Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 04.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 265 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от П.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адв. С.А.,съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен
адрес:*** против Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с ЕГН: **********, двамата
с адрес ***.
ИЩЦАТА твърди, че на 26.08.2015г. в гр. К.,
между нея, в качеството на продавач и ответника Т.Х.Т., в качеството на
купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 117. том III, peг. № 4959, дело № 375 от 2015г.
при Нотариус Р.К. - Нотариус с peг. № *** на Нотариалнагга камара, с район на действие - района на
Карловски районен съд, сьгласно който П.А.Т. продава
на Т.Х.Т. следния недвижим имот: принадлежащите ѝ 4/6 (четири шести)
идеални части от дворно място с площ от 560 кв.м. (петстотин и шестдесет
кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198 (три, шест, четири,
девет, осем, точка, пет, нула, три, точка, две, едно, девет, осем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
Директора на АГКК; последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. ***, ул. „З. л.“ № ** (****); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2198.
квартал: 91; парцел XI-2198, при граници и съседи: 36498.503.2199,
36498.503.9519, 36498.503.2197, 36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от
3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, която сума продавачката П.А.Т.
заявява, че е получила напълно и в брой от купувача Т.Х.Т., както и при
запазено от страна на продавачката П.А.Т. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия гореописан имот.
Твърди, че ответникът по делото, явяващ се купувач по посочения договор,
бил син на ищцата, като същата имала още едно дете, дъщеря – Н. Х. Д..
Твърди, че за сключването на така описания по-горе договор разбрала
реално за пръв път от дъщеря си едва през м. юни 2016г.,
която по това време след случайна справка в Агенцията по вписванията установила
наличието на описания договор. Във връзка с откритото от направената справка,
дъщеря ѝ се притеснила защо и как е сключена такава сделка при това
тайно, тъй като това по никакъв начин не било коментирано от нейната майка,
същата никога не била споделяла намерения да прехвърля имота. Дъщерята се
усъмнила дали всичко е извършено законосъобразно, поради което веднага
инициирала разговор със своята майка. Първоначално ищцата категорично отрекла и
заявила, че никога не е прехвърляла само на сина си притежаваните от нея
идеални части – напротив, винаги искала те да останат в собственост и на двете
ѝ деца така, че никое от тях да не бъде ощетено. След като обаче дъщеря
ѝ категорично ѝ казала, че е проверила и има извършена сделка пред
нотариус, тогава, ищцата смътно си спомнила, че ответникът един ден в края на
месец август 2015г. я чакал с автомобила си, паркиран
на улицата пред дома ѝ, заедно със сестрата на ищцата, като двамата
ѝ казали да излязат да се разходят с колата и да се почерпят. Ищцата се
качила в автомобила, като спрели близо до съда в град К. и влезли в стая с две
момичета. Веднага последните ѝ дали листове, на които трябвало да се
подпише, без да ѝ дадат обяснения, разяснения или да ѝ ги прочетат,
нито пък ѝ дали възможност тя да ги прочете. Същата ги подписала в
присъствието на още една жена, двете момичета, сестра ѝ и ответника, след
което ищцата, заедно с последните двама излезли. Всичко станало за кратко
време. Личната карта на ищцата по това време се намирала при сина ѝ –
ответника, за съхранение, тъй като същият ѝ вземал пенсията, с уговорката
да внася здравните ѝ осигуровки и да ѝ купува лекарства.
Ищцата твърди, че за времето от края на месец август 2015 г. до
провеждането на посочения разговор с нейната дъщеря през месец юни 2016 г. тя
нямала съзнанието, че е сключила цитираната по-горе сделка и живяла с мисълта, че тя е собственик на
притежаваните от нея идеални части и никога не ги е прехвърляла на своя син.
Едва след като разбрала за наличието на гореописания договор, тя установила, че
е сключила договор, който не е желала и в действителност не разбрала какво
подписва.
Ищцата твърди, че при сключване на процесния
договор, поради влошено здравословно състояние, не е била способна да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Твърди, че тя заедно със съпруга си живеели от 1982 година до 2012
година при дъщеря си в ранчо, близо град К., в което дъщеря им отглеждала
животни. С напредването на възрастта, ищцата и съпругът ѝ се нуждаели от
повече грижи, които дъщеря им полагала за тях, изразяващи се в готвене, пране,
закупуване на лекарства. През 2012 г., ищцата получила мозъчен инфаркт, за
което обаче не била хоспитализирана и
лекувана, тъй като здравните ѝ осигуровки не били платени. Това трябвало
да прави ответникът, тъй като той вземал пенсията, с уговорката да внася
същите. Състоянието, в което е била, както и липсата на оказана навременна
медицинска помощ, се отразило трайно негативно на мозъчната и мисловна дейност
на ищцата. От този момент насетне същата не можела да се ориентира добре и да
възприема правилно случващото се около нея, както и да ръководи постъпките си.
През месец септември същата година, при посещение за консултация при
лекар, на ищцата била поставена диагноза „Синдром на каротидната
артерия (хемисферен), с придружаващи заболявания и
усложнения – последици от мозъчносъдова болест и есенциална хипертония. През 2013 година, при посещение за
консултация с лекар, ѝ била поставена диагноза „последици от мозъчен
инфаркт”. Малко по-късно, на 19.09.2013г. съпругът на
ищцата починал, което допълнително оказало влияние върху здравословното и
психично състояние на ищцата. Особено след смъртта на нейния съпруг ищцата
станала все по-затворена. Същата поради напредването на възрастта ѝ и
вече влошеното ѝ здравословно състояние, както и поради загубата на
съпруга ѝ, ограничила социалните си контакти, вече не можела да излиза
навън така, както преди, престанала да комуникира с външни хора, като
контактите ѝ се свеждали до такива основно с нейния син и семейството му,
още повече, че по това време той вече бил забранил на майка си да контактува
със своята дъщеря. Така след смъртта на съпруга си ищцата вече нямало към кого
да се обърне за помощ, освен към сина си, като постепенно станала изцяло
зависима от него. Ищцата нямала възможност поради влошеното си здравословно
състояние и напредналата възраст да се грижи сама за себе си в обикновените
ежедневни дейности, като пране, поддържане на лична хигиена, приготвяне на
храна и т. н., за което започнала да разчита единствено на грижите на сина си.
Така, за кратко време след смъртта на своя съпруг, ищцата изпаднала в състояние
на немощ, неспособност да се ориентира и сама да се грижи за своите дела и за
себе си, социална изолация и пълна зависимост от своя син. Фактически той
държал при себе си и средствата, получавани от ищцата от пенсия, като твърдял,
че ще ги разходва по-добре, тъй като ищцата не била ориентирана, можело да ги
загуби или да бъде измамена, т. е. ищцата реално не разполагала със собствени
средства. С времето, здравето на ищцата все повече се влошавало. Вследствие от
прекарания мозъчен инфаркт мисловната ѝ дейност се увредила. Получила
нарушение на паметта, в интелекта и когнитивните функции, което заедно с
глухотата ѝ, довело до допълнително затруднено общуване с околните. Често
изпадала в състояние на блуждаене, мисловната ѝ дейност се замъглявала.
Зачестили състоянията на неспособност да взема решения, както и нарушенията в
речевите и мисловните способности, нарушения в логическото мислене,
възприятията и познавателните способности. През 2016 година ѝ била
поставена диагноза „синдром на вертебробазиларната
артериална система, с придружаващи заболявания и усложнения „есенциална хипертония” и „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести”
След като ищцата и дъщеря ѝ разбрали за извършената сделка, се
опитали да говорят с ответника и да получат обяснение за стореното, но
последният се държал изключително грубо с двете. Безразличното отношение на
ответника към ищцата, неполагането на грижи за болната му майка, невъзможността
същата да се справя сама с битовите си нужди, принудило последната да се върне
да живее при дъщеря си на ранчото край гр. К..
Поради напредването на заболяванията на нейната майка и влошаване на
здравословното ѝ състояние, дъщеря ѝ решила да потърси преглед при
изтъкнат специалист, с оглед предприемането на всички необходими мерки за грижа
за своята майка. Така на 03.11.2017 г. бил извършен преглед от д-р В. Б. С., специалист-психиатьр, вещо лице в списъка на СГС, ДВ бр. 18/2017 г., при който било установено, че
П.А.Т. има ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ МОЗЪЧНОСЪДОВА БОЛЕСТ
СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ПОНЕСЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ-2012 ГОДИНА. СЪДОВА /МУЛТИИНФАРКТНА/
ДЕМЕНЦИЯ-ЛАКУНАРЕН ТИП. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ГНОЙНО
ВЪЗПАЛЕНИЕ НА СРЕДНОТО УХО-ДЯСНО. НАМАЛЕН СЛУХ.
При медицинския преглед лекарят е установил, че поради наличното интелектуално-паметово снижение, тя не е способна „да се
грижи за своите работи“ и да защитава интересите си. Необходимо било да бъде
подпомагана, както при извършване на по-сложни правни действия, така и в решаването
на по-елементарни задачи от ежедневието.
Твърди се в исковата молба, че към момента на сключване на сделката за покупко – продажба здравословното състояние на ищцата е
било такова, че тя не е можела да чува и разбира обикновен говор. Силното
намаление на слуха ѝ е попречило да възприеме съдържанието на нотариалния
акт, дори и да ѝ е бил прочетен от нотариуса. Наличието на мозъчно -
съдова болест допълнително намалявало възможността същата да разбира какво
ѝ се говори и да възприеме правилно смисъла на извършеното.
Ищцата от дълги години, в това число и към месец август 2015г., се намирала в изключително тежко здравословно
състояние, свързано с много трудна подвижност, неспособност да полага грижи за
себе си, за дома си; в състояние на пълна зависимост от грижите на децата си.
Налице били смущения в паметта и мисловната дейност на ищцата, като тези
смущения се проявявали категорично още през 2012 г., когато понесла мозъчния
инфаркт и поради факта, че не е била хоспитализирана и лекувана, от което
същата е получила увреждания, усложнения и смущения в паметта и мисълта.
Макар към месец август 2015г. да не е бил
извършен преглед на ищцата, установяващ точното ѝ здравословно състояние,
към този момент същата страдала от множеството заболявания. Здравословното
състояние на ищцата оказало силно въздействие върху способностите ѝ да
разбира правилно действията си и да може да ги ръководи.
Отчитайки всички факти – претърпеният мозъчен инфаркт, невъзможността да
се движи сама, трайно намаленият ѝ слух, пълната зависимост от друго лице
– в случая от сина ѝ, социалната изолация, в която живее от години, се
достигало до категоричния извод, че ищцата към момента на сключване на процесната сделка не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Ето защо и въз
основа на посочените фактически обстоятелства ищцата намира, че са налице
предпоставките да се унищожи горепосоченият договор за покупко
- продажба, на основанието, предвидено в чл. 31, ал.1 от ЗЗД. Именно в тази
насока била и съдебната практика – напр. Решение № 75 от 15.06.2017 г. по гр.
д. № 2750/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Гореописаната фактическа обстановка се поддържа от ищцата и относно
предявения в условията на евентуалност иск, по чл. 26, ал. 2, предл. 3, във вр. чл. 18 от ЗЗД,
във вр. чл. 576, във вр.
чл. 583, ал. 1 от . От гореизложеното било видно,
че ищцата при сключването на процесния договор не
била в състояние да чуе и възприеме чрез слуха си съдържанието при прочит на
документ, още повече такъв с дължината и спецификата на нотариалния акт. При
изповядване на сделката пред нотариус Р.К. ищцата не разбрала съдържанието на
нотариалния акт, тъй като не е можела и не чула това, който ѝ се говори и
чете.
При извършване на нотариалните действия нотариусът бил длъжен да провери
дали страните разбират какво е съдържанието на нотариалния акт и с оглед
здравословното състояние на продавачката нотариусът бил длъжен да спази
изискванията на чл. 583 от , като в настоящия
случай това задължение не било изпълнено. След като той не изпълнил това свое
задължение, нотариалното действие се явявало опорочено.
На гърба на процесния нотариален акт било
записано единствено „като се уверих, че продавачката е собственик на имота, и
че са спазени особените изисквания на закона, съставих този нотариален акт.
Актът се прочете на страните и след одобрението му, се подписа от тях и от мен
– Нотариуса.” Нарушена била нормата на чл. 579, ал. 1 от ,
тъй като не можело да се приеме, че е налице валидно одобрение на сделката от
страна на продавачката. Необходимо било същата да прочете сама лично и гласно
документа – нотариалния акт, и да обяви, че е съгласна със съдържанието му,
като това действие съответно следвало да бъде отразено в самия нотариален акт.
Тъй като такова записване липсвало, то следвал изводът, че не са спазени
императивните изисквания на закона и на основание чл. 576 от нотариалното удостоверяване, извършено от нотариуса,
било нищожно. След като имало нищожно удостоверяване, то не била налице предвидената
в закона задължителна форма на договора за прехвърляне на недвижим имот и той
също бил нищожен, на основание чл.26. ал.2, предл. 3
от ЗЗДвр. чл. 18 от ЗЗД
Влошеното състоянието на слуха на ищцата към датата на извършване на
сделката можело да бъде възприето дори при обикновено общуване и същото можело
и следвало да бъде установено от нотариуса при полагане на дължимата грижа за
това.
Твърди се в исковата молба, че при изповядването на сделката не
била спазена процедурата по чл. 583, ал.
1 от ГПК. Съгласно чл. 18 от ЗЗД нотариалната форма
за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот имала не само
удостоверителен характер, а била и форма за действителност на сделката. Затова
нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имали съществено
значение за действителността или недействителността на самата сделка. Несъмнено
било, че нотариусът в случая не се е уверил, че се разбира с продавача, тъй
като продавачът не може да чува и оттам не може да разбере какво му се чете и
говори, поради което и нотариалното действие било опорочено, тъй като
продавачът не прочел сам гласно съответния документ и не заявил, че приема
съдържанието му. Като не се е уверил, че страната по договора разбира смисъла
на извършеното действие, дали чува какво се чете и говори, за да даде и
надлежно одобрение, нотариусът е извършил нищожно нотариално действие, което
водело до нищожност на нотариалния акт. А щом нотариалният акт бил нищожен,
нищожна била и сделката, оформена с него, поради липса на предписаната от
закона форма /чл. 18 от ЗЗД/. Поради което и съгласно чл. 26, ал.2, предл. 3, вр. чл.18 ЗЗД договорът
за прехвърляне на собственост върху недвижим имот бил нищожен.поради липсата на
предписаната от закона форма за действителност
Ищцата съда да
постанови решение, с което да бъде
унищожен, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между П.А.Т., с ЕГН: ********** и Т.Х.Т., с ЕГН:
**********, обективиран в Нотариален акт №
117, том III, peг. № 4959, дело № 375 от 2015г.
при Нотариус Р.К. - Нотариус с peг. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие - района на Карловски районен съд, съгласно
който П.А.Т. продава на Т.Х.Т. следния недвижим имот:
принадлежащите й
4/6 (четири шести) идеални части от дворно място с площ от 560 кв.м. (петстотин
и шестдесет кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198 (три,
шест, четири, девет, осем, точка, пет, нула, три, точка, две, едно, девет,
осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г.
на Директора на АГКК; последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. ***, ул. „З. л.“ № ** (***); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2198.
квартал: 91; парцел XI-2198, при
граници и съседи: 36498.503.2199, 36498.503.9519, 36498.503.2197,
36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин
лева/, която сума продавачката П.А.Т. заявява, че е получила напълно и в брой
от купувача Т.Х.Т., както и при запазено от страна на продавачката П.А.Т. право
на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия гореописан имот, тъй като
договорът е сключен от дееспособно лице, но то при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен като неоснователен иска по чл. 31, ал. 1
от ЗЗД, моли съда на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 3, във вр. чл. 18 от ЗЗД, във вр. чл. 576, във вр. чл. 583, ал.
1 от ГПК да постанови решение, с което да
обяви за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
между П.А.Т., с ЕГН: ********** и Т.Х.Т., с ЕГН: **********, обективиран в Нотариален акт № 117, том III, peг. № 4959,
дело № 375 от 2015г. при Нотариус Р.К. - Нотариус с per. № ** на Ногариалната камара,
с район на действие - района на Карловски районен съд, съгласно който П.А.Т.
продава на Т.Х.Т. следния недвижим имот:
принадлежащите й
4/6 (четири шести) идеални части от дворно място с площ от 560 кв.м. (петстотин
и шестдесет кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198 (три,
шест, четири, девет, осем, точка, пет, нула, три, точка, две, едно, девет,
осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г.
на Директора на АГКК; последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. **, ул. „З. л.“ № ** (***); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2198.
квартал: 91; парцел XI-2198, при
граници и съседи: 36498.503.2199, 36498.503.9519, 36498.503.2197,
36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин
лева/, която сума продавачката П.А.Т. заявява, че е получила напълно и в брой
от купувача Т.Х.Т., както и при запазено от страна на продавачката П.А.Т. право
на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия гореописан имот – поради липса на предписаната от закона форма.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Т.Х.Т., представляван от адв. Е.П. оспорва
исковете като допустими, но неоснователни.
Не оспорва това , че с Договор от 26.08.2015 год. по
нотариален акт № 117, том III, рег.№ 4959 ,
дело № 375/2015год. на нотариус Р.К. *** действие -
района на Карловски районен съд , Акт № 98, том 13, дело № 2321/2015год. на СлВп при Карловски
районен съд ищцата по делото му продала принадлежащите ѝ 4/6 (четири
шести) идеални части от процесния имот, подробно
описан в исковата молба и в представения с нея нотариален акт.
Не оспорва и това, че през 2006 год. ищцата получила
възпаление на средното ухо.
Оспорва твърдението за „драстично“ влошаване на слуха,
както и твърдяната необходимост да е много близо до събеседника си и да чете по
устните му. От представения амбулаторен лист № 264/20.02.2006 г. било видно, че
на ищцата не са направени каквито и да било изследвания, за да бъде установено
въпросното състояние. Освен това, ноторно известно
било, че състоянието на средното ухо не влияе на слуха –средното ухо било
свързано с вестибуларния апарат. Освен това увреждането на слуха се установявало
със съответно медицинско изследване, което дава обективен отговор на това дали
и до каква степен слухът на изследваното лице е увреден. С исковата молба по
настоящото дело не били представени писмени доказателства в тази насока.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата относно
обстоятелствата, при които е извършена процесната
сделка.
Оспорва и твърдението на ищцата, че от края на месец
август 2015 г. до месец юни 2016 г., когато провела твърдения разговор с дъщеря
си, ищцата нямала „съзнанието“, че е сключила процесния
договор.
Оспорва и твърдението, че контактите на ищцата били
ограничени и сведени до такива с ответника и членовете на семейството му.
Оспорва изцяло твърденията за получен от ищцата
мозъчен инфаркт и твърдяната от нея причина да не бъде хоспитализирана и
лекувана. Ищцата била пенсионер и за нея не се дължали здравно-осигурителни
вноски. Освен това мозъчният инфаркт бил спешно състояние, при което пациентите
биват хоспитализирани независимо от това дали са или не са здравно осигурени. По
делото не били налице, каквито и да било обективни доказателства, от които да е
видно, как е установен твърденият мозъчен инфаркт.
В представения с исковата амбулаторен лист №
1183/03,09.2012 г., издаден от лекар-невролог д-р И. Б. в деня след този, за който
ищцата твърди, че получила мозъчен инфаркт, изрично било записано, че „липсва ЧМН“ (черепно-мозъчно нарушение). В същия амбулаторен лист
била записана диагноза „синдром на каротидната
артерия (хемисферен), но от празната графа
„изследвания“ в амбулаторния лист било видно, че тази диагноза е поставена без
да е извършено обективно изследване с ехограф.
В амбулаторен лист № 1215/04.09.2013 г. била записана
основна диагноза „последици от мозъчен инфаркт“, но за поставянето на тази
диагноза отново не били извършени обективни изследвания, които да установят
наличие на изменения в мозъка. Нещо повече – и в този амбулаторен лист отново
изрично било записано, че „липсва ЧМН“
(черепно-мозъчно нарушение).
В амбулаторен лист № 464/05.04.2016 г. била записана
диагноза „синдром на вертебробазиларната артериална
система“. Такава диагноза можело да бъде поставена само след обективно
медицинска изследване със скенер или доплер. Такова
изследване очевидно не било извършено, тъй като не било отразено в графата
„изследвания“ на амбулаторния лист. И в този амбулаторен лист отново изрично
било записано, че „липсва ЧМН“ (черепно-мозъчно
нарушение).
От представените и описани по-горе амбулаторни листове
следвало да бъде направен изводът, че до момента на завеждане на настоящото
дело нямало обективни доказателства за органични увреждания на мозъка и слуха
на ищцата. Нещо повече – в трите представени амбулаторни листове с №
1183/03.09.2012 г., № 1215/04.09.2013 г. и № 464/05.04.2016 г. изрично било
записано от лекуващия лекар д-р Б. „Съзнание:
ясно“.
Като се имало предвид обстоятелството, че изброените
три амбулаторни листове били на практика единствената медицинска документация,
свързана с психическото състояние на ищцата по време на извършване на процесната сделка, ответникът счита, че в случая са налице
обективни данни за липса на мозъчно увреждане и увреждане на слуха.
Във връзка с гореизложеното оспорва диагнозите,
поставени в трите амбулаторни листове с № 1183/03.09.2012 г., № 1215/04.09.2013
г. и № 464/05.04.2016 г.
Оспорва по съдържание и представената с исковата молба
Съдебнопсихиатрична консултация с оглед на изложените по-горе доводи.
Оспорва и твърдението на ищцата, че записаните
диагнози в представените с исковата молба общо четири броя амбулаторни листове
са довели до влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в
невъзможността същата да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си, както и до състояние на глухота.
Ответникът твърди, че както към 26.08.2015 г., така и
към настоящия момент, ищцата е с ясно съзнание за това, че с нотариален акт №
117, том III , рег.№ 4959, дело № 375/2015 год. на нотариус Р.К. *** действие -
района на Карловски районен съд, Акт № 98, том 13, дело № 2321/2015год. на Слвп при Карловски
районен съд от същата дата, му е продала принадлежащите ѝ 4/6 идеални
части от процесното дворно място.
