РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Троян, 19.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 1130
по описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *****
представлявано от управителите *********** – юрисконсулт, против Б.Ц.П., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН **********. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 814/2018 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
В молбата се твърди, че между
кредитора и длъжника е съществувал
и валидно е действал договор за потребителски кредит № *********., по силата на който ищецът
е предоставил на ответника заем в размер на 600.00 лв., който той се задължил
да върне на 24 равни месечни вноски, всяка по 37.09 лв. Твърди се също, че
ответникът закупил и съответно дължи сумата на пакет от допълнителни
услуги-общо 720.24 лв., вноската по който е определена на 30.01 лв. По този
начин дължимата месечна вноска се формирала в общ размер 67.10 лв.
Твърди се, че отв. П. не е изплащал редовно
дължимите суми, като е погасил шест пълни месечни вноски и една непълна, която
направил на 11.08.2017г. Посочено е, че изискуемостта на задължението изцяло е
настъпила с обявяване на предсрочна изискуемост, предвид просрочие на една
вноска с повече от 30 дни.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника Б.П. наличието на вземане на по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 814 по описа на Троянски районен съд за 2018 г., а именно: сумата 1164.00 / хиляда сто шестдесет и четири / лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 07.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът Б.Ц.П. е призован по реда на чл.47, т.5 ГПК, с
оглед на което му е назначен особен представител-адв.В.Г.
***, който е представил писмен отговор и
е взел становище за неоснователност и недоказаност на иска. Не е
ангажирал доказателства.
Адв. Г. е посочил, че процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл.11 от ЗПК,
поради което счита, че същият е недействителен. По отношение клаузата в
договора, касаеща пакет за допълнителни услуги, сочи, че същата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. По отношение договорните разпоредби за
възнаградителна лихва особеният представител заявява, че същите са
неравноправни и затова-нищожни на осн. чл.146 от ЗПК.
Адв.Г.
оспорва обстоятелството обявената от ищеца предсрочна изискуемост да е обявена
на длъжника преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество «ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба
- становище чрез пълномощника юриск.*****,
с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба
и моли искът да бъде уважен, както и да бъдат
присъдени направените разноски. В становището са доразвити доводите, изложени в
исковата молба и съгласно дадени указания от съда за уточняване на претенцията,
касаеща пакет допълнителни услуги.
За ответника Б.Ц.П. в съдебно заседание се явява
назначения му особен представител адв.В.Г. ***, който прави искане
да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. В
представена по делото писмена защита адв.Г. подробно
е изложил своите аргументи в подкрепа на искането.
По допустимостта на предявения иск
Предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен
от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е
признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е
индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а
легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение
на парично задължение.
Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок
за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415,ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира установяване съществуване
на вземане в общ размер на 1164.00 лв., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 814/2018г. по описа
на Троянски районен съд. Ищцовото дружество основава претенцията си на
твърдения за сключен с ответника Договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2017г., по силата на който ищецът му предоставил заем
в размер на 600.00 лв. Видно от представения договор, срокът на същия е 24
месеца при месечна вноска 37.09 лв., ГПР 49.88 % и годишен лихвен процент 41.17
%. В договора на стр. 2 е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни услуги
„Бонус“. По този пакет възнаграждението е определено на 720.24 лв., с размер на
вноската за пакета 30.01 лева. Посочено е на стр.3 от договора, че общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 776.79 лв.
Представено е споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги / стр.5 от договора/, в което е отразено, че предметът на споразумението
е предоставяне на една или всички от посочени пет услуги, и именно - за приоритетно разглеждане и изплащане
на кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски и за намаляването им,
възможност за смяна на падеж и за улеснена процедура за допълнителни средства.
Приложен
е по делото подписан Погасителен план към договора за потребителски кредит и
към сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, в
който са посочени дължимите 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 67.10
лева, от които по кредита – 37.09 лева, а по закупения пакет от допълнителни
услуги - 30.01 лева, или общ размер на месечна вноска 67.10 лева, с дата на
първа вноска – 26.07.2017 г. и дата на последна вноска – 26.06.2019 г.
Установява се
от извлечение от банкова сметка, ***.06.2017г. е наредена сумата от 600.00 лева
от ищеца с получател отв.Б.Ц.П..
Съгласно
чл. 12.3 от представените Общите условия към договора за кредит е предвидено,
че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост. В
чл.12.4 е посочено, че при прекратяване на ДПК на основание чл.12.3 от ОУ,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи
и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси, както и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата
по погасителния план.
От
приложеното извлечение по сметка във връзка с процесния договор за кредит се
установява, че кредитополучателят е платил в пълен размер шест вноски по
кредита и част от седмата вноска, или общата сума на получените плащания по
договора за кредит е в размер на 446.40 лева, като е посочено остатъчно задължение в размер на 1164.00 лева.
От
приложеното ч.гр.д. № 814/2018
г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 27.08.2018 г. ищецът е
подал заявление вх. № 4654 до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образувано
ч.гр.д. № 814/2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 431
от 29.08.2018 г., с която е разпоредено Б.Ц.П., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН ********** , да заплати на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от управителите ****** – юрисконсулт, сумата
1 164.00 – хиляда сто шестдесет и четири лева, представляваща дължима главница
по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 07.06.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. до окончателното й
изплащане; сумата 30.00 - тридесет лева, представляваща такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 27.01.2018г. до 02.05.2018г.;
сумата 7.38 – седем лева и тридесет и осем стотинки, представляваща законна
лихва за забава за периода от 27.01.2018г. до 02.05.2018г.; сумата 25.00 –
двадесет и пет лева - разноски по делото за платена държавна такса и 50.00 –
петдесет лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че
вземането произтича от неизпълнение на
парично задължение по Договор за стоков кредит № *****., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Б.Ц.П..
Тъй
като на длъжника П. издадената заповед
за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес
в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен
иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ връчване на заповедта на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Връчването
на заповедта по реда на чл.47, т.5 от ГПК е пречка за влизането й в сила, като
претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422
от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на
изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване,
при условията на пълно доказване факти относно съществуване
на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по
делото се доказаха твърденията, изложени
в исковата молба, че страните
са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
между тях договор за кредит от 06.06.2017 г.
Представено е преводно нареждане, от което се установява, че на 07.06.2017
г. ищецът е привел по сметка на ответника сумата от 600.00 лева. Представено е
извлечение от сметката на ответника във връзка с погасяване на задължението му
по отпуснатия кредит, от което се установява размера на направените погасителни
вноски. Посочените документи не са оспорени от назначения особен представител
на ответника.
В
случая претенцията на ищеца наред с главница включва и претенция за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги. В случая сам кредиторът твърди, че предоставената
сума е под формата на потребителски кредит, поради което същият е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит.
Съдът
намира за основателно възражението на особения представител за недължимост на възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги. Аргументите на адв.Г. са, че е
налице нищожност на тази клауза поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави.
В
случая възнаграждението по закупения допълнителен пакет / 720.24 лв./ надвишава
размера на предоставения кредит / 600 лв./ и се явява прекомерно. В
допълнителната молба – становище ищецът е посочил, че сключването на
споразумение за закупен допълнителен пакет е по избор на потребителя и е
свързано с пет възможности - за приоритетно разглеждане на кредит, възможност
за отлагане на погасителни вноски, за намаляването им и за улеснена процедура
за допълнителни средства.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК
са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията межу кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид
изложеното, уговорката за предоставяне на допълнителни услуги се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а,
ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
Поради гореизложеното съдът намира, че
посоченото допълнително възнаграждение по т. нар. пакет от допълнителни услуги
в размер на 720.24 лева се явява нищожно
поради противоречие с императивна правна норма, с оглед на което се явява
недължимо.
При сключения потребителски заем длъжникът
има качеството на „потребител”, затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни
клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид
действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към
чл.143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
В исковата претенция е включено
договорно възнаграждение, което е
уговорено в договора в размер 390.16 лв., е налице неравнопоставеност на
насрещните задължения по договора, което обуславя нищожност поради
противоречието му с добрите нрави. В
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /в този
смисъл е практика на ВКС-Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г.,
Решение № 1270/2009г. по
гр.д. № 5093/2007г., определение № 877
по т.д. №662/ 2012г. и
др./. В молбата е посочено, че е уговорена между
страните възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно, което е
четирикратно по-висок размер от размера на законната лихва, като отделно е
предвиден и ГПР в размер на 49,88%. Налице е явна нееквивалентост на
престациите и потребителят в процесния случай е бил третиран неравноправно.
Ищецът
не е изпълнил задължението си съгласно указанията, дадени му от съда в
определение № 221 от 15.05.2019г. да уточни обстоятелствата относно формиране
на всяко едно от претендираните вземания, включени в сумата от 1164.00 лева.
Ищецът не
представя доказателства относно връчването до ответника на уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита и такова не е връчено преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Съобразно т.18 от ТР № 4/13 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемоост на кредита, като уведомлението следва да
предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда. Това разрешение се прилага и по отношение на небанковите финансови
инситуции, какъвто е ищеца / в този смисъл е решение № 123/9.11.2015 г. по т.д.
№ 2561/14 г. ВКС/. Липсва основание да
се приеме, че настъпването на предсрочаната изискуемост за вземанията на
банките следва да бъде третирано по различен начин от настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията на други търговци, професионално
предоставящи заеми и кредити. Този извод на съда се подкрепя и с аргумент за
по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции,
което пряко следва и от решение № 12/2.10.2012 г. по к.д. № 4/12 г. на КС.
Кредитирането е правно регламентирана дейност и правната сигурност изисква да
се прилагат еднакви правила с оглед защита на потребителя, при това независимо
от субекта, който отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е
ясно съдържанието на материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост
може да настъпи при условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е
уведомен за това. Да се приеме обратното би означавало да се наруши принципът
на правната сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити,
което е недопустимо. Такава е и практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Следва да се има предвид, че и ВКС е постановил
решение по чл.290 от ГПК по въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск
по чл.422 ал.1 от ГПК вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с
финансова институция /каквото е и ищцовото дружество/, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем
става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, но чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора-финансова
институция /решение № 3/17.04.2019 г. по т.д. № 1831/17 г. Прието е, че
страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на
очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на сумата преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочна изискуемост.
Изключено е обаче предварително да уговарят, че при неплащане или настъпване на
други обективни причини целият заем да става предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемос,
тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочана изискуемост на
преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление, и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорени в договора или предвидените в закона. С оглед и на това съда счита,
че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а
е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В
случая такова изявление има, но няма данни да е достигнало до длъжника предвид
липсата на доказателства да е било изпратено, респ.получено от него.
Ищецът е
направил искане, ако съдът приеме, че вземането не е обявено за предсрочно
изискуемо, да установи съществуването на материалното право към момента на
приключване на устните състезания, като се има предвид, че последната
погасителна вноска съгласно погасителния план е с дата 26.06.2019г.
Ето
защо съдът приема, че искът е частично основателен и следва да се уважи само за
сумата 153.60 лева, представляваща остатък от дължима главница по договор за
потребителски кредит от 06.06.2017г., ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на депозиране на заявлението – 27.08.2018 г., и да се отхвърли
за горницата до пълния претендиран размер от 1164.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от иска. В
производството ищецът е заплатил ДТ в размер на 25.00лв. и 311.48 лв. за
назначаване на особен представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
в размер на 311.48 лв., което съдът определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр.
чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер
на 100.00 лв. Съразмерно с уважената част от иска следва на ищеца да се присъди
сумата 57.60 лева. Ответникът следва да заплати и разноски за заповедното
производство в размер 75.00 лв. , като съразмерно с уважената част от иска
следва да му се присъдят разноски в размер на 9.90 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
Б.Ц.П., с постоянен и настоящ адрес: ***,
ЕГН ********** , наличието на
вземане на «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ******, със седалище и адрес на управление:
гр. ******* представлявано от управителите ********, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 814 по описа на Троянски районен съд за 2018 г., а именно: сумата 153.60 / сто петдесет и три лв. и 60 ст. / лева, представляваща остатък на дължима
главница по Договор за потребителски кредит № ****** сключен на 07.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 1164.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Ц.П., с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на «ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, блок 53Е,
вх.„В”, представлявано от управителите ******, сумата 57.60 / петдесет и седем лв. и 60 ст./ лева, представляваща разноски в настоящето исково
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК Б.Ц.П.,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН **********
да заплати на «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ******, със седалище и адрес на управление:
гр. ****** представлявано от управителите ********, сумата 9.90
/ девет лева и 90 ст./ лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 814/2018г. по описа на Троянски районен съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: