№ 40
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20214000500014 по описа за 2021 година
С Решение № 260125/ 12.11.2020 г. по Гр.д. № 590/ 2019 г. по описа на ОС –
Плевен съдът отхвърлил предявения от Д. К. Й. против Л. М. М. иск за прогласяване
нищожността на сключения между К. И. Й. и Л. М. М. договор, обективиран в НА №
51/ 28.06.2019 г. на нотариус П. Ц., за прехвърляне на недвижим имот срещу полагани
за прехвърлителя К. И. Й. минали грижи и издръжка и задължение за бъдещи издръжка
и гледане, на основание чл.26 ал.2 предл. 4 ЗЗД – поради липса на основание и е
уважил иска за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26 ал.1
предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
Въззивното производство е образувано по депозирана от Л. М. М. въззивна
жалба срещу решението в частта, с която съдът е прогласил договора за нищожен на
основание чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Счита
същото за неправилно поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства
и неправилно приложение на материалния закон. Съдът приел, че поради естеството на
състоянието си – в термален стадий на онкологично заболяване – прехвърлителят Й.
имал нужда от денонощни грижи, а жалбоподателката изпълнявала задълженията си
по договора само частично и откъслечно и това изпълнение, заедно с дадените минали
грижи в кратък период от време, не е еквивалентно на получената престация –
собственост върху процесния недвижим имот, при което договорът е несъвместим с
1
установените норми на морала. Този извод не съответствал на фактите, установени от
събраните гласни доказателства. Съдът не отчел, че прехвърлителят преценил
развалянето на предходния сключен между страните договор за издръжка и гледане
като грешка, че лично е потърсил преобретателката и е желал именно тя да продължи
да се грижи за него, че тя безвъзмездно е полагала грижи след развалянето на този
договор, което го мотивирало да сключи процесния договор. Съдът не отчел
договорната свобода, която обосновава преценката на страните за еквивалентност на
разменените престации. Моли съдът да отмени решението и да постанови отхвърляне
на така предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. К. Й. е подала отговор на
въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на същата. Прави
подробен анализ на събраните по делото доказателства, които според нея налагат
формирания от съда извод, че процесният договор накърнява добрите нрави. Моли
решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Великотърновският апелативен съд като съобрази оплакванията във въззивната
жалба и становището на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред ОС – Плевен е образувано по предявени от Д. К. Й. в
качеството й на законен наследник – дъщеря – на К. И. Й. против Л. М. М. искове, с
които тя претендира да бъде прогласен за нищожен сключения между М. и
наследодателя й договор за прехвърляне на недвижим имот срещу минали грижи и
задължение за бъдещи издръжка и гледане. Счита, че той е нищожен, защото баща й
бил в терминален стадий на онкологично заболяване с неблагоприятна прогноза за
скорошен летален изход и това било добре известно на приобретателката значително
време преди сделката, като към датата на упълномощаване на същата за сключване на
договора той бил в общо отпаднало състояние, в пълно физическо изтощение,
дезориентиран и объркан и смъртта му настъпила три дни след това – в деня на
2
сключване на договора, а по отношение на миналите грижи – такива изобщо не били
полагани, нито била давана издръжка. Счита, че този договор е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, което произтичало от факта, че упълномощителната
сделка е сключени в предсмъртните часове на прехвърлителя, а процесният договор – в
деня на смъртта му. Ако съдът не приемел договора за нищожен, то претендира
унищожаване на упълномощителната сделка като акт на дееспособно лице, което обаче
поради предсмъртното си състояние не е разбирало свойството и значението на
извършеното и не е могло да ръководи постъпките си, като този извод се налагал и от
съдържанието на пълномощното, в което той признавал получени минали грижи в
противоречие с установеното с влязло в сила съдебно решение за разваляне на
предходен сключен между страните договор за издръжка и гледане за неполагани от
приобретателката такива. С оглед унищожаването на упълномощителната сделка
претендира обявяване на договора за недействителен поради липса на представителна
власт на приобретателката за сключването му. Ако съдът не приемел и тези й доводи,
то моли договорът да бъде развален поради виновно неизпълнение на задълженията на
приобретателката по него.
