№ 617
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. ДР.гова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100503118 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба
вх.рег.№ 30286525.11.2021г на Д. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„ГР." 10
ет.5 ап.29, против решението на ВРС-16с-в № 262720/29.10.2021г по гр.д.№ 13014/2019г, с което е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. СТ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна ул.„ДР." № 73
ет 4 ап.8, сумата от 19 000лв, представляваща платена от ищцата сума за погасяване на кредит на
ответника към „СЖ Експресбанк“ , който кредит е бил предмет на изпълнение по изп.д.№
386/2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-15.08.2019г до
окончателното й изплащане, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищцата
сумата от 2 308лв - сторени по делото разноски, които включват: 760лв държ.такса, 448лв.-
разноски за превод на книжа по съдебна поръчка и 1100лв - депозит за особен представител, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това
бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 303790/13.12.2021г от Ж. Г.
СТ., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна моли за потвърждаване постановеното
решение като правилно и законосъобразно.
1
В исковата си молба Ж. Г. СТ. излага, че с НА № 69/24.11.2017 закупила на внука на
ищцата ЕВГ.Г.Д. апартамент № 15 в гр.Варна жк „МЛ." бл.125 вх.1 ет.5, за сумата от 70605лв,
които заплатила ищцата, като си запазила правото на ползване върху имота.
Сумата била разпределена на продавачите според техните квоти в съсобствеността : 6/8 за
Г.Т.Ч. = 52 953,75лв; и по 1/8 на Д.Т. Д.а и за 1/8 на Д. Т. Д., като за последния сумата била
преведена по банкова сметка на сина му М.Д. Д..
За сделката използвали посредник АТ.М.АТ. от гр.Варна ул.„Р." 29 ет.4 ап.16 от фирма“Вики
хоум“ЕООД.
Изповядали сделката при пом.н-с С.С..
Тогава продавачите декларирали и гарантирали, че имотът не бил обременен с вещни
тежести, ипотеки и възбрани и това било записан в НА.
Нито един от горепосочените лица не ги уведомил, че върху имота има възбрана от банка, за
дългове на продавачите, въпреки, че са знаели за това.
През 2018г били принудени да продадат апартамента с посредничеството на фирма. След
сключването на предварителния договор от фирмата извършили справка, от която се установил, че
върху апартамента има наложена възбрана по изп.д.№ 386/2011г на ДСИ Петков в полза на „СЖ
Експресбанк"АД.
За да не се налагала да развалят новата сделка и да заплащат големи неустойки, се принудила
да се откаже от правото си на ползване и да заплати исканата от банката сума в размер на 19 000лв,
след което тя заличила възбраната върху имота и така прехвърлили имота на новия купувач.
Моли съда да има предвид, че, ако знаела за наличието на тежести върху имота, никога не би
го закупила. Доверила се на горните лица като на професионалисти, които със своя опит не биха
им нанесли такива големи вреди с действията си.
Поради изложеното моли за осъждането на Д. Т. Д. да й заплати сумата от 19 000лв,
представляваща платена от ищцата сума за погасяване на кредит на ответника към „СЖ
Експресбанк“, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на делото и до
окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Д.Т. Д. в срока по чл.131 ГПК , е подал писмен отговор чрез назначения му
особен представител адв.Г.Ж. от ВАК.
Излага становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска. От
изложеното в ИМ не ставало ясно на коя точно разпоредба почива претенцията на ищцата, кое е
основанието, на което се твърди, че е настъпило разместване на блага, с което се нарушавало
правото на защита на ответника.
Освен това, видно от приложените писмени доказателства, единствената сума, която е била
платена на отв.Д. Т. Д., била полагащата му се част от продажната цена на имот, за който ищцата
твърди, че е платила вместо внука си и върху който си е запазила правото на ползване.
От приложената по делото вносна бележка за сумата от 19 000лв., които ищцата претендира
от ответника е видно, че сумата е платена от нея в брой, на каса в полза на Е.Д., като е посочен
2
номер на изп.дело и номер на удостоверение. Никъде не е посочено името на ответника. Никъде не
се съдържа нареждане за плащане и погасяване на задължение на лицето Д. Т. Д. - ответник в
настоящото производство. Не са представени каквито и да било доказателства последният да е
получил сумата от 19 000лв от ищцата. Липсват доказателства за настъпило имуществено
разместване в полза на ответника. Действително, такова било налице за ищцата, но то не било в
полза на ответника, а на трето за процеса лице - нейния внук, видно от описаното в ИМ и
приложените към нея писмени доказателства.
Още при закупуването на описания имот, ищцата и нейният внук не са положили дължимата
грижа, за да се уверят, че имотът, който придобиват, е бил без вещни тежести.
Оспорва твърденията на ищцата, че вписаната възбрана била установена едва от новите
купувачи и това била причината да се откаже от правото си на ползване върху имота. Това е
защото, видно от уд-е за тежести от 11.10.2018г става ясно, че отказ от право на ползване е бил
направен още на 8.10.2018г, преди новите купувачи да се снабдят с удостоверението.
Плащанията, които ищцата твърди да е направила, както при покупката на имота, така и
впоследствие, са в полза на внука й, видно и от приложеното платежно нареждане от 7.11.2018г.
Както при плащането на продажната цена за имота, който внукът и е придобил, а за нея е учредено
право на ползване, така и впоследствие при продажбата на същия имот, ищцата съзнателно е
заплатила твърдените суми в изпълнение на един свой нравствен дълг. Именно нравственият дълг
е основание за разместване на имуществени блага между правни субекти и изключва претенцията
на ищцата.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска като недоказан по основание.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове са с
правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, и възраженията на въззиваемата страна, както и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
От НА № 69 т.III рег.№ 5076 н.д.№ 429/24.11.2017г, съставен от помощник- нотариус С.С.
при нотариус Д. С. с рег.№ 192 ие ВРС е видно, че на 27.11.2017г Г.Т.Ч., Д.Т. Д.а и Д. Т. Д.
продават на ЕВГ.Г.Д. сл. недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в жилищна сграда ,
построена в гр.Варна, обл.Варна, жк“МЛ.“ бл.125 вх.1 на 5-ти ет., представляващ самостоятелен
обект с идентиф.№10135.3512.136.4.15 по КККР на гр.Варна, намиращ се в сграда № 4, със
застроена площ от 60,90кв.м., ведно с принадлежащата изба № 115 с площ от 2,13кв.м., както и
1,0474% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентиф.№ 10135.3512.136, за сумата от 70605лв, която сума е договорено
да бъде заплатена изцяло от банкова сметка на Ж. Г. СТ. и да се преведе по банковите сметки на
всеки един от тримата продавачи според съответния им дял от имота, както следва: 6/8 за Г.Т.Ч. и
по 1/8 за всеки от другите двама продавачи.
Съгласно НА продавачите са учредили на ищцата Ж. Г. СТ., баба на купувача, право на
пожизнено и безвъзмездно ползване и владение върху имота.
В т.2 от НА продавачите изрично са декларирали, че имотът към датата на продажбата не е
3
обременен с вещни тежест - ипотеки или възбрани, за същия не се водят съдебни спорове,
свободен от сключени договори за наем, както и че не служи за обезпечаване на задълженията на
продавачите и/или на трети физически и юридически лица, няма висящи дела и претенции на
трети лица и същият имот не е предмет на спорно правоотношение.
От у-е от 11.10.2018г, изд. от СлВп-Варна /л.9-10/ се установява, че към датата да
сключване на договора за покупко-продажба с горепосочения НА върху имот е била наложена
възбрана с вх.рег.№ 26686/ 16.11.2011г, т.11 96/2011г дв.вх. рег.№ 26008/16.11.2011г, по която
възбрана длъжник е бил Д. Т. Д., а кредитори „Сосиете Женерал Експресбанк“АД и НАП-Варна.
Видно е от вносна бележка от дата 7.11.2018г /л.11-I/, че Живка Г.С. е заплатила в полза на
взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“АД сумата от 19 000лв.
С НА № 112/22.11.2018 на н-с Д.В. за покупко-продажба /л.12,13-I/ ЕВГ.Г.Д. продава на
К.К. и СВ.Г. имота, придобит от него с НА № 69/2017г.
С декларация за отказ от права на ползване на 8.10.2018г ищцата се отказала от правото си
на ползване върху същия имот /л.14-I/.
