Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/……….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично
заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря и с
участието на прокурора , като разгледа докладваното от председателя канд. № 693
по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на С.И.Т. ***, срещу решение № 211/10.02.2022г. , постановено по анд №
4174/2021г. на Районен съд – Варна.
В касационната жалба се релевира
допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се погрешна правна преценка на районния съд за неизтекла давност по чл. 81, ал.1 , т. 5 НК. Твърди се
пасивност на решаващия съд по разкриване на истината и по-специално по събиране
на доказателства за прекъсване на давността
преди изтичане на три години от извършване на нарушението. Според
касатора даденото описание на нарушението в електронния фиш е непълно поради
липса на данни за номер на видеоклипа и
поради липса информация за точния час на нарушението.
Отправеното искане към съда е за
отмяна на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощник , който поддържа касационната жалба на изложените в
нея основания. Претендира се присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Касационният ответник – ОД на
МВР-Варна , редовно призован, не се представлява в съд. заседание, но депозирана
писмено становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Отправя се искане за присъждане на юриск. възнаграждение .
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на решението на РС – Варна .
Съдът, като прецени доводите на
страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е
извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. При изследване на нейната основателност съдът
прецени следното:
Производството пред Районен съд –
Варна е било образувано по жалба на С.И.Т.
против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2281802 на ОД на МВР Варна, с който за
нарушение по чл. 182, ал.1 т.2 въ вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на 35лв.
За да потвърди цитирания ЕФ , ВРС е приел, че на
17.09.2018год. в 12:47часа, в обл.Варна, общ. Бяла, гр.Бяла по ул. „Тр.Милушев“
в посока гр.Бургас, до дом №38 жалбоподателят е управлявал л.а. „Тойота
Авенсис“ с peг. № В7657ВР със скорост 69км./час при разрешена скорост 50км./час
или превишение 19км./час.
Районният съд е преценил като
доказано повдигнатото на С.Т. административоннаказателно обвинение предвид
събраните писмени доказателства за проведен
метрологичен контрол на използваното
АТСС , както събрания снимков материал, извлечение от видеоклип № 15904
от 17.09.2018 г., 12.47.07 ч.
Според ВРС са спазени
разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
В ЕФ не са отбелязани секундите
на заснемането, защото обичайното отмерване на времето е в часове и минути, а
по-прецизна точност трябва да е нормативно предвидена, но в ЗДвП такова изрично
изискване не съществува.
Възражението за изтекла давност е
оставено без уважение поради преценка за неизтекъл срок на абсолютната давност от четири години и
шест месеца .
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за правилно , като при неговото постановяване не са
били допуснати съществени процесуални нарушения и крайният правен извод кореспондира
както с относимите материланоправни разпоредби , така и със събраните
доказателствени източници. .
Нарушителят счита, че следва да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност поради изтекла давност по чл. 80, ал.1, т. 5 от НК- три години от
извършване на нарушението , позовавайки се на правилото на чл.11 от ЗАНН, което
препраща по въпросите относно обстоятелствата, изключващи отговорността към НК.
С.Т. е санкциониран с електронен
фиш заради допуснато нарушение по ЗДвП . Производството по издаване на
електронен фиш е особена процедура по административноказателно
санкциониране , уредена в чл. 189 от ЗДвП, като в ал. 14 на тази правна норма е разписано, че за неуредените в този
закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания.
В цитираната по-горе разпоредба на чл.11 от ЗАНН изрично се посочва
субсидиарно приложение на правилата на НК само доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.
Правилно районният съд се е
съобразил с тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, тъй като
съгласно чл. 130 , ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове.
В посоченото тълкувателно постановление върховните съдии са изложили
своята позиция , че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34
от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която
се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по
чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Поради
липсата на уредба в чл. 34 от ЗАНН , аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.
3 от НК, уреждаща абсолютната давност, според ВАС и ВКС тази празнота следва да се преодолее с приложението на чл.
81, ал. 3 от НК , а значението на чл. 80, ал.1 , т. 5 от НК е само , за да може
да се посочи аргументацията на правната теза, че срокът на абсолютната
погасителна давност е четири години и шест месеца / срок, който надвишава с 1/2
срокът по чл. 80, ал.1 т. 5 НК/.
Цитираното тълкувателно постановление навежда на извод, че особеното
правило на чл. 34 от ЗАНН изключва приложимостта на чл. 80, ал.1 от НК.
Предвид факта ,че датата на извършване на правонарушението от С.Т. е
17.09. 2018г., към настоящия момент не е изтекъл срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. В този контекст след като срокът по
чл. 80, ал.1 , т. 5 от НК е неприложим в случая, не е съществено
процесуално нарушение бездействието на районния съд за събиране по
служебен почин на доказателства дали има
прекъсване на давността по тази правна норма.
Лишено от нормативна опора е оплакването на касатора за непълнота на
описанието на нарушение поради непосочване в
електронния фиш на номер на видеоклипа , доказващ извършване на
нарушението, тъй като сред изчерпателно изброените реквизити на електронния фиш
в чл. 189 , ал.4 от ЗДвП не фигурира
номер на видеоклип. Освен това
посочването на номер на изготвения
видеоклип е представлява информация за изготвено веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП . В тази връзка номерът на видеоклипа не
може да бъде част от описанието на нарушението , защото е сведение за
доказателствено средство, а не е признак
на извършеното адм. нарушение от обективна или субективна страна.
В мотивите на обжалваното съдебно решение е даден обоснован отговор откъм
доказателствени източници и относима правна уредба на оплакванията на Т. , която
правна позиция се споделя от настоящия съдебен състав. В тази връзка и на
основание чл. 221, ал.2 АПК настоящият съд препраща към мотивите на предходната
съдебна инстанция.
С оглед
изхода на правния спор , претенцията на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява допустима и основателна, поради което подателят
на жалбата следва да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер - 80. 00 лв. по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл.
37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 и 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
211/10.02.2022 г., постановено по нахд. №4174/2021 г. по описа на Районен
съд гр. Варна .
ОСЪЖДА С.И.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР гр. Варна , да
заплати на ОД на МВР гр. Варна юриск. възнаграждение от 80 / осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.