихва от 24.64 лева за периода от 01.10.2017г. до 29.05.2018г. За останалите вземания искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 77.80 лева и разноски в заповедното дело от 29.18 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.А., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от И.Ц.К. сумата от 288.76 лева /двеста осемдесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/ главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 5380894/01.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 24.64 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и
четири стотинки/ договорна лихва за периода от 01.10.2017г. до 29.05.2018г., които
вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4046/2019г.
на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 126 лева такса за експресно разглеждане на документи, сумата
от 126 лева неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 235 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ПРЕКРАТЯВА
на основание
чл.232 ГПК производството по делото в
частта за сумата от 5.24 лева /пет лева и двадесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 30.05.2018г. до 21.05.2019г.
и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за
изпълнение в частта за тази сума.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.Ц.К., сумата от 77.80 лева /седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/
разноски в исковото производство и сумата от 29.18 лева /двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ разноски по заповедното
дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.