Р Е Ш Е Н И Е
№:396 06.03.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 3373 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Съдебното производство
по реда на чл.156-161, вр. чл.110, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „Атан“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Янко Комитов №16,
срещу действията по протокол № ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018г.
на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП)-Бургас, потвърден с решение № 95А/14.12.2018г. на
директора на ТД на НАП-Бургас, с който на дружеството са изчислени и събрани
лихви за забава в размер на 21`297,26лв., като се иска от съда да постанови
тяхното възстановяване.
След прецизиране на претенцията с
молбата от 15.01.2019г. жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите
по оспорения протокол с които е начислена законна лихва за забава в размер на
21`297,26лв. за закъсняло внасяне на данък върху дивидент и потвърждаващото го
решение, са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и
неговата цел, като иска тяхната отмяна и възстановяването на сумата. Твърди се,
че дружеството-жалбоподател в периода 2012-2017г. е разпределяло дивидент, данъкът
върху който в размер на 5%, е бил плащан за всяка от годините, но поради
допусната грешка е бил превеждан по ЕГН на съдружниците,
а не от името на дружеството. След установяване на грешката и подадена нарочна
молба, заплатените суми били възстановени от данъчната администрация на
физическите лица-съдружници и данъкът бил незабавно
внесен от дружеството. Намира, че с оспорения протокол органите по приходите
неправилно са начислили лихви за забавено плащане, като дори лихвите са били
събрани чрез принудително изпълнение по банковата сметка на дружеството. В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощения адвокат И.А. ***, поддържа
жалбата на изложените основания. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски по нарочен списък.
Ответникът по
жалбата – директор на ТД на НАП-Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт
Магдалена С., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Заявява, че в случая
платец на дохода е дружеството, а не съдружниците в
него и тъй като данъкът не е бил платен в срок, правилно е начислена лихва.
Счита за неоснователно твърдението, че сумата е била внесена по сметка на НАП,
тъй като недължимо платеният данък върху дивидента е бил възстановен на съдружниците с актове за прихващане или възстановяване.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Съгласно
материалите представени с препискаТА, с молба
вх.№ИТ-00-5705/06.06.2018г. (л.31 и 159) „Атан“ООД е поискало от ТД на НАП-Бургас, връщане на суми,
представляващи платен данък дивидент, които са превеждани по ЕГН на съдружниците на дружеството, получили дивидент за 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., с твърдение, че сумите са били
неправилно преведени по данъчно-осигурителна сметка на съдружниците,
вместо по данъчно-осигурителна сметка на дружеството, платец на дохода.
По повод молбата
органите по приходите извършили проверка, приключила с издаване на протокол № ПО-02000218057850-073-001/22.06.2018г.
(л.47), в който е посочено, че през финансовите 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.
и 2017г. има изплатени дивиденти на съдружниците в „Атан“ООД – А. Ж., В. Ж. и Щ. Ж.. Подадени са били справки
по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, но няма подадени декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци. Удържаният
данък е бил внасян през годините по ЕГН на лицата и преведените суми са постъпили
в данъчно-осигурителните сметки на съдружниците
поради неправилно попълнени платежни нареждания, което налага предприемане на
действия по компетентност.
От „Атан“ООД била подадена декларация вх.№0200И0398725/05.04.2018г.
(л.167) по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължим данък дивидент
за първото тримесечие на 2018г., с която е деклариран дължим данък дивидент в
размер на 11`595,88лв. По отношение на подадените от дружеството декларации по
чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за предходните години, органите по
приходите установили, че в същите не е деклариран окончателен данък за доходи
от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФФЛ, поради което до „Атан“ООД била изпратена покана изх.№ ПО-02000218057850-073-001/
22.06.2018г. по чл.103, ал.1 от ДОПК, за подаване на коригиращи декларации по
чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължим данък дивидент за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г.
„Атан“ООД изпълнило дадените указания, като подло коригиращи
декларации: 1.Декларация вх.№025191800303715/25.06.2018г., с която декларира
дължим данък дивидент за първо тримесечие на 2013г. в размер на 15`265лв.
(л.69); 2.Декларация вх.№025191800303409/25.06.2018г., с която декларира дължим
данък дивидент за първо тримесечие на 2014г. в размер на 19`750лв. (л.70); 3.Декларация
вх.№025191800303419/26.06.2018г., с която декларира дължим данък дивидент за
първо тримесечие на 2015г.в размер на 8`467,80лв. (л.71); 4.Декларация
вх.№025191800303420/26.06.2018г., с която декларира дължим данък дивидент за
първо тримесечие на 2016г. в размер на 14`011,49лв. (л.72) и 5.Декларация
вх.№025191800303421/26.06.2018г., с която декларира дължим данък дивидент за
първо тримесечие на 2017г. в размер на 12`395,03лв. (л.73).
След извършените
проверки и във връзка молбата вх.№ИТ-00-5705/06.06.2018г.,
на основание чл. 129 от ДОПК органите по приходите издали: 1.Акт за прихващане
или възстановяване №П-02000218115437-004- 001/06.07.2018г. (л.142), с който е
възстановена сума в размер на 14`158,76лв. на съдружника В. А. Ж.; 2.Акт за
прихващане или възстановяване №П-02000218115384-004-001/05.07.2018г. (л.144), с
който, след прихващане на изискуеми данъчни задължения, е възстановена сума в
размер на 11`154,93лв. на съдружника Щерю Атанасов Желев и 3.Акт за прихващане
или възстановяване № П-02000218109707-004-001/13.07.2018г. (л.146), с който е
възстановена сума в размер на 50`189,19лв. на съдружника Атанас Ганчев Желев.
Със заявление
вх.№ИТ-00-710/17.07.2018г. (л.200), „Атан“ООД, поискало
от органите по приходите да бъде извършено балансиране на
данъчно-осигурителната сметка на дружеството. Последвало извършването на
проверка по заявлението, приключи с издаването на процесния протокол №
ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018г. от инспектора
по приходите Т. П. В него е посочено, че „Атан“ООД
има задължение в размер на 21`301,01лв. – лихва за данък върху дивидентите по
чл.38, ал.1, вр чл.46 от ЗДДФЛ за периодите 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., който не е бил внесен в законоустановените срокове, а на 19.07.2018г. в общ размер
на 75`502.90лв., поради което на основание чл.175 от ДОПК, начислената лихва не
следва да се коригира.
Против протокола
била подадена жалба от дружеството до директора на ТД на НАП-Бургас, който с решение
№95/02.10.2018г. (л.104) оставил същата без разглеждане като подадена срещу
акт, който не подлежи на обжалване. Счетено е, че протоколът е издаден в
резултат на проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК и с него не се установяват
задължения за данъци и осигурителни вноски, а същият е само констативен акт. „Атан“ООД е атакувало това решение пред Административен съд -
Бургас, който с определение № 2814/29.11.2018г. по адм.д. №3099/2018г. (л.111),
в производство по чл.147, ал.3 от ДОПК приел, че с процесния протокол
фактически се създават задължения на дружеството и същият не може да бъде
квалифициран като констативен акт, още повече, че органите по приходите вече са
пристъпили към събиране на спорното вземане, поради което отменил решение
№95/02.10.2018г. и върнал преписката на директора на ТД на НАП-Бургас за
произнасяне по същество по жалбата срещу протокол №
ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018г.
Последвало
постановяване на процесното решение № 95А/14.12.2018г. от директора на ТД на
НАП-Бургас, който счел, че спорът се свежда до обстоятелството дължи ли се
лихва върху неплатения в срок данък дивидент за период 2013-2017г. от
дружеството. Цитирани са протоколите от проведените общи събрания на съдружниците в „Атан“ООД, на
които са взети решения да бъде разпределен дивидент пропорционално между съдружниците през съответните години. Посочено е, че дивидентът
представлява парично разпределение на печалбата на едно предприятие между
неговите акционери или съдружници, предвид легалното
определение в § 1,т.5 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ, с
окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни
дялове в полза на местни физически лица от източник в България и от чужбина.
Окончателният данък се определя от брутната сума, определена с решението за
разпределяне на дивидент – чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ, а данъчната ставка е в размер
на 5 на сто – чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, предприятията
и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, са
задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, като подават
декларация по образец за дължимите данъци – декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ
и чл.201,ал.1 от ЗКПО. Те са длъжни да изготвят справка по образец за доходите
на физическите лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии,
изплатени през данъчната година. Това задължение се отнася и за доходите по
чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ. Същите се включват в справката за данъчната година, през
която е взето решението за разпределяне на дивидента –чл.73,ал.1 от ЗДДФЛ.
Справката следва да се представи в срок до 30 април на следващата година в ТД
на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ, този данък се удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок
до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за
разпределяне на дивидент.
Решаващият орган
посочил също, че в случая декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за горепосочените години са подадени от „Атан“ООД
на 25.06.2018г. и на 26.06.2018г., когато е формирано задължение за дружеството
в данъчно-осигурителната му сметка. Дължимите суми в общ размер 75`502,90лв. по
така подадените декларации са били платени на 19.07.2018г. Тъй като сумите за
дължимия данък дивидент не са били внесени в законоустановения срок, на
основание чл.175 от ДОПК се дължи лихва в размер, установен в съответния закон.
Поради това горестоящият орган е счел, че не е налице
законово основание за отпадне задължението за плащане на начислените лихви
върху данък дивидент за съответните години в общ размер на 21`297,26лв.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя, че дължимият от дружеството данък дивидент е бил своевременно
платен от физическите лица-съдружници и поради това
лихва не се дължи, е посочено, че доколкото за съдружниците
не е съществувало задължение да внасят данък дивидент, заплатените от тях суми са
им били върнати като недължимо платени. Не е споделено твърдението, че внасянето
на данък дивидент от съдружниците е в резултат на
техническа грешка, тъй като се касае не за еднократно действие, а за няколко на
брой плащания извършени в период от пет години, които действия сочат на
неяснота относно обстоятелството кое е данъчно-задълженото лице.
По отношение на
претенцията, че са възстановени недължимо внесени суми за данък дивидент от съдружниците в юридическото лице, но не и лихвите върху
тези суми, решаващият орган е счел, че не дължи произнасяне тъй като издадените
актове за прихващане или възстановяване в полза на А. Ж., В. Ж. и Щ. Ж. не са
били обжалвани и са влезли в сила.
Решение №
95А/14.12.2018г. било съобщено на жалбоподателя на 18.12.2018г., съгласно
инкорпорираната в него разписка (л.103), а жалбата срещу него е подадена още
същия ден направо пред съда, съгласно входящия индекс.
С представените
по делото електронни писма от 14.09.2018г. и 19.10.2018г. (л.34 и 35), „УниКредит Булбанк“АД е уведомило „Атан“ООД
за наложени запори от ТД на НАП-Бургас по непосочено изпълнително дело, с
размер на дълга – 21`297,26лв., т.е.
колкото е размерът на лихвите за забава върху данъка
дивидент. Дължимостта на лихвите се потвърждава и от
представената справка за задълженията към НАП на „Атан“ООД
(л.36), в която като изпълнително основание са посочени съответните декларации
подадени от дружеството.
Предвид
гореизложеното, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания акт, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима единствено в частта срещу протокол № ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас,
потвърден с решение № 95А/14.12.2018г. на директора на ТД на НАП-Бургас. Както
е посочено в определение № 2814/29.11.2018г. по адм.д. №3099/2018г. на Административен
съд - Бургас, за дружеството е налице правен интерес да обжалва издадения
протокол, тъй като с него фактически са създадени задължения за дружеството, още
повече, че органът по приходите вече е пристъпил към събиране на спорното
задължение, като е запорирал банкова сметка ***ата по
спорната лихва.
В частта на
жалбата, с която се иска от съда да постанови възстановяването на лихвите
обаче, тя е недопустима, защото в закона е уредено специално производство – чл.128
и сл. от ДОПК, чрез издаването на акт за прихващане или възстановяване, поради
което възстановяването не може да се иска направо от съда. Съгласно чл.128,
ал.1, изр.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Налага се извод, че
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК установява едно субективно потестативно право на лицата, които са платили недължимо –
на несъществуващо или на отпаднало основание, суми. Това е специално
производство, в което от една страна се установява размерът на надвзетата сума,
а от друга страна могат да бъдат извършени възраженията на прихващане на НАП.
