Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.2009г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХІ-ти граждански
състав
на двадесет и шести май две хиляди и девета година
в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО И.
при участието на секретаря М.Е.,
като разгледа докладваното от
съдията И.И.
гражданско дело №2240 по описа на
БРС за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.Т. М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в
гр.Б., ул.”С.” №., адв.Д.П., против Т.И.М., ЕГН **********,***, като се
претендира прекратяване на сключения между страните на ....1999г. граждански
брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Като основания за разстройството на брака ищцата посочва непрекъснати прояви на
ревност от страна на ответника, който ограничавал социалните контакти на ищцата
и я подлагал на психически тормоз. В резултат на това настъпило влошаване на
отношенията между съпрузите, което довело и до фактическата им раздяла през
лятото на 2008г., като съпругата се изнесла заедно с двете малолетни деца на
страните да живее при родителите си в с.Т., общ.Б. В последствие семейството се
събрало отново заради децата, като живеели в с.Д., обш.С., но поведението на
съпруга не се променило. Тогава ищцата взела окончателно решение да се
разделят, наела апартамент в гр.Б. и предприела мерки за преместване на децата
в ново училище, но ответникът спрял контактите й с двете деца и не й давал
достъп до тях. При един от опитите й за контакт била заплашена от ответника и
неговия брат. Понастоящем П. М. живеела в къщата на родителите си в с.Т.а,
общ.Б.с, където обитавала самостоятелен втори етаж. Ищцата счита, че при посочените обстоятелства
бракът е лишен от съдържание и смисъл, поради което и намира, че същият следва
да бъде прекратен. С иска за развод ищцата е предявила и претенция за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака две малолетни деца – В. Т. М., род. на ***г. и К.а Т. М., род. на ***г., респ.
за определяне на режим на лични отношения между децата и ответника, както и за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата. Моли за
възстановяване на предбрачното си фамилно име след развода - Маринова. Ищцата е
предявила и искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл.323 от ГПК относно упражняването на родителските права върху родените от брака деца до
приключване на бракоразводния процес. В съдебно заседание молбата за развод се
поддържа от ищцата, както и от упълномощен процесуален представител. Ангажирани
са доказателства.
Ответникът е оспорил предявения
иск за развод на посочените от ищцата основания. Предявил е насрещен иск за
прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
съпругата. Като основания за разстройството на брака е посочено, че с течение
на времето съпругата започнала да се държи хладно и студено към ответника. С
всеки изминал ден се дистанцирала от него, дома и семейството, като така се
стигнало до ситуация, при която близо една година съпругата не била в семейното
жилище, не се обаждала, не поддържала никакви контакти с ответника и децата.
Наведени са доводи за наличие на извънбрачна връзка на ищцата. В тази връзка се
посочва, че когато започнала работа, П. М. ползвала лекия автомобил на
семейството, за да й е удобно. През лятото на 2008г. от приятели ответникът
разбрал, че в к-с М. р., колата им я кара някакъв мъж и вътре се возила
съпругата. Наред с това ищцата получавала нощем обаждания по мобилния си телефон.
Когато вдигал ответникът, установявал, че се обажда мъж, който веднага
затварял. Когато съпругът поискал
обяснени ищцата му отговаряла, че имало грешка. През лятото на 2008г. на
няколко пъти за по няколко дни, съпругата, заедно с децата отивала в село Т.,
където живее майка й, за да ходят с децата на плаж, като стояли по няколко дни
и се прибирали. Около 20 август 2008г. пак били там и ответникът помолил вече
да се прибират. Ищцата му казала, че ще доведе децата на “битака” в “Меден
рудник” да ги вземе, а тя щяла да се прибере след като свърши работа, където била
нощна смяна. Ответникът си взел децата. Съпругата не се прибрала веднага, а
едва след около седмица. На 3 или 4 септември 2008г. съпругът се прибрал от
работа около 18 часа и баща му, плачейки му разказал, че ищцата дошла около
обяд, оставила колата и документите, събрала си дрехите и с някаква жена
заминала, без да каже нищо. Децата му обяснили, че майка им и казала, че повече
няма да се върне. Ответникът е предявил и претенции за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, за
предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо втори етаж от
жилищна сграда, находяща се в с.Д., общ.С., ул.”А. С.” №...., собственост на
ответника и неговите родители, за осъждане на ищцата да заплаща месечна
издръжка на децата в размер на 70 лева за детето В. и 60 лева за детето К.,
включително за минало време, считано от 01.09.2008г.
Ответникът е предявил направил и
искане за постановяване на привременни мерки досежно упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата.. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
Предявените искове за развод са с
правно основание чл.99, ал.1 от Семейния кодекс /отм/.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените във същата доводи, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредби на закона, намира за установено от фактическа страна и правна страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение
№....../....1999г., за сключен граждански брак, издаденo от Община Б., Т.И.М. и П.Т. М. са сключили граждански брак на ...1999г.
в гр.Б., за което е съставен акт №..../.....1999г., като съпругата е приела след
брака да носи фамилното име М. От приложените в производството удостоверения за раждане се установява,
че от брака са родени две деца - В. Т. М.,
род. на ***г. и К. Т. М., род. на ***г.
По делото са изслушани
показанията на седем свидетели – С. Т. С., Т. С. М. – брат на ищцата, Д. Т. И.,
М. Т. Б. – братовчедка на ответника, Я. Д. П., С. В. В. и Д. Я. П. Свидетелите
безпротиворечиво установяват, че от есента на 2008г. съпрузите живеят разделени, като съпругата живее в
с.Твърдица, а съпругът заедно с децата – в с.Д. Преимуществено заявяват, че
инициативата за раздялата е била на ищцата. Понастоящем за отглеждането и
възпитанието на децата на страните се грижел съпругът, подпомаган и от свои
роднини. С изключение на свидетеля М. и свидетелката Б. свидетелите не посочват
да са им известни конкретни конфликти или прояви на противобрачно поведение на
някоя страните, нито пък причини за раздялата между тях. От показанията на
свидетелката С. – приятелка и бивша колежка на ищцата, се установява, че П. Мо.
изпитвала притеснения, защото съпругът й я ревнувал. Свидетелят М. заявява, че
през 2006г. ищцата му се обадила, за да я взема от центъра на с.Д., тъй като
ответникът я заплашил, че ще я удуши с възглавница. Свидетелят се принудил да
пътува от гр.В., за да вземе съпругата и да я отведе в с.Т. Посочва, че знае и
за други случаи, при които между съпрузите са възниквали скандали след
събирания с приятели и съседи. Свидетелката
Б.посочва, че проблемите между страните започнали през 2007г., когато
ищцата започнала работа в гр.Б. Заявява, че след като П. напуснала семейното
жилище, всеки ден посещава жилището, за да помага в отглеждането на децата. При
едно от тези посещения децата й споделили, че са ходили с майка си на плаж,
където я видели да се целува с друг мъж.
От представения социален доклад
на Дирекция „Социално подпомагане” – Б. се установява, че двете деца на
страните са в добро здравословно състояние, без притеснение общуват с непознати и
отговарят с лекота на зададени въпроси. Имат личен лекар в с.Д., където живеят
и посещават училище в близост до дома. Заедно с баща си обитават втория етаж на
двуетажна жилищна сграда, собственост на родителите на ответника. Първият етаж
се ползва от дядото на децата по бащина линия. Детето В. е ангажирано активно в
извънкласни занимания. Оказва подкрепа на по-малката си сестра в подготовката
за учебни занятия. Между двете деца има силна връзка. Не желаят да бъдат
разделяни. В съзнанието на децата домът им е в с.Д., където живеят с баща си и
дядо си. Споделили са със социалния работник, че са били свидетели на прояви на
интимна близост на майката с друг мъж и според тях ищцата носи отговорност за
формираното от двете страни желание за развод. Децата заявяват, че не желаят да
живеят при майка си, нито пък в с.Т. Населеното място им е непознато и считат,
че не е добре уредено, както с.Д. В социалния доклад се посочва още, че за
децата са осигурени добри хигиенно-битови условия за отглеждане в с.Д.
Подготовка в тази насока била направена и от майката в с.Т., където условията
също са подходящи. Установява, се че след раздялата на страните ищцата е
търсила контакт с децата, но в голяма част от случаите същите отказвали да се
срещат или разговарят с нея. Двамата родители са трудово ангажирани, като
майката е заявила получаването на средномесечен доход в размер на 529.67 лева а бащата - в размер на 487.33 лева.
Анализът на така представените
доказателства, дори при отчитане на възможността за известна пристрастност на
част от свидетелите обосновава извод за
настъпило отчуждение между съпрузите. Всички разпитани свидетели установяват
липсата на контакт между страните в брака и то за сравнително продължителни
периоди. Установява се също така, че началото на посочената нестабилност в
отношенията се корени далеч назад във времето, поради което следва да се
приеме, че тя има траен характер. С течение на годините разривът между страните
се е задълбочил, като е достигнал нива на взаимна непоносимост. Съпрузите са
изгубили уважението и доверието си един към друг. Установени са прояви на
агресия и невъздържаност от страна на ответника. В тази връзка следва да бъдат
ценени показанията на свидетелите С. и М. Въпреки наличието на приятелски,
респ. родствени отношения на тези свидетели с ищцата, възможността на
свидетелите лично да възприемат част от описаните събития и външното проявление
на емоционалните преживявания на П. М. дава основание показанията да бъдат
възприети като достоверни. От друга страна се установява противобрачно
поведение на съпругата. Същата е поддържала извънбрачна връзка, прояви на която
са били възприети от децата на страните и са допринесли за формиране на
негативна нагласа у тях. В това отношение следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелката Б. и констатациите на социалния доклад. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че в случая не се касае за обикновени и
преходни недоразумения между съпрузите, а за трайно разстроена брачна връзка.
Предвид изложените съображения съдът намира, че бракът между страните е загубил
своето съдържание, неговото продължаване не е обществено оправдано, поради
което същият следва да бъде прекратен. При изследване на въпроса за вината
следва да се преценят данните за поведението на всеки от съпрузите и тяхното
отношение към семейството. В разглеждания случай не може да се приеме, че само
един от съпрузите е допринесъл за разрушаване на семейната връзка. Всеки от тях
е показал пасивно и пренебрежително отношение към поетите брачни задължения за
взаимно уважение, разбирателство и вярност, като същевременно и двамата не са
демонстрирали нагласа за осъществяване на общо благополучие или за
предотвратяване на настъпилото отчуждение. Предвид това настоящата инстанция
приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
На основание чл.106 от СК
/отм./ при определянето на мерките относно упражняването на родителските права
след развода следва да се извърши комплексна преценка, като се съобразят
множество фактори - възможностите на всеки от родителите за осигуряване на
нормалното развитие на децата, техните възпитателски качества, привързаността
на децата към един от родителите, тяхната
възраст, пол, нужда от особени грижи и др. Водещ критерий е обективният интерес
на децата. Предвид установената силна емоционална връзка между децата и
дадените препоръки в социалния доклад децата не следва да бъдат разделяни. С
оглед формираното у децата негативно отношение към майката, изразеното от
последната желание да се установи в с.Т., както и предвид това, че децата
посещават училище в с.Д., където са ангажирани активно и с извънкласни
занимания, имат формирана приятелска среда, чувстват като свой дом населеното
място и къщата на своя баща, съдът
намира, че родителските права биха могли
да бъдат осъществявани по-пълноценно от техния баща, особено предвид наличните
данни относно търсеното от страна на децата съдействие, както и
обстоятелството, че грижи за тях полагат основно Т.М. и неговия баща. В тази
връзка не следва да се пренебрегва и посоченото от ищцата обстоятелство, че в
с.Т. няма учебно заведение и в случай, че се установят там децата ще трябва да
пътуват до съседното с.М. Не следва обаче да бъде разколебавана връзката на
децата с тяхната майка, като следва да се даде възможност за формиране на
пълноценни взаимоотношения. Ето защо
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на Т.М., като на майката П. М.
следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с децата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18
часа в неделния ден, по три дни през зимната и пролетната ученически ваканции,
както и един месец през лятната ваканция, в период, който не съвпада с
ползвания от бащата платен отпуск, с право на преспиване на децата в дома на майката.
На основание чл.106, ал.1 вр.
чл.82, ал.1 от СК /отм./ и с оглед предоставените на бащата родителски права, майката
П. М. следва да бъде осъдена да заплаща на месечна издръжка за децата. Ищцата е
заявила получаването на доходи в размер на 529.67 лева месечно, данни за които
се съдържат в представения социален доклад. При отчитане на нуждите на всяко от
децата, съобразно необходимостта на всеки подрастващ от средства за физическо и
духовно развитие с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и
възпитание, както и предвид наличните данни за получаваните от майката доходи, съдът
намира, че месечната издръжка за детето В. следва да бъде определена в размер
на 70 лева, а за детето К. – в размер на 60 лева. Посочените размери
съответстват на претендираните от Т.М.. Месечната издръжка следва да бъде
присъдена, считано от датата на приемане на насрещните искове на ответника - 26.05.2009г. Съдът намира за основателни и
предявените искове за издръжка за децата за минало време в периода 01.09.2008г. – 26.05.2009г. По делото е безспорно
установено, че в посочения период майката П. М. е напуснала семейното жилище,
не е полагала грижи за децата и според собствените й изявления в съдебно
заседание е заделяла, но не е предавала средства за издръжка. Ето защо и при
съобразяване на вече посочените размери на дължимата издръжка П. М. следва да
бъде осъдена да заплати издръжка за времето от 01.09.2008г. до 26.05.2009г. в размер на общо 618.71 лева
за детето В. М. и общо 530.32 лева за детето К. М.
В горния смисъл следва да бъдат
постановени и поисканите привременни мерки по реда на чл.323 от ГПК.
Относно ползването на
семейното жилище след развода, съдът намира, че с оглед прекратяването на
брака, данните за площта и разпределението на помещенията в семейното жилище в
с.Д. и предвид отношенията между
страните, същото не може да се ползва и от двамата съпрузи. Ползването му
следва да се предостави на съпруга, комуто е възложено упражняването на
родителските права върху малолетното дете, а именно Т.М..
На основание чл.103,
ал.1 от СК /отм./, вр. чл.326 от ГПК и предвид направеното от страна на ищцата
изрично искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име следва да се
постанови, че след развода бившата съпруга ще носи фамилията М.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Бургаският районен съд определя държавна
такса за допускане на развода в размер на 50 лева, които
следва да бъдат заплатени от страните поравно -
по 25 лева по сметка ***. Съпругата П. М. следва да бъде осъдена да
заплати и държавна такса върху размерите на присъдената за децата издръжка, включително по исковете
за издръжка за минало време, която такса възлиза в размер на общо 287.20 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА РАЗВОД И
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на .......1999г. в гр.Б. с акт за граждански брак №......./.....1999г.
между П.Т. М., ЕГН **********,*** и Т.И.М., ЕГН **********,***, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за разстройството на
брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо родените от брака между страните деца В. Т. М., ЕГН **********,
род. на ***г. и К. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г., на бащата Т.И.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между майката П.Т. М., ЕГН ********** и малолетните
деца В. Т. М., род. на ***г. и К. Т. М., род. на ***г., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в
неделния ден, по три дни през зимната и пролетната ученически ваканции, както и
един месец през лятната ваканция, в период, който не съвпада с ползвания от бащата
платен отпуск, с право на преспиване на децата в дома на майката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо представляващо втори етаж от жилищна сграда, находяща се в с.Д.,
общ.С., ул.”А. С.” №...., на Т.И.М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака П.Т. М., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – М.
ОСЪЖДА П.Т. М., ЕГН **********,***, да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата на страните, чрез техния баща и
законен представител Т.И.М., ЕГН **********, считано от 26.05.2009г., както
следва: 70 /седемдесет/ лева за детето В. Т. М.а, ЕГН **********, род. на ***г.
и 60 /шестдесет/ лева за детето К. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г.
ОСЪЖДА П.Т. М., ЕГН **********,***, да
заплати на детето В. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговия баща Т.И.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 618.71
лева /шестстотин и
осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща издръжка за
периода от 01.09.2008г. до 26.05.2009г.
ОСЪЖДА П.Т. М., ЕГН **********,***, да
заплати на детето К. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговия баща Т.И.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 530.32
лева /петстотин и
тридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща издръжка за периода от
01.09.2008г. до 26.05.2009г.
ОСЪЖДА П.Т. М., ЕГН **********,***, да
заплати на Бургаския районен съд сумата от общо 312.20 лева /триста и
дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавни такси.
ОСЪЖДА Т.И.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Бургаския районен съд сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл.323 от ГПК привременни мерки относно упражняването на родителските права
спрямо децата В. Т. М., род. на ***г. и К. Т. М., род. на ***г., личните
отношения с родителите и издръжката на децата до приключване на производство по брачния и
небрачните искове, предмет на разглеждане по гражданско дело №2240 по описа на Бургаския районен съд за 2009 година,
както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо родените от брака между страните деца В. Т. М., ЕГН **********,
род. на ***г. и К.Т. М., ЕГН **********, род. на ***г., на бащата Т.И.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между майката П.Т. М., ЕГН ********** и малолетните
деца В. Т. М., род. на ***г. и К. Т. М., род. на ***г., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в
неделния ден, по три дни през зимната и пролетната ученически ваканции, както и
един месец през лятната ваканция, в период, който не съвпада с ползвания от бащата
платен отпуск, с право на преспиване на децата в дома на майката.
ОСЪЖДА П.Т. М., ЕГН **********,***, да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата на страните, чрез техния баща и
законен представител Т.И.М., ЕГН **********, както следва: 70 /седемдесет/ лева
за детето В. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г. и 60 /шестдесет/ лева за
детето К. Т. М., ЕГН **********, род. на ***г.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му с изключение на
частта относно постановените привременни мерки, в която част решението има
характер на окончателно определение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М
Е