Решение по дело №2623/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1305
Дата: 31 октомври 2017 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20175300502623
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е  № 1305

гр.Пловдив, 31.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА                                                                                                                           

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2623/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.435 ал.1 от ГПК.

                Образувано по жалба вх. №9900/02.10.2017г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6, срещу постановление №473/19.09.2017г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, район на действие Окръжен съд Пловдив за частично прекратяване на производството по изпълнително дело № 438/2013г., водено срещу длъжник Ф.К.Н.. В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна.

Въззиваемият Ф.К.Н. е получил препис от жалбата и я намира за неоснователна претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на СИ по  чл.435 ал.1 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Възражението на жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, защото е приложен изпълнителния способ запор на трудово възнаграждение на длъжника в „Нис Петрол“ ЕООД и до изготвяне на постановлението са постъпвали удръжки от работодателя е невярно от фактическа страна. Запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Нис Петрол“ ЕООД е наложено със запорно съобщение с изх. №6060/19.06.2013г. Като с писмо от 27.06.2013г. запорът е приет от работодателя и е започнало привеждане на суми по сметка на ЧСИ Мариана Кирова. Такова последно плащане обаче е направено на 24.01.2014г. /л.87 от делото/. След което плащания по делото от този работодател не са правени. Първоначалният взискател «Юробанк България» АД не е правил искания за прилагане на нови изпълнителни способи срещу длъжника Ф.Н. до изтичане на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 24.01.2016г. Едва след срока с разпореждане от 10.06.2016г. /л.191/ е конституиран като нов взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Последният е проявил активност по делото, но след изтичане на срока и на 06.04.2017г. с разпореждане на ЧСИ Мариана Кирова е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф. Н. в „Чале“ ЕООД. Тъй като обаче по силата на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, то последващите изпълнителни действия спрямо длъжника Н. извършени от ЧСИ Кирова са незаконни и спрямо длъжника изпълнителното дело вече е било прекратено. Ето защо констатацията на този факт в обжалваното постановление за частично прекратяване на производството по изпълнително дело е законосъобразна и същото следва да се потвърди. По делото е ирелевантно дали изпълнителните способи спрямо останалите двама длъжници се изпълняват и до днес редовно, защото всеки отделен длъжник в изпълнителното производство е отделна негова страна и има самостоятелни права и задължения, като действията и бездействията на взискателя спрямо един или няколко длъжника поражда действия само спрямо тях, а не и спрямо останалите страни в изпълнителния процес. Ето защо обжалваното постановление на ЧСИ е законосъобразно и следва да се потвърди.

Искането на въззиваемия Ф.К.Н. за присъждане на разноски за адвокатска защита от адв.С.М. е основателно. Такива разноски направени по настоящото дело са в размер на 300 лв. /л.45/ за адвокатски хонорар. Същите се дължат на основание чл.78 ал.3 от ГПК и следва да се присъдят изцяло като се осъди взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД да ги плати.

Водим от горното, съдът:

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №9900/02.10.2017г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6, срещу постановление №473/19.09.2017г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, район на действие Окръжен съд Пловдив за частично прекратяване на производството по изпълнително дело № 438/2013г., водено срещу длъжник Ф.К. Н..

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6 да заплати на Ф.К.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева за деловодни разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.