Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Враца, 24.06.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г.,
като разгледа докладваното от съдията Донкова
гр. дело № 1944
по описа за 2015 год. на
РС-Враца
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по постъпила молба от Р.Б.И. и Д.Н.Н.-И.,
за допускане на развод по взаимно съгласие.
В съдебно заседание молителите се явяват лично и отправят
искане до съда да постанови решение, с което да допусне развод, да прекрати
брачната им връзка и да утвърди постигнатото между тях споразумение.
Съдът, след преценка -
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и
становищата на молителите, приема за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Сердика,
гр.София на основа акт за граждански брак № 3071/22.03.1989г. се установява, че
на 22.03.1989г. Р.Б.И. и Д.Н.Н. са сключили граждански брак в гр.София, като
съпругата е приела след сключване на брака да носи фамилното име Н.-И..
От брака си молителите имат едно ненавършило пълнолетие дете – М.Р. И..
Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Столична въз основа на
акт за раждане № 466/29.12.2008г., М.Р. И. е родена от майка Д.Н.Н.-И. и баща Р.Б.И.,
на 20.12.2008г.
Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация,
молителите са придобили по време на брака си едно моторно превозно средство.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна
квалификация чл.50 СК, във вр. с чл.330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по
същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като същите са активно
легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно
заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При
това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги
издирва. Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с
прекратяването на възникналото между страните брачно отношение. Споразумението
защитава правата на роденото от брака непълнолетно дете, не противоречи на
закона и следва да бъде утвърдено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.330, ал.3 ГПК, бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено.
При образуване на делото страните са представили доказателство за
внесена държавна такса в размер на 40,00 лв., като 25,00 лева от нея е
дължимата сума за образуване на производството. На основание чл.6, т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на
развода, като всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от 12,50 лева, като се
отчита надвнесената сума от 15,00 лева при образуване на делото.
На основание чл.7, т 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК Р.Б.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от 108,00 лева,
представляваща 2% върху тригодишните платежи за издръжката на детето.
На основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК Д.Н.Н.-И. следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 42,00 лева, представляваща 2% върху застрахователната стойност на моторното
превозно средство.
Споразумението между страните за начина на поемане на разноските по
делото поражда облигационни отношения между тях, но съдът не е обвързан от
него, предвид обстоятелството, че държавните такси представляват публично
вземане и се заплащат от задълженото лице.
Така мотивиран и на основание чл.330, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е
Ш
И:
ДОПУСКА развод между
Р.Б.И., ЕГН ********** и Д.Н.Н.-И., ЕГН **********, сключили граждански брак на
22.03.1989 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак № 3071/22.03.1989
г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Б.И., ЕГН ********** и Д.Н.Н.-И.,
ЕГН ********** споразумение по чл.51, ал.1 СК, както следва:
1.Родителските права по отношение на роденото по време на брака дете М.Р.
И., с ЕГН ********** се предоставят за упражняване на майката Д.Н.Н.-И., ЕГН **********.
2.Местоживеенето на детето М.Р. И., с ЕГН ********** ще бъде при
майката Д.Н.Н.-И. ***, като на бащата Р.Б.И., ЕГН ********** се определя
следния режим на лични отношения с детето: да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, както и
за един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. По взаимно споразумение между родителите, бащата ще може да
вижда детето и да го взема при себе си и по друго време.
3.Бащата Р.Б.И., ЕГН ********** се задължава да плаща месечна издръжка
на детето М.Р. И., с ЕГН **********, в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева,
чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Н.-И., ЕГН **********, считано
от датата на подаване на молбата за развод в съда – 03.06.2015 г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
4.Двамата съпрузи нямат семейно жилище.
5. Съпрузите
не си дължат издръжка един на друг.
6.След прекратяване на брака съпругата Д.Н.Н.-И.,
ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – Н., без добавената фамилия
на съпруга й И..
7. Придобитият по време на брака лек
автомобил марка „Рено”, модел „Сафран”, с ДК № СА **** АВ, рама № VF1B5420509741012 и двигател № J7R734F434403, след прекратяването на брака остава в дял на съпругата Д.Н.Н.-И., ЕГН
**********, като същата не дължи парично уравнение на съпруга Р.Б.И..
8.Окончателната държавна такса и
направените по делото разноски ще се поемат от двамата съпрузи по равно.
ОСЪЖДА Р.Б.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както следва:
- на основание чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата в размер на 12,50 лв., представляваща такса при
допускане на развода;
- на основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, сумата в размер на 108,00
лева, представляваща 2 % върху тригодишните платежи за издръжката на детето.
ОСЪЖДА Д.Н.Н.-И., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както
следва:
- на основание чл.6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 12,50 лв., представляваща такса при
допускане на развода;
- на основание чл.7, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК сумата в размер на 42,00
лева, представляваща 2% върху данъчната оценка на недвижимите имоти и
застрахователната стойност на моторните превозни средства, за което е получила
уравнение на дела си.
Решението е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: