Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 18.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV А въззивен състав в публично заседание
на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 15596 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.294
вр. с чл. 253-278 ГПК.
С решение от 01.10.2014г. по гр.д.№
1060/2014г., ВКС, І ГО е отменил въззивното решение от 02.09.2013г. по гр.д. №
4459/2013г. на СГС, ІV Г ВС и върнал
делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което да бъдат
обсъдени възраженията на ответника и третото лице помагач, че протоколът
за делба по гр.д.№ 2752/1958г., от който
ищците черпят правата си, не е вписан и поради това не представлява годно
доказателство за право на собственост, както и възражението, че нотариален акт
№ 54, нотариално дело № 15786/23.06.1993г., от който ищците черпят правата си
се отнася да различен от процесния имот (касае парцел ХХІХ-1699, а не ХХХІ-1699),
поради което в нотариален акт № 93 по нотариално дело № 44918/11.12.1997г. е
допусната грешка в описанието на номера на имота – следвало да бъде записан
ХХІХ-1699, а бил записан ХХХІ-1699. За целта ВКС е дал указания за изслушване
на СТЕ, която да се произнесе по въпроса за идентичността на процесния имот с
имотите, описани в представените по делото и цитирани в документи по него
писмени доказателства.
С решение от 14.12.2012г.г. по
гр.д. № 53586/2009г., постановено при участието на А.С.К. като трето лице
помагач на ответника, СРС, 34-ти състав е отхвърлил предявените от М.Д.Х. и Д.С.К.
***(конституирана на мястото на Н.Д.Д.) по чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване
правото им на собственост при равни идеални части върху следния недвижим имот:
УПИ ХХХІ-1699, кв.6а, по плана на в.з. Б., С., целият с площ от 647 кв.м.,
при граници: улица, УПИ ХХХ-1699 и
УПИ- за озеленяване.
Недоволни от така постановеното
решение са останали ищците, които са го обжалвали с довод за необоснованост.
Заявяват, че без да формира изводи за
въведеното от тях спорно право, а именно дали са собственици на
процесния УПИ, съдът отхвърлил иска с мотива, че не е доказано процесният имот
да е идентичен с този, за чиито собственик се легитимира ответникът, като
неправилно счел този факт за изключващ пасивната легитимация на последния. С
тези доводи са поискали отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на ново, с което исковете бъдат уважени.
Въззиваемата С.О. не е взела
становище по жалбата.
Третото лице помагач А.К.
оспорва жалбата. Твърди, че праводателят на ищците„Д.“ ООД е бил собственик на
УПИ ХХІХ-1699, кв.6а с площ от 1080 кв.м., а не на УПИ ХХХІ-1699 с площ от 647
кв.м., тъй като в нотариален акт № 93/1997г. имотът – предмет на договора, бил
погрешно индивидуализиран
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите на страните и указанията на ВКС, очертаващи
обсега на проверка от настоящия въззивен състав относно правилността на
обжалваното решение, приема следното:
Ищцата М.Х. се легитимира като собственик на
УПИ ХХХ-1699 – застроен, кв.6а по плана на в.з. Б., С., с площ от 735 кв.м. и
на ½ идеална част от празния УПИ ХХХІ-1699, кв.6а, с площ от 647 кв.м.,
с нотариален акт № 161/22.11.1997г.
Ищецът Д.К. се легитимира като
собственик на УПИ ХХІХ-1699 – застроен , кв.6а по плана на в.з. Б.,С., с площ
от 688 кв.м. и на ½ идеална част от празния УПИ ХХХІ-1699, кв.6а, с площ
от 647 кв.м., с нотариален акт №
2/23.12.1997г.
Продавачи по нотариален акт №
161/97г. са Н.Н. и съпругата му Е.Н.. При продажбата те са се легитимирали
като собственици на продаваните имоти с нотариален акт № 103, дело №
44919/97г., който не е представен по делото, и с нотариален акт № 93, дело №
44918/97г. – представен по делото.
Продавачи по нотариален акт №
2/97г. са С.Д.Д. и съпругата му А.В. Д..
При продажбата те са се легитимирали като собственици на продаваните имоти с
нотариален акт № 104, дело № 44920/97г., който не е представен по делото, и с
нотариален акт № 93, дело № 44918/97г. – представен по делото.
Доколкото единствено УПИ
ХХХІ-1699 (процесният) е предмет и на двата договора, то явно нотариален акт №
103, дело № 44919/97г. и нотариален акт № 104 дело № 44920/97г. касаят застроените имоти УПИ ХХХ-1699 и УПИ ХХІХ-1699, които не са предмет на спора
по делото.
С нотариален акт № 93/
11.12.1997г., дело № 44918/97г. продавачите на ищците, по време на брака им
(съответно на Н.Н. с Е.Н. и на С.Д. с А. Д.), са купили от „Д.” ООД следния
недвижим имот: празно дворно място, представляващо УПИ ХХХІ-1699, с площ от 647
кв.м., по плана на С., в.з. Б., при съседи: улица, парцел ХХХ-1699 и парцел за
озеленяване. Това е процесният имот,
описан съгласно регулационни план на Б., в сила към момента на продажбата и към
момента на подаване на исковата молба, вкл. и понастоящем.
При изповядване на сделката
продавачът „Д.“ ООД се е легитимирал като собственик на продавания имот с
нотариален акт № 54, том LXXIX, нотариално дело № 15786/93г. и с нотариален акт
№ 13, том LLXLIII, дело № 28934/1993г. Нотариален
акт № 13/93г. не е представен по делото. Що се отнася до нотариален акт № 54/93г.,
съдът намира за основателно твърдението на третото лице помагач К., че номерът
му при изписване на представените документи за сключване на нотариален акт
93/97г. в последния, е сгрешен. Верният номер на нотариалния акт е 84, като
номерът на тома и нотариалното дело остават същите, а не 54. Този извод съдът
прави, като има предвид от една страна, че по делото е представен нотариален
акт № 84/93г., том LXXIX, нотариално
дело № 15786/93г., с който „Д.“ ООД купува от Р.И.Г. празно дворно място,
съставляващо УПИ ХХІХ-1699, кв.6а, с площ от 1080кв.м. при съседи: улица Г.М., озеленяване, имоти
извън регулация и парцел ХХХ-1699 на А.К., както и нотариален акт № 54 /93г., подреден
в същия том, но по различен номер нотариално дело -15754/93г., който нотариален
акт касае различни лица и напълно различен имот в друга местност, а от друга –
че в представената на лист 8 от делото на СРС скица като документи за собственост
на „Д.” ООД са цитирани именно нотариален акт № 84, том LXXIX, нотариално дело № 15786/93г. за имот от
1080 кв.м. и нотариален акт №13, том LLXLIII, дело № 28934/1993г за имот от 990 кв.м. Или по силата на
нотариален акт № 84/93г. „Д.“ ООД е придобил собствеността върху празното дворно
място, съставляващо по плана от 1993г. УПИ ХХІХ-1699, кв.6а, с площ от 1080
кв.м., при съседи: улица Г.М., озеленяване, имоти извън регулация и парцел
ХХХ-1699 на А.К.. Индивидуализацията на имота е съобразена с действащия към
1993г. регулационен план на в.з. Б.,
кв.6а. Съгласно заключението на в.л. П. от 20.12.2010г., изслушано пред първата инстанция, и това, прието от настоящата, за
съществуващия имот пл.№ 1699 по кадастралния план, емисия 1972г., са отредени
парцели с изменението на регулационния план през март 1993г. и през април
1994г. Едва с второто изменение – това от 1994г., се отрежда парцел с номер
ХХХІ -1699 , с площ от 647кв.м. т.е. процесният имот. До април 1994г. в
регулационния план на квартал 6а няма УПИ с номер ХХХІ, отреден за имот пл.№ 1699.
Като документ, легитимиращ Р. Г.
като продавач на УПИ ХХІХ-1699, кв.6а, с
площ от 1080 кв.м., в нотариален акт № 84/93г. се сочи нотариален акт № 48/04.02.1992г.,
том VІІ, дело № 1263/92г., с който Г. купува от Х.Т.С. собственото му празно дворно
място от 2000 кв.м., представляващо имот пл.№ 1699, кадастрален лист № А-1-9-Б,
находящо се във вилна зона Б., местност „Р.”, при граници: н-ци Т.С., път, П. и
Х.Т.. Съгласно заключението по т. 4 на в.л.
П., изслушано от настоящата инстанция, площта на имот пл.№ 1699 по кадастралния
план, емисия 1972г., е 1372 кв.м.
Регулационният план за местността
е от 1987г., но по този план имот пл.№1699, ведно с други имоти от кв.6а, е
включен в парцел І - за озеленяване. Дворищната регулация, засягаща имот пл.№
1699 е от 1993г. т.е. след продажбата на имота от Т. на Г., и с нея за имот
пл.№ 1699 са отредени УПИ ХХІХ-1699 с площ от 1080 кв.м. и УПИ ХХХ- 1699 с площ
от 990 кв.м. Първият е бил собственост на Р. Г., съгласно нотариален акт
48/1992г. и впоследствие е продаден на „Д.“ ООД с нотариален акт № 84/93г., а
за втория имот – УПИ ХХХ - 1699 с площ от 990 кв.м., има данни да е бил
собственост на А.К. ( описан като съсед на имот ХХІХ-1699 в нотариалния акт
84/93г.) и впоследствие - продаден на „Д.“
ООД с нотариален акт № 13 /93г. ( съгласно отбелязването в скицата на лист 8 от
първоинстанционното дело). Общата площ на двата парцела възлиза на 2170 кв.м.
С изменението на регулационния
план за кв.6а от април 1994г. се отрежда УПИ ХХХІ-1699 с площ от 647 кв.м.
(процесният), а съществувалите до тогава УПИ ХХІХ-1699 и ХХХ-1699 запазват
сигнатурата си, но променят площта си – стават съответно 688 кв.м. и 735 кв.м. Общият
сбор от площите на образуваните с изменението на регулационния план от 1994г.
УПИ, а именно ХХІХ , ХХХ, и ХХХІ , е отново 2170 кв.м. Доколко е било уместно и
законосъобразно да се запазват старите номера на парцелите след новото им
отреждане за същия имот, е извън предмета на спора. Факт е обаче, че то е довело
до заблуждението у третото лице помагач, мотивирало го да направи възражението,
че в нотариален акт № 93 по нотариално дело №44918/11.12.1997г. е допусната
грешка в описанието на номера на имота като вместо ХХІХ-1699, а бил записан
ХХХІ-1699. Към 1993г., както процесният имот ХХХІ-1699 , така и имоти УПИ ХХІХ-1699,
с площ от 688 кв.м. и УПИ ХХХ-1699 с площ от 735 кв.м. не са съществували. По тази
причина цитираните имоти не са били предмет на никоя от сделките по
представените по делото или цитирани нотариални актове от 1993г. Към 1993г. са
съществували УПИ ХХІХ- 1699 с площ от 1080кв.м. и УПИ ХХХ-1699 с площ от 990
кв.м. и именно те са предмет на нотариални актове № 54/93 и №13/93г., по които
купувач е „Д.“ ООД. Когато „Д.“ ООД продава през 1997г. купените от него през
1993г. имоти на праводателите на ищците, регулацията вече е изменена, в резултат на което „Д.“ ООД
е собственик (по силата на нотариални актове 54/93, 13/93 и на прякото
отчуждително действие на дворищната регулация от април 1994г.) на
новоотредените УПИ ХХІХ -1699 с площ 688 кв.м , ХХХ-1699 с площ от 735 кв.м и ХХХІ -1699 с площ от 647 кв.м. Няма идентичност между УПИ ХХІХ – 1699 по плана от 93г. и УПИ ХХІХ
-1699 по плана от 1994г., макар номерът на парцела по двата регулационни плана
да е същият. Няма идентичност и между УПИ ХХІХ – 1699 по плана от 93г. и УПИ
ХХХІ-1699 по плана от 1994г. Затова и
описанията на имотите, които се продават с нотариален акт № 84/93 и с нотариален
акт № 93/97 са различни. Не става въпрос за грешка, както твърди третото лице
помагач, а за различни имоти, които са индивидуализирани съобразно действащия
към момента на продажбата регулационен план за местността, който е бил различен към съответния момент.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на третото лице помагач, че в
нотариален акт № 93 по нотариално дело № 44918/11.12.1997г. е допусната грешка
в описанието на номера на имота, поради което с него е бил продаден не процесния имот ( УПИ ХХХІ-1699), а УПИ ХХІХ-1699.
В този смисъл е и коригираното заключение по т.7 на вещото лице П., прието на
настоящата инстанция. Ето защо, праводателите на ищците са придобили
собствеността именно върху процесният незастроен УПИ ХХХІ-1699, кв.6а, по плана на в.з. Б. от
1994г., с площ от 647 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХХ-1699, парцел за
озеленяване. Така те се легитимират като собственици на имота при продажбата му
на ищците, поради което и последните са станали такива след покупката с
нотариални актове № 161/97г. и № 2/97г.
По отношение на другото възражение, за
произнасяне по което делото е върнато на въззивния съд, а именно, че протоколът
за делба
по гр.д.№ 2752/1958г., от който ищците черпят правата си, не е вписан и
поради това не представлява годно доказателство за право на собственост,
настоящата въззивна инстанция намира следното:
В отговора по чл. 131 ГПК първоначалният ответник Н.Д. е заявил, че
протоколът по гр.д.№ 2752/1958г. не е вписан в Службата по вписванията, но не е
направил правен извод във връзка с това си твърдение. Посочил е, че оспорва
този протокол като абсолютно нечетлив и е поискал ищците да бъдат задължени да
представят по делото оригинала му, както и четливо копие. Предвид така
цитираните волеизявления на ответника, настоящата инстанция намира, че той не е
направил възражение, че протоколът не представлява годно доказателство за право
на собственост. Въпреки това, в изпълнение указанията на ВКС, които са
задължителни, настоящата инстанция приема, че подобно възражение би било
неоснователно.
Делбата по гр.д. № 2752/58г. е
между наследниците на Т.С. И., сред които и Х.Т.С., който от една страна е
продавач по нотариален акт № 48/92г. ( за продажба на имот пл.№ 1699 на Р. Г.),
а от друга – обещател по предварителен договор за продажба от 10.06.1957г.,
сключен с първоначалния ответник Н.Д.,
по който предмет е 1/6 идеална част от нива, цялата от 25 дка по нотариален акт
№ 35, дело №1819/1919г., в землището на Г., м. Р..
Наследниците на Т. И. са се
спогодили по делбеното дело, в резултат на което З.С. П., И. Т.в С. и Х.Т.С. са
получили в общ дял нива в м. Р., от 22, 3 дка, при съседи: Р.А., Л.Г., Р.Г., М.С.
и път. В действителност не ищците, а първоначалният ответник черпи правата си
от спогодбата от 1958г., тъй като неин предмет е именно нивата, от която му е
обещано правото на собственост върху 1/6 идеална част. Действително, няма данни
тази спогодба да е вписана, но вписването в случая има само оповестително
действие и то не влияе върху вещнотранслативния й ефект.
По делбено дело № 2006/1960г.
получилите в общ дял нивата от 22, 3 дка наследници на Т. И. са я поделили
помежду си, като Х.Т.С. е получил в дял и изключителна собственост 5030 кв.м.
от нея, по проекто плана „вкл.пл.№2160” , при граници на частта: М.А. и път,
наследници на Т.С.. Този съдебно-спогодителен протокол е вписан под № 108, том
ІІ, на 11.04.1960г. Същият е и цитиран като легитимиращ продавача Х. С. за собственик
на продадения с нотариален акт № 48/92г. имот пл.№ 1699. Вещото лице П.
изключва в заключенията си от 05.05.2011г. и приетото на настоящата инстанция
възможността имот пл.№ 2160 по стария кадастрални план от 1957г. да е идентичен
с имот пл.№1699 по плана, емисия 1972г. и съответно с процесния имот. Следва
обаче да се има предвид, че към момента на делбата от 1958 и 1960 г., делената
нива от 22,3 дка, не е описана като имот по действащия тогава кадастрален план
от 1957г. В протокола от 1960г. за получения от Х. С. имот се сочи, че по проекто
плана „вкл.пл.№2160”, а не че представлява имот с пл.№ 2160 по действащия
кадастрален план от 1957г. По тази причина сравнението между имот пл.№ 2160 по
кадастралния план от 1957г. и процесният имот, съответно изводът, че не се
покриват, а са на голямо разстояние по между си, е ирелевантен, тъй като по
силата на спогодбата от 1960г. Х. С. не е станал собственик на имот пл.№ 2160
по кадастралния план от 1957г., който е бил с площ от 1270 кв.м.( така в.л П. в
т.2 от заключението пред настоящата
инстанция), а на нива от 5030 кв.м., при съответните съседи, която по проекто
плана към 1960г. включва имот пл.№2160 („вкл.пл.№2160”).
От значение за правния интерес
от предявения установителен иск е има ли идентичност между процесния имот –
ХХХІ-1699 и нивата от 5030 кв.м., получена от Х. С. с делбата от 1960г., която
е била предмет на реституционното производство по ЗСПЗЗ, проведено от страна на
ответника Д., и такава идентичност е безспорно установена по делото с удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ и скицата към нея на ГИС С.
и заключението на в.л. П. и скицата му на лист 56 от делото на СРС, видно от която процесният
имот попада в границите на имота по скицата на ГИС. Поради така установеното
застъпване е отказано нанасянето в кадастралната основа на новопроектирания
имот пл.№2606, който попада върху процесния УПИ ХХХІ-1699, което е било
поискано от ответника Д. и същият е обжалвал този отказ, като така е оспорил
правото на ищците върху процесния имот и съответно е създал интересът им от
установителния иск.
Изводите на първия въззивен
състав в отмененото от ВКС решение относно недоказаността на правата на
първоначалния ответник на земеделски реститут върху процесния имот не подлежат
на преразглеждане от настоящата въззивна инстанция, доколкото в отменителното
решение ВКС не е дал касаещи ги указания. При тежест на ответника не е
установено, нито че имотът по предварителния договор от 10.06.1957г. е внесен в
ТКЗС ( напротив, представени са от ищците доказателства, че имотът не е попадал
в блок на ТКЗС, а във вилната зона на Б.), нито в какви граници и за какъв
период е владян от Н.Д..
С оглед изложеното, при дължимата предвид
указанията на ВКС преценка на събрани доказателства по повод възраженията на
ответника и третото лице помагач, настоящият въззивен състав ги намира за
неоснователни, а оплакванията по въззивната жалба – за основателни, поради
което следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което уважи предявените установителни искове.
Предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция, на ищците се следват сторените по делото разноски,
включително тези пред ВКС ( така чл.294, ал.2 ГПК ). Общият им размер възлиза на 4737 лева, от
които 2737 лева разноски за държавна такса, експертизи и адвокатски
възнаграждения пред СРС и при първото разглеждане на делото от СГС, 1000 лева
разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС и 1000 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение при настоящото разглеждане на делото от въззивния
съд. Сумата от 2737 лева за разноски се дължи от ответника С.О.. Останалата сума
– общо 2000 лева за разноски пред ВКС и настоящия въззив - се дължи на ищците от третото лице помагач А.К..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК третото лице помагач дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Разходите за
адвокатско възнаграждение пред ВКС и пред настоящата инстанция са сторени от
ищците именно по повод процесуалните действия на К., който е подал касационната
жалба, по която е отменено решението на предходната въззивна инстанция и
съответно е наложено повторното разглеждане на делото от въззивен съд.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 34ти състав
от 14.12.2012г. по гр.д. № 53586/2009г. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по предявените от М. Д.Х. ЕГН **********
и Д.С.К. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** община, ул.****
(конституирана на основание чл. 227 ГПК
на мястото на Н.д.д.) искове по чл. 124, ал.1 ГПК, че М.Д.Х. и Д.С.К. са
собственици по силата на покупко –продажби по нотариален акт № 161/22.11.1997г.
и по нотариален акт № 2/23.12.1997г. на
по ½ ( една втора) идеална част всеки от следния недвижим имот: УПИ
ХХХІ-1699, кв.6а, по плана на в.з. Б., С., одобрен със заповед №
09-53/27.04.1994г., целият с площ от 647 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХХ-1699 и УПИ- за озеленяване.
Решението е постановено при
участието на А.С.К. ЕГН **********,
съдебен адрес ***, на страната на ответника.
ОСЪЖДА
С.О., ул.****
да плати на М. Д.Х. ЕГН ********** и Д.С.К. ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 2737
лева – разноски за производството пред СРС и пред СГС,ІVГ ВС по гр.д.№ 4459/2013г.
ОСЪЖДА А.С.К. ЕГН **********, съдебен адрес *** да плати
на М.
Д.Х. ЕГН ********** и Д.С.К. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес
***, на основание чл.78, ал.10 ГПК и чл. 294, ал.2 ГПК, сумата 2000 лева –
разноски за производството пред ВКС и пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: