№ 121509
гр. София, 09.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110164460 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на пф, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. М. Д. за вземане в размер на 664,85 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 11.07.2014 г., ведно със законната лихва от 25.11.2022 г. до
окончателното плащане, 894,78 лева – незаплатена възнаградителна лихва за периода от
03.05.2018 г. до 03.03.2019 г., както и 29,27 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.03.2019 г. до 24.11.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница и
лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията. Следва
да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 894,78 лева – договорна лихва за
периода от 03.05.2018 г. до 03.03.2019 г. Съображенията за това за следните:
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО,
ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя, както и съгласно раздел VI от договора за кредит
уговореният годишен лихвен процент е в размер на 98,52 % и ГПР 157,76%, в резултат на
което при предоставен паричен заем в размер на 2000 лева заемателят се е задължил да
върне сума в общ размер на 8064,48 лева при уговорен срок на договора от 48 месеца.
Съдът намира, че при уговарянето на възнаградителната лихва страните са ограничени
единствено от принципа, установен в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот, както и недостига на
материални средства на другата страна. При договорите за заем уговорената
възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е
възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на
определен капитал- парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод
и е предназначена да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от
съответната парична сума, предоставяйки я на заемателя, но не следва да води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.
1
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с
оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. В съдебната практиката (Решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/ 2003 г.
на ВКС, II ГО, Решение №378/ 2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение
№901/2015 г. по ч. гр. д. № 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на
добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение –
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че това правило следва
да бъде взето предвид като критерий при преценката дали коментираната клауза от договора
за кредит, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи на добрите
нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема.
В процесния случай договорената възнаградителна лихва е в размер на 98,52%, т.е.
уговореното възнаграждение за ползване на предоставената сума многократно (около десет
пъти) надвишава законната лихва за релевантния период от време. Същевременно сумата по
кредита, от която дружеството - кредитодател се е лишило, предоставяйки я на заемателя, не
е значителна от гледна точка на финансовата институция (2000 лева), като същата е
предоставена за кратък срок – 48 месеца. Като съобрази тези обстоятелства, както и че по
заемното правоотношение заемодателят е икономически по-силна страна, която извършва
дейността по предоставяне на парични заеми по занятие, съдът намира, че клаузата от
договора за заем, предвиждаща задължение за заемателя за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 98,52 %, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като накърняваща
добрите нрави. Уговореният размер на лихвата безспорно излиза извън присъщата функция
на възнаградителната лихва, а именно да служи като възнаграждение за кредитора за това,
че е предоставил паричен заем, и води до неоснователно обогатяване на последния.
По така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че в полза на
заемодателя не е възникнало вземане за възнаградителна лихва, доколкото източник на
претенцията за тази лихва е недействителна уговорка, поради което заявлението следва да
бъде отхвърлено в съответната част.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 13,88 лева до пълния
заявен размер от 31,78 лева за платена държавна такса и над сумата от 21,84 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на пф, ЕИК ,, срещу Н. М. Д., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 894,78 лева, представляваща непогасен остатък от възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2014 г. за периода от 03.05.2018 г.
до 03.03.2019 г., както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над
сумата от 13,88 лева до пълния заявен размер от 31,78 лева и разноски за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 21,84 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2