Решение по дело №166/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 61
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20222160200166
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Поморие, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222160200166 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от К. И. А. от
гр.Поморие против наказателно постановление (НП) № 22-0320-000349/15.07.2022 г., на
началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП,
затова, че на 03.07.2022 г., 01.10 ч., в гр.Поморие, на ул. „Солна“, в близост до
„Райфайзенбанк“, в посока към светофарна уредба, управлява лек автомобил „Ф.П.” с рег. №
******, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози, а именно Дрегер дръг тест 5000, с фабричен №
ARPH-0024. Не изпълнява предписание за химико-технологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества.
С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети
12 контролни точки.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си
адв.С. К., който поддържа жалбата.
АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното
административнонаказателно производство, като в придружаващото преписката писмо е
изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на
1
наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП
като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 641536/03.07.2022 г.,
съставен от Г. И. Г. – чл.автоконтрольор при РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, надлежно
оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.1, вр.с т.1.3.2 от същата,
препис от която заповед е представена по делото.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето,
посочено в него като нарушител и на свидетел. Подписан е от свидетеля и от нарушителя с
отбелязване от последния, че няма възражения. Препис от акта е връчен на нарушителя, за
което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В
обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в
НП.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в
РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с
посочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.3.9
от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е
издало.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП,
изразяващо се в неяснота относно часа на нарушението, тъй като и в акта и в НП като час на
нарушението е посочен този на началото на проверката.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Нормата изрично допуска съставянето на АУАН
веднага след извършване на контрол с техническо средство или тест и това е така, защото е
възможно нарушителят изрично да откаже да даде кръвна проба или да не се яви в
определеното време в посоченото от контролния орган медицинско заведение. И в АУАН и
в наказателното постановление фактите са изложени достатъчно пълно и ясно, така че да не
съществува пречка за ефективно упражняване на правото на защита и за последваща
проверка за съставомерност на деянието, в който смисъл изрично Решение № 663/16.05.2022
г. по к. а. н. д. № 631/2022 г. на АдмС – Бургас.
По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
2
Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1,
т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетели и
нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Предвид изложеното съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция
за вярност на установените в него факти.
Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число
показанията на актосъставителя Г. Г., узслушан от съда в качеството на свидетел по делото,
се установява следната фактическа обстановка:
На процесните дата – 03.07.2022 г., в гр.Поморие, на ул. „Солна“, контролни органи в
лицето на полицейските служители св.Г. И. Г. и Б.А.А., спрели за проверка жалбоподателя,
същият управляващ лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ******.
На водача била извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, което отчело отрицателен резултат, след което жалбоподателят бил поканен да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози.
Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка.
След отказа св.Г. издал талон за изследване № 138819, който водачът подписал с посочване,
че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средствоза наркотични вещества,
както и отказва медицинско и химическо изследване.
Екземпляр от талона за изследване е връчен на водача в 01.30 ч., видно от отразеното в
същия, за което жалбоподателят е положил подпис.
Видно от приложения по делото протокол за химическо изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество от 03.07.2022 г., съставен от Б.Й.С. – медицински специалист
във ФСМП – Поморие, в 01.50 ч., водачът е отказал да даде кръв и урина за химически
анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), водач на
МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва
да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е
3
управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ******, т.е. имал е качеството водач на МПС и
като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал
отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от обективна и субективна
страна нарушение.
Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в
императивно определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за
срок от от две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни от
съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за осъществяването на нарушението не
е достатъчно водачът да откаже проверка с техническо средство, а е необходимо и да не
изпълни предписанието за медицинско изследване.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, за нарушаването на която е наказан жалбоподателя,
съдържа няколко отделни хипотези, които са алтернативни състави на едно и също
нарушение, а не кумулативни предпоставки, т. е. достатъчно е да е налице която и да е от
тях, за да е осъществен съставът на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Общото при всички
хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или техни
аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В случая правилно
е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е по чл.174, ал.3 ЗДвП,
като от описателната част на НП става ясно, че жалбоподателя е осъществил и двете отделни
хипотези на нарушението – същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписание за химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за
ангажиране отговорността на лицето по чл.174, ал.3 ЗДвП. Така описаното нарушение
обосновава отговорност на жалбоподателя по чл.174, ал.3 ЗДвП, като водач на лек
автомобил, което обстоятелство, недвусмислено е посочено в АУАН и в НП, в който смисъл
изрично Решение № 1621/28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 2264/2021 г. на АдмС – Бургас.
В съвкупност от посоченото съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0320-000349/15.07.2022 г., на началник
група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
4
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5