М О Т И В И към Присъда № 248 от 29.10.2013 година
по н.о.х.дело № 2258/2013г. на Плевенския
районен съд:
Районна прокуратура-Плевен е внесла обвинителен акт
против Й.М.Б. , ЕГН ********** *** за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 , предл. второ и т.7 , вр. с чл.
194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК затова , че на
27/28.06.2013година в град Плевен, при условията на повторност, в немаловажен
случай , чрез използване на неустановено техническо средство , отнел чужди
движими вещи – 2 броя акумулаторни батерии от товарен автомобил марка „Ивеко” , всяка на стойност 270лева или всичко вещи на обща
стойност 540лева , собственост на “Формула-2”ЕООД-гр.
Карнобат, от владението на техен представителен орган , без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Плевен поддържа обвинението
.Твърди , че обвинителната теза се подкрепя изцяло от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства. Намира, че при определяне на
наказанието същото следва да бъде определено около средния размер, предвиден в
закона , при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият Й.М.Б. дава обяснения по повдигнатото
срещу него обвинение в съдебно заседание , като твърди че свидетелят И.В. го е
накарал да свали двата броя акумулатори от т.а. „Ивеко”,
след което същият ги продал.Заявява, че участие в кражбата е взел и свидетелят В.,
като акумулаторите са закарани в дома на свидетеля.В последната си дума взема
позиция, че съжалява за извършеното деяние и иска да му бъде определено от съда
по-малко наказание.
По делото не е предявен и приет за разглеждане граждански иск от пострадалото
лице, съответно не е конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата
и възраженията на страните , намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Й.М.Б. е роден на ***г*** , българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ***
ЕГН **********.
През нощта на 27/28.06.2013година подсъдимият Б. се
намирал в индустриалната зона на гр. Плевен, където пред входа на мелница „***
забелязал паркирани два товарни автомобила , собственост на „Формула-2”ЕООД-град Карнобат.Поради недостига на финансови средства
решил да извърши кражба, като отворил капака на отделението, обособено за
поставяне на акумулаторни батерии на един от товарните автомобили марка „Ивеко” с рег. № А 5010 КС , и
взел от отделението два броя акумулаторни батерии, собственост на
„Формула-2”ЕООД гр. Карнобат , като срязал с неустановено техническо средство
захранващите им кабели. С отнетите вещи се отправил към гр. Долни Дъбник. На сутринта свидетелят Г.П. – водаач
на товарния автомобил, от който били отнети двата акумулатора, се опитал да го
приведе в движение, за да отпътува за град Бургас, и след като не успял,
констатирал липсата на акумулаторните батерии.Свидетелят П. подал сигнал за извършената
кражба в Първо РУП-Плевен, при което била сформирана
група с разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието.При
огледа била намерена и иззета една дактилоскопна
следа от стойката за акумулаторните батерии на товарния автомобил.Назначената
по досъдебното производство дактилоскопна експертиза
дала заключение, че следата е годна за идентификация и е оставена от длан на
лява ръка на подсъдимия Й.Б..От назначената съдебно-оценителна експертиза
стойността на двата акумулатора, предмет на престъплението , била определена на
540лева.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена , след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия Й.Б. ,
показанията на свидетелите Г.И.П. , А.А.Б. , В.Т. , И.С. , дактилоскопната
експертиза /л.24-28 от ДП/, оценителна експертиза /л.31-34 от ДП/, писмени доказателства
и доказателствени средства –протокол за оглед на местопроизшествие /л.2-4 от
ДП/, експертна справка , свидетелство за съдимост, характеристика на подсъдимия /л.37-38 от ДП/.
Времето и мястото на извършване на деянието, както и авторството
на подсъдимия съдът прие за безпротиворечиво установено
от показанията на свидетелите Г.И.П., А.Б. , както и от обясненията на
подсъдимия , който също потвърждава присъствието си на инкриминираната дата на
описаното в обвинителния акт място. Безспорно от показанията на двамата
свидетели, кореспондиращи на обясненията на подсъдимия по отношение на този
факт, става ясно, че на 27/28.06.2013 година свидетелите спрели товарните си
автомобили в двора на мелницата в град Плевен , като на следващата сутрин
свидетелят Г.П. констатирал липсата на двата акумулатора от управлявания от
него товарен автомобил.По отношение на последващите събития, а именно отнемаането на акумулаторните батерии и установяване на
трайна фактическа власт върху последните , съдът кредитира в тази им част
обясненията на подсъдимия, а също и заключението на дактилоскопната
експертиза, установяващи по недвусмислен начин участието му в извършване на процесното деяние.Последователни и непротиворечиви в тази
посока са показанията на свидетеля В.Т., извършил проверка по случая и пред
когото подсъдимият признал за извършеното деяние, а също така и показанията на
свидетеля И.В.С. , установяващи отношенията между него и подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в частта им относно
участието и на друго лице в извършване на процесното
деяние- именно това на свидетеля И. *** С. съдът възприема изцяло като защитна
теза , а не достоверно отражение на действителността , тъй като същите в
посочената им част не се подкрепят от нито едно от събраните по делото
доказателства.
Съдът възприема заключенията на дактилоскопната
и оценителната експертизи , тъй като те са обосновани , обективни и изготвени
от лица, които имат необходимите специални знания. Заключенията на вещите лица
безспорно установяват от една страна участието на подсъдимия в отнемане на
акумулаторите и осъществяване на деянието, както и общата стойност на отнетото
имущество.