Противното твърдение поставяло на дневен ред следния
логичен въпрос: дали ищцата осъзнава свойството и значението на правните
действия, предприети от нейно име със завеждането на настоящото дело.
Ответникът твърди, че по искова молба с вх. №
10069/19.09.2016 г. на Карловски районен съд, подадена от Н. Х. Д. – дъщеря на
ищцата и негова сестра, било образувано гр. дело № 1034/2016 г. на същия съд.
По това дело ищцата повдигнала срещу него спор за част от избените и таванското
помещения на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място,
което било предмет на настоящото дело. По гр. дело № 1034/2016 г. той предявил
насрещни искове по чл.40 ал.2 от ЗС и по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение
ползването на дворното място и таванския етаж на жилищната сграда. Към
настоящия момент по това дело имало постановено решение, с което съдът
отхвърлил предявения от ищцата ревандикационен иск за
избеното помещение, уважил иска ѝ по чл.109 от ЗС, отхвърлил предявения
от ответника насрещен иск по чл.40 ал.2 от ЗС и уважил иска му по чл. 32 ал.2
от ЗС за разпределение ползването на тавана и процесното
дворно място. Ответникът обжалвал това решение в частта, с която бил отхвърлен
иска му по чл.40 ал.2 от ЗС.
Ответникът предполага, че вероятно при подготовката на
документите, необходими за завеждане на това дело, сестра му разбрала, че майка
им му е продала принадлежащата ѝ част от дворното място. След като сестра
му научила за сделката, вдигнала грандиозни скандали. Дори ходила да се
разправя и да държи сметка на адвоката, подготвил документите. Тогава сестра му
взела майка им при себе си, забранила ѝ да контактува с когото и да било
и оттогава била при нея, поставена в пълна изолация и при мизерни условия. От
лятото на 2016 г. никой от общите им роднини нямал никаква връзка с ищцата.
Поради тази причина на ответника не му било известно след лятото на 2016 г.,
какво е здравословното ѝ състояние и дали изобщо същата е наясно какви
действия извършва сестра му от нейно име. Защото, доколкото знаел, настоящото
дело било заведено по инициатива и под давлението на сестра му.
Ответникът твърди, че майка му – ищцата, била съгласна
да му продаде принадлежащите ѝ части от процесното
дворно място. Разговорите за това били водени в присъствието на нейната сестра
и други роднини, именно защото се опасявал от реакцията на сестра си, а и от
непостоянството на майка си. Тези роднини присъствали лично и на самото
изповядване на сделката. При изповядване на сделката нотариус К. първо лично се
уверила в това, че ищцата не само, че чува ясно какво ѝ се говори, но и
че осъзнава, каква сделка извършва. Едва след това нотариус К. пристъпила към
прочитане на проекта на нотариалния акт. След това отново влязла в разговор с
ищцата, за да се увери още веднъж, че последната разбира свойството и
значението на извършваната сделка.
Ето защо ответникът счита, че както главният, така и
алтернативно предявеният иск са неоснователни и моли съда да ги отхвърли, като му
присъди и направените по делото разноски.
Ответницата М.С.Т., представлявана от адв. Е.П.
поддържа твърденията изложени в отговора на исковата молба на съпруга си и също
моли съда да отхвърли исковете и да ѝ присъди разноски по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не спорно по делото, че ищцата е майка на ответника Т.Т., а ответницата М.Т. е съпруга на последния.
Не е спорно също, че на 26.08.2015 г. е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № 117, том III, peг. № 4959, дело №
375 от 2015г. при Нотариус Р.К. - Нотариус с peг. № *** на Нотариалната камара, с район на действие -
района на Карловски районен съд, акт № 98, том 13, дело № 2321/2015год. на СлВп при Карловски
районен съд, съгласно който П.А.Т. продава на Т.Х.Т. процесния
недвижим имот: принадлежащите ѝ 4/6 (четири шести) идеални части от
дворно място с площ от 560 кв.м. (петстотин и шестдесет кв. м.), съставляващо
ПИ с идентификатор 36498.503.2198 (три, шест, четири, девет, осем, точка, пет,
нула, три, точка, две, едно, девет, осем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., п. к. **, ул. „З.
л.“ № ** (**); трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 2198. квартал: 91; парцел XI-2198, при граници и съседи:
36498.503.2199, 36498.503.9519, 36498.503.2197, 36498.503.2196, 36498.503.2205
за сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, която сума продавачката
П.А.Т. заявява, че е получила напълно и в брой от купувача Т.Х.Т., както и при
запазено от страна на продавачката П.А.Т. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия гореописан имот.
Имотът е придобит от двамата ответници в режим на СИО, тъй като сделката е осъществена през време на брака им
– сключен на 11.07.1982 г., видно от представеното копие на удостоверение за
граждански брак и препис-извлечение от акт за сключен граждански брак.
Спорният и релевантен за изхода на спора по главния
иск въпрос е, дали към 26.08.2015 г. (датата на сключване на договора за
покупко-продажба) ищцата е можела да разбира свойството и значението на
извършеното и да съзнава действията си.
В исковата молба се сочи, че здравословното и
психическото ѝ състояние са били такива, че тя на практика не е разбрала,
че продава на сина си процесния имот. В подкрепа на
тези твърдения от ищцовата страна са представени общо 16 бр. амбулаторни
листове за извършени прегледи на П.Т. в периода 03.09.2012 г. – 15.05.2019 г.,
етапна епикриза от 16.05.2019 г., както и
съдебнопсихиатрична консултация изготвена от д-р В. С. Представено е и платежно
нареждане от 29.02.2016 г. за извършено плащане на сумата от 326.98 лева, с
която се твърди, че са заплатени здравните ѝ осигуровки (които е
трябвало, а не са били плащани от ответника Т.Т.).
