№ 17413
гр. С, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110102162 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца „ТС” ЕАД, ЕИК **** искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо Н. Г. Й., ЕГН ********** съществуването на вземане в
размер на сумата 23,50 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н II, бл.235, вх.А, ет.15,
ап.84, аб.№304960, ведно със законна лихва за период от 19.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,09 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2022 г. по ч.гр.д.
№ 26432/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв от ответника. В
хода на исковото производство, ответникът представя по делото платежни
нареждания от 14.03.2023 г. и от 12.09.2023 г. за погасяване на процесните
задължения по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
1
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, че са обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба, като ответникът е
потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот гр. С, ж.к. Н II, бл.235,
вх.А, ет.15, ап.84, аб.№304960, че е доставено и потребено количество
топлинна енергия на стойност 23,50 лева в процесния период, както и че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемите си задължения в
периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г.
От представени по делото платежни нареждания от 14.03.2023 г. и от
12.09.2023 г. се установява, че ответникът е платил процесните задължения ,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от
27.09.2023г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост: главница, мораторна лихва и законна лихва върху главницата.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, че
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт
настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите
суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради
плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в
съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че с плащането от страна на ответника са погасени съдебните
разноски по заповедното производство и държавната такса по исковото
производство, то в полза на ищеца следва да бъде присъдено единствено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ТС” ЕАД, ЕИК **** искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо Н. Г. Й., ЕГН ********** съществуването
на вземане в размер на сумата 23,50 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.11.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н II,
бл.235, вх.А, ет.15, ап.84, аб.№304960, ведно със законна лихва за период от
19.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,09 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 26432/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, като
погасени поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ****
сумата от 50 лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3