Ответникът Л. М. М. е оспорила исковете с възражения, че след развалянето на
предишния сключен между тях договор К. Й. е съжалявал и е твърдял, че е допуснал
грешка под давление на други хора, че е доволен от това, което тя е правила за него и
желанието му е да й прехвърли отново имота срещу полагане на грижи. Той бил в
тежко физическо здравословно състояние, касаещо възможността му да се придвижва,
но не и психическото му състояние, като той ясно съзнавал действията си и волята му
била да сключат нов договор, за да е сигурен, че тя ще продължи да полага грижи за
него, след като никой друг не му обръщал внимание. Сочи, че е взела решение да
сключи този договор след като на 14.06.2019 г. Й. паднал и се наложило да вика
пожарна, за да влезе в дома му, както и медицински екип, за да се погрижи за него.
Излага, че в деня на подписване на пълномощното, с което той я упълномощил да
сключи от негово име сделката, обстоятелството, че той е в ясно съзнание и разбира
действието, което предстои да извърши, било констатирано от лекар, а също и от
нотариуса.
За да отхвърли иска по чл.26 ал.2 предл. 4 ЗЗД ОС – Плевен е приел, че
нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание е налице, когато имотът е прехвърлен
само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката
смърт на прехвърлителя и липса на намерение да изпълнява поетото задължение, но
доколкото процесният договор е сключен и за дадени минали издръжка и грижи,
налице е възмездност, което осуетява извода за липса на основание. Отхвърлянето на
този иск е обусловило разглеждането на евентуално съединения с него иск по чл.26
3
ал.1 предл. 3 ЗЗД. За да уважи същия съдът е приел, че договорът е несъвместим с
установените в обществото норми на поведение, защото за четири месеца, какъвто е
периодът на минали грижи, М. не е престирала адекватно на нуждите на
прехвърлителя, а частично и откъслечно, поради което престацията й не е
еквивалентна на получения от нея недвижим имот.
Релевантните за спора факти са следните: Ищецът Д. К. Й. е законен
наследник – дъщеря – на К. И. Й., починал на 28.06.2019 г. в 15.30 ч. В деня на смъртта
му с НА № 51, том 3, рег. № 4159, нот. дело № 319/ 28.06.2019 г. на нотариуса П. Ц. Й.
е прехвърлил на ответницата Л. М. М. недвижим имот в гр. Плевен, ул.***** –
апартамент с площ 131 кв.м. с прилежащите му избено и таванско помещения – срещу
„полаганите досега грижи и издръжка с личните си средства“, както и срещу
задължението „в бъдеще да го гледа и издържа с личните си средства и осигурява
спокоен и нормален начин на живот, какъвто е досега и докато е жив“. При
сключването на сделката прехвърлителят е представляван от приобретателката, която
се е легитимирана с пълномощно от 25.06.2019 г. с нотариално заверени от пом.
нотариус С. М. извън кантората подпис – пръстов отпечатък и съдържание. Видно от
съдържанието на пълномощното, М. е упълномощена да представлява Й. пред
нотариуса, като сключи от негово име и за негова сметка сама със себе си договор за
прехвърлянето на подробно описания процесен имот срещу минали грижи, полагани за
него, и бъдещи такива при запазване за него на правото на безвъзмездно ползване
върху имота до края на живота му. Преди сключването на процесния договор между Й.
и ответницата М. е бил сключен друг договор за прехвърляне на същия имот срещу
задължение за издръжка и гледане – с НА № 80, том 2, рег. № 2128, нот. дело № 117/
2017 г., който по иск на прехвърлителя е развален поради неизпълнение на поетите от
приобретателя задължения с Решение № 40/ 31.01.2019 г. по Гр. дело № 696/ 2018 г. по
описа на ОС – Плевен, влязло в сила на 18.02.2019 г.
Видно от ЕР на ТЕЛК от 21.03.2008 г., К. И. Й. е инвалидизиран пожизнено с 95
% трайно намалена работоспособност без чужда помощ с диагноза Паркинсонова
болест – треморно регидна форма и епилептична болест, а през м.05. и м.10.2014 г. е
претърпял операции във връзка със злокачествено новообразувание на простатната
жлеза и поради усложнения от първата операция. Не е спорно, че ответницата М. е
била наясно със здравословните проблеми на Й., които тя в отговора на исковата молба
по приложеното към настоящото дело Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС –
Плевен, датиран от 07.12.2018 г., определя като сериозни, изискващи сериозни и
перманентни грижи. Не е спорно, че тя е работила като санитар, гледала е болни хора и
се е грижила за възрастни хора срещу заплащане. От представената от личния лекар на
Й. д-р Н. К. медицинска документация се установява, че последно тя го е преглеждала
на 15.05.2019 г. във връзка с проявено през м.01.2019 г. обилно кървене от уретрата.
4
Личният лекар дава показания, че пациентът й бил трудно подвижен и дошъл с
придружител – някакъв младеж /св. М./, но към него момент психически бил „супер“,
„с абсолютно адекватен мисловен процес“. Същото се установява и от показанията на
св. А. Бешев за срещата му с Й. и разговорите им по телефона на 11. 05. и на
24.05.2019 г. Й. му споделил за тормоз от бившите си гледачи по договора за гледане,
който развалил.
Св. С. Т. и св. М. И. твърдят, че непосредствено след разваляне на договора за
издръжка и гледане по Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен Й. започнал да
търси М., да й казва, че съжалявал, че бил подведен, да й се моли да го гледа. Тя от
съжаление се отзовала.
По делото е приета като доказателство преписка В-924/ 2019 г. по описа на РП –
Плевен, от която се установява, че след приключване на Гр. дело № 696/ 2018 г. по
описа на ОС – Плевен, на 01.03.2019 г. ответницата М. е подала сигнал за извършено
от Й. престъпление по чл.313 ал.1 НК. По сигнала е извършена проверка и е
образувано ДП 987/ 2019 г. По ДП М. е разпитана като свидетел на 24.06.2019 г. Видно
от показанията й, отразени в приложения протокол на л.264 – 266 от делото, Й.
настоятелно я търсил по телефона в началото на месец юни и когато отишла, го
заварила полу на земята, полу на леглото, бил вдигнал кръвно, състоянието му било
много тежко, по нейно мнение, предвид 36-годишния й опит в медицинската сфера,
той бил изкарал нещо като микроинсулт, като говорел нормално, но не можел да се
движи. Той я помолил да вземе ключове от жилището му, които тя му била върнала във
връзка с воденото Гр. дело № 696/ 2018 г. и от този случай тя всеки ден ходела при него
да го види и да му даде нещо за ядене. Заявила е, че „В момента състоянието му е
много тежко, почти не може да се храни, напълно неподвижен е, разговорът с него е
много труден, защото той не може да говори или ако казва нещо, то е неразбираемо
или странно, дори се опасявам, че при всяко следващо мое ходене при него не знам в
какво състояние ще го заваря.“ Описаният от нея случай с Й. е от 14.06.2019 г, което се
установява от ангажираните писмени доказателства – удостоверение на РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Плевен – л.166 от делото и фиш за СМП и
показанията на св. В. Ц. – лекар в ЦСП, св. Й. П. – съсед, св. В. К.ов – пенсиониран
лекар, който извършвал периодично смяна на катетъра на Й. и на св. М. М.. Техните
показания кореспондират и с обясненията на ответницата. Тя излага, че Й. й се е
обадил и когато отишла, не могла да влезе и се обадила на тел.112, по повод на което
били изпратени екип на пожарната, за да отвори вратата, и екип на бърза помощ. Св. В.
Ц. – лекар в ЦСП сочи, че Й. е претърпял хипертонична криза и му поставили
медикамент за понижаване на артериалното налягане. Възприел пациента като
контактен и поради наличието на водещо основно заболяване оставили наблюдението
на личния му лекар. Д-р Н. К. не е уведомявана за този инцидент. Същевременно св. В.