Ответниците оспорват медицинската документация и считат, че П.Т.
напълно съзнателно е прехвърлила на Т.Т. собствените
си 4/6 идеални части от дворното място, като
настоящото дело е инициирано от дъщерята на ищцата и сестра на ответника Т.Т. – Н. Х. Д.. Представят копие от искова молба
на Н. Д. против Т.Т., по която твърдят, че е
образувано гр. дело № 1034/2016 г. по описа на РС К.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която вещото лице Е.Б.
е изготвило след запознаване с всички материали по делото – писмени и гласни
доказателства, с наличната медицинска документация в МБАЛ
„Д-р К. П.” гр. К. и тази при личния лекар на П.Т.. От представеното експертно
заключение и след изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че през м. февруари 2006 г. ищцата е
страдала от остро гнойно възпаление на средното ухо. Няма приложени медицински
документи за продължаване на заболяването, поради което се счита излекувано до
м. ноември 2017 г., когато е лекувана от външен отит – гнойно възпаление на
външния слухов проход. Възпалителните изменения в дясното ухо са остри и отстоянието между първото и второто от 11 г. е признак, че
възпалението не е хронично. Острите гнойни възпаления на средното и външното
ухо се характеризират с оплаквания от болка, усещане за тежест и чуждо тяло в
ухото, намален слух. Лечението на гнойното възпаление на ухото е с манипулация
по отстраняване на гнойта. Приложени са противовъзпалителни средства. Остро
гнойно възпаление на средното ухо ангажира частта между тъпанчевата
мембрана и вътрешното ухо. Често настъпва пробив на тъпанчевата
мембрана, а след излекуване остават сраствания на чукчето, наковалнята и
стремето. Тези последици са свързани с отслабване или пълна загуба на слуха. В
делото липсват данни за състоянието на дясното ухо и изследване на слуха, но
несъмнено той е бил и е засегнат.
На 02.09.2012 г. ищцата е получила мозъчен инфаркт, като усложнение на
мозъчно-съдова болест. Оплакванията от засягане на говора и крайниците отшумели
бързо, с налични патологични рефлекси и запазени висши корови
функции. През следващата 2013 г. година на контролен преглед при невролог са
регистрирани засягане на леви крайници и говор, слабост в леви крайници и
по-трудна походка с ползване на помощно средство, патологични рефлекси,
изразени орални автоматизми без Бабински. През м.
април 2016 г. при преглед от невролог оплакванията от една година от
световъртеж, залитане и нестабилна походка са свързани със Синдрома на вертебробазиларната артериална система. На 21.12.2017 г. е
била освидетелствана от психиатър, който е установил силно увреден интелект
вследствие на съдова мултиинфарктна деменция. Мозъчно-съдовата болест е хронично заболяване с
причинител атеросклероза. Тази болест се лекува със средства подобряващи кръвооросяването на мозъка. Атеросклерозата е процес на
отлагане на плаки по вътрешната стена на артериалните
съдове, което освен че намалява тяхната еластичност стеснява просвета им и
силно намалява кръвотока през тях. Към датата на процесната сделка – 26.08.2015 г., е съществувала
последицата от мозъчно-съдова болест, а именно – състояние след претърпян
мозъчен инфаркт.
Началото на мозъчно-съдовата болест обичайно остава незабелязано.
Последицата от нея е исхемичен мозъчен инсулт, който
може да има различни по тежест проявления – от дискретни до засягане на говора,
движението на крайниците и интелекта в степен оглупяване.
В представените медицински документи има данни, че левите крайници са
засегнати от мозъчно-съдовия инцидент и тя се движи с помощно средство. Липсват
обаче и данни за дегенеративни промени в опорно-двигателния апарат, които са
често налични на тази възраст. Синдромът на вертебробазиларната
система е последица от запушване на шийни артерии,
водещи до намалено кръвоснабдяване на вътрешното ухо
и по-специално на вестибуларния апарат. Оплакванията са от световъртеж и
пациентите се движат с помощни средства. От тези данни може да се направи
извод, че качеството на живот на пациентката е влошено от момента на получаване
на мозъчния инфаркт и прогресивно се е влошавало във времето до степен да не е
в състояние да извършва основни битови дейности.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, която вещото лице
Р.Д. е изготвила след запознаване с материалите по делото и след извършен
преглед на П.Т., в присъствието на дъщеря ѝ Н. Д.. От представеното
експертно заключение и след изслушване на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че П.А.Т. не страда от каквото и да е психично заболяване, както и
от деменция. Психичното ѝ състояние съответства
на календарната ѝ възраст. Няма обективни данни към датата на процесната сделка 26.08.2015 г. да е било налице психично
разстройство. До настоящия момент състоянието ѝ не е налагало
психиатрична консултация или лечение.
Според представените амбулаторни листове Т. е прекарала в миналото
гнойно възпаление на едното ухо, без да е уточнено състоянието на слуха
ѝ. Липсват данни за „Влошеното здравословно състояние“ и не е
констатирано от лекар клинично значимо влошаване на психичното и състояние към
обсъждания период.
При освидетелстването се установяват паметови
смущения, които съответстват на възрастта ѝ. Преди повече от три години
би следвало те да са по-слабо изразени, още повече, не са отбелязани такива в
представените за онзи период, а и след това амбулаторни листове.
Според вещото лице, П.А.Т. е способна правилно да възприема, анализира,
разбира и оценява фактите от действителността, както и свойството и значението
на извършеното и на случващото се. Напредналата ѝ възраст и необходимостта
от подпомагане в ежедневието я поставят в зависимост от близките, която е
осъзната и може да мотивира поведението ѝ. Същата е способна да формира
адекватно поведение съответно на възрастта и социалния ѝ опит в
обществото и извън него и да ръководи постъпките си както към датата на процесната сделка – 26.08.2015 г., така и към настоящия
момент.
Съдът кредитира заключенията и по двете експертизи като подробни,
обосновани и компетентно изготвени.
За установяване на фактите и обстоятелствата по делото на всяка от
страните са допуснати по двама свидетели.
От показанията на св. И. Г. Г. се установява, че е правнучка на ищцата,
а Н. Д. е нейна баба. Свидетелката живеела в къща в гр. К., на ул. „З. л.“
№***. На първия етаж заедно с нея живеели родителите ѝ, леля ѝ Н. и
баба ѝ Н., а на втория етаж бил вуйчо ѝ Т.Т..
През 2012 г. в къщата дошла да живее със съпруга си и ищцата П.Т.,. Дотогава
двамата живеели в ранчо в близост до гр. К., но вече били на възраст, при която
имали нужда някой да се грижи за тях. През същата година ищцата получила
инфаркт, а след смъртта на съпруга ѝ през 2013 г. здравословното ѝ
състояние се влошило още повече – затворила се в себе си и почти не
разговаряла, а с времето започнала да губи слуха си, да говори нечленоразделно,
да забравя и да става все по-неадекватна. Синът ѝ Т.Т.
я държал заключена и ѝ бил забранил да излиза и да разговаря с живущите
на първия етаж. От баба си Н. свидетелката разбрала, че ищцата била подлъгана
да прехвърли част от двора на сина си Т.Т.. Без
изобщо да разбира какво върши, по претекст, че отиват на разходка, тя била
заведена от ответника и сестра му С. при нотариус и набързо, без обяснения, я
накарали да подпише документите за сделката. Според свидетелката прабаба
ѝ нямала намерение да прехвърля нищо на сина си и разбрала какво се е
случило едва на следващата година, от дъщеря си Н., която съвсем случайно
направила справка. Свидетелката твърди, че от 2012 г. слухът на ищцата
прогресивно отслабвал и за да може тя да чуе какво ѝ се говори, това
трябвало да става на висок тон от разстояние не повече от един метър. Често
говорела несвързани неща и невинаги ѝ се разбирало, защото фъфлела. Т.Т. трябвало през годините да се грижи за нея, но той нито
ѝ купувал лекарства, нито я водел на лекар, нито се грижел за хигиената
ѝ. През повечето време била заключена, а понякога излизала на двора и
сядала на стол, откъдето наблюдавала улицата. През 2016 г. П.Т. заживяла отново
в ранчото край гр. К. заедно с дъщеря си Н. Д..
От показанията на св. С. А. Ч. се установява, че е сестра на ищцата
П.Т.. В противоречие с твърденията на св. Г., същата отрича нейният племенник –
ответникът Т.Т., да е заключвал сестра ѝ или
пък да ѝ е забранявал да контактува с когото и да било. Свидетелката
живеела на ул. „З. л.“ №*** в гр. К. и когато сестра ѝ през 2012 г.
заживяла в съседство, ходела да ѝ чисти, да я къпе и да ѝ прави
компания. На 31.08.2018 г. обаче Н. Д. я хванала за ухото и ѝ казала
повече да не ходи при нея и я заплашила, че ще я пребие, ако влезе при сестра
си. Оттогава свидетелката спряла да я посещава. Докато ищцата живеела на ул.
„З. л.“, Т.Т. и съпругата му били тези, които ѝ
купували храна и лекарства и те полагали всички грижи за нея. Н. Д. не била в
добри отношения нито с ищцата, нито с починалия ѝ вече съпруг, нито с
ответника Т.Т. – не си говорела с тях и ги
игнорирала. П.Т. имала за годините си нормално зрение и слух – четяла вестник,
слушала музика и гледала телевизия. Била напълно адекватна, говорела нормално и
разбираемо – както сега, така и когато отишли да извършат процесната
сделка. Тогава видетелката била заедно с ищцата и
сина ѝ и заявява, че П.Т. напълно съзнателно е прехвърлила на ответника
собствените си идеални части от дворното място. И преди била казвала, че ще
даде нейната част на него. П.Т. знаела, че отиват при нотариус, а не на
разходка. Нотариусът, който бил жена, също ѝ разяснил какво предстои да
извършат, дал ѝ да прочете документите и също ги прочел бавно на глас.
След като нямало възражения, напълно доброволно ищцата се подписала.
В качеството на свидетел е разпитана и Р. Р. К. – нотариусът, изповядал процесната сделка. Съдът кредитира изцяло показанията
ѝ, доколкото същата е единственият напълно непредубеден и незаинтересован
свидетел. След предявяване на нотариалния акт, св. К. заявява, че няма спомен
за конкретната сделка и подробности за обстоятелствата, при които е сключена.
Описва детайлно кантората си, разположението на мебелите и начина, по който
обикновено процедира при сключване на такива сделки. Категорична е, че винаги влиза
в разговор със страните, за да се увери, че са адекватни и разбират какво
предстои да извършат. Твърди, че няма сделка, която да не е прочела на глас и
която да е изповядала, без да е сигурна, че лицата са наясно с последиците. В
случаите, когато констатира, че дадено лице има проблем със слуха заявява, че
чете на толкова висок глас, колкото е необходимо. По отношение на напълно глухи
лица имало специални правила и това се упоменавало изрично в документите, но
настоящият случай не бил такъв. Задължително разпечатвала прочетеното и давала
на лицата да прочетат отново, за да се увери, че са разбрали всичко. Едва
тогава пристъпвали към окончателното подписване на нотариалния акт.
От гореизложеното е видно, че показанията на св. И. Г. за здравословното
и психическото състояние на ищцата и отношенията между нея и близките ѝ,
се опровергават както от тези на св. К. и св. Ч., така и от заключенията на
двете съдебни експертизи, поради което съдът не ги кредитира.
За разлика от тях показанията на св. Ч. и св. К. са обективни, логични и
последователни, напълно кореспондират със заключенията на двете вещи лица и
останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск с правно основание чл.
31, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или ръководи действията си. В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД съгласието
като част от фактическия състав на сделката, е несъзнавано, тъй като лицето,
което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да
разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Касае се за
случаите, при които липсва разумно формирана воля, насочена към постигането на
определени правни последици. Релевантен момент за преценка състоянието на
невъзможност на лицето да разбира или ръководи действията си е моментът на
волеизявлението, обективирано в договора. Хипотезата
на чл. 31, ал.1 ЗЗД обхваща както случаите на временно и краткотрайно
състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест, когато лицето не е
поставено под запрещение. В настоящия случай се установи се по
категоричен начин, че ищцата, макар и в напреднала възраст, е била в достатъчно
добро физическо и психическо здраве, позволяващо ѝ да чува какво ѝ
се говори и да разбира естеството на извършените от нея действия на 26.08.2015
г. Липсата на доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че към момента на
сключване на сделката прехвърлителят е бил с увреден
слух или помрачено съзнание, изключващо валидно волеобразуване,
обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 31,
ал.1 ЗЗД
Неоснователен и недоказан е и алтернативният иск по
чл. 26, ал. 2, предл. 3, във вр.
чл. 18 от ЗЗД, във вр. чл. 576, във вр. чл. 583, ал. 1 от . От
събраните по делото доказателства – свидетелските показания на св. К. и св. Ч.
и заключенията по двете съдебни експертизи, не се оборва констатираната от
нотариуса, към момента на извършване на сделката, възможност на лицето да чуе и
да разбере какво му се говори. Несъмнено е, че нотариусът в случая се е уверил,
че се разбира с продавача, поради което и нотариалното действие не е опорочено,
тъй като продавачът е прочел и му е било прочетено на глас съдържанието на
документа. Като се е уверил, че страните по договора разбират смисъла на
извършеното действие, за да дадат и надлежно одобрение, нотариусът е извършил
валидна нотариална сделка и е съставил валиден нотариален акт. Нотариалното
удостоверяване е извършено при спазване на предвидената от закона форма и ред,
от което следва, че и упълномощителната сделка не е
нищожна поради неспазване на формата и предявеният на това основание
алтернативен иск е неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от
ответниците разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от П.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адв. С.А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен
адрес:*** против Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с ЕГН: **********, двамата
с адрес: ***, представлявани от адв. Е.П. иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – да бъде унищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между П.А.Т., с ЕГН: ********** и Т.Х.Т., с ЕГН:
**********, обективиран в Нотариален акт № 117, том
III, peг. № 4959, дело № 375 от 2015г.
при Нотариус Р.К. - Нотариус с peг. № 588 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на Карловски районен съд,
съгласно който П.А.Т. продава на Т.Х.Т. следния недвижим имот: принадлежащите
ѝ 4/6 (четири шести) идеални части от дворно място с площ от 560 кв.м.
(петстотин и шестдесет кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198
(три, шест, четири, девет, осем, точка, пет, нула, три, точка, две, едно,
девет, осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени
със Заповед РД-18-52/16.11.2011г.
на Директора на АГКК; последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. ***, ул. „З. л.“ № ** (***); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2198.
квартал: 91; парцел XI-2198, при граници и съседи: 36498.503.2199,
36498.503.9519, 36498.503.2197, 36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от
3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, която сума продавачката П.А.Т.
заявява, че е получила напълно и в брой от купувача Т.Х.Т., както и при
запазено от страна на продавачката П.А.Т. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия гореописан имот, тъй като договорът е сключен от
дееспособно лице, но то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи
действията си.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от П.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адв. С.А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен
адрес:*** против Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с ЕГН: **********, двамата
с адрес: ***, представлявани от адв. Е.П. алтернативен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3, във вр. чл. 18 от ЗЗД,
във вр. чл. 576, във вр.
чл. 583, ал. 1 от – да бъде обявен за нищожен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен между П.А.Т., с ЕГН: ********** и Т.Х.Т., с ЕГН:
**********, обективиран в Нотариален акт № 117, том
III, peг. № 4959, дело № 375 от 2015г.
при Нотариус Р.К. - Нотариус с per. № 588 на Ногариалната камара, с район на действие - района на
Карловски районен съд, съгласно който П.А.Т. продава на Т.Х.Т. следния недвижим
имот: принадлежащите ѝ 4/6 (четири шести) идеални части от дворно място с
площ от 560 кв.м. (петстотин и шестдесет кв.м.), съставляващо ПИ с
идентификатор 36498.503.2198 (три, шест, четири, девет, осем, точка, пет, нула,
три, точка, две, едно, девет, осем) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., п. к. 4300, ул. „З.
л.“ № ** (***); трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: 2198. квартал: 91; парцел XI-2198, при граници и съседи:
36498.503.2199, 36498.503.9519, 36498.503.2197, 36498.503.2196, 36498.503.2205
за сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, която сума продавачката
П.А.Т. заявява, че е получила напълно и в брой от купувача Т.Х.Т., както и при
запазено от страна на продавачката П.А.Т. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия гореописан имот – поради липса на предписаната от закона
форма.
ОСЪЖДА П.А.Т., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** направените по делото разноски в размер
на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.