От у-е, изд. от банката-взискател изх.номер 4814-07/6.11.2018г, се установява, че между
банката „Сосиете Женерал Експресбанк“АД като кредитор, от една страна, и Д. Т. Д. като
кредитополучател и Д.П. Д.а като съдлъжник, от друга, е имало сключен договор за кредит
„Експресо“№ 09400С020010100/28.11.2006г с първоначален договорен и усвоен размер от 15
900лв. За принудителното събиране на същия кредиторът е образувал и води изп.д.№ 386/2011г по
описа на СИС при ВРС, по което е поискал и е била наложена възбрана върху описания по-горе
апартамент –предмет на сделката по НА № 69/24.11.2017г на н-с Д. С., чрез помощник-нотариуса
Ст.СТ., както и на последващата, обективирана в НА № 112/22.11.2018 на н-с Д.В.
Съгласно удостоверението банката като кредитор е дала съгласието си за имот с наложена
възбрана по изп.д.№ 386/2011г по описа на СИС при ВРС, собственост на ЕВГ.Г.Д. и ползвател Ж.
Г. СТ., да бъде продаден от собственика му на когото намери за добре, в срок до 20.11.2018г, като
кредиторът се задължава при реализиране на продажбата в срок от 3 работни дни, считано от
датата на постъпване на сумата от 19 000лв по посочената от банката сметка при основание
„плащане по кредит 09400С020010100/28.11.2006г с кл.№ 0047477 на Д.Т. Д. като
кредитополучател и Д.П. Д.а“ да подаде по изп.дело нарочна молба за заличаването на вписаната
по партидата на имота възбрана.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Съобразно ал.2 това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Така в тежест на ищеца е
да установи кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки: обедняване на ищеца;
обогатяване на ответника под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата
на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно основание за
имущественото разместване.
От данните по делото се установи, че ищцата е закупила в полза на своя внук ЕВГ.Г.Д.
описания по-горе апартамент с НА № 69/24.11.2017г, като на нея е било учредено право на
ползване върху същия.
Едва по повод последващи действия от страна на приобретателя ЕВГ. Д. за продажба на
4
имота в полза на трети лица, се установило, че към датата на продажбата от 24.11.2017г върху
имота е имало наложена възбрана в полза на банка „СЖ Експребнак“АД за задължение на Д.Т. Д. –
един от праводателите - съсобственик на имота с размер от 19 000лв, за което е било образувано
изп.дело от банката-взискател.
Ищцата е внесла по сметката на банката посочената сума. Така, като е погасила чуждия
дълг – този на кредитополучателя по договора за банков кредит Д.Т. Д., с когото не се твърди да са
имали облигационни правоотношения, по повод на които същата да сторила това, то се налага
извод, че последният се е обогатил за нейна сметка неоснователно.
Останалите наведените от ищцата твърдения, дори да имат значение за изясняване на
отношенията между страните, нямат пряка връзка с предмета на спора.
Наведените от ответната страна възражения са изцяло несъстоятелни.
Предявеният иск като доказан по основание и размер следва да бъде уважен на осн.чл.59
ЗЗД.
Като обусловен от основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за
присъждане на обезщетението за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата, счита от датата на подаване на исковата молба - 15.08.2019г до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед съвпадащите крайни изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за дължимите за първата инстанция разноски.
По разноските за въззивното производство
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна се полагат
разноски.
Съгл.чл.38 ал.2 ЗА при оказана безплатно адв.помощ и съдействие, в случай, че насрещната
страна дължи разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер, определен от съда, което
се присъжда в негова полза.
Искането от адв.Пл.П. е своевременно заявеното; разноските са дължими от ответника.
Съдът определя размера на възнаграждението на адв.Пл.П. съобразно минимума, установен в чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.07.2014г от 1 100лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-16с-в № 262720/29.10.2021г по гр.д.№
13014/2019г, с което Д. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„ГР." 10 ет.5 ап.29, Е
ОСЪДЕН да заплати на Ж. Г. СТ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна ул.„ДР." № 73
ет 4 ап.8, сумата от 19 000лв, представляваща платена от нея за погасяване на кредит на ответника
към „СЖ Експресбанк“ , който е бил предмет на изпълнение по изп.д.№ 386/2020г, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 15.08.2019г до окончателното й
изплащане, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищцата сумата от 2 308лв -
сторени по делото разноски, включващи: 760лв - държ.такса, 448лв- разноски за превод на книжа
по съдебна поръчка и 1100лв - депозит за особен представител, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
5
ОСЪЖДА Д. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„ГР." № 10 ет.5 ап.29, да
заплати на адвокат П.Г. П. от Варненска адвокатска колегия сумата от 1100лв /хиляда и сто
лева/, представляваща адв.възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в 30-дневен срок от
уведомяването на страните, на осн.чл.218а б."а" ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6