От обсъдените дотук доказателства безспорно може да се
направи извод и за формата на вината , при която е осъществено деянието, именно
пряк умисъл, тъй като с отнемането на вещите от друго лице подсъдимият е
съзнавал, че лишава това лице от владение върху същите, като е искал последното
и е установил своя фактическа власт върху откраднатото.
Приетото като писмено доказателство по делото-
протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелства за факта на извършване на
деянието и механизма на неговото осъществяване , посредством прекъсване на
кабелите, задържащи двата броя акумулатори.
От приложеното свидетелство за съдимост и представено
актуално такова в съдебно заседание се установява обстоятелството, че
подсъдимият Й.Б. е осъждан към момента на извършване на деянието.
Характеристиката на подсъдимия, също приложена по
делото и приета като писмено доказателство, установява недобрите характеристични
данни за подсъдимия , изтъкнати и от представителя на държавното обвинение.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Като съобрази конкретните обстоятелства, при които е извършено
престъплението , съдът намира, че подсъдимият Й.М.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 195, ал.1,
т.4 , предл.2-ро и т.7, вр. с чл.
194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
признаците от състава на престъплението, като през нощта на 27/28.
06.2013година посредством извършено действие прекратил фактическата власт върху
два броя акумулатори , която до момента на деянието се осъществявала от
собственика им, без негово съгласие , и се отдалечил с отнетото от
местопрестъплението.За целта на отнемането подсъдимият употребил неустановено
по делото техническо средство, послужило за срязване захранващите кабели на
акумулаторните батерии. Подсъдимият осъществил деянието при условието на
повторност, когато същото не представлява маловажен случай по чл. 195, ал.1,
т.7 от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова деяние- присъда по НОХД № 2898/12г. по описа на РС-Плевен, влязла в сила на 09.05.2013г. и не е изтекъл
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по последната.Налице е и
квалифициращото обстоятелство кражбата да не представлява маловажен случай с
оглед използваното техническо средство , стойността на предмета на
престъплението и личността и обществената опасност на подсъдимия, като
последният е осъждан и са налице лоши характеристични данни за личността му.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал.2 от НК , като е
съзнавал , че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на една чужда
вещ, предвиждал е преминаването и в негова фактическа власт и е искал
установяване на тази власт върху предмета на престъплението, целейки
противозаконно присвояване на вещите след деянието в своя полза.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият Й.М.Б.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, предл.2 и т.7, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на отговорността на подсъдимия
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст,
доброто процесуално поведение , а като отегчаващи такива –предишните му осъждания,
недобрите характеристични данни.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства
, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в съвкупност , като
съобрази и предвиденото в закона наказание за престъплението , съдът прецени,
че следва да се наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” под
средния размер , предвиден за престъплението, а именно от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно от последния при строг режим в затвор. При определяне на
наказанието “лишаване от свобода” в посочения размер съдът прецени, че не са налице визираните в
чл. 66, ал.1, НК предпоставки, поради което постанови ефективното му
изтърпяване. Именно наказание в посочения размер съдът прецени за справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия престъпление, което да способства в
пълен обем за постигане целите на наказание в чл. 36 от НК. При
индивидуализацията на наказателната отговорност и определяне наказанието на
подсъдимия съдът прецени , че за постигане на посочените цели не се налага
определянето на по-голямо по размер наказание, тъй като същото би се явило една
по-голяма репресия спрямо осъденото лице, като и при определяне на по-малко по
размер наказание , предвидено в съответната норма на особената част на НК , то
същото би изиграло предвидения и целен от законодателя ефект.
При постановяване на присъдата си, съдът съобрази, че деянието подсъдимият е извършил в изпитателния срок на
три условни присъди – именно присъда по НОХД №3160/2012година на РС-Плевен, влязла в законна сила на 04.02.2013година за деяние, извършено на 12.06.2012г., с която
подсъдимият Й.Б. е осъден на шест месеца лишаване от свобода , изтърпяването на
което е отложено с двугодишен изпитателен срок;
в изпитателния срок на присъда по
НОХД№ 385/2013г. на РС-Плевен, влязла в законна сила
на 05.03.2013година, за деяние, извършено на 02/03.08.2012г.,с която е осъден
на шест месеца лишаване от свобода с двугодишен изпитателен срок, и в изпитателния срок на присъда по НОХД 2829/2012г.
на РС-Плевен, влязла в сила на 09.05.2013г., за
деяние , извършено на 05.06.2012г.,с която е осъден на осем месеца лишаване от
свобода , като изтърпяване на
наказанието е отложено с двугодишен изпитателен срок . На основание чл. 68, ал.1
от НК съдът приведе в изпълнение наказанията по посочените по-горе присъди, като за всяко едно от тях
определи строг режим на изтърпяването им в затвор.
На основание чл. 25, ал.1, вр.
с чл. 23, ал.1 от НК , предвид на това , че деянията по посочените присъди на осъдения
са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът
определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание по НОХД № 385/2013г. на РС-Плевен, НОХД№ 2898/2012г. на РС-Плевен
и НОХД №3160/2012г. на РС-Плевен , а именно в размер
на ОСЕМ месеца лишаване от свобода , което да се изтърпи при първоначален строг
режим на изтърпяване в Затвор, тъй като съдът прецени, че не са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за така определеното общо най-тежко
наказание и същото следва да бъде
изтърпяно от подсъдимия ефективно.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия направените разноски: сума в размер на 72.50
лева, представляваща разноски за дактилоскопна и съдебно-оценителна експертиза на досъдебното производство и сума в размер на
30 лева в полза на ПлРС- възнаграждение за явяване на
вещи лица в с.з.
Водим от горните мотиви, съдът обяви
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: