№ 93
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000044 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
ЗД „Бул инс“ АД гр.София обжалва решение № 22/22.01.2021 г. на
Окръжен съд Търговище по т.д. №65/2021 г. в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца по иска по чл. 432 ал.1 КЗ обезщетение за
причинените му в резултат на ПТП от 17.03.2020 г. неимуществени вреди за
разликата от 3000 лева до присъдените 18000 лева, обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 4 918,60 лева,
представляващи повреди по мотоциклета на стойност 4 618,60 лева и разходи
за лечение - 300 лева, ведно с лихви и разноски, с молба да бъде отменено и
искът в обжалваните части бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.
В законноустановения срок насрещната страна - ищец е подала писмен
отговор, с който моли за потвърждаване на решението в обжалваните от
ответника по иска части. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му и за отхвърляне на жалбата на
ищеца, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Въззивникът С. ИВ. М. от гр.Търговище обжалва с насрещна жалба
същото решение в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата от
присъдените 18000 лева до предявения размер от 30000 лева - обезщетение за
1
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума и
разноските, с молба да бъде отменено и искът - уважен и в тази част, ведно с
присъждане на разноските по делото. В законноустановения срок насрещната
страна - ответник е подала писмен отговор, с който моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част. Въззивникът моли с писмена молба чрез
процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА, като прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Оплакванията и в двете жалби са за несправедлив размер на
определеното обезщетение за неимуществени вреди съобразно реално
претърпените болки и страдания от пострадалия, получени от него при
отнемане на предимството му като попътно движещ се мотоциклетист в
посока с.Здравец при изпълнявана от застрахованото лице от неразрешена
част на платното маневра „обратен завой“, довело до процесното ПТП на
17.03.2020 г. Според първата жалба този размер е завишен, а според втората
жалба той е занижен при определянето му от съда.
Спорът основно се свежда до действителното претърпяване от ищеца на
вътрешночерепна травма с мозъчно сътресение и на увреждане на ретината на
дясното око с влошаване на зрението му.
В спешното отделение на МБАЛ – Търговище“ АД-гр.Търговище,
където ищецът е откаран по спешност, д-р Несрин Заимова е поставила на
пострадалия още в деня на ПТП основна диагноза – „Контузия на гръдния
кош“, като в анамнезата е записала – „има спомен за случилото се, споделя за
болки в гръдния кош и дясното коляно“. При първоначалното
освидетелстване на пострадалия на 18.03.2020 г. в същата болница са
констатирани получени травми по лицето, зъбите, гръдния кош и крайниците.
Долната устна отдясно е разкъсана, там е установен подлигавечен
кръвоизлив, коронковата част на трети горен десен зъб е счупена до ½ от
2
коронката, има оток и кръвонасядане по палеца на дясната ръка, болки в
областта на лявата лакетна става, охлузвания и кръвонасядания по дясното
бедро в близост до тазобедрената става и по предната повърхност на дясното
коляно. Лекуващият лекар на пострадалия – д-р Н. Н., към която ищецът се е
обърнал с оплаквания за повръщане еднократно, световъртеж и болки по
цялото тяло, е поставила на 19.03.2020 г. работна диагноза „Мозъчно
сътресение“ с оглед неуточнена травма на главата, като го е насочила към
специалист- невролог. На същата дата неврологът – д-р Д. К. предвид
оплакванията на пострадалия – краткотрайна загуба на съзнание, теменно
главоболие, еднократно повръщане с епизоди на замайване при ставане и
сядане, е поставила същата основна работна диагноза „Вътрешно-черепна
травма; Мозъчно сътресение“ и с оглед проследяване на заболяването е
насочила болния за хоспитализация в ХО на МБАЛ-Търговище, но ищецът
категорично е отказал болнично лечение. Едва на 14.05.2020 г. на същия е
извършен в Център по образна диагностика при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД
– гр.Варна ядрено-магнитен резонанс на главен мозък, който установява
нормален МР на главен мозък, а така също малка пристенна лезия в десния
очен булб над оптичния диск най-вероятно в резултат на малък ретинален
кръвоизлив /най-вероятно в ранна субакутна фаза/. Препоръките за ЯМР са
дадени от очните лекари – д-р Ф. М. и д-р А. А. с оглед съмнения за
увреждания на ретината на дясното око на пострадалия и констатирани при
прегледа му на 07.05.2020 г. и 05.05.2020 г. конюнктиви с инфекция, макула
със завоалиран вид и оток и наличие на обширна пигментирана зона /зона на
хипофлуресценция/. Резултатите от образното изследване от една страна
изключват диагнозата „Вътрешно-черепна травма; Мозъчно сътресение“, като
може да се приеме, че пострадалият е получил при инцидента контузия на
главата в по-лека форма, но не и такова сериозно увреждане. Няма
доказателства за изпадане на ищеца в безсъзнателно състояние в резултат на
ПТП, като свидетелят И. М. също не свидетелства за такова. От друга страна
обаче увреждането на главата не е било и незначително, доколкото
изследването потвърждава, че пострадалият е получил, освен съобщаваните
от него – главоболие, световъртеж и замайване, и малък субакутен /подостър/
кръвоизлив в дясното око, т.е. такъв, проявил се до две-три седмици след
инцидента. За него свидетелстват малката пристенна лезия /повдигната
подутина/ в десния очен булб /дясната очна ябълка/, остатъчната инфекция в
3
конюнктивите, отока на макулата. Това увреждане на ищеца се потвърждава и
от показанията на баща му – свидетеля И. М., според които след 20-тия ден от
инцидента започнало да кръвясва и да се затваря дясното око на пострадалия,
светлината го дразнела и предпочитал да стои на тъмно и да не гледа
телевизия, като се усилило и главоболието му. Така че може да се приеме за
доказано, че следствие на удара в главата пострадалият е получил главоболие,
световъртеж, замайване и около 20 дни по-късно кръвоизлив на дясното си
око, който е бил разсеян към датата на очните му прегледи два месеца по-
късно, когато е констатиран остатъчен конюнктивит, като за кръвоизлива
може да се съди само по резултатите от ЯМР.
Увреждане на ретината на окото с намаляване на централното и
периферното зрение на пострадалия обаче не е получено в резултат на ПТП и
на кръвоизлива в дясното му око. Обратното не се твърди поначало с
исковата молба. Вещото лице по назначената СМЕ – Ф.М. сочи в
заключението си, че ищецът отрича намаленото зрение да е от ПТП с мотора,
не може да каже откога датира това му заболяване, като зрението му е
намалявало постепенно. Вещото лице не може да потвърди, че заболяването е
в резултат именно на станалото ПТП, а не следствие на други посочени от нея
в заключението причини. Към делото е приобщена медицинската
документация на ищеца на л.202-л.204, от която се установява, че при
консултативен преглед на същия още на 05.11.2015 г. е имал оплаквания за
нарушено зрение. С подобни оплаквания за отслабено зрение, включително и
на лявото око, е провеждал очни прегледи и на 12.04.2017 г., 27.04.2018 г. и
28.08.2018 г., т.е. това му заболяване е с давност от няколко години преди
инцидента. Ето защо, следва да се направи извод, че тези увреждания не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и същите следва да се
изключат при преценката на неимуществените му вреди.
От показанията на св.М., които съдът кредитира като обективни и
незаинтересовани, и от обясненията на вещото лице С. Х. в с.з., се установява,
че контузията и натъртванията на ребрата, гръдния кош и ръката, са били в
началото много силни, но са отшумели, както и болките в дясното бедро и
дясното коляно, след около месец, 2-3 седмици ищецът не е могъл да си
служи с лявата ръка и същата е била обездвижена, разкъсването на устната е
преминало след 10-15 дни, ищецът е посещавал зъболекар за счупения зъб 4-5
пъти, близо месец не е могъл да се храни нормално, като същият и досега не е
4
възстановен, кръвоизливът в окото е отшумял за около месец, получените
следствие контузията на главата главоболие и усложнения на дясното око,
което е затворено и зачервено, с пристенна лезия на дясната очна ябълка, не
са възстановени повече от година, като ищецът не може да вдига тежко и да
работи при баща си като автомонтъор, както и че в резултат на всичко това е
станал психичиски лабилен, изнервен и избухлив. Въззивният съдебен състав
с оглед на всички посочени по-горе по вид и характер увреждания, получени
от ищеца следствие на ПТП от 17.03.2020 г., и на тяхната продължителност,
сила и интензивност, намира, че на същия следва да се определи по
справедливост обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 18000 лева, което в адекватна степен ще го възмезди за тях. Няма
основание да се преценява евентуално съпричиняване на вредите от ищеца
поради непровеждане на предписаното му лечение, тъй като увреждане
„Вътрешно-черепна травма; Мозъчно сътресение“, както и такова на ретината
на дясното око с намаляване на централното и периферното зрение не са
признати от съда. Последното е хронично заболяване на ищеца, което не е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като той от дълги години се
бори с него и продължава да търси лечение на същото. Независимо че ТОС е
направил някои погрешни изводи и не е ясно от мотивите му как е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди, в крайна сметка
определеният такъв не е нито завишен, нито занижен, и отговаря на критерия
за справедливост.
Искът следва да се уважи в тази му част до размера на 18000 лева и да
се отхвърли за разликата до 30000 лева.
Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди съдът
съобрази, че застрахователят не е извършил въпреки заведената щета оценка
на подлежащите на ремонт части на пострадалия при ПТП мотоциклет, а само
ги е описал, така че с оглед заключението на техническото вещо лице - инж.
Бр.М., че в по-голямата си част те вече не се произвеждат и стойността им
надхвърля сумарно 70% от стойността на мотоциклета, претенцията до този
размер от стойността на последния към датата на ПТП /6598 лева/ за сумата
4918.60 лева е основателна и искът в тази му част следва да се уважи изцяло.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваните му части изцяло. Въззивният съд препраща и към останалите
5
мотиви на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора – отхвърляне и на двете жалби, съдебните
разноски се понасят от страните, така както са направени.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 22/22.01.2021 г. на Окръжен съд
Търговище по т.д. №65/2021 г. в обжалваните му части.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6