№ 4405
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.а Г.а
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
в присъствието на прокурора Т. Ив. П.
като разгледа докладваното от С.а Г.а Гражданско дело № 20241100100789 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство
приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че през 2013 г. подал до ОЛАФ сигнал за нередности по
европейски проект, в който участвала представляваната от И. Фондация за
борба с корупцията и за защита на пострадали от престъпления.
В хода на образуваните проверки срещу И. било образувано досъдебно
производство и на 03.09.2015 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 от НК. През декември в СРС бил внесен
обвинителен акт. Производството продължило до 17.11.2021 г., когато съдът
произнесъл оправдателна присъда. Едва в последното съдебно заседание ПРБ
не поддържала обвинението, а срещу присъдата не бил подаден протест и тя
влязла в сила на 02.12.2021 г.
През годините на воденето срещу С. И. наказателно производство той
бил под непрекъснато нервно напрежение, спохождали го мисли за
самоубийство, за да измие петното от името си, отчуждил се от близките и
приятелите си и почти не работел, което допълнително го угнетявало.
Присъствал на някои от съдебните заседания и винаги изживявал тежки
негативни емоции, които се отразявали и на домашната атмосфера. Страдал от
тежко безсъние, заради което приемал успокоителни, започнал да вдига
кръвно, често изпитвал силно главоболие. Започнал да получава гърчове и
1
припадъци, силни болки в гърдите, както и загуба на съзнание. И до днес не се
възстановил от тези състояния. Често се събуждал със сърцебиене и с мисълта,
че му предстои съдебно заседание, докато осъзнае, че вече е оправдан и че
делото е приключило. Причината за тези страдания се коренили във воденото
срещу него наказателно производство.
Търпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 35 000
лева.
Моли съдът да осъди ПРБ да му заплати исковата суми, ведно със
законната лихва от датата на привличането му като обвиняем до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения
за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу размера на
обезщетението за неимуществени вреди поради прекомерност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди от действия на органите на
Прокуратурата – повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление, за което С. Н. И. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие
от страна на представители на ответника.
Не се спори между страните и от приложеното по делото НОХД №
2
19641/2015 г. на СРС, НО, 99 състав се установява, че на 16.11.2015 г. СРП е
внесла в СРС обвинителен акт, с който на С. Н. И. е повдигнато обвинение за
това, че в периода 14.10.2011г. - 27.04.2012г. в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице - председател на УС и представляващ „Фондация за
подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията” - гр. София,
присвоил чужди пари - сумата от 20 764.23 лева (от които 8 970.96 лева
неизразходвани по предназначение и 11 793.27 лева, за които няма документи
по какъв начин е изразходвана) по сметка с IВAN ******* в Корпоративна
търговска банка, с титуляр „Фондация за подпомагане жертви на
престъпления и борба с корупцията”, с председател на УС и представляващ
същата С. Н. И., от страна на Държавна агенция за бежанците, като авансово
плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № 47845 от 30.09.2011
г., Европейски бежански фонд, Годишна програма 2010 г., Схема за
безвъзмездна финансова помощ BG ERF 2010/04-А1.01, проект „Подадена
ръка за помощ“, сключен между Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет - отговорен орган по програмата и „Фондация за
подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията” - гр. София -
бенефициер, с платежни нареждания 12-1234/13.10.2011 г. за сумата от 18
315.09 лева и 58 549/13.10.2011 г. за сумата от 6 105.03 лева, връчени му в
качеството му на председател на УС и представляващ „Фондация за
подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията” - гр. София, да ги
управлява, като присвоените средства са от фонд, принадлежащ на
Европейския съюз - Европейски бежански фонд, Годишна програма 2010 г. -
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. Чл. 201 от НК.
След проведени 25 съдебни заседания, на 7 от които С. И. не се е явил,
на 17.11.2021 г. е постановена присъда, с която подсъдимият е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е подлежала на обжалване и протест в 15-дневен срок от
постановяването й пред СГС. По присъединеното НОХД № 19641/2015 г. на
СРС липсват данни същата да е обжалвана, поради което, след изтичане на 15-
дневния срок за подаване на жалби и протест, на 03.12.2021 г. тя е влязла в
сила.
Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема
за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
3
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и
влязла в сила присъда, с която ищецът в настоящото производство е признат за
невиновен в извършването му.
Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е
бил оправдан.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя по правилата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава
на доказаните в производството обстоятелства, попадащи в съдържанието на
твърдените неблагоприятни последици от воденото наказателно производство
– тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения, данните за здравословното и психическо му
състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в
обществото (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС
и определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Установява се от показанията на свидетелите А. И. и С.Д., че преди да
основе „Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с
корупцията“ (Фондацията) С. И. е бил служител в МВР, ангажиран с
оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления. Свидетелят
Д. познавала С. от 2007 г. и споделя непосредствените си впечатления за
характера и темперамента на ищеца до 2014 г. В този период се ползвал с
авторитет и имал доверието на пострадалите. Освен работлив, С. е бил и
общителен и отзивчив, което е правело общуването с него леко и приятно.
Знае от свой колега, че С. е рискувал живота си, за да спаси човек.
Основаната от него Фондацията спечелила проект за настаняване на
бежанци. В хода на изпълнението му се появили проблеми, за които И. подал
сигнал до ОЛАФ за финансови нарушения по проекта. Започнали проверки и
накрая самият ищец станал обвиняем и подсъдим за длъжностно присвояване
в големи размери от Европейски фондове. Свидетелят Д., като един от
защитниците на С. И. във съдебната фаза на наказателното производство,
подробно разказва за състоянието на ищеца и за начина, по който се е
променил животът му. Ищецът Д. познава от 2007 г. При повдигане на
4
обвинението през септември 2015 г. Тогава И. изпаднал в страшен шок –
обляла го пот, разтреперил се и пребледнял, което притеснило защитника му.
След внасяне на обвинителния акт в СРС първото редовно заседание по
делото се провело на 09.03.2017 г. Това поставило началото на ужасните
преживявания и И.. Преди първото заседание С. споделил със свидетеля Д., че
се сбогувал със съпругата и с децата си, че не може да издържи процеса и ще
се хвърли под метрото. Адв. Д. приела сериозно суицидните намерения на
ищеца и поискала от него подкрепа и кураж, за да докажат невинността му.
Въпреки това продължавал да споделя, че ще се самоубие, носел дебело въже
и събирал смелост да сложи край на живота си. Поведението му приличало на
това на психиатрично болен човек. В съдебната зала проявявал нервност,
правил опити да изрази несъгласие и защитниците му трудно го удържали. За
Д. реакцията му изглеждала естествена, защото познавала С. като честен
човек. Редовно се явявал на съдебните заседания, въпреки че състоянието му
видимо се влошавало – имал дълбоки сенки под очите от видимо недоспиване,
непрекъснато смучел успокоителни таблетки и изглеждал неадекватен. С
времето се променил – станал затворен и раздразнителен. Престанал да
работи за целите на Фондацията, не искал да го търсят и изгубил желание да
се занимава с хората, които търсели помощ и разчитали на него.
Започнал да вдига кръвно, да се зачервява и изпотява. Преди
заседанието на 03.09.2020 г. С. отишъл с адвоката си до СРС на бул. „Цар
Борис“, за да вземат препис от гражданско дело, което имало отношение към
наказателното. Ищецът не се чувствал добре и останал навън. Тогава
припаднал, а екипът от Бърза помощ измерил горна граница на кръвното 220.
Адв. Д. помолила подсъдимият да бъде освободен от присъствие в съдебните
заседания поради влошено здравословно състояние и докладчикът по делото
уважил молбата. С. се променил до степен на неузнаваемост. Дори и след като
влязла в сила оправдателната присъда, ищецът не могъл да се зарадва.
Повдигането на обвинение го превърнало в грохнал старец, без цел и мисия в
живота.
Промените в личността и поведението на ищеца останали незабелязани
и от дъщеря му. А. И. разбрала за проблемите на баща й с прокуратурата едва
след приключване на наказателното дело. Разказал на А. И., че е подал сигнал
към ОЛАФ, но нещата се обърнали срещу него. Бил офицер, имал високо
самочувствие и възпитавал дъщеря си в търсене на справедливост, занимавал
5
се в борба с корупцията и това обяснявало неудобството му да й сподели, че е
обвинен в извършване на престъпление. Отслабнал, побелял и под очите му се
появили торбички. Преди това бил доста общителен, с много контакти и
приятели около себе си.
Свидетелят И. забелязала промените в баща си около 2016 г. – 2017 г.
Станал затворен, избягвал традиционните игри на шах с дъщеря си през
почивните дни, отбягвал близките си, а на въпросите им отговарял, че си има
проблеми, които са само негова грижа. Периодично споменавал, че ще си
застреля, че ще се хвърли през прозореца; бълнувал, че е провалил
семейството си и че трябва да изостави детето си. Отказвал да обясни обаче
защо говори тези неща.
Здравословното му състояние също се променило. Няколко пъти майка й
викала „Бърза помощ“, защото баща й получавал гърч и си глътнал езика, а
самата И. и приятелят й два пъти го прибирали от болница – от „Софиямед“ и
от Окръжна болница.
След оправдателната присъда С. отново започнал работа, но като
охранител. С Фондацията не се занимавал. Постепенно се възстановявал и
възвърнал жизнеността си, но физически бил трайно променен.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като подробни, обективни
и основани на непосредствените им впечатления. Те са в синхрон и със
събраните по делото писмени доказателства – фишове от ЦСМП,
медицинската документация и данните от протоколите по НОХД №
19641/2015 г. по описа на СРС (от съдебните заседания на 03.09.2020 г. и
24.06.2020 г.).
В хода на изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ от
2011 г. в Държавна агенция за бежанците е извършена проверка от ГД „НП“-
МВР и с постановление от 26.07.2013 г. е образувано наказателно
производство срещу С. Н. И. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201
от НК.
С постановление от 03.09.2015 г. С. Н. И. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Обвинението се е
отнасяло до присвоени средства от фонд, принадлежащ на ЕС – Европейски
бежански фонд, Годишна програма 2010 г. и му е взета мярка за неотклонение
6
„подписка“. Постановлението му е предявено на 28.09.2015 г. и на същата дата
е разпитан в присъствието на адв. К. И..
Интензитетът на настъпилите за И. негативни последици се определя от
начина, по който се е стигнало до образуване на наказателно производство
срещу него: по получена в ГД „НП“-МВР „оперативно интересна информация,
касаеща неправомерно отклоняване на средства по проект BG ERF 2010/04-
А1.01 с бенефициент „Фондация за подпомагане жертви на престъпления и
борба с корупцията“, представлявана от С. Н. И.. В периода около извършване
на проверката И. е подал сигнал за нередности по изпълнение на договора с
Държавна агенция за бежанците от 30.09.2011 г. до ОЛАФ, като в тази насока
са негови обяснения и тези на свидетеля И.Х.Й. от 03.05.2012 г.
Обвинението е било изненадващо за И., след като е очаквал по
подадения от него сигнал да се вземат мерки. Вместо това, самият той е станал
обвиняем за престъпление, което не е извършил.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода от три до петнадесет години, както и лишаване от право да заема
определена държавна или обществена длъжност и да упражнява определена
професия или дейност, а съдът може да постанови и конфискация на част или
на цялото имущество на виновния. Естествен е срамът на И. от членовете на
семейството му, и особено от дъщеря си, която е възпитавал в честност и в
търсене на справедливост. Избрал е да не споделя за проблемите си, за да си
спести неудобството, оправданията и безсилието пред сполетялата го
несправедливост.
В продължение на повече от осем години ищецът е бил подложен на
разследвания, почти ежемесечни явявания пред съд и очакване наказателното
производство да приключи. Надеждата, че производството ще бъде
прекратено още на досъдебната фаза поради липса на престъпно деяние,
извършено от И., е попарена след връчването на призовка за предявяване на
материалите по ДП № 255/2013 г. на ГД „НП“ на 28.09.2015 г. Тогава ищецът е
изпаднал в състояние на шок. След внасяне на обвинителния акт в съда на
16.11.2015 г. и през следващите четири години С. И. неизменно е присъствал в
съдебните заседания. Всяко едно от тях е предизвиквало у него чувство на
безсилие, угнетеност и гняв от несправедливото обвинение. Въпреки че е
взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, интензивното и
7
продължително психическо страдание е породило у И. суицидни мисли, които
е споделял с адв. Д.. Установи се, че процесуалните представители на ищеца са
полагали усилия да мобилизират подзащитния си да не се отчайва, да не губи
надежда, че невиновността му ще бъде доказана. С течение на времето
напрежението се е отразило на здравето на И.: получавал е припадъци,
кръвното му налягане се е повишило и явяването в съдебните заседания се е
оказало непоносимо за него. Това е причината защитниците му да помолят
съда да уважи неявяване на подсъдимия С. И. в съдебните заседания по НОХД
№ 19641/2015 г. по описа на СРС. Докладчикът по делото е приел молбата за
основателна, предвид доказателствата за тежкото здравословно състояние на
И..
През периода на висящността на наказателното производство ищецът не
е бил в състояние да се занимава с дейността на фондацията, а и с каквато и да
било друга работа. Макар и след постановяване на оправдателната присъда И.
да е почувствал известно облекчение, психическото и физическото му е
възстановяване е изисквало време. Пораженията върху самочувствието и
личността му предполагат особени усилия да възвърне душевното си
спокойствие и способността да участва пълноценно в обществения живот.
Неизменно продължителното и неоснователно поддържано обвинение е
нанесло незаличим отпечатък върху психиката и съзнанието на И..
Преживяното е променило поведенческите му реакции и е подкопало трайно
доверието му в безпристрастността и компетентността на държавните
институции.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение е и личността на пострадалия от неоснователно повдигнатото
обвинение. С. Н. И. не само е с чисто съдебно минало, но и се е посветил на
дейност в обществена полза – подпомагане на жертви от престъпления и борба
с корупцията.
Предвид личността на привлечения към наказателна отговорност,
продължителността на наказателното производство за обвинение в тежко
умишлено престъпление, и крайно негативни последици за физическото и
психическото състояние на И., пълното му съдействие за изясняване на
обективната истина и редовното явяване в съдебните заседания, без да е
ставал повод за отлагане на което и да е от тях, съдът намира, че в настоящото
8
производство се претендира справедлив размер на обезщетението за
търпените неимуществени вреди – 35 000 лева.
Законната лихва върху определеното от съда обезщетение се дължи от
датата на влизане в сила на присъдата – 03.12.2021 г. до окончателното му
изплащане. (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) –
28.12.2017 г.)
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ
ответникът дължи на ищеца възстановяване на заплатената държавна такса.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. К. И.
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 450 лева, на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на С.
Н. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. „*******, партер – адв.
К. И., сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 от НК, за
което била постановена оправдателна присъда от 17.11.2021 г. по НОХД №
19641/2015 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, ведно със законната лихва от
03.12.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за присъждане
на законна лихва от 03.09.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на С. Н.
И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. „*******, партер – адв. К.
И., сумата от 10 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. 1, т. 2 от ЗАдв., Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на
адв. К. Г. И., с адрес гр. София, бул. „*******, партер сумата от 3 450 лева
адвокатски хонорар за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10