5
К.ов сочи, че в деня на инцидента К. му се обадил три пъти, твърдял, че се намира в
хотел Балкан и от разговорите разбрал, че е объркан и неадекватен. Отишъл в дома му
и чукал на вратата, но никой не му отворил. Св. М. излага, че М. не е имала ключ от
жилището на Й., който бил сменил патрона на вратата и единствено на него бил
предоставил ключ. Вечерта късно в деня на инцидента М. посетил Й. и го намерил на
легло, с ожулен лакът, едвам говорел, казал, че паднал. Свидетелят се учудил на
присъствието на М., защото Й. му се оплаквал от нея, казвал, че само му искала пари
затова, че го е гледала. Съгласно показанията му и останалите събрани по делото
гласни доказателства до падането му на 14.06.2019 г. Й. макар и трудно подвижен се
движел, ходил сам да си пазарува.
На 21.06.2019 г. по искане на ответницата М. д-р К. е издала „медицинско
направление/ искане“ – л.76 от делото, в което е отразила наблюденията си от прегледа
на 15.05.2019 г., че Й. е ориентиран за време, място и собствена личност, поведението
му е адекватно и адекватно отговаря на въпроси. В амболаторен лист от 24.06.2019 г. –
л.75, издаден от д-р В. Колев е отразено, че пациентът от около месец се е залежал на
легло и се обслужва в рамките на стаята, че е адекватен и контактен, ориентиран за
време и място и отговаря правилно на зададените въпроси. Св. С. М. – помощник
нотариус – е посетил дома на Й. на 25.06.2019 г. за подписване от последния на
пълномощното за сключване на процесната сделка и необходимите декларации и дава
показания, че той нямал сила, наложило се да държи документите над него, за да ги
чете, но след като не успял, помолил него да му ги прочете. Изразил твърдо желание да
упълномощи М. да прехвърли на себе си процесния имот срещу издръжка и гледане, а
не като дарение или чрез продажба. Свидетелят го разпитал задълбочено, защото
видял, че имало предходен развален договор и Й. изрично изразил съгласието си.
Опитал се да подпише документите, но ръцете му треперели и не могъл, поради което
бил положен отпечатък от палеца му. В интервала след инцидента до смъртта на К. св.
М.М. го посетил още два пъти извън посещението на 14.06.2019 г. Първият път той
поискал да му оправи антената на телевизора, лежал на леглото и когато свидетелят се
опитал да го изправи седнал, той не можел да пази равновесие, а се гътвал. Вторият път
отишъл на 27.06.2019 г. Тази дата се установява от подадения от М. сигнал до
Прокуратурата на 27.06.2019 г., в който той излага, че предната вечер /на 26.06.2019 г./
М. го извикала в дома на К., казала му, че той й е върнал жилището и поискала от него
да й бъде свидетел пред нотариуса, че се грижи за него. Свидетелят се притеснил от
това й искане, защото видял, че Й. е неадекватен и затова подал сигнал до
прокуратурата. Когато посетил К. на 27.06.2019 г., той бил много зле, говорел
несвързано, бил неориентиран за място, защото му казвал да се обади на М. и да отидат
да го вземат от хотел Плевен ли, Балкан ли, а си бил вкъщи и свидетелят не се опитал
да го убеждава, защото виждал, че е неадекватен. Влошаване на физическото
състояние на Й. към същия период – от 14.06.2019 г. до смъртта му – се установява и
6
от показанията на св. С. Т., която при двете си посещения видяла, че той само спи, не
разговарял както преди, поемал по малко храна. Последно го видяла на 26.06.2019 г.
съгласно признанието й, съдържащо се в декларация-съгласие с нотариално заверен
подпис от 27.06.2019 г., приложена към изисканото нотариално дело – л.78 от делото.
Тази декларация била съставена по искане на пом. нотариус М., който се притеснявал,
че вече веднъж има атакуван договор между същите страни със същия предмет и искал
да се увери, че за прехвърлителя Й. действително се полагат грижи. В нея свидетелката
е заявила, че М. полага всекидневно от сутрин до вечер грижи за Й. и в противоречие с
показанията си, че при двете й посещения той е спял, сочи, че на 26.06. той е бил в
съзнание, адекватен и е можел да говори. Декларация с идентично съдържание – л.77
от делото – е подадена и от св. М. Й., който в показанията си пред съда първоначално
отрича да е подавал такава. Неговите показания за деня, в който е починал Й., са, че
рано сутринта към 8.30 ч. той отишъл в дома му, защото М. трябвало да излезе по
някакви задачи и К. видимо се влошавал, започнал да халюцинира, казвал „аз си
отивам, ти нали си тука…“ В това време, в интервала 8.30 – 9 ч. пред нотариуса е
изповядана процесната сделка. Според свидетеля М. не се бавила много, върнала се
към обяд, нахранила и обслужила Й., който към 16 ч. издъхнал.
По делото е приета посмъртна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. В заключението си вещите лица сочат, че липсват данни в медицинската
документация за когнитивни и други психични отклонения в личността и социалната
адаптация на Й.. От есента на 2018 г. се наблюдавало засягане на краткосрочната памет
при съхранена дълготрайна памет и ориентация по време, пространство и собствена
личност, което се установявало към 15.01.2019 г. от дадените от него пред съда по Гр.
дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен обяснения с изложени последователно
мисли и адекватни отговори на поставените му въпроси. Обсъждайки показанията на
свидетели, вещите лица считат, че нарушения в когнитивната дейност с разстройство
на възприятията и нарушение в мисленето, се наблюдават няколко дни след 14.06.2019
г. /датата, на която е намерен в тежко състояние в дома си/. Посочват, че началото на
тези симптоми е остро, а протичането им варира /флуктуира/ до смъртта, поради което
и различните свидетели са го виждали различен през времето на контактите си с него –
според едните Й. станал неадекватен, обърквал се в обичайната обстановка, загубил
ориентация за място, говорът му бил неясен или несвързан, а според другите той бил
адекватен и контактен. Заключението им е, че към 25.06.2019 г. Й. е бил в термален
стадий на неизлечимо заболяване – отпаднал, с нисък емоционален тонус, немощен
физически – не бил в състояние да се изправи, да се движи самостоятелно, да се
задържи в седнало положение, със съхранени възможности за езиково изразяване.
Излагат, че за това състояние са характерни освен обща слабост, безсилие и лесна
умора и психически нарушения – настъпват количествени промени в съзнанието,
7
възможни са и качествени такива поради интоксикация, които промени нарушават
способността на болните правилно да възприемат обкръжаващата ги среда, да разбират
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят и ги правят лесно
податливи на внушения и манипулации. Посочват, че наличието на Паркинсонова
болест не е пречка за полагане на подпис и изписване на имената.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за прогласяване недействителността на процесния договор
на различни основания, т.е. касае се до обективно съединени при условията на
евентуалност искове, които съдът е длъжен да разгледа при съобразяване на сочените
от ищеца пороци, като ги подреди по-начин, че всеки предходен логически изключва
следващия. В този смисъл е разрешението, дадено от ВКС в трайната му практика –
Решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/ 2009 г., Решение № 199/ 12.07.2016 г. по
гр. д. № 583/ 2016 г., Решение № 40/ 07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/ 2019 г. – всички на
IV г.о. Отнесено към настоящия казус, това с оглед заявените от ищеца пороци на
сделката означава, че съдът следва да разгледа исковете в следната поредност: иск по
чл.26 ал.2 предл. 4 ЗЗД – за прогласяване договора за нищожен поради липса на
основание, ако този иск бъде отхвърлен – иск по чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД – за
прогласяване договора за нищожен поради накърняване на добрите нрави, ако този иск
бъде отхвърлен – иск по чл.31 ал.2 ЗЗД – за унищожаване на пълномощното, с което
приобретателят се е легитимирал при сключване на договора, и кумулативно
съединения с него иск по чл.42 ал.2 ЗЗД – за прогласяване на договора за относително
недействителен и ако този иск бъде отхвърлен, на разглеждане подлежи искът за
развалянето на договора поради неизпълнение – по чл.87 ал.3 ЗЗД. По същия начин ги
е подредил и първоинстанционният съд и отхвърляйки първия иск – по чл.26 ал.2
предл. 4 ЗЗД, се е произнесъл по втория. Решението по първия иск не е обжалвано и е
влязло в сила. С оглед очертания от въззивната жалба предмет на въззивното
производство ВТАС дължи произнасяне по втория иск – по чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД и
ако намери същия за неоснователен, съгласно чл.271 ал.2 ГПК следва да разгледа
останалите евентуално съединени искове в сочената поредност.
Добрите нрави се дефинират като установени от обществото неписани правила
за поведение, които съществуват като общи морално-етични принципи или произтичат
от тях, каквито са принципите на справедливостта и добросъвестността, на забраната
да се вреди другиму, на недопустимостта на неоснователно обогатяване и които
обуславят защитата на всеки признат от закона интерес. Спецификата на
накърняването на добрите нрави като основание за нищожност на една сделка се
изразява в това, че това основание е субсидиарно спрямо другите основания за
нищожност, т.е. може да намери приложение само тогава, когато не е налице друго
8
основание за нищожност. В настоящия казус процесният договор не противоречи на
закона и не го заобикаля, с решението във влязлата му в сила част е прието, че не е
лишен от основание, сключен е между дееспособни лица в изискуемата се от закона
форма за действителност, има възможен предмет и съдът не дължи служебна проверка
за наличието на други обстоятелства, които изключват валидността му. Това обуславя
допустимостта на преценката дали сделката накърнява добрите нрави, т.е. дали по
своето съдържание, цели, начин на извършване и последици е съвместима с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Анализът на всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, аргументира съда в настоящия му състав да приеме за доказано по
категоричен начин, че сключването на процесния договор накърнява добрите нрави, но
ВТАС не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че накърняването се
изразява в нееквивалентност на разменените между страните престации. С оглед
естеството на договора за издръжка и гледане, който се определя като алеаторен,
нееквивалентността на престациите не може да обоснове извод за накърняване на
добрите нрави. Алеаторният характер се свързва с елемента на шанс, защото липсва
определеност относно престацията на приобретателя – към датата на сключване на
договора не са известни продължителността, характера, обема и интензивността на
грижите и издръжката, които той ще следва да престира в бъдеще, а те са обусловени
от обстоятелства, стоящи извън волята му и е възможно паричната равностойност на
престираните грижи и издръжка да надхвърли значително получената имуществена
облага, но също така е възможно и обратното – тя да е много по-ниска от стойността на
прехвърления имот. Принцип на алеаторността е изначалната възможност едната
страна да спечели за сметка на другата и с този резултат и двете страни са се съгласили,
при което шансът измества еквивалентността. Отсъствието на шанс при алеаторния
договор означава, че изобщо ще липсва престация на приобретателя. Това е основание
за нищожност на договора съгласно чл.26 ал. 2 предл. 4 ЗЗД поради липса на
основание и съответно поглъща нищожността поради накърняване на добрите нрави. В
случая, както е прието от първоинстанционния съд с влязлото в сила решение,
процесният договор има основание в получените минали грижи.
Съображенията на ВТАС за накърняване на добрите нрави са свързани с
времето и начина на сключване на процесния договор и поведението на приобретателя
преди и по време на сключването му. Безспорно е установено предвид
продължителното познанство и предходния договор за издръжка и гледане между
страните знанието на ответника М., че прехвърлителят страда от неизлечима болест с
неизбежен летален край. Съдът не отрича възможността за прехвърлителят да
предложи свое имущество, за да си осигури необходимите му грижи в критичен за него
момент, дори и при съзнание, че смъртта му е близка предвид дългогодишното му
9
неизлечимо заболяване и конкретните му субективни усещания, но приемането на това
имущество от лице, което знае, че няма да полага никакви грижи и че не е полагало
значителни и адекватни на нуждите на прехвърлителя грижи в миналото, е неприемлив
от гледна точка на добрите нрави резултат. Именно такъв е настоящият случай. Освен
знание за нелечимата болест на Й., още преди датата на упълномощителната сделка –
от 14.06.2019 г. насетне – са били налице обективни данни за качествено влошаване на
физическото му и психическо състояние, което влошаване протича бързо в рамките на
седмица, с видими за всички признаци за предстоящото настъпване на смъртта на
лицето в обозримо кратко време. Приобретателката сама признава, че към 24.06.2019 г.
състоянието на прехвърлителя е много тежко, почти не може да се храни, напълно
неподвижен е, разговорът с него е много труден, защото той не може да говори или ако
казва нещо, то е неразбираемо или странно и се опасява в какво състояние ще го завари
при всяко следващо ходене при него. Признанието, направено от нея в качеството й на
свидетел, е допустимо от закона доказателствено средство, то е обективирано в
протокол по ДП, съставен от орган на власт в рамките на неговата компетентност,
приет като доказателство по делото и съдържащите се в него факти се потвърждават от
събраните гласни доказателства. Това признание, обсъдено с обстоятелството, че М.
има 36-годишен професионален опит като медицинско лице и има непосредствени
наблюдения за измененията в състоянието на прехвърлителя в сравнение с предходен
период, аргументира съда да счита, че тя ясно е осъзнавала, че прехвърлителят се
намира в термалния край на своето заболяване, какъвто е и изводът на вещите лица по
приетата експертиза, и че настъпването на смъртта му е непосредствено предстоящо
буквално в рамките на дни, а може би и на часове. В подкрепа на този извод е и фактът,
че в доказаното тежко състояние на прехвърлителя тя изисква от личния му лекар
медицинско удостоверяване на годността на прехвърлителя да релевира правно
валидна воля, при това без да настоява личният лекар да прегледа пациента и да се
увери в актуалното му състояние, вика нотариус в дома му, иска декларации от трети
лица, за да се обоснове прехвърлителната сделка. Това бързане житейски не би могло
да бъде оправдано, освен ако причината не е изпреварване на смъртта и в случая
поведението на М. е продиктувано именно от това, защото тя е отишла да изповяда
процесната сделка рано сутринта, макар да е виждала, че състоянието на
прехвърлителя видимо се влошава, поради което и няколко часа по-късно той е
починал. В тази насока съдът кредитира показанията на св. М. И., ангажиран от
ответницата, който разкрива преките си наблюдения за състоянието на Й. в утрото на
сделката, непосредствено след като М. излязла, за да отиде при нотариуса. Съдът
намира това поведение за изключително укоримо от гледна точка на морала – вместо
да останеш до човека, който изживява последните си мигове и който очевидно не може
да разчита на друг, да тръгнеш да уреждаш имуществени въпроси, за да извлечеш
имуществена облага. Полагани минали грижи не могат да оправдаят такова поведение,
10
още повече, че по делото е доказано, че реално ответницата е полагала грижи само за
периода от 14.06.2019 г. до смъртта на Й.. Преди това отношенията им са приключили
с развалянето на предходния договор за издръжка и гледане, развален поради
неизпълнението му и липсват доказателства, че от влизане в сила на това решение –
18.02.2019 г. до 14.06.2019 г. М. е полагала грижи, а за даване на издръжка не са
ангажирани доказателства и за времето след 14.06. Доказателствата сочат, че М. и Й. са
общували по телефона и той я е молил и плачел да го гледа отново, но не установяват
полагане на грижи. Според съда това се опровергава както от подадения от М. сигнал
до прокуратурата, с който тя уведомява за извършено от Й. престъпление и съответно
го въвлича в наказателно разследване, така и в липсата на ключ за жилището му до
14.06. Отделно и дадените след 14.06. грижи по обем и интензивност не
удовлетворяват нуждите на прехвърлителя – ответницата не е живяла в едно
домакинство с него, при все че той е бил напълно безпомощен и дори не е уведомила
личния лекар за инцидента на 14.06. и не е изискала извършването на домашен преглед
от него, за да се установи здравния му статус и нуждата от конкретно лечение.
По изложените съображения исковата претенция на Д. К. Й. за прогласяване на
процесния договор за нищожен поради накърняване на добрите нрави е основателна и
като е достигнал до същия правен извод, макар и при различни съображения,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено. С оглед уважаването на този иск, съдът не дължи произнасяне по
останалите обективно съединени искове, които са предявени при условията на
евентуалност.
По разноските: При този изход на спора на ищеца – ответник пред ВТАС
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за двете инстанции. Същите
възлизат на 1800 лв. – за заплатено за въззивното производство адвокатско
възнаграждение, които жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Д. К.
Й..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260125/ 12.11.2020 г. по Гр.д. № 590/ 2019 г. по
описа на ОС – Плевен.
ОСЪЖДА Л. М. М. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *********, да
заплати на Д. К. Й. с ЕГН ********** от гр. София, ул. ********, сумата 1 800
/хиляда и осемстотин/ лв.– направени разноски за въззивното производство.
11
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12