Решение по дело №6885/2018 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 2182гр.Пловдив, 18.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 11.12.2018г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6885/2018г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-001312/09.03.2018г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП”, с което на Н.М.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП и на основание Наредба номер Iз-2539 на МВР се отнемат 18 точки, както и административно накзание глоба в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104а от ЗДВП.

            Жалбоподателят М., оспорва наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено.

           Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.При провеждане на първото по делото заседание от процесуален представител на жалбоподателя бе направено искане с писмена молба да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане, без да се представят доказателства за уважително отсъствие на страната в съдебното заседание и защо в самото заседание не се водят свидетелите.Въпреки това съда прояви толерантност и допусна двамата свидетели и указа на процесуалния представител на жалбоподателя, да води за следващо съдебно заседание двамата свидетели като указа, че при неявяване делото ще се разгледа в негово отсъствие.В заседанието на 11.12.2018г. от деловодителя бе донесена в съдебана зала молба входирана след 9.30 часа, фактически минути преди заседанието от 9.45 часа с искане за отлагане на делото и искане свидетеля да се призове, тъй като не може да бъде доведен.Не се представиха отново никакви писмени доказателства за уважително отсъствие.Съда отмени определението си за допускане на двама свидетели, тъй като соченото лице което се иска да бъде призовано няма ЕГН, няма точен и конкретен адрес, нито телефон и не може да бъде идентифицирано.Освен това съда вече указа на страната, че делото ще бъде решено в нейно отсъствие и дори да имаше възможност да се индивидуализира свиетеля, следваше молбата с точния му адрес или други индивидуализиращи данни, да се подаде дни преди заседанието, за да може свидетеля служебно да бъде призован, а не 10 минути преди съдебното заседание, което фактически за пореден път да доведе до неоснователно отлагане на делото.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

            На 01.03.2018г. около 16.00часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.Източен и бул.Марин Дринов-западно платно в посока Север-Юг жалбоподателя М. управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. номер ***, собственост на Д.В..В това време служебните си задължения изпълнявал полицейския служител в с-р „ПП” Й.И..Същия спрял за проверка лекия автомобил Мерцедес, установил самоличността на водача Н.М.М., който говорел по мобилен телефон, без да използва устройство свободни ръце, докато шофирал и поискал да го изпробва с техинческо средство DRUGTEST 5000 с фабричен №ARJF-0026 за употреба на наркотични вещества или техни аналози.Водача на автомобила М. категорично отказал да му бъде извършен тест и му бил връчен Талон за изследване с номер 0015885, като място на изследването било посочено медицинско заведениен на територията на гр.Пловдив, а именно МБАЛ-Пловдив.На водача бил даден срок от 45 минути да се яви в медицинското заведение.М. подписал връчения му талон.На място на водача М. бил съставен и връчен АУАН с бл. номер 416663/01.03.2018г. за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП, като и за извършено от него нарушение по чл.104а от ЗДВП.Незабавно М. бил отведен от полицейските служители до МБАЛ-Пловдив, където бил прегледан от д-р П. В. в 16.45 минути.В лечебното заведение М. отказал даване на кръв за изследване за наличие наркотични вещества и под това се подписал собственоръчно в издадения амбулаторен лист.

            Като свидетел по делото е разпитан актосъставителят И., който дава кратки показания, които описват  извършените нарушения, като се мотивира защо така е квалифицирал поведението на водача и че впоследствие същия бил откаран от полицейски служители до МБАЛ-Пловдив.Съдът кредитира дадените от св.И. показания като единни и безпротиворечиви.Същите изхождат от обективен източник и по същество се оценят като логични, последователни и неопровергани от наличните по делото доказателства, напротив кореспондират в най-пълна степен с приложените и приети писмени доказателства по делото.Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за медицинаско изследване, амбулаторен лист, оправомощителна заповед, справка за водач/нарушител, касателно Н.М..

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя,  които съдът кредитира по изложените по-горе съображения и писмени такива - приложените по преписката.

            В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

        Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата твърдения, относно допуснати нарушения в административно–наказателното производство при съставянето на АУАН и НП.

          На първо място безспорно се доказа, че М. е управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. номер ** на сочените в наказателно постановление дата и място, отказал е да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта, по което не се и спори.На следващо място докато е управлявал лекия автомобил и използвал мобилен телефон без да изпозлва устройство свободни ръце.

            Не са налице нарушения по действащата към датата на нарушението НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози.Спазена е процедурата по чл.4, ал.3 от Наредбата, като е издаден талон за изследване, даден е законосъобразен срок за явяване за медицинско излседване на територията на населеното място в което е установено нарушението, но нарушителя не се явил за даване на проба.

          На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Точно и ясно са описани нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и в НП.Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.Както АУАН, така и НП са издадени от органи с необходимата представителна власт, видно от представената оправомощителна заповед.

            Така описаните административни нарушения отговарят на материалните норми на чл.174, ал.3 от ЗДВП и чл.104а от ЗДВП, под които е подведен нарушителя, изпълват обективните признаци от съставите на визираните административно - наказателни норми и това дава основание да се обоснове извод, че вменените нарушения са извършени, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.Недвусмислено са описани и цифром и словом извършените нарушение и не буди никакво съмнение за какво точно е наказан нарушителя.

            Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираните нарушения в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.Напротив извършени са два нарушения едновремнно, а водача е санкциониран още четири пъти с НП и с четири фиша, видно от справката за нарушител.

             Относно размера на наложената санкция, при разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДВП се налага глоба в размер от 2000лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2 години.Тази санкции предвидени в закона са в твърд размер и не подлежат на корекция, поради което и не могат да бъдат редуцирани.

          За нарушението по чл.104А от ЗДВП е предвидена в чл.183, ал.4, т.6 глоба в размер на 50лева, която санкция също е в твръд размер и също не подлежи на редуциране.

          По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-001312/09.03.2018г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП”, с което на Н.М.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП и на основание Наредба номер Iз-2539 на МВР се отнемат 18 точки, както и административно накзание глоба в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104а от ЗДВП като правилно и законосъобразно.

            Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                   

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                             

Вярно с оригинала: И.П.