С оглед на това
съдът намира, че искането за възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи
на възстановяване от НАП, съгласно данъчното или осигурителното
законодателство, следва да се извърши по посочения по-горе специален ред, а не направо
от съда, което прави недопустима тази част от претенцията по жалбата и същата
на основание чл.159, т.4 от АПК, вр. § 2 от ДОПК следва да се остави без
разглеждане и производството по нея се прекрати, като се изпрати на основание
чл.130, ал.4 от АПК, вр. § 2 от ДОПК по подведомственост на ТД на НАП-Бургас.
Иначе жалбата в
допустимата за разглеждане част, е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от
лице с правен интерес и адресат на акта, до компетентния съд, след изчерпване
на процедурата по административното оспорване.
Разгледана по
същество жалбата в тази част е и основателна.
На първо място
следва да се отбележи, че неправилно органите по приходите, при отправено
искане за установяване на недължимост на лихви върху данък
дивидент, са издали протокол по чл.50 от ДОПК. Протоколът материализира единствено
процесулани действия и констатирани обстоятелства,
които са част от конкретно проведено по реда на ДОПК производство. При искане
за установяване на недължимост на публични вземания,
каквито са лихвите (арг. от чл.162, ал.2, т.1 и 9 от ДОПК), които са начислени на база закъснение по деклариране и плащане на данък,
следва да се образува производство за установяване действителния размер на
публично вземане, част от което може са процесуалните действия, отразени в
такъв протокол. Такова производство обаче не може да приключи само с издаването
на протокол и още по-малко с протокол, който съдържа изявление, според
съдържанието на което се установява дължимост на публични вземания чрез отказ
за корекция на начислени лихви, тъй като както чл.50 от ДОПК, така и чл.110,
ал.3 от същия кодекс изключват такава възможност. До образуването на
изпълнително дело органите по приходите по отношение на дължимостта
на публичните вземания могат да издават или актове по чл.106 и чл.107 от ДОПК,
или ревизионни актове по чл.118 от ДОПК, или актове за прихващане или
възстановяване или актове по чл.170 от ДОПК, а не протоколи за установяване на
факти и обстоятелства, в които да констатират наличието или липсата на публично
задължение.
Всъщност с
аргумент от чл.110, ал.3 от ДОПК провеждането на проверка не е процесуално
действие по установяване на публичен дълг, а с протокол издаден в хода на
такава проверка не може да се прави изявление за наличието или липсата на такъв
дълг или за наличието на основание за погасяването или дължимостта
му – както е процедирано в случая от органа по
приходите.
След като са
налични декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за минал
период, във връзка с които са начислени дължими лихви, то при отправено искане
от страна на лицето за установяване на недължимост на
публични вземания, каквито са лихвите, е следвало или да започне производство
по издаване на акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3, изр.2 от ДОПК
или да бъде възложена ревизия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Това е така, тъй
като дружеството-жалбоподател претендира недължимост
на установени въз основа на декларациите за публичен дълг лихви върху този
дълг. Отправената претенция следва да се разгледа в производство, финализиращият акт на който да даде отговор по същество, а
не в производство, което така или иначе не е завършило формално с такъв акт.
Обратното разбиране би довело до неприемливият резултат за спорните публични
вземания да не се образуват предвидените за тяхното надлежно установяване
производства, чрез заобикаляне на установените за това процесуални способи, още
повече, че в настоящия случай явно се е пристъпило и към принудително
изпълнение на лихвите, които обаче все още не са установени с влязло в сила
изпълнително основание. Органът по приходите, след като не е провел, респ.
възложил надлежно производство за установяване на публичен дълг, а е издал
процесния протокол, в който е направил изявление за дължимост на такъв дълг
чрез израза „начислената лихва не следва да се коригира“, е нарушил особено съществено
разписаните в ДОПК процесуални правила и постановил нищожен акт, жалбата срещу
който се явява основателна.
Съдът държи да
отбележи също, че по принцип изводите на органите по приходите за дължимост на
процесните лихви са правилни, защото данъкът върху дивидентите не е бил
деклариран и внесен в срок от дружеството. Лихвите върху спорното вземане обаче
нито могат да бъдат установени, още по малко – да бъдат събирани с протокол по
чл.50, или по чл.110, ал.3 от ДОПК. Както е посочил и решаващият орган в
решение №95/02.10.2018г., този протокол може да има констативни функции, но
в случая се е пристъпило към принудително изпълнение въз основа на него, което
е недопустимо.
В противовес на
задължението на дружеството за лихви, следва да се посочи, че неправилно с
актовете за прихващане или възстановяване на съдружниците
в „Атан“ООД са били възстановени само недължимо
платените данъци върху дивидентите, но не и лихви те върху тях. Вярно е
посочено от директора на ТД на НАП в решение №
95А/14.12.2018г., че тези актове в полза на Атанас Желев, Венелин Желев и Щерю
Желев не са били обжалвани и са влезли в сила, но това не освобождава данъчната
администрация от задължението за плащане на лихви, поне до изтичането на давностните срокове.
Както вече се
посочи, според нормата на чл.128 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за
данъци и задължителни осигурителни вноски се прихващат от органите по приходите
за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. На основание
чл.129, ал.6 от ДОПК недължимо внесените суми, с изключение на задължителни
осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато
са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите
случаи те се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат
възстановени по реда на ал.1-4 на чл.129 ДОПК. В нормата са регламентирани две
хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, в
зависимост от основанието за внасяне на сумите, т.е. дали те са събрани въз основа
на акт на орган по приходите или не.
В конкретния
случай е била налице е хипотезата на чл.129, ал.6, предл.2
от ДОПК и законната лихва върху недължимо
платените данъци върху дивидентите е дължима от деня, в който е следвало да
бъдат възстановени по реда на ал.1-4. В този смисъл е и практиката на СЕС –
напр. решение от 13 март 2007г. по дело Test Claimants in the
Thin Cap Group Litigation, C-524/04, в което се сочи, че държавите-членки
са длъжни да възстановяват събраните в нарушение на правото на Съюза данъци,
заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените суми. В решение
от 18 април 2013г. по дело С-565/11 на СЕС е посочено, че правото на Съюза не
допуска национален режим, който ограничава законните лихви, присъждани при
възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите,
начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.
В мотивите на решението се сочи, че „когато държава членка събира данъци в
нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им
бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази
държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и
загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради
преждевременната изискуемост на данъка (т.21)“. С т.27 на същото решение е
прието, че национален режим, който ограничава лихвите до размера, начислен от
деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платена такса,
не отговаря на принципа на ефективност. В съответствие с посочения принцип
националните норми, свързани с изчисляването на евентуално дължимите лихви, не
трябва да водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение
за причинената от недължимото плащане на данъка загуба (решение по дело Littlewoods Retail).
Предвид изхода
на делото – уважаване на жалбата в едната част и оставянето ѝ без
разглеждане в другата и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът
намира, че претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена при материален интерес 21`297,26лв. в
размера на минималното възнаграждение за един адвокат, изчислен по чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 1168,92лв. Заради уважаването на жалбата в едната
част, следва да се уважи и претенцията на жалбоподателя „Атан“ООД
за присъждане на разноски в размер на 1193,92лв., от които 25 лева за
половината от заплатената държавна такса и 1168,92лв. намалено възнаграждение
за един адвокат, при уважаване на възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ПРОЛАСЯВА нищожност на
протокол № ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018г.
на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №
95А/14.12.2018г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с който на „Атан“ООД, ЕИК-********* са изчислени и събрани лихви за
забава в размер на 21`297,26лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас да заплати на „Атан“ООД, ЕИК-*********, сумата от 1193,92лв. за съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „Атан“ООД, ЕИК-*********, в частта с
която се иска възстановяване на събрани лихви в размер на 21`297,26лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част и го ИЗПРАЩА по подведомственост на ТД на НАП-Бургас.
ОСЪЖДА „Атан“ООД, ЕИК-********* да заплати на ТД на НАП-Бургас, сумата от 1168,92лв. за съдебно-деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: