Присъда по дело №740/2014 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                      

гр. София, 12.01.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА ИВАНОВА

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.С.

                                                                                                                        2. Д.Р.

 

при участието на секретаря Д.Н. и в присъствието на прокурор Д. Ганчева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д.  № 740 по описа за 2014 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Т.И., българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, роден на *** ***, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.08.2011 г. в гр. Г., пред хранителен магазин на ЕТ „Г.Г.“, на ул.“****“ № **, в съучастие, като съизвършител със С.П.М. противозаконно е отнел чуждо МПС, а именно л.а. „Опел Астра“ с ДК № ******** от владението на собственика Ж.Й.К. ***, без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство – унищожена предна лява гума „Барум Поларис“, 195/50/15 на стойност 29.00 лв. и превозното средство е изоставено без надзор на ул. „********“ № * в гр. Г. и отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на МПС – изплащане на сумата от 1800.00 лв., като деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, а именно служител на длъжност „охранител“ в организация, извършваща охранителна дейност – „Д.Г.“ ООД – гр. С. – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, т. 4 и ал. 6, вр. ал. 5 и ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК,  поради което и на основание чл. 304 НПК, СЪДЪТ ОПРАВДАВА подсъдимия Б.Т.И. по вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, т. 4 и ал. 6, вр. ал. 5 и ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.М., българин, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, роден на *** ***, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.08.2011 г. в гр. Г., пред хранителен магазин на ЕТ „Г.Г.“, на ул.“****“ № **, в съучастие, като съизвършител със Б.Т.И. противозаконно е отнел чуждо МПС, а именно л.а. „Опел Астра“ с ДК № ******** от владението на собственика Ж.Й.К. ***, без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство – унищожена предна лява гума „Барум Поларис“, 195/50/15 на стойност 29.00 лв. и превозното средство е изоставено без надзор на ул. „********“ № * в гр. Г. и отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на МПС – изплащане на сумата от 1800.00 лв. – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК,  поради което и на основание чл. 304 НПК, СЪДЪТ ОПРАВДАВА подсъдимия С.П.М. по вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АпСпНС в 15 дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

                                

 

 

МОТИВИ към присъда № 1/12.01.2014г., постановена по НОХД № 740/14г. по описа на СпНС

 

             Подсъдимите Б.Т.И. и С.П.М. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършено от тях в условията на съучастие престъпление съответно по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и 2 и т.4 вр.ал.6 вр.ал.5 вр.ал.1 вр.чл.142 ал.2 т.6 вр.чл.20 ал.2 НК - за подс.Б.И. и по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и 2 и т.4 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК – за подс.С.М., а именно за това, че на 14.08.2011г. в гр.Г., пред хранителен магазин на ЕТ“Г.Г.“, находящ се на ул.“****“ № * в съучастие като съизвършители противозаконно отнели чуждо МПС – л.а.“Опел Астра“с рег.№ ** от владението на собственика му Ж.С.К. ***, без негово съгласие и с намерение да го ползват, като е последвала повреда на превозното средство, изразена в унищожаване на предна лява гума „Барум Поларис“ 195/50/15 на стойност от 29лв. и превозното средство е изоставено без надзор на ул.“********“ № * в гр.Г. и отнемането е извършено с цел имотна облага от връщане на МПС – изплащане на сумата от 1 800лв., а досежно подс.Б.И. е включен в престъпния състав и квалифициращия елемент по чл.346 ал.6 вр.ал.5 НК, касаещ осъществяване на престъплението от лице, включено в обхвата на чл.142 ал.2 т.6 НК – служител на длъжност „охранител“ в организация, извършваща охранителна дейност – „Д.Г.“ ООД гр. София.Така депозирания обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на двамата подсъдими, така и правни доводи в  подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според когото в хода на съдебното следствие са събрани достатъчни по обем и безспорни и категорични по съдържание доказателства касателно реализираната престъпна деятелност от страна на подсъдимите и поради това отправя искане за постановяване на осъдителна присъда.Изхождайки от наличните по делото данни за личността на подсъдимите, прокурорът изрази и становище относно конкретното наказание – мотивира искане за налагане на подс.Б.И. наказание ЛСВ по вид и около средния законов размер с ефективно изтърпяване, ведно с налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, а относно подс.С.М. искането на СП се изразява в налагане на наказание ЛСВ в размер, под средния законово определен и при отложено изтърпяване в усл.на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години.

             Защитникът на подсъдимите – адв.И. ангажира мнение за постановяване на оправдателна присъда по отношение на всеки един от двамата подсъдими и в тази насока навежда изчерпателни данни за липса на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение за извършено престъпление против транспортта.От анализа на събраните доказателства защитата извежда заключението за липса на доказаност на престъпния състав както от обективна, така и от субективна страна – не е доказан умисъл в обективираните на инкриминираната дата действия на подсъдимите и не е доказан и фактът на реализиране на изпълнителното деяние от тяхна страна, като в подкрепа на този извод защитата подчертава  доказаното обстоятелство, че подс.Б.И. въобще не се е качвал в процесното превозно средство, а подс.С.М. действително е управлявал същото, но при изрично изразено съгласие за това от пострадалия свидетел.

             Самите подсъдими в хода на съдебните прения и в предоставената им последна дума не се признават за виновни в извършване на инкриминираното деяние и поддържат отправената от защитата молба за постановяване на оправдателна присъда.

             В изпълнение на законовите си задължения съдът разясни на пострадалото лице правата му по чл.76 и чл.84 НПК, но в с.з. на 11.09.14г. св.Ж.К. не изрази желание за конституиране, като страна в процеса.

             Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, ръководен от правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

             Към датата 14.08.11г. св.Ж.К. ***, където живеели и свидетелите И.Т., Р.Т. и Р.М., с които бил в близки родствени взаимоотношения – свидетелите Ж.К., Р.М. и И.Т. са братовчеди, а св.Р.Т. е майка на св.И.Т..

             От преди инкриминираната дата св.Ж.К. познавал лично подс.Б.И., а подс.С. М. познавал само визуално, като знаел неговия прякор „Ч“ и фактът, че работи в автокъща.На неустановена по делото дата подс.Б.И. бил предоставил на св.Ж.К. в заем парична сума в размер на 150лв., като към датата 14.08.11г. сумата не била върната, въпреки че договореният между тях срок бил изтекъл.Към този времеви момент подс.Б.И. работел по силата на сключен трудов договор от 28.01.10г. във фирма „Д.Г.“ ООД, като охранител и бил надлежно уведомен за вменените му по длъжностна характеристика трудови задължения на 29.01.10г.Самата фирма „Д.Г.“ООД притежава лицензи за извършване на частна охранителна дейност на територията на цялата страна - лиценз № */19.01.06г. за охрана на имущество на физически или юридически лица, лиценз № */22.07.08г. за лична охрана на ФЛ и лиценз № ***. за охрана на мероприятия.Така издадените разрешителни са безсрочни и не са отнемани от правоимащото лице, респ. били са валидно действащи към 14.08.11г. Фирма „Д.Г.“ ООД е осъществявала охрана на дискотека „И“ гр.Г., като на 13/14.08.11г. в дискотеката в качеството на охранител е присъствал подс.Б.И., предварително инструктиран за целта от св.Пл.С..    

             На 13.08.11г. св.И.Т. имал рожден ден и по този повод бил поканил гости в дома си в гр.Л. – присъствали много хора, между които и свидетелите Ж.К., Р.Т., Р.М., С.И. и С.С.Въпреки че нямал свидетелство за управление на МПС, св.Ж.К. се предвижил до дома на св.И.Т. със собствения си л.а.“Опел Астра“ с ДК № **, закупен от него на 07.06.11г.Свидетелят Р.М. (Р) също дошъл с МПС - л.а. „Фолксваген Поло“.На самото празненство в дома на св.И.Т. всички горепосочени свидетели употребили алкохол.Късно вечерта, около полунощ те решили да отидат до гр.Г., до денонощен магазин на ЕТ“Г.Г.“ ул.“****“ № * за закупуване на алкохол.Тръгнали с два автомобила – съответно първият движещ се л.а. бил този, управляван от св.Ж.К. и в него се качили свидетелите И.Т. и Р.Т., а в л.а., управляван от св.Р.М., се качили свидетелите С.Й и С.И..Свидетелят И.Т. седял на предна дясна седалка в автомобила на пострадалия.На територията на гр.Г. двете превозни средства минали през центъра на града и в непосредствена близост до дискотека „И“, където през това време се намирали двамата подсъдими.Виждайки л.а., управляван от св.Ж.К. и с цел спиране на същия, подс.Б. И. му отправил сигнал с ръка, но безрезултатно, след което двамата подсъдими се качили в едно такси и го последвали.Свидетелят Ж.К. спрял пред магазина на ЕТ“Г.Г“, т.нар.магазин на Г., а зад неговия автомобил, макар и не в непосредствена близост, спрял и св.Р.М..Към този момент в района пред магазина имало и много други хора.

Веднага след пристигането си, свидетелите И.Т. и Р.Т. се насочили към намиращата се в близост  жилищна кооперация, в която живеела приятелка на св.Р.Т.. Последната влязла в кооперацията, а св.И.Т. останал отпред и след като поздравил приятелката на своята майка от балкона, влязъл в магазина и закупил няколко бутилки бира.Междувременно  свидетелите С. И. и С.Й седнали на стълбите на магазина, от където имали видимост към л.а. на св.Ж. К. и където продължили да пият бира.Свидетелят Р.М. в това време бил все още в автомобила си и видял, че двамата подсъдими се приближили към пострадалия свидетел и започнали да разговарят с него.Подсъдимият Б.И. попитал св.Ж.К. защо не е спрял пред дискотеката при подадения му сигнал и кога ще му върне дължимите пари, но последният поискал отсрочка, тъй като нямал пари.Разговорът се водел на висок глас.В този момент към тях се приближил св.Р.М., но оставяйки известно разстояние.Подсъдимият Б.И. продължил да настоява за връщане на заетата сума, но получавал несвързани отговори и усетил мирис на алкохол от св.Ж.К..Подсъдимият Б.И. се навел през отворената врата на собственото на пострадалия МПС, извадил контактния ключ от стартера, заключил вратата и го взел, като казал на св.Ж.К., че не трябва да шофира в пияно състояние и че ще му върне ключовете на другия ден, когато изтрезнее.Последният си поискал ключовете, но при последвалия отказ направил опит лично да си ги вземе от подс.Б.И., при което подс.С.М. го бутнал с ръце.След това двамата подсъдими се качили в таксиметровия автомобил и си заминали.Те се върнали в дискотека „И“.

               Пред магазина на ЕТ“Г.Г“ останали свидетелите Ж.К., И.Т., Р.М., С.Й и С.И..При проведения между тях разговор коментирали случилото се и пострадалият им разказал, че дължи пари на подс.Б.И. и че той му взел ключовете от автомобила, защото самият св.Ж.К. бил пил.Последният дори се опитал да отвори дясната врата на превозното средство чрез пръчка, но безуспешно.Свидетелят Ж.К. помолил св.Р. М. да го откара до дискотека „И“, за да се види с подс.Б.И. и да си вземе ключовете.Свидетелят Р.М. се съгласил и двамата заедно отишли до заведението.Там св.Р. М. останал в автомобила си, а св.Ж.К. потърсил подс.Б.И..Двамата провели разговор, като пострадалият отново го уведомил, че няма пари и не може да му върне заетата сума и поради това предложил да му даде в замяна монтирания в личния му автомобил СД плейър, който според него струвал около 220лв.Подсъдимият Б.И. се съгласил с отправеното предложение.В този момент пред дискотеката се появил подс.С.М. и подс.Б.И. го помолил да отиде и да вземе СД плейра, тъй като разполагал с необходимите инструменти, а и лично той бил на работа и нямал право да напуска охранявания обект през работно време.Подсъдимият С.М. се съгласил и за целта подс.Б.И. му дал ключовете от л.а. на пострадалия с указание след вземането на СД плейъра да не ги дава на св.Ж. К., който е употребил много алкохол, а да закара колата до неговия дом в гр.Л. и да ги даде на майка му.Свидетелят Ж.К. чул дадените от подс.Б.И. указания, но не се противопоставил на същите.

                 След постигане на горната договорка, свидетелите Ж.К. и Р.М. се върнали пред магазина на Г..Там пострадалият казал на свидетелите Р.М., И.Т., С.Й и С.И., че трябва да даде СД плейъра си на подс.С.М..Кратко време след това последният също дошъл пред магазина – откарала го с л.а. Опел негова позната Н., която след като го оставила пред магазина, си тръгнала.Пострадалият свидетел си поискал ключовете от л.а. от подс. С.М., който обаче отказал да му ги върне отново с мотива за употребен алкохол от св. Ж. К..Подсъдимият С.М. лично отключил автомобила, огледал СД плейъра и казал на св.Ж. К., че не би могъл да го извади веднага на място, тъй като за целта му трябват специални инструменти, щипки, каквито той имал в дома си.Предложил му заедно да отидат до дома му, но пострадалият отказал.Свидетелят Ж.К. разрешил на подс.С.М. да вземе личния му автомобил, за да отиде да свали СД плейъра и след това да му го върне пред магазина на Г..

             Междувременно св.И.Т. се обадил на своята майка, св.Р.Т..Тя излязла от жилищната кооперация, в която живеела нейната приятелка, и видяла само подс.С.М. в близост до св.Ж.К. и до неговата кола.Върнала се до апартамента на своята приятелка, където се забавила за кратко, за да се обуе, и отново излязла пред магазина.В този момент подс.С.М. и автомобилът на пострадалия вече ги нямало.Свидетелката Р.Т. се приближала до своя син, св.И.Т., който й разказал за неуредените парични взаимоотношения между подс.Б.И. и св.Ж.К. и за всичко, което се е случило в нейно отсъствие.

            Управлявайки личното МПС на св.Ж.К., подс.С.М. се придвижил до дома си, находящ се на около 500м. от магазина на Г. и в близост до т.нар.А.к..Паркирал автомобила и влязъл в гаража си, за да вземе необходимите инструменти, и след това се върнал до превозното средство.В този момент чул свистене, идващо от гумата на автомобила и видял, че предната лява гума е спукана.Подсъдимият отворил багажника на колата, за да потърси резервна гума и крик, но там нямало такива.Той се върнал до гаража си и потърсил резервна гума и там, но безуспешно.Опитал се също така да се обади по телефона на подс.Б.И., но последният не отговарил на повикването.Тогава подс.С.М. решил да се върне пеша до магазина на Г..

            Междувременно свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т., Р.Т., С.Й и С. И. чакали пред магазина.Тъй като подс.С.М. се забавил, а пострадалият не разполагал с неговия телефонен номер, позвънил на подс.Б.И., но не успял да разговаря с него.Тогава той позвънил в полицията и казал, че „едно момче е взело колата му“.На място пред магазина на Г. дошъл незабавно патрулен полицейски автомобил.Дежурни полицейски служители на 13/14.08.11г. били свидетелите В.В. и К.Х., които получили от дежурния в РУП сигнал за посещение на определен адрес, а именно магазина на ЕТ“Г.Г“.След като отишли на място, горните свидетели разговаряли само със св.Ж.К., който лично им обяснил, че дължал пари на подс.Б.И. и тъй като не разполагал с дължимата сума, се съгласил да даде в замяна СД плейъра си.Обяснил им, че за изваждане на същия били необходими специални щипки и за да вземе такива подс.С.М. отишъл до дома си с личния автомобил на пострадалия, който доброволно му го предоставил, но подсъдимият се е забавил много.Полицейските служители откарали в РУП свидетелите Ж.К., И.Т. и Р.Т., предали ги на дежурния по смяна полицейски служител и тръгнали да търсят подс.Б.И..Намерили го в дискотека „И“ и той дошъл доброволно с тях в РУП – гр.Г.Оряховица, където малко по-късно сам дошъл и подс.С. М..

           В полицейското управление св.Ж.К. подал жалба срещу подсъдимите, като се провел разпит на него и свидетелите И.Т. и Р.Т..В РУП дошли и двамата подсъдими.Те разговаряли със св.Ж.К., който след като узнал обстоятелството на спукване на гума на личния му автомобил, пожелал да оттегли жалбата си.В РУП пристигнали и свидетелите Р.М., С.И. и С.Й, които били уведомени лично от св.Ж.К., че не се нуждае от тях и поради тази причина те си тръгнали.Подсъдимият С.М. уведомил полицейските служители за точното местонахождение на превозното средство и още същата нощ автомобилът на св.Ж.К. бил намерен в гр.Г., ул.“********“ № *.В съставения Протокол от 14.08.11г. за оглед на местопрестъпление е описано действителното състояние на л.а.“Опел Астра“ с ДК № ** – същият е намерен със затворени, но отключени врати и контактен ключ, вкаран в контакта на арматурното табло, като няма налягане в предна лява гума и страничната й външна част има срез в дъговидна форма и ширина 2 см.Автомобилната гума е марка „Барум Поларис“ 195/50/15.Поради горния разрез от 2 см., същата е негодна за експлоатация, не подлежи на възстановяване и нанесената вреда е в размер на 29лв.           

           Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

              Гласните доказателства, които съдът кредитира са обясненията на подсъдимите и дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т., Р.Т., С.Й, С.И., Л.В.,Т.С.,  Н.М., Ал.И., Пл.С., В.В. и К.Х..Всички тези гласни доказателства представляват валиден доказателствен източник, като могат да бъдат оформени няколко групи свидетели, според съдържанието на изложените от тях факти.

           В първата група свидетели съдът включва тези, които се намират в определени служебни взаимоотношения с подс.Б.И. към датата 14.08.11г., сочена за инкриминирана такава от държавното обвинение.Това са свидетелите Н.М., Пл.С. и Ал.И..Първият от тях заема длъжността директор сигурност във ф.“Д.Г.“ ООД, а останалите двама свидетели са работели в същата фирма, като охранители.Горепосочените трима свидетели познават двамата подсъдими и св.Ж.К. – съответно подс.Б.И. познават, като свой колега и имат изградени лични отношения в тази насока с уточнението, че отношенията със св.Н.М. са базирани на йерархичната служебна зависимост на власт и подчинение, а подс.С.М. и св.Ж.К. познават само визуално, като посетители на дискотека „И“.Свидетелите Н.М.,Пл. С. и Ал.И.  с категоричност твърдят факта на заемане от страна на подс.Б.И. на длъжността охранител в гореконкретизираното търговско дружество, като първите двама свидетели са категорични и относно факта на действителното му явяване на работа нощна смяна в дискотека „И“ гр.Г. на 13/14.08.11г.От своя страна св.Пл.С. излага и обстоятелството на лично присъствие на горната дата пред самото заведение и на св.Ж.К., който е разговарял за кратко с подс.Б.И. и след този разговор последният не е напускал охранявания обект до пристигането и отвеждането му от полицейските служители.Относно горните факти показанията на свидетелите Н.М., Пл.С. и Ал.И. са еднопосочни и непротиворечиви, поради което се преценяват и за достоверни от решаващия съдебен състав.

              Необходимо е да се изтъкне, че в хода на съдебното следствие и на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК към доказателствената маса по делото са приобщени и показанията на св.Н.М., дадени по образуваното ДП пред разследващ орган.Т.е. тези гласни доказателства се явяват допустими и процесуално годни за доказателствен анализ при преценката за достоверност на съдържащите се в тях фактически обстоятелства.В показанията на св.Н.М. са налични данни за действително възникнал „конфликт“ между подс.Б.И. и св.Ж.К. на 14.08.11г., но следва да се подчертае липсата на конкретика в тези показания касателно реализираното от горните лица поведение в рамките на този конфликт, доколкото стилистичното тълкуване на използвания от свидетеля термин „конфликт“ е свързано изключително със субективните възприятия на свидетеля. В приобщените по горепосочения процесуален ред показания на св.Н.М. обаче се съдържа информация относно повода за възникналия „конфликт“, а именно „невърнат паричен заем на К. към И.“, което свидетелят узнава лично както от самия подсъдим, така и от пострадалия свидетел, респ. от първоизточника, а не от трети лица и това обстоятелство се приема за правно-значимо в контекстта на възприетия от съда извод за достоверност на тези свидетелски показания, доколкото същите намират опора както в показанията на самия пострадал Ж.К. и в обясненията на подс.Б.И., така и в останалите гласни доказателства.

           Анализирайки показанията на тази първа група свидетели, съдът отбелязва изрично и показанията на св.Ал.И., дадени в хода на образуваното ДП и прочетени в с.з. на осн. чл. 281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК.Относно пострадалия Ж.К., св.Ал.И. твърди следното: „никога не съм му давал пари на заем ... той не ми дължи никакви пари“.Тук съдът отчита категоричността в изказа на свидетеля и датата на провеждане на разпита в досъдебната фаза на процеса, а именно 30.09.11г., която дата е значително по-близа до инкриминираната такава и предполага по-ясен спомен.От друга страна горните показания се отбелязват и в контекстта на обстоятелственото изложение в процесния ОА за налично знание в двамата подсъдими за предоставен от св.Ал.И. на св.Ж.К. паричен заем в размер на 500лв., което според държавното обвинение се явява допълнителен мотив за обективираното от подсъдимите поведение.Именно ОА определя предмета на доказване и кръга на релевантите по случая факти, а видно от показанията на св.Ал.И., се заключава за липса на неуредени финансови взаимоотношения между него и пострадалия К., респ. изложения в ОА факт с горното съдържание се явява недоказан.Съдът дава вяра на показанията на св.Ал.И., не само поради горния довод за датата на провеждане на разпита по ДП, а и поради важността на твърдения факт в личен план за самия свидетел, като разбира се, следва да се отчете, че показанията на този свидетел са единствения доказателствен източник в тази вр.

            Като самостоятелни по съдържание следва да се отбележат показанията на св.Л.В.. Този свидетел е лицето продало процесното превозно средство на св.Ж.К. и именно този факт се съдържа в неговите показания.Свидетелят Л.В. потвърждава обстоятелството на сключена с пострадалия разпоредителна сделка по покупко-продажба на л.а.Опел Астра, като самата сделка е изповядана пред нотариус, но въпреки това св.Ж.К. не е променил регистрацията на л.а. в КАТ непосредствено след това.В съдържанието на тези гласни доказателства прави впечатление липсата на пълна индивидуализация на МПС – същото се сочи само по модел и марка, без уточнение на регистрационен номер или други характеристики на автомобила (като цвят, брой врати и т.н.), но това представлява една непълнота в изложението, която непълнота не се приравнява на недостоверност.В показанията на горния свидетел липсва и конкретика относно датата на сключване на самата сделка, която дата е значима в случая, тъй като касае титулярството на правото на собственост върху процесното МПС.Въпреки горния фактологически дефицит, в показанията на св.Л.В. се установяват изложени времеви ориентири в тази насока – „продадох автомобила ... около половин година преди тази случка, продажбата стана пред нотариус ... Ж. ми се обади вечерта след случката ... колата се водеше тогава все още по талон на мое име“ (л.139).Да, действително в коментираните показания липсва конкретика и изложение на точната дата на сделката, но в случая следва тези гласни доказателства да се анализират заедно с останалите доказателствени източници (гласни и писмени), а такива са събрани в хода на съдебното следствие, а относно показанията на св.Л.В. се отбелязва, че макар и непълни по съдържание, са достатъчно категорични досежно факта на прехвърляне на св.Ж.К. на собствеността върху процесното МПС и то преди инкриминираната дата 14.08.11г..          

              Като отделна група е необходимо да се оформят показанията на свидетелите Р.М., И. Т., Р.Т., С.Й и С.И., като обединяващият признак в случая е личното им присъствие на инкриминираната дата и място, а именно на 14.08.11г. в гр.Г. магазин на ЕТ“Г.Г“.Всеки един от тези свидетели излага факта на присъствие на лично празненство на св.И.Т. ***, където употребяват алкохол.Всеки един от тях навежда и данни за отпътуване от гр.Л. за гр.Г., магазина на Г. с два автомобила, като първият движещ се автомобил е този на св.Ж.К. и в него се качват свидетелите И.Т. и Р.Т., а вторият л.а. е този на св.Р.М. с пътници С.Й и С. И..Твърди се от свидетелите в тази група, че влизайки на територията на гр.Г., двата автомобила минават покрай дискотека „И“.В показанията на тези свидетели се съдържа и факта на пристигане с таксиметров автомобил пред магазина на Г. на двамата подсъдими – този факт лично се възприема от свидетелите Ж.К., И.Т., Р.М., С. Й и С.И., респ. в тази вр. показанията им се явяват пряко доказателствено средство, а св.Р.Т. не присъства лично по време на пристигането на подсъдимите, но пресъздава това обстоятелство в свидетелското си изложение на базата на разказ за случилото се от св.И. Т..Касателно всички тези факти показанията на горните свидетели са изцяло еднопосочни и взаимоподдържащи се, поради което съдът лаконично ги отбелязва в мотивите си с дебело подчертаване на възприетия извод за достоверност.Нещо повече – тези факти не се оспорват и от двамата подсъдими и самите те в дадените обяснения също изказват обстоятелството на придвижване с таксиметров автомобил до магазина на Г. на 14.08.11г.Т.е. горните факти се извличат от няколко самостоятелни доказателствени източника и поради това съдът ги приема за безспорно доказани.

              В контекстта на обстоятелството на придвижване на подсъдимите Б.И. и С.М. от дискотека „И“до магазина на Г. с таксиметров автомобил и за изчерпателност на доказателствения анализ съдът подчертава и показанията на св.Т.С..Този свидетел излага факта на полагане на труд от негова страна през 2011г. във фирма „Тд“ - работи като таксиметров шофьор и то само вечер до около 00.00ч.-01.00ч., но не помни да е превозвал клиенти от дискотеката до магазина на Г. и дори не помни да е бил на работа на 13/14.08.11г.Липсата на спомен обаче не компрометира горните показания.Именно поради липсата на спомен за горните факти и на осн. чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК към доказателствената съвкупност са приобщени показанията на св.Т.С., дадени в досъдебната фаза на развитие на наказателното производство.Въпреки, че тези показания са дадени на дата, значително по-близка до инкриминираната такава, то същите се ползват с конкретика само и единствено относно управлявания от свидетеля таксиметров автомобил, а именно „Дачия Солензо“ с ДК № */*, притежаващ всички обозначения за таксиметров автомобил.Досежно обаче факта на действително реализиран таксиметров превоз на пътници на 13/14.08.11г. от дискотека „И“ до магазина на Г. показанията от ДП, приобщени по горния процесуален ред, отново не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като свидетелят твърди : “не се сещам да съм вземал пътници ... на посочената дата, около полунощ ... не се сещам да съм вземал някой от дискотека „И“ ... не познавам Б.И. и С.М.“.Тук е необходимо отново да се подчертае, че независимо от липсата на доказателствена информация в показанията на св.Т. С., фактът на придвижване на двамата подсъдими от дискотека „И“ до магазина на ЕТ “Г.Г“ с таксиметров автомобил се съдържа в други гласни доказателства по делото – в показанията на свидетелите Ж.К., И.Т., Р.Т., Р.М., С.Й и С.И. и в обясненията на подсъдимите Б.И. и С. М., поради което съдът го приема за доказан по един безспорен и категоричен начин.

             За реализираните в последствие събития, след пристигането на двамата подсъдими пред магазина на Г. е необходим отделен и подробен доказателствен анализ на показанията на свидетелите, включени в тази втора група.    

             Показанията на св.Ж.К., дадени в хода на съдебното следствие, съдържат редица подробности относно обективираното от двамата подсъдими поведение на инкриминираната дата. Тук на първо място се подчертава следното твърдение : „минахме ... край заведение „И“, където беше Б.И.... той ми метна с ръката, за да спра ... но понеже бях взел пари на заем от него и не му ги бях върнал ... продължих към магазина “(л.98).Размерът на заетата парична сума се упоменава от свидетеля – „150 лв.дължах на Б.“(л.100). В тези показания на първо място се съдържа признание за действително предоставен от подс.Б.И. в полза на св.Ж.К. паричен заем от 150лв., а на второ място – налице е признание и за факта на просрочие и изпадане в забава от страна на св.Ж.К..Видно от фактологическото изложение в показанията на св.Ж.К., именно неговите действия по неизпълнение на поетото парично задължение и неспиране пред дискотека „И“ са предмет на обсъждане в проведения в последствие пред магазина на Г. разговор с двамата подсъдими, които пристигат там с такси – „Б. ... ме пита ... защо не съм спрял ... казах му, че ми е неудобно от факта, че имам да му давам пари ... той ме попита кога ще му ги дам“(л.98).Свидетелят Ж.К. навежда и данни за обективираните непосредствено след това действия от подсъдимите.Той твърди, че подс.Б.И. взема ключа на л.а. и го заключва, казвайки, че „колата ми ще остане там и на другия ден да му се обадя да ми върне ключа ... аз му казах да ми върне ключовете ... той ми каза, че няма да ми ги върне, защото съм пил и съм опасен за хората, за да не стане беля“(л.98).Т.е. на базата на тези показания се установява не само действието на подс.Б.И. по вземане на ключовете от процесния л.а., но и причината за тези му действия, а именно пияното състояние на пострадалия, създаващо предпоставки за евентуално произшествие.Тук съдът подчертава, че приема за истинни и достоверни твърденията на св.Ж. К., тъй като същите се потвърждават и от други гласни доказателства, в частност от показанията на всички останали свидетели, включени в тази втора група, и от обясненията на двамата подсъдими, които доказателства ще бъдат анализирани по-долу в мотивите.

               Свидетелят Ж.К. твърди също така, че след нееднократен отказ от страна на подс.Б. И. за връщане на ключовете от превозното средство, той самият прави опит за вземане на ключовете, при който опит „Б ... ме блъсна“(л.98).Обстоятелството на нанесени удари на св.Ж. К. се съдържа и в редица други доказателствени източници, които обаче носят различно съдържание.Т.напр. самият св.Ж.К. в досъдебната фаза на развитие на наказателното производство дава различни показания и тъй като тези показания са приобщени към доказателствената маса по процесуалния ред на чл.281 ал.1 т.1 НПК и чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК, то представляват процесуално годен доказателствен източник.В показанията си, дадени по образуваното ДП пред разследващ орган и относно обстоятелството на нанесени удари св.Ж.К. твърди „Б ... взе ключовете ... през това време Ч ми нанесе няколко удара с юмрук в тялото ... това стана в присъствието на братовчед ми И.,      майка му Р. и другия ми братовчед ... и С. ... и още един познат Й.“ (т.1,л.25).Давайки обаче показания по реда на чл.223 НПК, св.Ж.К. заявява „Ч и Б ми нанесоха удари с юмруци в областта на тялото, стомаха“.Т.е. пострадалият е разпитван по настоящото наказателно производство общо три пъти, като и при трите разпита навежда съвсем различни факти, свързани със самоличността на лицето, нанесло му удари на инкриминираната дата.Касателно това обстоятелство св.Ж.К. не поддържа показанията от ДП, а пред настоящия съдебен състав продължаваше да твърди „С. не ме е бил тази вечер ... Б само ме бутна“ (л.103).За изясняване на горното противоречие, съдът разбира се, отчита факта на употреба на алкохол от страна на св.Ж.К. на инкриминираната дата, като отчита също така и останалите събрани по делото доказателства.Самият пострадал твърди, че поведението на двамата подсъдими е възприето и от свидетелите Р.М., И.Т., С.И., С.Й и Р.Т..С оглед обаче изложената по-горе фактология, последната свидетелка към този момент въобще не е присъствала на инкриминираното място, а е била в дома на своя приятелка и в подкрепа на това обстоятелство са повечето събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като съдът се позовава на това числено надмощие.Т.е. съдебният състав приема, че св.Р.Т. действително не е била пред магазина на Г. и не е възприела поведението на подсъдимите, свързано с вземане на ключовете на л.а. и нанасяне на удар на пострадалия, т.е. в тази му част показанията от ДП са компрометирани.От своя страна показанията на свидетелите С.И., Р.М. и Ст.Й касателно горните действия на подсъдимите също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка – първият от тримата горепосочени свидетели въобще не навежда данни за реализирано определено физическо съприкосновение между пострадалия и някой от двамата подсъдими, св.Р. М. не помни „някой от тях да е удрял или обиждал Ж.“ (л.104), а св.Ст.Й заявява „не съм видял никой да удря никого“ (л.143).От разпитаните по делото свидетели само и единствено св.И.Т. заема категорична позиция, твърдейки, че подс.С.М. „блъсна Ж.“ (л.170). Изводът за достоверност на тези последни показания се подкрепя не само от категоричността в изказа на свидетеля, но и от наведените в тази насока подробности относно начина на нанасяне на удара – „като казвам, че другият подсъдим блъсна Ж., имам предвид, че с двете си ръце просто го блъсна по тялото, но Ж. не е падал“(л.170).Необходимо е да се изтъкне, че коментирания факт на нанасяне на удар от подс.С.М. върху тялото на св.Ж. К. се излага и от двамата подсъдими в дадените от тях обяснения, които обяснения представляват гласно доказателствено средство.Т.е. обясненията на подсъдимите в тази част кореспондират с показанията на св.И.Т. от съдебното следствие и с показанията на св.Ж. К., дадени пред разследващия орган и то на самата инкриминирана дата и именно позовавайки се на тези доказателствени източници, съдът приема, че подс.С.М. е нанесъл удар по тялото на пострадалия, като реакция на направения опит от последния за вземене на ключовете от подс.Б.И..

             Показанията на св.Ж.К. съдържат данни и за осъществени в последствие събития. Според този свидетел, след вземането на ключовете двамата подсъдими напускат инкриминираното място, а той лично прави безуспешен опит за отваряне на дясната врата на превозното средство „с нещо като пръчка“, като при непосредствения разпит по настоящото дело уточнява – „моята кола е с ляв волан, но аз действително опитах да отворя дясната врата и я укривих“(л.102).За тези си действия и за времето на реализиране на същите, показанията на св.Ж. К. от ДП съдържат противоречиви твърдения.Както вече се изтъкна по-горе, в хода на съдебното следствие този свидетел заявява факта на осъществяване на неуспешен опит за отваряне на вратата на л.а. веднага след заминаването на подсъдимите и връщането им в дискотека „И“, което междувпрочем се заявява с категоричност и от св.С.И..Самият пострадал обаче в показанията си от ДП навежда различни данни относно времето на реализиране на опита за отваряне на вратата на превозното средство.В разпита от разследващия орган той излага факта на лично и то двукратно посещение на дискотека „И“ с цел разговор с подс.Б.И. и вземане на ключовете, като едва след това „с инструмент, който ми даде братовчед ми, огънах дясната врата на автомобила и успях да я отворя“(т.1, л.25).Тук свидетелят говори вече за „инструмент“.В същото време в дадени показания по реда на чл.223 НПК св.Ж.К. заявява реализация на горното действие след връщане на подсъдимите в дискотеката и след негово лично и то еднократно посещение на това заведение – „върнахме се до автомобила ... посредством една дървена пръчка ... успях да отворя колата“(т.1, л.23).Съдът намира за необходимо изрично да отбележи и следните показания на пострадалия, дадени пред съдия по ДП, а именно „пропуснах да кажа, че като ги видях да идват аз заключих отново колата си, а след като Ч ме удари, той отключи с ключи ми дясната предна врата, влезе от там на шофьорското място“(т.1,л.22).Тези последни твърдения на св.Ж.К. са изключително нелогични и нереалистични – дори и да е успял да отвори вратата на автомобила с „пръчка“, то е невъзможно след това да я „заключи“, защото към този момент и то отново, според същия свидетел, ключът за л.а. се намира в подс.С.М..Самият пострадал осъзнава абсурдността на показанията си в тази част, поради което в с.з. заявява „това няма как да съм го казал, защото ключа на колата не беше в мен“(л.103). Т.е. отчитайки всички горепосочени противоречия в показанията на св.Ж.К. от ДП, то съдът приема за истинен и достоверен изложения от него факт в хода на съдебното следствие за действително направен опит за отваряне на дясната врата на л.а. с пръчка непосредствено след вземане на ключовете от МПС и връщане на подсъдимите в дискотека „И“, респ. съдът дава вяра на показанията в тази им част, дадени по настоящото НОХД, а не на тези от ДП.

             Пострадалият свидетел изказва също така и обстоятелството на придвижване съвместно със св.Р.М. до дискотека „И“, където провежда разговор пред самото заведение с подс.Б. И..Присъствието на св.Ж.К. пред дискотеката и провеждането на разговор с подс. Б. И., като реален факт се излага и от свидетелите Пл.С. и Р.М., които обаче не възприемат лично думите на свидетеля и подсъдимия.Темата на проведения разговор е следната - „предложих му, понеже нямам пари да вземе СД плейъра, който е в колата“(л.98). Според пострадалия, подс.Б.И. се съгласява и именно поради това дава ключовете от процесния л.а. на подс.С.М. и „му каза, след като свали СД-то да закара колата ми в гр.Л. пред моя дом и да даде ключовете на майка ми, а не на мен, защото съм пил“(л.100).Тук е необходимо да се подчертае, че горните факти се явяват нови такива, тъй като не присъстват в показанията на пострадалия от ДП, но доколкото тези показания, според съда са дискредитирани в по-голямата си част, то се приемат за правдоподобни и истинни твърденията на св.Ж.К., изложени в хода на съдебното следствие.В контекстта на горното следва да се отбележи, че към момента на постигане на договорката между подс.Б.И. и св.Ж.К. за предоставяне на СД плейъра в замяна на заетата парична сума не присъстват други лица и твърденията на подс.Б.И. и св.Ж.К. са единствените преки гласни доказателствени средства касателно всички съпътстващи я факти – съдът има предвид, че действително предложението за предоставяне на СД плейъра произлиза от пострадалото лице, а не от подсъдимия.Досежно този факт показанията на св.Ж.К. напълно кореспондират с обясненията на подс.Б.И. и това съответствие се преценява от съдебния състав за достатъчно при формиране на извода за достоверност на горните гласни доказателства.От друга страна самият св.Ж.К. лично уведомява за постигнатото споразумение свидетелите Р. М., И.Т., С.Й и С.И. при завръщането си пред магазина на Г. и този факт се установява от техните показания.Пострадалият свидетел навежда и категорични данни за начина на придвижване на подс.С.М. до магазина на Г. – „мисля, че дойде със зелен Опел Корса ... мисля, че собственичката на колата докара С. пред магазина ... Б. не беше с тях“(л.100).Демонтажът на СД плейъра изисква специални инструменти и това обстоятелство се потвърждава от св.Ж.К. – „С. дойде и ми каза, че ще отиде до тях ... на около 500м.от този магазин, за да вземе нужните инструменти ... попита ме дали ще отида с него ... С., за да отиде до тях се качи в моята кола, попита ме дали му я давам и аз се съгласих ... Аз дадох колата на С., за да отиде до тях“(л.99).Т.е. на датата 14.08.11г. пред магазина на Г. и след паркирането на процесния автомобил от св.Ж.К. единственото друго лице, което запалва двигателя на превозното средство и го привежда в движение е подс.С.М., като това му действие е осъществено едва след получаване на изрично и недвусмислено разрешение от самия пострадал.В показанията си пред съда св.Ж.К. потвърждава факта, че независимо от даденото разрешение за ползване на л.а., той се обажда на РУП-Г., мотивиран от забавянето на подс.С.М. и „защото не знаех какво се случва с колата ми“(л.99), като разбира се, не е за пренебрегване и обстоятелството на липса на възможност за телефонна комуникация между тях – пострадалият не разполага с телефонен номер на подс.С.М..Самият пострадал изрично заявява „Казах в полицията, че са ми взели колата“, а след пристигане на място на дежурните полицейски служители той им съобщава, „че съм дал колата на едно момче, за да отиде до тях за инструменти, а все още го няма“ (л.99).

              Съдът подчертава, че за факта на проведен разговор с подс.Б.И. пред дискотека „И“ и постигната с него договорка за предоставяне на СД плейъра, за факта на изявено съгласие от подс.С.М. за демонтаж на СД плейъра, неговото придвижване до магазина на Г. с л.а.Опел Корса, предоставено разрешение лично от пострадалия за ползване на процесния л.а. от подс.С.М. с цел придвижване до дома си за вземане на специални инструменти и за факта на подаване на сигнал в полицията от св.Ж.К. с последващо дадено обяснение с горното съдържание пред посетилите инкриминираното място полицейски служители, настоящият съдебен състав дава вяра и кредитира показанията на св.Ж.К., дадени в хода на съдебното следствие.Не се приемат за достоверни и истинни показанията на този свидетел, дадени по ДП и касаещи горните факти.Да, действително тези последни показания, както нееднократно се отбеляза по-горе в мотивите, представляват годно доказателствено средство, тъй като са приобщени съгл.законноустановения процесуален ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК и на чл.281 ал.1 т.1 НПК.В същото време обаче тези показания носят изключително противоречиво съдържание, житейски недостоверни твърдения и обстоятелства, които не само се отричат от самия пострадал, но не намират и своята фактологическа опора в други доказателствени източници. Съдът вече изложи частичен доказателствен анализ на показанията на св.Ж.К. от ДП досежно фактите, реализирани до момента на отпътуване с таксиметров автомобил на двамата подсъдими от магазина на Г. и последвалия опит на пострадалия за отваряне на вратата на МПС. Касателно реализираните в последствие събития и в контекстта на показанията на св.Ж.К. от ДП се подчертава, че пред разследващият орган той излага твърдения само за едно единствено посещение от негова страна на дискотека „И“ и провеждане на разговор с подс.Б.И., по време на който последният заявява „че му дължа сумата от 1 000лв.“, формирана от заетите от него 150 лв. и заетата преди това сума от 500 лв. от „друг негов колега“.По време на този разпит св.Ж.К. навежда и данни за второ посещение от двамата подсъдими на инкриминираното място, до което се придвижват със зелен автомобил и придружавани от „още някакво момче, което не познавам“, след което подс.С.М. му нанася няколко удара и привежда в движение процесното МПС (т.1 л.25).Тези показания обаче на св.Ж.К. не само, че напълно противоречат на твърденията  му по настоящото НОХД, но са и съществено променени в последствие в разпита му по реда на чл.223 НПК – тук вече той заявява, че след вземане на ключовете от автомобила му той посещава на два пъти дискотека „И“, съответно веднъж с л.а.„Фолксваген Голф 3“, служебен на ф.„Д.Г.“ и придружаван от св.И.Т. и втори път с л.а., управляван от  св.Р. М..(т.1 л.23).Съдът подчертава, че едва при този разпит пред съдия по ДП, за първи път св. Ж. К. излага твърдения за отправено искане от подс.Б.И. за изплащане на сумата от 1 800лв., като за прецизност се отбелязва, че дори и в тези показания липсва уточнение, че заплащането на тази претендирана сума представлява условие за някакво бъдещо действие от страна на самия подсъдим – било то връщане на ключовете от превозното средство или връщане на самия л.а.В с.з. обаче свидетелят е категоричен „не ми е искал Б. 1 800лв., не е поставял като условие, за да ми върне колата“(л.100).Прави впечатление още и обстоятелството, че едва в този втори по ред разпит пострадалият изказва точните характеристики на л.а. Опел Корса – сочи рег.номер и име на собственика.Т.е. към датата на първия разпит, която дата съвпада и с инкриминираната такава и респ.би трябвало споменът на свидетеля да е по-ясен, св.К. дава по-лаконични показания, в сравнение с втория разпит и това най-меко казано буди недоумение.От друга страна както се отбеляза вече, във втория разпит свидетелят излага и съвсем нови факти, като липсва обосновка защо в този момент навежда тези нови факти – тази обосновка, според съдебния състав, е от изключително значение, тъй като би дала възможност за преценка дали върху волята и добросъвестността в свидетелското изложение на пострадалия са повлияли определени външни фактори .Именно поради констатираното несъответствие, непоследователността и дори липсата на реалистичност в показанията на св.Ж.К. от ДП, съдът приема същите за дискредитирани.Нещо повече – необходимо е да се съобрази и изразеното от свидетеля становище в с.з. след прочита на тези показания.Той не поддържа показанията от ДП и дава обяснение за това, което обяснение се преценява от настоящия съдебен състав за правдиво.Тук се има предвид изрично изразения от него факт „през онази вечер бях пил и не мога да кажа точно какви думи съм употребявал в показанията пред полицията“, като именно на това се дължат и неадекватните му реакции по опит за отваряне на вратата на л.а. с „пръчка“.Следва да се отчете и още един отречен от св.Ж.К. факт – „не помня да съм казвал, че съм взел пари от А.И. ... не съм взимал действително пари от него“.По-горе в мотивите се анализираха показанията на св.А. И., който също отрича да е заемал пари на св.Ж.К..Т.е. относно този отрицателен факт показанията на свидетелите са напълно еднопосочни и взаимоподдържащи се, което представлява още един довод, подкрепящ извода за достоверност на показанията на пострадалия, дадени в хода на съдебното следствие, и дискредитиране на тези, дадени по образуваното ДП.Следва да се отбележи също така, че в съдебното производство се събраха и нови гласни доказателства, в частност се визират показанията на свидетелите С.И. и Ст.Й, потвърждаващи именно изложените от св.Ж.К. твърдения пред съда и съответно отричащи тези, наведени по ДП.

             Не на последно място и в контекстта на дължимата от съда преценка за достоверност на показанията на св.Ж.К. е необходимо да се съобразят и събраните доказателства досежно начина на даване на показания от този свидетел по ДП.В тази вр. той навежда данни за оказан му натиск от полицейските служители на територията на РУП-Г. – „подс.С. ...след като ми обясни какво е станало, предложих на полицаите да оттеглим жалбите ... полицаите ми отказаха ... казаха, че имам два варианта – да ме приберат мен, защото карам без книжка и пиян или да пиша срещу Б. и С. ... започна един следовател да пише ... аз диктувах, а той пишеше, но не това, което казвах“.Дори и в условията на очна ставка св.Ж.К. продължи да поддържа становището си за оказан полицейски натиск, като се установи, че същият е споделил своевременно това и със св.Р.М. и тъй като последният потвърди думите на пострадалия, то съдът дава вяра на тези показания.

             Както вече се посочи по-горе в мотивите, в оформената втора група свидетели са включени редица лица, лично присъствали на инкриминираната дата и място и доколкото показанията им съдържат факти, по отношение на които не се спори между процесните страни, то същите ще бъдат лаконично пресъздадени.Между процесните страни не се спори относно обстоятелството на действително дължима от св.Ж.К. в полза на подс.Б.И. парична сума от 150 лв. към датата 14.08.11г., като именно този въпрос се обсъжда между тях по време на разговор, воден пред магазина на Г..В подкрепа на този фактологически извод са показанията на всеки един от свидетелите от тази втора група.Т.напр.св.Р.М. заявява, че „ставаше въпрос за някакви пари ... Ж. ... ми разказа, че дължи пари на Б“, св.С.И. – „дочух нещо за пари“, св.С.Й – „Ж. имал да дава някакви пари на някой от двамата подсъдими, но не можах да разбера на кого от двамата“, св.И.Т. – „Ж. ... каза, че дължи някакви пари на едно от момчетата“, а св.Р.Т. – „И. ... ми каза, че Ж. дължал сума пари на Б.“.

            Друг факт, по отношение на който не се спори между процесните страни е този на действително вземане от страна на подс.Б.И. на ключовете от процесния л.а.Всеки един от горните свидетели лично възприема тези действия на подс.Б.И., поради което показанията им представляват пряко доказателствено средство.Касетелно това обстоятелство обаче с категоричност се ползват показанията на свидетелите С.И. – „Б. се наведе и му взе ключовете“, св.С.Й – подс.Б.И. „дръпна ключовете от колата на Ж.“ и св.И.Т. – подс.Б.И.„се наведе тогава и взе ключа от колата“, а тези на св.Р.М. са по-колебливи – „мисля, че едно от момчетата му взе ключовете от колата, но не съм сигурен ... после разбрах ... че са му взели ключовете от колата“.Между процесните страни обаче се спори досежно мотивът, водещ подс.Б.И. при реализация на действието по вземане на ключовете на процесното МПС. Съображенията на този подсъдим се извличат от събраните гласни доказателства.Според св.С. И., „Б. ... му каза, че няма да му даде ключовете да кара, защото Ж. е пил, а пък той действително беше пил“(л.141), според св.Ст.Й – „каза на Ж. да не кара, защото е бил пиян“, а според св.И.Т. – „Ж. не бе в добро състояние и тези момчета му казаха, че не трябва да кара колата“.Макар и да не присъства лично в момента на вземане на ключовете на л.а., св.Р.Т. излага твърдения за състоянието на пострадалия във време, изключително близко до този момент – според нея, „Ж. … беше още повече пиян, отколкото, като ни докара – купили си някакъв алкохол и продължили да пият пред магазина“(л.137).Т.е. ако в първата си част показанията на тази свидетелка съдържат определени нейни лични умозаключения за пияното състояние на св.Ж.К., то във втората им част се внася пояснение и то базирано на конкретен факт от обективната действителност, а именно факта на закупуване и употреба на алкохол.

           Тук е необходимо да се подчертае, че св.И.Т. дава различни показания на ДП оносно мотивацията на подс.Б.И. за вземане на ключовете и тези показания са годен доказателствен източник, тъй като са прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК.Пред разследващия орган св.И.Т. твърди следното: „чух Б да казва, че докато Ж. не върнел парите, колата щяла да стои тука“(т.1 л.26).Съдът обаче не дава вяра на тези показания, тъй като те в своята цялост са изключително противоречиви и неподкрепени от другите събрани по делото доказателства.В подкрепа на този извод се отбелязва напр. изложението на свидетеля за посещение на инкриминираното място пред магазина на Г. от страна на подс.С.М. на 14.08.11г. общо четири пъти – първият път заедно с подс.Б.И., пристигайки с таксиметров автомобил, вторият път заедно с непознато момче, придвижвайки се с „маслено зелена на цвят Голф 3“,третият път отново заедно с непознато момче и „сив на цвят Голф 4“, а четвъртия път заедно с непознато момиче и „Опел Корса маслено зелена на цвят“.Свидетелят И.Т. е единственият, който дори и на ДП излага подобни твърдения за четирикратно посещение на инкриминираното място от подс.С.М..Такива факти не се съдържат в показанията на нито един друг свидетел – нито на досъдебната, нито на съдебната фаза на развитие на наказателното производство, което води до единствения възможен извод за недостоверност на тези показания.Прави впечатление и още едно обстоятелство от показанията на св.И.Т., дадени на ДП пред разследващия орган – „Ж. беше седнал върху капака на „Фолксвагена“ на братовчед ми ... Ч удряше с юмруци Ж. в гърба“(т.1, л.26).Преценявайки тези гласни доказателства, се заключава, че описаният от свидетеля факт е житейски възможен, но е трудно осъществим.В същото време обаче това описание за начина на нанасяне на удари и местонахождението на пострадалия в това време напълно противоречи на направеното такова отново от св.И.Т. в с.з. – заявявайки, че подс.С.М. „блъсна Ж.“, свидетелят пояснява „като казвам, че … блъсна Ж., имам предвид че с двете си ръце просто го блъсна по тялото“(л.170).Показанията на св.И.Т. от ДП противоречат и на всички останали събрани по делото доказателства, поради което се приемат от съда за дискредитирани.

           Следващият факт, по отношение на който не се спори между процесните страни, е този на привеждане в движение на собствения на пострадалия свидетел автомобил лично от подс.С. М..Този факт, като правно-значим, е залегнал в обстоятелственото изложение на депозирания ОА.Спори се обаче между процесните страни относно факта на дадено изрично разрешение в тази насока от св.Ж.К., показанията на който се анализираха по-горе в настоящите мотиви и които показания подкрепят този факт.В какъв смисъл са обаче останалите доказателства по делото?

           Показанията на св.Р.М.: Този свидетел притежава знание за постигнатата между св.Ж. К. и подс.Б.И. договорка, че „са се разбрали да вземат нещо от колата за тези пари, които той дължи и тогава ще му върнат колата“(л.104).Имайки предвид обаче, че към този момент процесният автомобил все още се е намирал на мястото, където е паркиран лично от пострадалия пред магазина на Г. под прякото наблюдение на св.Ж.К. и само и единствено са взети от подсъдимите ключовете от същия, то показанията на св.Р.М. във втората им част се преценяват от съда за непрецизни.Автомобилът в този момент не е бил под фактическата власт на двамата подсъдими.Свидетелят Р.М. също така лично възприема и пристигането на подс.С. М. с л.а. Опел Корса, както и последващите му действия – „приближи се до Ж. и се качи в колата му и тръгна… мисля, че нищо не си казаха тогава с Ж. … Ж. не се възпротиви, когато Ч тръгна с неговата кола … преди това още Ж. беше казал, че Ч ще вземе нещо от колата и именно за това ще я прекара на друго място, ще вземе това нещо и след това ще върне колата … не знаех, че става въпрос за СД“(л.104).Показанията са последователни и от тях се извличат данни за обективираното поведение на подс.С.М. по привеждане в движение на процесното МПС и по предоставено за това съгласие от пострадалия, макар и мълчаливо такова, доколкото липсва реакция на св.Ж.К., противопоставяща се на действията на подсъдимия по вземане на л.а.Съдебният състав приема за истинни и достоверни тези показания, тъй като в своята цялост те напълно кореспондират с останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства.Следва също така да се отчете, че св.Р.М. дава правдива и издържана обосновка на разминаването между показанията му от с.з. и от тези по ДП.Показанията на свидетеля, дадени пред разследващия орган са прочетени на процесните страни по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК, като се подчертава, че те съдържат някои различни факти, а именно пристигането пред магазина на л.а. „Голф 3“ след първоначалното идване на двамата подсъдими  и идването на подс.С.М. на инкриминираното място на 14.08.11г. общо 3 пъти.Тези факти противоречат не само на събраните по настоящото дело гласни доказателства, но и на тези, събрани по образуваното ДП, като тук напр. съвсем лаконично се посочват твърденията на св.И. Т. пред разследващия орган за четирикратно пристигане на подс.С.М. пред магазина на Г..Именно това разминаване служи за мотивация на съда да приеме показанията на св.Р.М. от ДП за недостоверни.Нещо повече – самият свидетел в с.з. също се позовава на неистинността на тези показания и както вече се посочи по-горе, дава правдиво пояснение. Свидетелят Р.М. заявява следното: „разказах това, което и днес пред Вас казвам, но полицаите … започнаха да ми четат показанията на Ж. и ме обвиниха, че лъжа … ме заплашиха полицаите, че като лъжесвидетелствам с тези показания, които съм дал мога да си загубя работата … подписах тези неверни показания, не исках да се разправям улиен ми каза… Ж. … ми разказа как е протекъл и неговия разпит … че са го заплашили, че ще обвинят или него или тях“ (л.105).Тук съдът отбелязва пълната корелация между показанията на свидетелите Ж.К. и Р.М. във фактическото изложение относно начина на провеждане на разпита по ДП, като разбира се отчита и категоричността в подкрепящите ги изявления по време на проведената очна ставка.Не на последно място е необходимо да се подчертаят и твърденията на св.Р.М. „не съм чул подсъдимите да искат сумата от 1 800лв“(л.106), като такъв аспект в поведението на подсъдимите не се заявява от свидетеля и на ДП.Т.е. показанията на св.Р.М. не дават фактологическа опора на обстоятелството на поставено от подсъдимите изискване за заплащане на горната сума,като условие за връщане на процесния л.а., което обстоятелство е налично, според държавното обвинение.         

           Показания по настоящото дело дава и св.И.Т., който също попада в тази втора група свидетели, присъствали на инкриминираната дата и място.Неговите показания частично вече бяха анализирани по-горе в мотивите, като тук съдът ще се съсредоточи върху изложените от свидетеля факти касателно момента на привеждане в движение на процесния л.а. от подс.С.М. и причината за това.Първо се отбелязва придобитото от свидетеля знание в насока „Ж. ми каза, че са се разбрали двете момчета да вземат СД-то от неговата кола“.Тук е от значение източника на тази информация за самия свидетел, а именно той научава горното лично от самия пострадал.За реализираните в последствие събития св.И.Т. заявява „по едно време дойде само едното момче, това е подс.С.М., с някакво момиче … дойдоха с кола, колата беше Опел … шофираше момичето … момчето отключи колата с ключа и му каза, че ще се опита да свали СД-то … явно не успя и предложи на Ж. да отидат до дома на това момче да вземат щипки, с които да извадят СД-то … Ж. тогава му каза ако иска той да отива, а той ще остане да си допива с нас… тогава момчето запали колата и тръгна“(л.170).Показанията на св.И.Т. намират своята фактологическа опора и в показанията, дадени в хода на съдебното следствие и от свидетелите Ж. К., Р.М., Р.Т. и С.И..Горните показания на св.И.Т. обаче противоречат на тези, които са давани от него пред разследващия орган и които въобще не съдържат подобни обстоятелства.Напротив – показанията на св.И.Т. от ДП съдържат данни за осъществено от подс.С.М. поведение по вземане на процесното превозно средство, но без разрешение на пострадалото лице.Съпоставяйки тези гласни доказателства, прави впечатление от една страна  противоречието между показанията на св.И.Т. от ДП с всички останали свидетелски показания от ДП (тук отново се подчертава единствено наведения от него факт за четирикратно идване на подс.С.М. пред магазина на Г.), а от друга страна – се установява взаимност и еднопосочност между показанията на св.И.Т. от съдебното следствие и тези на свидетелите Ж.К., Р.М., Р.Т. и С.И., отново от съдебното следствие.Дори поставен в условията на очна ставка св.И.Т. продължи да излага факти за привеждане в движение на процесния автомобил от подс.С.М. след получено разрешение от пострадалото лице (л.174), т.е. св.И.Т. не изпада в противоречие, което подкрепя извода за достоверност именно на показанията, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав.При преценката за правдивост на тези гласни доказателства следва да се изтъкне и изрично изложения от свидетеля факт на налично у него към датата на първоначалния разпит желание за подкрепа на св.Ж.К., който му е братовчед и който в РУП-Г. подава жалба против двамата подсъдими.Именно това желание е водещото при даване на първоначалните показания от страна на св.И.Т., които показания обаче той променя, след като чува разговор между пострадалия и подс.Б.И. – „Ж. му каза, че няма никакъв проблем, че това не е истина и ще оттегли всичко, което е написал“(л.170). За променените си показания свидетелят уведомява полицейските служители, но „един от полицаите каза, че това, което казвам няма нищо общо с написаното … създадоха някакво обвинение за лъжесвидетелстване и аз реших да се придържам към това, което бях написал преди това“(л.171).Съдът отчита желанието на св.И.Т. да помогне на пострадалия, който е негов близък родственик, но най-вече отчита в преценката си съществените противоречия между показанията на този свидетел от ДП и останалите доказателства по делото, както и конкретно наведените пред разследващия орган данни за начина на нанасяне на удари от подс.С.М. върху св.Ж.К., докато последният седи върху капака на л.а. – подробен анализ на тези данни е изложен по-горе, като тук само и единствено отново се подчертава изключителната обективна затрудненост на описаното действие до степен на невъзможност при реализацията му. 

                  Показанията на св.Р.Т. представляват годно доказателствено средство.От значение е да се изтъкне, че тази свидетелка не е присъствала на инкриминираното място през цялото време, тъй като отива на гости при своя приятелка, живееща в близост до магазина на Г. – „седнах в дома на моята приятелка … мина около половин час и И. ми се обади по телефона да сляза долу … слязох долу … видях, че има и други момчета … Б. вече беше дошъл и аз го видях“(л.137).Съпоставяйки обаче гласните доказателства относно хронологията на реализираните събития, се установява че двамата подсъдими заедно са присъствали пред магазина на Г. само един единствен път на 14.08.11г., като са дошли почти незабавно след пристигането и на останалите свидетели (според св.Ж.К. „след около 2 мин.“ и съдът му се доверява, тъй като само той разговаря с подсъдимите).Установява се също така от показанията на свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т., С.И. и Ст.Й, че подсъдимите Б.И. и С.М. престояват на инкриминираното място изключително кратко.Отчитайки тези гласни доказателства, се достига до извода за невъзможност св.Р.Т. да е видяла лично подс.Б. И. пред магазина, ако е пребивавала половин час в жилището на своята приятелка.Тук следва да се има предвид и направеното от нея уточнение на видяното, непосредствено след излизане от жилищната кооперация – „Б си искаше парите, но проблемът щял да им се реши, ако вземат някакво СД от колата … това ми каза И.“.С оглед обаче показанията на всичко останали свидетели от тази втора група, решението за предоставяне на СД плейъра се взема от пострадалия в един по-късен момент, а не при това първоначално посещение на инкриминираното място от двамата подсъдими.Т.е. има една неяснота досежно това какво е видяла св.Р.Т. и какво й е пресъздадено от св.И.Т..Това вътрешно противоречие в коментираните свидетелски показания се преодолява при извършената в с.з. на 20.11.14г. очна ставка между свидетелите Р. Т. и И.Т..В резултат на осъщественото ПСД в хода на съдебното следствие се установява, че св.Р.Т. излиза от дома на приятелката си и вижда, че „там вече беше подс.С. М. … И. ми каза, че е станало проблем, тъй като Ж. дължал някакви пари на … Б, но този Б аз не съм го виждала“(л.173).Свидетелката Р.М. не разполага с лични възприятия и касателно осъщественото действие от подс.С.М. по привеждане в движение на процесния автомобил, тъй като отново се връща в дома на своята приятелка за кратко.В тази вр. тя твърди „забавих се около 10-15 мин. … в това време докато пак сляза вече колата я нямаше“. Въпреки отсъствието си, св.Р.Т. навежда определени данни, свързани с горния момент – „И., Ж. и Р си говореха, че не можело да се смъкне това СД и трябвало някакви клещи … И. ми каза, че С. е взел колата с тази цел да смъкне СД-то, а Ж. се бил съгласил“(л.137).Тъй като св.Р.Т. не присъства при реализацията на описаните от нея обстоятелства, то показанията й представляват косвено доказателствено средство, като е от значение, че източникът на изложената от нея доказателствена информация притежава характеристиките на пряк такъв, в случая се има предвид св.И.Т..Констатираните от съда известни неясноти и разминавания в показанията на тези двама свидетели са изцяло преодоляни в условията на очна ставка.В хода на съдебното следствие и на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК към доказателствената маса са приобщени и показанията на св.Р.Т. от ДП, респ. тези показания са процесуално годен доказателствен източник.Показанията на свидетелката обаче, дадени пред разследващия орган, са изключително лаконични и противоречията между тях и тези от с.з. касаят поведението на двамата подсъдими.Относно действията на подс.С.М. тя заявява пред разследващия орган „видях едно момче с бяла тениска... което ритна Ж., след което го удари с юмрук в тялото ... на това момче му викали Ч“, а пред настоящия съдебен състав – „С. го блъсна“.Т.е. налице са различни показания досежно конкретното поведение на подс.С.М. и в частност досежно конкретния механизъм на нанасяне на удари върху пострадалия. Съобразявайки факта, че нито един от разпитаните свидетели (както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса) не говори за причиняване на телесно увреждане посредством „ритник“ и съответно показанията на св.Р.М. в тази насока са абсолютно инцидентни, то съдът не им дава вяра.

           Свидетелката Р.М. навежда и данни за осъществените от подс.Б.И. действия на инкриминираната дата, като тук се подчертава, че с оглед установеното по-горе от фактическа страна, тя не присъства лично и не възприема поведението на този подсъдим.За изчерпателност обаче на доказателствения анализ се подчертава, че в първите си показания св.Р.Т. твърди, че „видях как Б ... удря с юмрук Ж.“ и че след потеглянето на подс.С.М. с автомобила на пострадалия след него потегля и подс.Б.И., но с друг л.а.Съдът не дава вяра на тези свидетелски твърдения, тъй като св.Р.Т. въобще не е виждала подс.Б.И. на инкриминираната дата, което признава лично тя по време на проведената очна ставка.Нещо повече – без да променя тези си показания и след прочита им, тя заявява в с.з., че фактите, касаещи поведението на подс.Б.И. научава от св.И.Т., „аз ги знам от И.“(л.139).Показанията на последния се анализираха по-горе в мотивите и в тях не се съдържат подобни обстоятелствени твърдения, касаещи последването на процесния л.а. и подс.С.М. от страна на подс.Б.И., но с друго превозно средство.Т.е. в заключение при доказателствения анализ на показанията на св.Р.Т. съдът подчертава, че те представляват косвено доказателствено средство относно обективираното от подс.С.М. поведение по привеждане в движение на процесния л.а., а относно поведението на подс.Б.И. съдържат неверни данни, поради което съдът ги приема за недостоверни.

              В хода на съдебното следствие показания дават и свидетелите С.И. и С.Й, които присъстват на инкриминираното място, но които не са разпитвани по образуваното ДП, въпреки че имената им се споменават от останалите свидетели.Частичен доказателствен анализ на тези гласни  доказателствени средства, касаещ твърденията на свидетелите за първоначалното поведение на двамата подсъдими до момента на дадено съгласие от пострадалия за демонтаж на собствения му  СД плейър, се изложи по-горе в настоящите мотиви.Тук съдът ще обсъди показанията на свидетелите С.И. и С.Й относно реализираните в последствие събития.

           Коментирайки опита на пострадалия за отваряне вратата на автомобила, св.С.И. заявява „Ж. … повика едно такси и замина нанякъде … тръгна сам … аз, С., И., Р. останахме да чакаме … имаше и някакви странични хора, които си допиваха отстрани до магазина, като нас биричка“(л.141).Обстоятелството на отпътуване на св.Ж.К. се съдържа както в неговите лични показания, така и в тези на свидетелите Р.М. и И.Т., но всички тези свидетели твърдят, че пострадалият заминава заедно със св.Р.М., пътувайки с автомобила на последния, а не с такси.Т.е. налице е известно разминаване, като съдът не дава вяра на показанията на св.С.И., касаещи това пътуване на пострадалия, тъй като тези показания са откъслечни, самостоятелни и не кореспондират по съдържание на по-големия брой доказателствени средства.Нещо повече – самият свидетел в хода на своето изложение се разколебава относно действителната реализация на горния факт.Той заявява „знам, че Ж. извика такси… таксито дойде, но не съм видял кой се е качил в него, но по едно време видях, че Ж. го няма … не съм обърнал внимание през това време къде е Р. … занимавах се със С., защото се беше почерпил бая … не бях от най-трезвите и аз“.Колебанието и несигурността в показанията на свидетеля относно факта на използван от пострадалия таксиметров автомобил са значителни, което е още един довод за неправдоподобност в тази им част.В последствие св.С.И. потвърждава факта на налично у св.Ж.К. съгласие за предоставяне на собствения си СД плейър – „чух, че той спомена че „трябва да си давам СД-то“,минаха още 5 мин. след като Ж. се върна и това момче дойде с някакво момиче“.Говорейки за пристигането на „това момче“, свидетелят визира подс.С.М., разпознавайки го в съдебната зала, което обстоятелство е удостоверено посредством констатация на съда.Реализираните в последствие събития намират своето отражение в изложението на св.С. И., като отново се наблюдава известно несъответствие с показанията на останалите свидетели-очевидци.Има се предвид твърдението на св.С.И., че „Ж., след като … се върна, малко след това сам си отключи колата, като това стана след като подс.С. дойде с непознатото момиче“(л.142). Установеното несъответствие не касае правно-значим факт, но с оглед цялостната преценка за достоверност на показанията, съдът отбелязва, че обстоятелството на лично и самостоятелно отключване на л.а. от страна на пострадалия не се съдържа в показанията на свидетелите Ж.К., Р.М. и И.Т., като и тук съдът дава приоритет на по-големия брой доказателствени средства.

           Показанията на св.С.И. в останалата им част напълно съответстват на тези, дадени от горните свидетели.Той заявява, че „подс.С. влезе вътре и гледаше СД-то и СД-то не можа да се извади и С. му предложи на Ж. да отидат до неговия гараж, тъй като там имал инструменти … Ж. обаче каза на С., че ще го изчакаме пред магазина на Г. … чух ясно как С. каза на Ж. „Жулиене, ела с мен до гаража“ и Ж. каза „не, ще остана тук, понеже И. има рожден ден“… Ж. се съгласи С. да вземе колата му“(л.142).Съдът отчита категоричността на тези свидетелски твърдения, като взема предвид и местоположението на свидетеля в момента на осъществяване на горепосочения диалог между св.Ж.К. и подс.С.М. – „през това време аз бях близо до колата, тъй като бях станал от стълбите и се бях приближил до тях“(л.142).Т.е. св.С.И. разполага с обективна възможност, благоприятстваща правилното и точно възприемане на думите, изречени от подс.С. М. и от пострадалото лице, като това дава допълнителна тежест на показанията му. Следва, разбира се, отново да се подчертае, че обстоятелството на дадено от пострадалия изрично съгласие за използване на личното му МПС от подс.С.М. се потвърждава от всеки един от свидетелите Ж.К., Р. М.,И.Т. и Р.Т., което закрепва извода за достоверност на всички тези гласни доказателства.В подкрепа на извода за безпристрастност и обективност в показанията на св.С.И. се отбелязва на последно място и изявлението му „не познавам нито един от двамата подсъдими и никой от тях не се е свързвал с мен“

           Процесуално годно доказателствено средство представляват и показанията на св.С. С. Той заявява личното си присъствие на инкриминираната дата и място, като показанията му досежно поведението на двамата подсъдими по проведен разговор със св.Ж.К. на тема „някакви пари“ с последващо вземане на ключовете от процесния автомобил с мотив „Ж. да не кара, защото е бил пиян“ са обсъдени по-горе.Поради това съдът тук ще анализира показанията на св.С.Й в останалата им част.Свидетелят заявява следното: „Ж. дойде при нас, почна да приказва с другите, но аз не му обърнах внимание и не съм сигурен дали през цялото време той стоя при нас … след 10-15 мин.дойде другият подсъдим, беше с едно момиче … - те дойдоха с една кола Опел Корса, зелена на цвят“.(л.143).Необходимо е да се подчертае, че давайки тези показания в с.з., св.С.Й разпознава подс.С.М., което е удостоверено с констатация от съда. Свидетелят дава следното описание на действията на подс.С.М. – „С. говореше с Ж. … чух, че става дума за СД, но какво точно – не разбрах … чух, че трябва да се ходи до гаража, за да махнат СД-то от колата на Ж. … С. … тръгна да ходи до гаража си с колата, с която дойде с момичето – с този зеления Опел … мисля, че през това време колата на Ж. си остана пред магазина … след това дойде някаква патрулка … в този момент мисля, че колата на Ж. беше там … Не съм чувал въобще тази вечер или близките, около тази вечер дни, колата на Ж. да е изчезвала“(л.143-144).Прави впечатление, че показанията на св.С. Й не се ползват с изискуемата конкретика и категоричност.Той твърди със сигурност само и единствено факта на повторно пристигане пред магазина на Г. на подс.С.М., придвижвайки се с л.а. Опел (първоначално упоменавайки модела като Корса, а в по-късно като Астра) и факта на воден разговор за демонтаж на личния на св.Ж.К. СД плейър, което налага отпътуването на подс.С.М. до собствения му гараж, ползвайки автомобила, с който е пристигнал.В частта относно действителното повторно пристигане на подс.С.М. на инкриминираното място и то с л.а. Опел, придружаван от непознато момиче, и в частта относно действително проведен разговор за демонтаж на СД плейъра от автомобила на св.Ж.К., показанията на св.С.Й кореспондират с тези на всички останали свидетели, включени в оформената от съда втора група.В останалата им част обаче показанията на св.С.Й не намират фактологическа опора в нито един друг доказателствен източник.Този свидетел е единственият, който заявява, че подс.С.М. напуска местопрестъплението посредством автомобил, различен от процесния такъв.Този свидетел е единственият, който твърди, че към момента на пристигане на полицейските служители собственото на св.Ж.К. превозно средство все още се намира пред магазина на Г..Тази инцидентност на показанията на св.С.Й и неподкрепеност от останалите събрани по делото доказателствени средства се възприема от съда за достатъчна при преценката за тяхната недостоверност.Причината за неговите възприятия, значително различаващи се от тези на останалите свидетели, се открива в самите показания на свидетеля, отразяващи цялостното му поведение както по време на реализация на описваните факти, така и преди това.Свидетелят С.Й твърди, че работи като готвач и че „приключих работния ден около 14.00ч. и след това седнах и започнах да пия … много бях уморен от работа и бързо се напих тази вечер“.По-късно на празненството в гр.Л. също употребява алкохол „почти всички пиеха на рождения ден, аз специално бая се бях почерпил“ и още при самото си пристигане пред магазина „седнах на стъпалата на магазина и започнах да пия от бирата“, като остава на това място през цялото време, включая и впоследствие при воденето на разговор между подс.С.М. и св.Ж.К. за демонтажа на СД плейра – „аз през това време си бях още на стълбите пред магазина, не съм се приближавал“.Фактът на значителна употреба на алкохол от св.С.Й се потвърждава и от св.С.И., чийто показания в тази вр.се отбелязаха по-горе.Т.е. възприятията на св.С.Й са нарушени и повлияни от употребения алкохол, поради което показанията му касателно реализираните от подс.С.М. действия при повторното му идване пред магазина на Г. не се ценят за достоверни и правдиви в цялост.

           Като трета неформална група свидетели следва да се анализират показанията на свидетелите В.В. и К.Х., които са полицейски служители и в това си длъжностно качество посещават инкриминираното място на 14.08.11г., лично възприемайки първоначално дадените от св.Ж.К. обяснения във вр. с процесното МПС.Т.е. показанията на тези двама свидетели целят и проверка на показанията на пострадалия, който както вече се отбеляза по-горе в мотивите, подава жалба против подсъдимите, но още същата вечер изказва желание за нейното оттегляне. Показанията на св.В.В. носят следното съдържание – „на място едно момче ни обясни, че дължал пари на един от двамата присъстващи подсъдими … предложил, тъй като няма пари в него, да си даде автокасетофона … но тъй като не можел да извади автокасетофона на място от автомобила, казал на другия от двамата подсъдими да пробва той да го извади на място, но ако не може, тогава да вземе колата … лицето, което бе подало сигнала в РУП ми каза, че доброволно си е дало автомобила, но изминало много време“(л.218).Тези показания изцяло се потвърждава и от другия полицейски служител, св.К.Х., според когото „там ни чакаше едно момче … каза, че се казва Ж. … обясни, че две момчета дошли при него, като той дължал пари на едното … и понеже нямал пари, разбрали се да му даде СД-то от колата … Ж. посочи двете момчета по малки имена, каза че става въпрос за Б, който работи към ф.„Д.Г.“ и Ч … Ж. каза, че е дал доброволно колата на Ч, за да свали СД-то … тъй като се забавил доста време, Ж. се притеснил какво става с колата и се обадил в полицията“.Свидетелите В.В. и К.Х. са категорични и дават напълно съответстващи по съдържание показания относно първоначално дадените от св.Ж.К. обяснения.Показанията на последния в тази насока са следните – „дойде патрулка и им обяснихме, че съм дал колата на едно момче, за да отиде до тях за инструменти, а все още го няма … те мисля, че ме разпитваха и аз им обясних, че имам да давам пари на въпросното момче и затова съм колата“ (л.99).Т.е. лицата, между които се води разговора, в случая свидетелите Ж.К., В.В. и К.Х., излагат идентични фактически обстоятелства.Да, пострадалият твърди за посещение само на „един полицай“, но това разминаване не се оценява за съществено такова, като се има предвид и официално постъпилата по делото информация от РУП-Г. за действително отзоваване на подадения сигнал на двама полицейски служители.Показания за даденото от св.Ж.К. обяснение пред горните двама свидетели дава единствено и св.И.Т., според когото „Ж. започна да обяснява какво се е случило … разказва една по-различна версия, от която излизаше, че момчетата са взели колата насила“(л.170).Тук съдът подчертава, че наведените от св.И.Т. данни представляват свидетелски показания по см.на чл.117 НПК само и единствено досежно факта на действително изложен разказ от пострадалия за случилото се, а в останалата им част твърденията на свидетеля не съдържат конкретни обстоятелства, свързани със съдържанието на този „разказ“, а представляват по-скоро извод и умозаключение на самия свидетел.Необходима е конкретика относно реално употребените думи и изрази и едва при налична пълнота относно изказа на пострадалия пред полицейските служители, би могло да се заключи дали изложената от него „версия“ се различава от действителната такава и дали е налице насилствено вземане на процесното МПС.Т.е. в показанията на св.И.Т. се установява определен фактологически дефицит и поради това те не са противостоими на подробно наведените данни от свидетелите Ж.К., В.В. и К.Х.. Всички останали свидетели, присъстващи на инкриминираното място, възприемат пристигането на полицейските служители, но не дават показания относно дадените пред тях обяснения от св.Ж. К..За изчерпателност на изложението в тази вр. се отбелязват следните показания – св.Р. М. заявява „дойде една патрулка и взе Ж., И. и майка му“, св.Р. Т. твърди „дойде полиция … и казаха всички, които сме присъствали да отидем с тях в районното“, св.С. И. „дойде патрулка … полицая попита дали сме свидетели на случката … нямаше място за нас в патрулката ни накараха да си хванем такси“, а св.С.Й – „дойде някаква патрулка … слязоха полицаите …и казаха всички да вървят надолу към полицията“.Всеки един от горните свидетели е изключително лаконичен в пресъздаването на фактическата обстановка към този момент и навеждат данни само за действителното пристигане на полицейски служители на инкриминираното място, но не и за даденото от св.Ж.К. обяснение.Т.е. единствените доказателствени източници в тази насока са показанията на свидетелите Ж.К., В.В. и К. Х., а както вече се посочи, изложените от тях обстоятелства са идентични и взаимноподкрепящи се.Необходимо е да се изтъкне, че свидетелите В.В. и К.Х. на територията на самото полицейско управление предават пострадалия на друг служител за снемане на обяснения, а те отиват да намерят подс.Б.И..Всеки един от тях дава показания за мястото на откриване на подс.Б.И. – в тази вр.св.В.В. заявява „Б.И. намерихме в дискотека „И“, а св.К.Х. „отидохме в дискотека „И“ … установихме лицето там“.

           Гласно доказателствено средство представляват и обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното следствие.Съдът схематично ще посочи съдържащите се в обясненията на подс.Б.И. факти, по отношение на които не се спори между процесните страни.Тези факти включват полагането на труд, като охранител, към „Д.Г.“ ООД към датата 14.08.11г.,лично познанство със св.Ж.К., на когото предоставя паричен заем в размер на 150лв.,чието връщане е просрочена към горната дата, лично възприемане движението на пострадалия с процесния л.а.пред дискотека „И“ и незабавното му последване до магазина на ЕТ „Г.Г“, съвместно с подс.С.М..Подсъдимият Б.И. не оспорва и факта на проведен пред магазина разговор с пострадалия, обсъждайки невърнатия паричен заем, като в хода на този разговор установява факта на употреба на алкохол от страна на св.Ж.К. – „Ж. … лъхаше на алкохол, приказваше несвързано, лигавеше се“.Обстоятелството на употреба на алкохол провокира действието на подс.Б.И. по вземане на ключовете от процесното превозно средство – „аз взех ключовете от колата на Ж., самите те бяха вътре на таблото, извадих ключовете от стартера, заключих колата и му казах, че утре, когато изтрезнее да се видим и ще му върна ключовете“(л.220). Обясненията на подс.Б.И. носят и съдържание касателно обективираното поведение на самия пострадал, като реакция на горното действие по вземане на ключовете – „Ж. почна да ме дърпа и да си иска ключовете, при което С. само леко го бутна … заедно със С. … се върнахме в дискотека „И“.За реализираните в последствие събития подс.Б.И. заявява „Ж. се появи в дискотеката … бе сам, но после видях, че отвън имаше някакво момче с него, беше по-отстрани … Ж. ми предложи да ми даде СД-то си срещу парите, които ми дължи … и в крайна сметка се съгласих“(л.220).Тук съдът отбелязва, че единствените лица, притежаващи преки лични впечатления за горната договорка, са именно лицата, между които се води разговора, а това са подс.Б.И. и св.Ж.К. и техните твърдения напълно се припокриват.Т.е. обясненията на подс.Б.И. и показанията на св.Ж.К. представляват пряко доказателствено средство за горните факти и като такова се ползват с висока степен доказателствена тежест.Постигайки горната договорка, подс.Б.И. отправя молба към подс.С. М. „да отиде да види дали може да извади СД-то … аз му дадох ключовете от колата на Ж. с уговорката, че след като свали СД-то да закара Ж. с неговата си кола до тях и да остави ключовете на майка му“.Видно от обясненията на подс.Б.И., той самият повече не се връща на инкриминираното място, пред магазина на Г. и от тук натам наведените от него данни касаят задържането му от полицейските служители, проведения разпит и разговорите му със св.Ж.К. и подс.С.М. на територията на полицейското управление.Подсъдимият Б.И. заявява, че „Ж. ми каза, че Ч е тръгнал с неговата кола, за да отиде до тях да вземе клещи да свали СД-то, и тъй като минало много време … се е обадил в полицията и е казал на дежурния, че колата му е била открадната … Ж. ми каза „след като Ч ми върне колата, аз ще си оттегля жалбата“ … Ч влезе във фоайето … аз излязох от стаята и застанах до С. и Ж. и започнахме да си говорим … Ч ми каза, че отишъл до тях да вземе клещите и след като се върнал при колата е видял, че тя е със спукана гума … Австрийската къща се намира в близост до дома на С. и той там е бил спрял … Ж. … се съгласи да си оттегли жалбата“(л.221).Горецитираните обяснения пресъздават частично както факти, свързани с действията на подс.С.М. и научени лично от него, така и факти, свързани с желанието на пострадалия за оттегляне на подадената жалба.Тези обяснения напълно кореспондират с показанията на св.Ж.К. и с обясненията на подс.С.М., като в същото време твърденията на тези три лица са единствените доказателствени източници за горните факти.

           Процесуално годно доказателствено средство са и обясненията на подс.С.М..В тях също се съдържат фактите, по отношение на които не се спори между процесните страни. Подсъдимият признава присъствието си в дискотека „И“ на 14.08.11г., когато узнава лично от подс.Б.И. и факта на висящо парично задължение към него от св.Ж.К., когото последват заедно до магазина на Г..Подсъдимият С.М. признава и обстоятелството на проведен разговор с пострадалия и „разбрахме, че Ж. е пиян и то доста“, като „Б бръкна и взе ключовете от колата на Ж., като му каза, че няма да пие и да кара … Б … каза на Ж. да му се обади на другия ден, като изтрезнее, за да се разберат за парите и да му върне ключовете(л.221).Т.е. отново се потвърждава заявения от свидетелите Ж.К., Р.М., И. Т., С.И. и С.Й факт на действително вземане на ключовете от страна на подс.Б. И. и то поради обстоятелството на употреба на алкохол от пострадалия, като за последното обясненията на подсъдимия не са голословни твърдения, а носят необходимата конкретика – „според мен Ж. беше пиян тогава, миришеше на алкохол, говореше неспокойно“.Обясненията на подс.С.М. съдържат и данни за обективирано действие от св.Ж.К., целящо вземане на ключовете за л.а. от подс.Б.И. – „Ж. искаше да си вземе ключовете от Б и заради това той се пресегна рязко към Б, при което аз го блъснах …след като взехме ключовете, аз и Б се върнахме с таксито в дискотеката“.Подсъдимият С.М. излага и данни относно постигнатата между св.Ж.К. и подс.Б.И. договорка за предоставяне на СД плейър, като заявява „Б … ми каза „ето ти ключовете, разбрали сме се с Ж. да ми даде СД-то от неговата кола срещу парите, които ми дължи“ и тъй като аз имам специални инструменти – щипки, с които мога да сваля СД-то, Б ме помоли да му направя тази услуга … Ж. в това време бе също там и видя когато Б ми дава ключовете и потвърди думите му“.Т.е. подс.С.М. узнава лично от пострадалия и от подс.Б.И. за постигнатото по между им споразумение и поради това изразява съгласие да им помогне за демонтажа на СД плейъра.До магазина на Г. подс.С.М. се придвижва с л.а. – „до там ме закара Н. … тя ме откара, остави ме там и си замина“.За реализираните в последствие събития обясненията на подс.С.М. изцяло съответстват на показанията на свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т., С.И. и Р.Т. и частично кореспондират на показанията на св.С.С.Подсъдимият заявява следното: „аз отключих колата и само като видях автокасетофона, разбрах че там на място няма да мога да го сваля, ще ми трябват специални щипки … казах това на Ж. … предложих му заедно да отидем до нас …, но той каза, че ще ме изчака при Г. с неговите приятели, а аз да отида до вкъщи с неговата кола“.Наличието на няколко отделни доказателствени източника за един и същ факт, налагат извода за реалност на същия, респ. на базата гореобсъдените гласни доказателства съдът приема за безспорно доказан факта на изразено от св.Ж.К. съгласие за ползване на собственото му превозно средство от подс.С.М..Последният действително привежда в движение процесния автомобил и действително отива до дома си, находящ се в близост до магазина на Г. и до т.нар.А.к. в гр.Г. – „тръгнах с колата на Ж., стигнах до вкъщи, отидох да взема щипките от гаража и се върнах до колата, тогава чух свистене на гума … и видях, че предната лява гума бе спукана … отворих багажника на колата, но там нямаше крик и резервна гума, отидох до моя гараж, за да видя дали няма някоя гума на баща ми останала, но нямаше такава и реших да се върна пеша до магазина на Г., защото … щях да изкривя джантата … опитах се междувременно да се обадя на Б, но безуспешно, а на Ж. нямах телефонния номер“(л.222).Всички разпитани по делото свидетели-очевидци също излагат факта на действително управление от страна на подс.С.М. на собствения на пострадалото лице л.а.Обясненията обаче на подс.С.М. са единственото пряко доказателствено средство касателно възникналата повреда на превозното средство и неговото местонахождение към моментта на установяване на тази повреда.Тези последни факти са отразени в обстоятелственото изложение на процесния ОА, респ. държавното обвинение се позовава на тях и ги приема за реално осъществени с уточнението за причиняване на повредата от страна на подс.С.М..Видно обаче от обясненията на последния, а и от показанията на свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т. и С.И. към момента на привеждане на автомобила в движение не е имало определени външни белези за повредата на предна лява гума.Такива белези не се забелязват от подс.С.М. и към момента на паркиране на МПС.Нещо повече – съдът застъпва позицията, че към този момент реално липсва повреда на л.а. и в частност на неговата предна лява гума, противното би се констатирало от подсъдимия и съответно би намерило отражение в обясненията му.Това последно заключение не се базира на определени хипотетични предположения на съда, а се извежда от конкретните факти по делото, а именно обостреност на сетивата на подс.С.М., който незабавно установява „свистенето“ на гумата, като признак за повредата с.

           За фактологическа пълнота следва да се отразят и обясненията на подс.С.М. относно обективираното поведение от него самия, от подс.Б.И. и от св.Ж.К. на територията на РУП-Г. – „Б дойде при мен във фоайето, за да ме разпитва за колата, аз му обясних на него какво е станало с колата – за спуканата гума, както и на полицаите … същото обясних и на Ж. … разговаряхме аз, Б и Ж., разбрахме се, че това е недоразумение. Ж. каза, че ще си оттегли жалбата“.Т.е. отново се наблюдава пълна корелация както между обясненията на двамата подсъдими, така и между тях и показанията на пострадалия свидетел.

           В заключение относно доказателствения анализ на дадените от подсъдимите обяснения съдът подчертава следното: Да, обясненията на подсъдимите притежават двуяко значение – представляват както годно доказателствено средство, така и процесуална възможност за изразяване на защитна позиция.В конкретния случай обаче съпоставяйки ги в детайли с всички останали събрани в хода на съдебното следствие доказателства и не установявайки съществени противоречия, съдът намира същите за достоверни и напълно съответстващи на обективната действителност.   

           На последно място и досежно гласните доказателства по делото се отбелязва, че в хода на образуваното ДП е разпитвана и св.Н.И., която обаче е починала на 10.10.14г. и нейните показания не са приобщени към доказателствената съвкупност, поради липса на съгласие от подсъдимите за прочита им по реда на чл.281 ал.5 НПК.

           В хода на съдебното следствие към доказателствената съвкупност е приобщено по реда на чл.282 ал.3 НПК и заключението по назначената на ДП СОЕ.В обстоятелствената част на самата експертиза е вписана марката на автомобилната гума на процесното превозно средство, а именно марка „Барум Поларис“ с размери 195/50/15, като в.л. установява 80% износване на автомобилната гума, която не подлежи на възстановяване и поради това се приема за унищожена.Според заключението, пазарната стойност на нанесената щета на гумата е 29лв.Необходимо е да се отбележи, че самото заключение по СОЕ не е оспорено от процесните страни и е прието, като доказателство, съдържащо обективна информация.

           Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства изцяло кореспондират с писмените такива.Последните са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и могат да се ползват за доказателствен източник.В кръга на писмените доказателствени средства, ценени от съда е включен Протокола от 14.08.11г. за оглед на местопрестъпление.В него изрично се сочи точния адрес на реализация на горното ПСД, а именно гр.Г. ул. „********“ № 6. Обект на огледа е л.а.„Опел Астра“ с ДК № **, намерен паркиран североизточно от жилищна сграда, находяща се на горния адрес, като предната лява гума е марка „Барум Поларис“ с размери 195/50/15 и същата е намерена без налягане и на страничната й външна част се установява срез в дъговидна форма и ширина 2 см.За преценката на доказателствената годност на Протокола съдът подчертава, че е изготвен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на компетенцията му и притежава законноизискуемите реквизити, поради което разполага с годна доказателствена сила касателно вписаните в него факти, а именно точното местонахождение на автомобила и вида на нанесената щета.

           За годно доказателствено средство се ценят и приетите и приложени по делото множество писмени документи, свързани с издаденото в полза на „Д.Г.“ООД законово разрешение за осъществяване на охранителна дейност на територията на цялата страна.Представени са с нарочно писмо 3 бр. лицензи – съответно Лиценз № */19.01.06г. за осъществяване на охрана на имущество на физически или юридически лица, Лиценз № */22.07.08г. за лична охрана на ФЛ и Лиценз № ***. за охрана на мероприятия.От органа-издател на горните разрешителни се излага факта на валидност на същите – те са безсрочни и към инкриминираната дата не са отнемани.Т.е. с оглед съдържанието на коментираните писмени документи, се приема за безспорно доказан факта на предоставено разрешение на търговското дружество „Д.Г.“ за извършване на охранителна дейност.Именно в тази фирма работи и подс.Б.И., който по силата на сключен трудов договор от 28.01.10г. заема длъжността охранител с определени вменени му задължения, подробно посочени в изготвената длъжностна характеристика, предоставена му за запознаване на 29.01.10г.Съгласно последната, едно от основните задължения на подс.Б.И. е охрана на определените му обекти съобразно плана за охрана.Необходимо е да се подчертае, че подсъдимият не само заема длъжността охранител на базата на валидно възникнало трудово правоотношение, но и на инкриминираната дата 14.08.11г. и на територията на дискотека „И“ гр.Г. реално изпълнява задължения по охрана в изпълнение на сключения трудов договор. Последното обстоятелство е отразено в писмо от 15.08.11г., изготвено и подписано от Управителя на „Д.Г.“ (т.1, л.52).Именно изявлението на последния, макар и дадено в длъжностното му качество на управител на дружеството, е отразено в писмото.Т.е. това писмо съдържа факти, възприети от ФЛ М.Р., които факти допринасят за разкриване на обективната истина по делото, респ. изявлението, обективирано в писмото, носи характеристиките на свидетелски показания по см. на чл.117 НПК и могат да бъдат ценени като такива само при проведен разпит на горното лице. В случая се получава проектиране на показания (като гласно доказателствено средство) върху хартиен носител и именно поради това последният не се възприема за годно писмено доказателствено средство касателно отразените в него факти и следва да бъде изключен от доказателствената маса, независимо че е предявен на процесните страни по реда на чл.283 НПК.    

            Процесуално годно писмено доказателство представлява и предявения на страните писмен договор от 07.06.11г., сключен между св.Л.В., в качеството на продавач, и св.Ж.К., в качеството му на купувач и предмет на договаряне прехвърляне правото на собственост върху процесното превозно средство.Обсъждайки съдържанието на договора, съдът отчита не само разпоредителния му характер относно титулярството на правото на собственост, но и факта на направа на изявления в горния смисъл от двете договарящи се страни пред Нотариус, който удостоверява тези изявления с положената нотариална заверка на подписите - договорът носи подпис на Нотариус и нарочен рег.№ */07.06.11г.Т.е. спазен е предвидения законов ред по чл.144 ал.2 ЗДвП и договорът е окончателен, респ. от датата на изповядване на сделката пред Нотариус, в случая 07.06.11г. настъпват целените правни последици, изразени в прехвърляне правото на собственост, като ирелевантни за вещното право се явяват всякакви последващи действия, включая и тези по регистрация в КАТ.Касателно това последно обстоятелство също са събрани в хода на ДП доказателства, предявени на процесните страни по реда на чл.283 НПК. Приложена е служебно направена на 24.11.11г. от разследващия орган справка от централната база на КАТ, отразяваща лицето Л.В. за собственик на процесния л.а.Идентично съдържание носи и Свидетелството за регистрация, част I приложено в ксерокопие, заверено от разследващия орган. На базата на тези писмени доказателства се заключава, че действително св.Л.В. фигурира в централната база данни, като собственик на л.а.„Опел Астра“ с ДК № **, но тези данни не са актуални относно вещното право на собственост.Тези данни са противопоставими на постигнатата договорка, материализирана в договора за покупко-продажба на МПС от 07.06.11г. – сделката по прехвърляне правото на собственост върху МПС е формална и предвидената законова форма съгл.чл.144 ал.2 ЗДвП е писмена с нотариална заверка на подписите.Спазването на тази формалност при договарянето придава характер на окончателност на сключения договор и респ. от горната дата титуляр на правото на собственост става св.Ж.К..Да, за последния, именно в качеството му на собственик възниква задължението за регистриране на автомобила в КАТ, неизпълнението на което задължение не накърнява правото му на собственост, а влече определени неблагоприятни административно-наказателни последици.

           На последно място съдът отбелязва и включените към писмените доказателствени средства документи, свързани с личността на подсъдимите - свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.Последните също са изискани от разследващия орган и са прочетени на процесните страни по процесуалния ред на чл.283 НПК, поради което отразените в тях фактически обстоятелства попадат в кръга на доказателствата, удостоверяващи в случая обремененото съдебно минало на двамата подсъдими.

 

           Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприетите факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване.С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

           Събраните доказателства не доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на двамата подсъдими на престъпния състав по чл.346 НК.Съгласно тази разпоредба наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по противозаконно отнемане на чуждо превозно средство с цел използването му.С оглед показанията на разпитаните свидетели и с оглед обясненията на самите подсъдими по делото, съдът приема за недоказано авторството на визираното по-горе престъпление против транспортта, предмет на повдигнатото обвинение, като тук се отбелязва липсата на доказателства за реализация на изпълнителното деяние по противозаконно отнемане на чуждо МПС от страна и на двамата подсъдими.

           По отношение на подс.Б.И. вмененото му процесно престъпление изисква и определено специално качество на дееца, а именно качеството на лице по чл.346 ал.6 вр.чл.142 ал.2 т.6 НК, заемащо длъжността охранител в организация, извършваща охранителна дейност.Касателно това специално качество са налични безспорни доказателства – гласни и писмени, които са в пълна взаимна корелация.Видно от приобщените писмени доказателствени средства, в частност видно от представените 3 бр. лицензи с №№ */06г., */08г. и */10г., търговското дружество „Д.Г.“ притежава разрешения за извършване на охранителна дейност и тези разрешения са валидни към инкриминираната дата 14.08.11г.От друга страна подс.Б.И. заема длъжността охранител към горното дружество по силата на сключен трудов договор от 28.01.10г.Нещо повече – подсъдимият не само заема длъжността охранител, но реално изпълнява произтичащите от тази длъжност задължения на 14.08.11г.Според показанията на св.Пл.С. и според обясненията на двамата подсъдими, подс.Б.И. е на работа, като охранител в дискотека „И“ на 13/14.08.11г.Т.е. налице са доказателства в подкрепа на изискуемото специално качество по см.на чл.346 ал.6 вр.чл.142 ал.2 т.6 НК по отношение на подс.Б.И..

           От обективна страна: Процесното престъпление, предмет на повдигнатото обвинение, съобразно систематичното му място в особената част на НК, е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с транспортта.

           Според държавното обвинение, предмет на престъпното посегателство в случая е л.а.„Опел Астра“ с ДК № **, който притежава характеристиките на моторно превозно средство. Законът изисква предметът на престъплението да е чужд за подсъдимите и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказан този съставомерен елемент.Видно най-вече от показанията на свидетелите Ж.К. и Л.В. и от приложения писмен договор от 07.06.11г., сключен между тях и носещ нотариална заверка рег.№ *, то от горната дата правото на собственост върху л.а. принадлежи на пострадалия.Именно той е титуляр на това вещно право, като отново се подчертава изводът за ирелевантност на факта на липса на регистрация в КАТ на името на св.Ж.К..Т.е. доказан е обективния съставомерен елемент „чуждо МПС“.

           Относно изпълнителното деяние: Нормата на чл.346 ал.1 НК визира деянието по отнемане на превозното средство, което деяние по дефиниция би могло да се осъществи само с активни действия, обективирани посредством запалване на двигателя на процесното превозно средство и привеждането му в движение, като се прекъсне владението на собственика.В конкретния случай на инкриминираната дата 14.08.11г. автомобилът е придвижен от гр.Л. до гр.Г. и паркиран пред магазина на ЕТ„Г.Г“, находящ се на ул.„****“ № *, лично от собственика св.Ж.К..Т.е. към този момент последният разполага с владението върху превозното средство и осъществява фактическа власт върху същото.Този факт е безспорен – твърди се от държавното обвинение, не се оспорва от подсъдимите в дадените от тях обяснения и се доказва от събраните гласни доказателства, в частност показанията на свидетелите Ж.К., Р.М., И.Т., Р.Т., С.И. и С.С.На базата на горните гласни доказателствени средства се установява с категоричност както обстоятелството на последващо вземане на ключа на процесния автомобил от подс.Б.И., така и реалното ползване от страна на подс.С.М. на този ключ по предназначение за запалване двигателя на превозното средство и неговото придвижване от едно място до друго, в случая от магазина на Г. до ул.„********“ № 6.Същественият въпрос в случая е горните действия на двамата подсъдими представляват ли такива по отнемане на л.а.? Както вече се посочи, изпълнителното деяние по чл.346 ал.1 НКсе изразява от обективна страна в отнемане на превозното средство от владението на другиго, като деецът прекъсва това владение и установява свое такова и то с намерение за ползване на вещта, а не с намерение за присвояването с.В съдебната практика, включая и в задължителната такава, видно от ТР № */84г. на ОСНК на ВС, е застъпено становището за извършване на изпълнителното деяние по отнемане на МПС по см.на чл.346 ал.1 НК не само от лицето, което реално управлява автомобила, но и от други участници, действащи с водача с един общ умисъл и с едно общо намерение за ползването му.Т.е. съставомерно по см.на чл.346 ал.1 НК ли се явява поведението на подс.Б.И. по вземане на ключовете на л.а.? В случая и според доказателствата по делото, подс.Б. И. взема ключовете на процесния автомобил и в последствие ги предоставя на подс.С. М., който вече от своя страна обективира поведение по лично управление на същия.Важно е да се отбележи и доказаната липса на съгласие от св.Ж.К. за вземане на ключовете от подс.Б. И..Т.е. обстоятелството на вземане на ключовете, реализирано въпреки волята на пострадалия, действително създава пречки у него за ползване на автомобила и респ. създава благоприятстващи условия за управление на същия от страна на лицето, притажаващо ключовете, в случая подс.Б.И..Важно е обаче да се прецени волята и намерението на последния, ръководещи го по време на реализиция на действието по вземане на ключовете, респ. съотносимо в процесния спор се явява обстоятелството дали към момента на горните действия подс.Б.И. желае и цели последващо отнемане на л.а. на св.Ж.К. и прекъсване на неговата фактическа власт и съответно дали именно с тази цел предоставя в последствие ключовете на подс.С.М..Доказателствата по делото в тази вр. са категорични – подс.Б.И. не цели отнемане на процесното МПС от владението на св.Ж.К., а цели възприпятстване управлението на автомобила от последния, поради употреба на алкохол от него и именно това съдържание носят гласните доказателствени източници.С действията си по вземане на ключовете подс.Б.И. по никакъв начин не афишира желание за ползване на превозното средство и стремеж за прекъсване фактическата власт на пострадалия.Дори в случая съдът приема, че не е прекъсната фактическата власт на св.Ж.К. върху вещта, а само е възпрепятствано ползването с.Фактическата власт, като запълващо съдържание на владението, е различно от ползването на определена вещ – това е така не само според вещно-правния смисъл на владението, като част от правото на собственост, но и според наказателно-правния смисъл на понятието, доколкото разпоредбите на чл.346 и чл.194 НК визират като отделни действия тези по отнемане, по ползване и по своене.Именно в контекстта на горното се изтъква, че пострадалият както към момента на реализация на деятелността на подс.Б. И. по вземане на ключовете, така и след това, притежава знание за фактическото местонахождение на л.а. и никой не оспорва владението му.Всеки един от присъстващите свидетели и всеки един от двамата подсъдими признават правото му на собственост и произтичащата от него фактическа власт.Т.е. с оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав възприема извода за несъставомерност на поведението на подс.Б. И., обективирано на инкриминираната дата и изразено във вземане на ключовете на процесния л.а.Преследваната от дееца цел при реализация на горната деятелност не се изразява в установяване на неговата фактическа власт върху вещта с намерение за последващо ползване, а се изразява в създаване на достатъчни по обхват предпоставки, възпрепятстващи реалното ползване на автомобила от св.Ж.К. и то само на инкриминираната дата, а не и в последствие, доколкото последният е употребил алкохол, „пиян е“ и това би се отразило негативно на управлението му на превозното средство, като относно последното от значение са и субективните възприятия на подсъдимия – „Ж. беше употребил алкохол, лъхаше на алкохол, приказваше несвързано, лигавеше се“.Т.е. целта на подс.Б.И. не е създаване на условия за ползване на л.а. от негова страна, а създаване на пречки за ползването му от страна на пострадалия.      

           Относно подс.С.М. и в контекстта на визираното в чл.346 ал.1 НК изпълнително деяние: Видно от приобщените по делото доказателствени средства, съдът приема за безспорно доказан факта на действително осъществено от този подсъдим действие по управление на процесното превозно средство.Доказано е, че именно подс.С.М. получава от подс.Б.И. ключовете за л.а.,запалва двигателя и го привежда в движение.Т.е. именно той за един определен времеви момент на инкриминираната дата 14.08.11г. разполага с фактическата власт върху МПС, доколкото управлява същото и то се придвижва в желаната от дееца посока.Законът обаче криминализира не всяко отнемане на чуждо превозно средство с цел използването му, а само и единственото противозаконното такова, без съгласието на лицето, владеещо вещта на определено правно основание.В конкретния случай собственик на процесния автомобил е св.Ж.К. и именно той го владее на инкриминираната дата в момент, предхождащ реализираната от подс.С. М. деятелност.Както вече се посочи по-горе в мотивите, пострадалият свидетел е лицето, упражняващо реална фактическа власт върху МПС, независимо от факта на вземане на ключовете му от подс.Б.И. – доколкото св.Ж.К. се намира в непосредствена близост до МПС, дори и след вземане на ключовете от същото, то неговата воля е противопоставима на действията на всяко едно лице, което би изявило желание за ползване на автомобила.Именно поради тази си фактическа власт, която е неоспорена и всепризната от всички присъстващи, подс.С.М. се обръща към св.Ж.К. и иска разрешение за временно ползване на л.а. – с цел придвижване до дома си, за да вземе необходимите му за демонтаж на СД плейъра специални инструменти.Самият пострадал възприема правилно искането на подс.С. М. и изразява недвусмислено своето разрешение, като в тази насока събраните в хода на съдебното следствие доказателства са категорични и напълно еднопосочни по съдържание.Същите подробно са анализирани по-горе в настоящите мотиви, като тук съдът отбелязва само и единствено изявлението на св.Ж.К. – „С., за да отиде до тях се качи в моята кола, попита ме дали му я давам и аз се съгласих“(л.99).Т.е. параметрите на съгласие на св.Ж.К. обхващат не само конкретното действие по управление на автомобила от подс.С.М., но и точното място, до което следва да се придвижи дееца, а видно от доказателствата по делото, последният не се е отклонил и действително отива до дома си.Волята на пострадалия за горното не е опорочена, а израз на доброволното му желание, мотивирано от постигнатото преди това с подс. Б.И. споразумение за демонтаж на собствения му СД плейър.Т.е. към момента на отпочване движението на л.а., управляван от подс.С.М., е налице дадено изрично съгласие за това от св.Ж.К., което обстоятелство напълно изключва елемента „противоправност“ в поведението на подсъдимия. Липсата на един от елементите на престъпния състав се приравнява на липса на престъпление.

           На следващо място и от правна страна в контекстта на изпълнителното деяние на вмененото на двамата подсъдими престъпление е необходимо да се отбележи и следното: Изпълнителните деяния по чл.346 ал.1 и ал.2 НК не са еднакви и в този смисъл е и горецитираното ТР № */84г. на ОСНК на ВС.Разпоредбата на чл.346 ал.2 НК обвързва деянието по противозаконно отнемане на чуждо МПС и с други квалифициращи елементи, като в конкретния случай държавното обвинение касае тези по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и 2 и т.4 НК, а именно последвала повреда на превозното средство, изоставянето му без надзор и осъществяване на отнемането с цел имотна облага от връщане на л.а.След като съдът при горните съображения не намира за обективирано от двамата подсъдими поведение по противозаконно отнемане на собствения на св.Ж.К. автомобил, то наличието на който и да е от тези квалифициращи елементи е ирелевантно.Въпреки това и относно същите се отбелязва липсата на категорични и безспорни доказателства, подкрепящи обвинителната теза.    

           Относно елементите по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и 2 НК: Съгласно горецитираното ТР, повредата на превозното средство може да бъде извършена както при самото му отнемане, така и при последвалото го ползване или дори при изоставянето му.За наличието на този елемент не е необходимо повредата да е значителна, освен ако е малозначителна по см.на чл.9 ал.2 НК и тази преценка е дължима от съда.В контекстта на горното и изводимо от събраните по делото доказателства, се заключава за действително настъпила повреда на процесния л.а., изразена по обективни характеристики в унищожаване на предна лява гума марка „Барум Поларис“ с размери 195/50/15.Установен е по безспорен начин факта на наличен срез на страничната външна част на автомобилната гума, който срез е с дъговидна форма и ширина 2 см, като пазарната стойност на причинената щета възлиза на 29лв.Според настоящия съдебен състав, релевантен факт се явява и този на констатирано 80 % износване на гумата, изрично отразено в констативната част на заключението по назначената СОЕ, приета за доказателство по делото.Отчитайки горните параметри, свързани със значителното износване и овехтяване на автомобилната гума и с размера на вредата, съдът приема малозначителност на щетата по см. на чл.9 ал.2 НК – касае се за част от превозното средство, без която част е невъзможно неговото целево използване, но която част в същото време е изключително овехтяла (а това не може да се вмени във вина на подсъдимите) и именно поради овехтяването е значително по-благоразположена към повреди и самата степен на овехтяване предопределя скорошната подмяна.Тези изводи за малозначителност на щетата касаят елемента по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 НК, включен във вмененото на двамата подсъдими престъпление. Отчитайки обаче конкретното поведение на всеки един от тях, съдът подчертава липсата на знание у подс.Б.И. за настъпилата вреда към момента на причиняването с.Този подсъдим не присъства нито на инкриминираното място към момента на привеждане в движение на л.а., нито на ул.„********“№ *, където е намерен същия.Т.е. липсва причинно-следствена връзка между действията на този подсъдим и нанесената щета.

           Касателно подс.С.М. и елемента по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 НК съдът отчита, че към момента на реализация на действията му по привеждане на автомобила в движение същият е бил технически изправен.Вредата възниква едва в един по-късен момент и се установява именно от този подсъдим, който обективира поведение, целящо отстраняването й – търси, макар и безуспешно резервна гума и крик в багажника на МПС, а в последствие и в гаража на своя баща. Т.е. налице са активни действия на подс.С.М. за отстраняване на вредата, което е допълнителен мотив в подкрепа на извода за незначителност на обеществената опасност на неговата деятелност.

           Досежно квалифициращият елемент по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 НК и изразен в изоставяне на процесното МПС без надзор: Тук отново съдът се позовава на ТР № */84г. на ОСНК на ВС, според което изоставянето без надзор на л.а. е налице, когато виновният деец след отнемането му го остави на друго място и по такъв начин лишава владелеца от възможността да упражнява обичайния контрол и създава възможност от увреждането или от отнемането му.Т.е. изисква се кумулативно наличие на горните предпоставки – не е достатъчно само деецът да остави автомобила на друго място, лишавайки владелеца от контрол, но е необходимо и  на това друго място да съществуват условия за реалното увреждане или отнемане на л.а., респ. необходима е отделна преценка във всеки конкретен случай за обективните условия на това „друго място“.Видно от доказателствата по делото, подс.С.М. управлява собствения на св.Ж.К. автомобил и се придвижва до дома си, паркирайки превозното средство в близост, на ул.„********“ № * в гр.Г., където в последствие е намерен от разследващия орган и то в резултат на дадена информация от самия подсъдим.Т.е. действително л.а. е оставен от подс.С.М. на място, различно от инкриминираното такова, но това място е на територията на същия град и в близост да дома му, а повечето свидетели по делото, включая и самия пострадал, притежават знание за това място – притежават знание, че деецът се придвижва с л.а. и се е насочил именно към дома си.Това знание от своя страна презумира възможността за осъществяване на контрол от св.Ж. К. и реалността на тази възможност изключва съставомерност на действията на подс.С. М. по см.на чл.346 ал.2 т.1 пр.2 НК.Нещо повече – няма „изоставяне“ по смисъла на закона и поради настъпването на внезапно непредвидено обстоятелство от обективен характер.Тук се има предвид факта на спукване на автомобилната гума, като подс.С.М. е направил всичко възможно за отстраняване на повредата, но безрезултатно.Т.е. при „изоставянето“ може да се търси целенасоченост на действията на дееца, които изцяло зависят само от решението му, а не от определени външни фактори.В конкретния случай поведението на подс.С.М. изцяло е обусловено от новонастъпилото обстоятелство и в тази вр. следва да се съобразят неговите обяснения „реших да се върна пеша ... с колата бе невъзможно, щях да изкривя джантата“(л.222).            

           На последно място от правна страна касателно обективния съставомерен елемент по чл.346 ал.2 т.4 НК съдът отбелязва следното: Законът обвързва реализацията на изпълнитеното деяние по противозаконно отнемане на чуждо МПС с цел използване и с още една специфична цел, а именно с цел набавяне на имотна облага от връщане на превозното средство.Според държавното обвинение, в конкретния случай за такава цел се въздига изявеното желание от подсъдимите за заплащането от страна на св.Ж.К. на сумата от 1 800лв.Доказателства обаче за този съставомерен елемент не се събраха в хода на проведеното съдебно следствие, а доказателствената тежест съгл. нормата на чл.103 ал.1 НПК принадлежи на прокурора.Тук изрично се подчертават показанията на пострадалото лице „не ми е искал Б. 1 800лв., не го е поставял като условие, за да ми върне колата“, като показания за противното св.Ж.К. не дава и на ДП.Останалите разпитани по делото свидетели също не излагат конкретнии обстоятелства в тази насока – показанията на свидетелите Р.М., И.Т., Р.Т., С.И. и С.Й въобще не носят подобно съдържание.Т.е. фактът на изискване от двамата подсъдими на сумата от 1 800лв., като условие за връщане на процесния автомобил не се доказа.

           От субективна страна: Процесното престъпление изисква наличието на пряк умисъл, респ. деецът следва да осъзнава обществено-опасния характер на деянието си и на последиците от него и да желаее настъпването на тези последици.В конкретния случай и с оглед установеното от фактическа страна, нито един от двамата подсъдими не цели настъпването на законово предвидените последици, произтичащи от вмененото им престъпление.Нито един от двамата подсъдими не желае да накърни и прекъсне фактическата власт на св.Ж.К. върху процесния автомобил. Както вече се подчерта, подс.Б.И. при реализация на действието по вземане на ключовете на превозното средство е ръководен от стремежа за създаване на пречки и реални условия, възпиращи възможността на пострадалото лице да управлява л.а.Свидетелят Ж.К. е употребил алкохол на инкриминираната дата и е силно повлиян от него, което обстоятелство се съдържа във всички гласни доказателствени средства, включая и тези на свидетелите В.В. и К.Х., полицейски служители, посетили местопрестъплението.

              Относно субективния престъпен елемент касателно подс.С.М.: Последният извършва активни действия по управление на процесното превозно средство, но при предварителното и изрично дадено съгласие от св.Ж.К..Тук е необходимо да се подчертае, че противозаконното отнемане на МПС по чл.346 НК изисква налично у дееца съзнание за противозаконността на поведението му, като дори е ирелевантен фактът на действително ползване на автомобила – ползването е само и единствено цел, ръководеща деятелността по отнемане и е без значение дали тази цел е постигната.От субективна страна обаче е правно-значим факта на липса на съгласие от владеещото вещта лице.От друга страна наличието на съгласие от страна на последното изключва престъпнияя характер на реализираната деятелност, като е възможно съгласието да бъде изрично или дори мълчаливо (тезата за мълчаливото съгласие е развита подробно в Реш.№ 273/82г. на ВС и Реш.№ 143/75г. на ВС).Наличието на съгласие обаче изключва не само противозаконността в поведението на дееца,като елемент от обективната страна, но изключва и умисъла за престъпление.В случая пострадалият дава изрично, а не мълчаливо съгласие и извършвайки действия в съответствие със съгласието и волята на собственика, подс.С.М. не е реализирал с поведението си престъпния състав на чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и 2 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК                 

            Ръководен от всички гореизложени мотиви, съдът приема за недоказан нито един от съставомерните елементи на вмененото на двамата подсъдими престъпление, поради което и на осн.чл.304 НПК призна същите за невиновни в извършване на процесното престъпление.           

                При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

                                               

               

 

                                         

                                                                                        СЪДИЯ :