Р Е Ш Е Н И Е
№ 1490/14.9.2018г.
14.09.2018 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми
състав
На пети септември година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар : Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията АНД №
2407 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.В.Т., ЕГН:**********
против Наказателно постановление № 18-0819-000060/
17.02.2018 год. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна, с което и
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП .
В жалбата
се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено
при съществено нарушение на административно производствените правила, поради което се моли за неговата отмяна
изцяло. НП било издадено при
неспазване на разпоредбата на чл.40 , ал.1
и ал.3 от ЗАНН, чл. 57. ал. 1. т. 5 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН .
В съдебно заседание, жалбоподателката,
редовно призована, се представлява от адв.Е., ВАК който поддържа жалбата. По
съществото на делото сочи, че липсват доказателства за извършеното нарушение,
тъй като били налични само и единствено твърдения на А.С., която подала жалбата.
Не се доказало и че МПС е на жалбоподателката. Сочи, че вмененото нарушение не
е извършено от жалбоподателката.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и
не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката А.В.Т.
била правоспособен водач на МПС за категория „В” „М“, „АМ“ от 2007 г.. Към
месец декември 2017 г., тя управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Кадди” с рег.№ В 69-36 ВВ.
На
13.12.2017 г., след обяд жалбоподателката се намирала в района на подземен
паркинг на бул.“Осми приморски полк“ №54, гр.Варна, като управлявала лек автомобил
марка „Фолксваген Кадди” с рег.№ В 69-36 ВВ, като при
движение със странично дясно огледало блъснала лявата ръка на движещия се пешеходец – А.Ж.С.. Въпреки това, водачката и жалбоподателка
Т. напуснала мястото, без да спре, за да установи какви са последиците от
инцидента.
След
като жалбоподателката напуснала произшествието, св.С. сезирала за случая ОД МВР
- Варна. По така подадената жалба в Сектор „ПП“-Варна, била образувана преписка
№365000-74403/15.12.2017 г., която работил св.Х.Г., в хода на която издирил и водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген Кадди” с рег.№ В 69-36 ВВ. - жалбоподателката Т..
Жалбоподателката Т. попълнила декларация по
чл.188 от ЗДвП, с която декларирала пред органите на полицията, че на
13.12.2017 г., около 15.45 ч автомобилът бил управляван от нея. По преписката
били снети и писмени сведения от Т., в които тя посочила, че автомобилът се управлявал от нея и на посочената дата е нямала никакви съприкосновения с хора и
предмети.
На 02.01.2018
г. срещу жалбоподателката бил съставен АУАН, в който било описано допуснатото
от нея, според актосъставителя нарушение чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала без възражение.
В срокът
по чл.44 от ЗАНН, Т. депозирала и писмени възражения, по съставения и АУАН. АНО
след като взел предвид възраженията на Т. сформирал комисия, която след
извършена проверка дала заключение, че възраженията на Т. са неоснователни.
Впоследствие срещу нея било издадено и атакуваното НП, с което й било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание
чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, обяснения и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни
и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.А.С..
Нейните показания изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства по делото, както и с приобщените видеозаписи.
Като логични и незаинтересовани от
изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св.Г., издирил е въззивницата, отчасти показанията на св.Войчев,
относно мястото на извършване на деянието.
Съдът, предвид становището на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок /на 28.05.2018 г. видно от входящия печат на Сектор „ПП“/ от
надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да
съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, същото не е съществено, т.к. не ограничава
правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение
в административно наказателния процес имат нарушения, които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в
жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възраженията, наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил
задължението, вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, каквито твърдения се навеждат в жалбата.
Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е
предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в
НП.
При горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
Съгласно
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателката А.Т. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната й отговорност.
В подкрепа на горния извод са показанията на св.А.С., които съдът кредитира изцяло.
Показанията на св. С. са напълно логични и правдоподобни, те кореспондират и с
показанията на актосъставителя.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.5 ал.1
т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. По никакъв начин не е
нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. Нарушението, което й е вменено е описано
със съставомерните му белези и правилно е
квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено,
извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено
административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което
е в абсолютен размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-000060/17.02.2018
г.на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на А.В.Т.,
ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :